С решение № 56 от 22.06.2006 г., постановено по гр.д.№ 5/2006 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Спиридон Живков Стоев солидарно срещу Окръжна следствена служба – Кърджали и Прокуратурата на Република България иск за сумата 8 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 29.08.2001 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление – чл.2, т.2, предл.2-ро от ЗОДВПГ. С решението си съдът е осъдил Спиридон Живков Стоев да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса в размер на 320 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Спиридон Живков Стоев, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че сл.дело № 177/ 2001 г. по описа на ОСлС – Кърджали е било образувано и водено срещу въззивника за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, както и че на 01.02.2002 г. на него му е било предявено предварителното производство в качеството му на обвиняем. Излага съображения, че ОСлС – Кърджали и Прокуратурата на Република България в нарушение на НПК са извършвали процесуално – следствени действия /предявяване на предварително производство/ без на Спиридон Живков Стоев да е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НПК. Счита, че при това положение действията на ОСлС – Кърджали и Прокуратурата на Република България са незаконни и на въззивника са му били причинени неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови друго, с което да осъди солидарно ОСлС – Кърджали и Прокуратурата на Република България да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление – чл.2, т.2, предл.2 от ЗОДВПГ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2001 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Въззиваемият – Прокуратурата на Република България гр.София, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Въззиваемият – Окръжна следствена служба - Кърджали, не се представлява и не взима становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, констатира следното: Пред първоинстанционния съд е бил предявен от Спиридон Живков Стоев солидарно срещу Окръжна следствена служба – Кърджали и Прокуратурата на Република България иск за сумата 8 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.1 от НК по сл.дело № 177/2001 г. по описа на ОСлС – Кърджали, ведно със законната лихва за забава от 29.08.2001 г. до окончателното изплащане на сумата. Изложените в исковата молба обстоятелства са, че с постановление на Районна прокуратура – Кърджали от 29.08.2001 г. бил привлечен като обвиняем по сл.дело № 177/2001 г. по описа на ОСлС – Кърджали за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, като му била взета и мярка за неотклонение, както и че с постановление от 22.07.2002 г. било прекратено наказателното производство поради несъставомерност на извършеното деяние. Твърди се също така в исковата молба, че с тези действия на прокурора при РП – Кърджали и следователя при ОСлС – Кърджали по повдигане на обвинение и вземане на мярка за неотклонение, както и с извършването на процесуално – следствени действия за един дълъг период от време – от 29.08.2001 г. до 22.07.2002 г., му били причинени неимуществени вреди, изразяващи се накърняване на личното му достойнство и авторитет, влошило се здравословното му състояние и отношенията му със семейството. Така изложените в исковата молба обстоятелства обосновават иск с правно основание чл.2, т.2, предл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /предишно наименование – Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани/, което правно основание се поддържа от ищеца /въззивник в настоящото производство/ и е прието от първоинстанционния съд. Съгласно чл.2, т.2, предл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В тази връзка от приложеното по делото като доказателство следствено дело № 177/2001 г. по описа на ОСлС – Кърджали се установява, че с постановление от 29.08.2001 г. на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали дознание № 181/2000 г. по описа на РДВР – Кърджали, започнало и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.311, ал.1 от НК, е било преобразувано в предварително производство /следствено дело № 177/2001 г. по описа на ОСлС – Кърджали/, за престъпление по чл.282, ал.1 от НК. Установява се също така, че по така образуваното следствено дело № 177/2001 г. въззивникът Спиридон Живков Стоев е бил разпитван единствено като свидетел /протокол за разпит на свидетел от 18.10.2001 г., както и че същият не е бил привличан като обвиняем, като не му е било повдигано обвинение нито от следователя, нито от прокурора и не му е била определяна мярка за неотклонение. Впрочем, в самата въззивна жалба се признава, че на въззивника Спиридон Стоев не му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, като се прави довод, че в нарушение на НПК на него му е било предявено предварителното производство без да му е било повдигнато обвинение по чл.282, ал.1 от НК. От цитираното сл.дело № 177/2001 г. се установява също така, че с постановление от 01.02.2002 г. на въззивника Спиридон Стоев му е било предявено предварителното производство, а с постановление от 22.07.2002 г. на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали воденото наказателно производство за престъпление по чл.282, ал.1 от НК е било прекратено. При така установената безспорна фактическа обстановка въззивният съд намира предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, с правно основание чл.2, т.2, предл.2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани /понастоящем – Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/, за неоснователен. За уважаването на иск на това основание е необходимо, освен образуваното наказателно производство да бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, също и незаконно обвинение в извършване на престъпление. Следва да се отбележи, че по действащия към онзи момент наказателно – процесуален кодекс, обвинението в извършване на престъпление се повдига от прокурора на основание чл.43, ал.1 или от следователя – с постановление за привличане на обвиняем, на основание чл.207 от същия. В тази връзка от гореизложеното се установява, че на въззивника Стоев не му е било повдигано обвинение и същият не е бил привлечен като обвиняем по следствено дело № 177/ 2001 г. по описа на ОСлС – Кърджали за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, както се твърди в исковата молба. Що се касае до довода, поддържан във въззивната жалба, то следва да се посочи, че с предявяването на предварителното производство лицето не придобива качеството на обвиняем, поради което в настоящия случай това следствено действие не може да ангажира по какъвто и да е начин отговорността на въззиваемите по делото. Ирелевантно в случая е и посоченото в постановлението за преобразуване на дознание в предварително производство от 29.08.2001 г., а именно, че разследването по предварителното производство следва да се проведе срещу Спиридон Стоев, доколкото по същото липсва постановление за привличането на последния като обвиняем. Още повече, че предварително производство се образува за престъпление, а не срещу лице. Не е налице незаконно обвинение спрямо въззивника Стоев и по образуваното преди това дознание, тъй като видно от същото не са били налице предпоставките на чл.410 от НПК /отменен, действуващ към онзи момент/, за да се приеме, че спрямо последния е започнало наказателно преследване в качеството му на уличен. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.2, т.2, предл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /предишно наименование – Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани/, поради което предявения иск за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, причинени в резултат на обвинение в извършване на престъпление по чл.282, ал.1 от НК, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е неоснователен. Ето защо като е приел горното и е отхвърлил така предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се осъди Спиридон Стоев да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за обжалването върху така предявения иск, в размер на ½ от присъдената или в размер на 160 лева. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 22.06.2006 г., постановено по гр.д.№ 5/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Спиридон Живков Стоев от гр.Кърджали, бул.»Беломорски» № 42, вх.А, ет.9, ап.25, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса в размер на 160 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |