РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Русе, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202441 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на И.К. против Наказателно постановление № 21-
1882-000465/04.08.2021 г., издаден от началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50
лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП е наложено наказание административно наказание „Глоба“ в размер на 10
лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, тъй като при издаването му е допуснато
неправилно приложения на материалния закон, а в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв. Г.К., който заема становище, че поддържа изложеното в жалбата, като го
1
доразвива в хода на пледоарията си и с представените писмени бележки.
Претендира адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Татяна Йорданова, която оспорва изложеното в жалбата и моли
обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на
което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателя на 08.11.2021 г., а жалбата е подадена на 15.11.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
При съставяне на АУАН GA 130693/23.11.2019 г. бил отнет контролния
талон на И.К.. Въз основа на този АУАН бил издадено Наказателно
постановление № 19-4332-026064 от 12.12.2019 г. от началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“, като последното било отменено с Решение от 02.11.2020
г., постановено по НАХД № 1630/2020 г. по описа на Районен съд – София.
На 06.07.2021 г. свидетелите Д.П. и Д.М. и Д.Д., служителите на ОД на
МВР-Русе, осъществявали дейност по пътен контрол в гр. Русе, на кръстовището
на бул. „Славянски“ и ул. „Княжевска“, в посока ул. „Пристанищна“.
На посочената дата И.К. управлявал товарен автомобил Фолксваген Кадди с
рег. № Р8105КН, собственост на „Перфект Електра“ ООД. При преминаването си
покрай свидетелите П. и М. последните възприели, че К. използвал мобилен
телефон, докато управлява превозното средство, без да има устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В тази връзка
свидетелите П. и М. решили да последват К., тъй като условията на движение не
позволявали непосредственото му спиране.
2
На ул. „Пристанищна“ в близост до № 11, след подаден звуков и светлинен
сигнал, жалбоподателят спрял управляваното от него МПС, за да му бъде
извършена проверка. Свидетелят П. поискал документите му, като К. му
представил всички документи без контролен талон. Жалбоподателят обяснил, че
контролният му талон бил задържан от служители на СДВР. Във връзка с
посоченото била направена справка в системата на МВР, от която се установило,
че „контролният талон е наличен“, тоест според извършилия справката С.Д.
следвало да е във водача. Свидетелят П. попитал К. дали разполага със
заместващи контролния талон документи, като последният не му представил
такива.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Д.П., приел, че с това, че на
06.07.2021 г. управлява МПС като използва мобилен телефон без да използва
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му, К. е
осъществил нарушение на чл. 104а от ЗДвП, както и за това, че на същата дата не
носи контролен талон от свидетелство за управление е осъществил нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази връзка свидетелят П. съставил АУАН № 21-
1882-000465 от 06.07.2021 г., който бил подписан без възражения от
жалбоподателя. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не се възползвал от правото си да депозира писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 104а от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 лева, а за осъществено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП било наложено административно
наказание в размер на 10 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-1882-000465 от 06.07.2021 г., Наказателно
постановление № 21-1882-000465/04.08.2021 г., справка нарушител/водач,
заповеди и Решение от 02.11.2020 г., постановено по НАХД № 1630/2020 г. по
описа на Районен съд – София, както и гласни доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите Д.П. и Д.М., които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и намиращи потвърждение в останалата доказателствена
3
съвкупност.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П. и М., доколко
изложеното от тях почива на преките им впечатления. Показанията на
свидетелите П. и М. са последователни, еднопосочни, непротиворечиви и
подкрепящи се от останалата доказателствена съвкупност. Липсват каквито и да
било данни тези свидетели да са били предубедени по отношение на
жалбоподателя или да имат специално негативно отношение към него.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричне начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването
му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени
от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от
компетентен актосъставител – автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – началник на група към ОД
на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване
на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето
защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
4
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема следното:
По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а
от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението на чл. 104а от ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП въвежда забрана за водачите на моторни
превозни средства да използват мобилен телефон по време на управление на
превозно средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете им.
От обективна страна на 06.07.2021 г., около 10:05 часа, в град Русе, на
кръстовището на бул. „Славянски“ и ул. „Княжевска“, в посока ул.
„Пристанищна“, като водач на товарен автомобил Фолксваген Кадди, с рег. №
******, собственост на „Перфект Електра“ ООД, жалбоподателят е използвал
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.
Извършеното нарушение се установи по категоричен начин от показнията на
свидетелите П. и М..
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че съгласно разпоредбата на
закона е въведена забрана за използване на мобилен телефон по време на
управление на МПС и въпреки това пряко е целял настъпването на последиците от
извършеното от него деяние.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата
санкционна разпоредба, доколкото разпоредбата на разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 6 от ЗДвП предвижда наказание „Глоба“ в абсолютен размер от 50 лева, каквото
5
именно наказание е наложено и на жалбоподателя с наказателното постановление.
Съдът счита, че в процесния случай не са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК,
приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обуслови
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите
на моторни превозни средства до носят свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
От обективна страна на 06.07.2021 г., около 10:05 часа, в град Русе, на
кръстовището на бул. „Славянски“ и ул. „Княжевска“, в посока ул.
„Пристанищна“, като водач на товарен автомобил Фолксваген Кадди, с рег. №
******, собственост на „Перфект Електра“ ООД, управлявайки посоченото МПС,
жалбоподателят не е носил контролния талон от свидетелството за управление.
Извършеното нарушение се установи по категоричен начин от показнията на
свидетелите П. и М., доколкото от показанията им е видно, че при извършената
проверка К. не е представил нито контролен талон, нито заместващ го акт по
смисъла на чл. 157, ал. 6,7 и 8 от ЗДвП. Следва да се посочи, че доколкото към
06.07.2021 г. е било налице висящо производство с предмет обжалване на НП,
издадено на основание на АУАН-а, с който бил отнет контролния талон на К.,
последният е можел съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП да представи
обжалваното наказателно постановление.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че не носи контролен талон или
заместващ го документ и въпреки това е целял настъпването на последиците от
извършеното от него деяние.
6
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата
санкционна разпоредба, доколкото разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП предвижда наказание „Глоба“ в абсолютен размер от 10 лева, каквото
именно наказание е наложено и на жалбоподателя с наказателното постановление.
Съдът счита, че в процесния случай не са налице предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на
маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК,
приложим на основание чл. 11 от ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да обуслови
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата
да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на делото и съобразявайки разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът счита, че искането на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно. В тази връзка И.К. следва да бъде осъден да
заплати на Министерство на вътрешните работи сумата в размер на 80 лева,
представляща юрискосултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1882-000465/04.08.2021 г.,
издаден от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП на ИВ. П. К. е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ИВ. П. К., с ЕГН **********, да заплати на Министерство на
вътрешните работи сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
7
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8