РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Габрово, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Диана Василева
Благовеста Костова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора М. Ив. Генжов
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600104 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна
жалби от адв. В.П. от АК – Габрово – договорен защитник на подсъдимия И.А.С. от гр.
Габрово, срещу присъда № 22 от 13.04.2022 г. по НОХД № 751/2021 г. по описа на
Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимият И.А.С. е признат за виновен в това, че на
10.02.2021 г., около 20.15 часа, в гр. Габрово, от магазин „Морския”, находящ се на
улица „В.” №**, отнел чужда движима вещ - сумата от 670 лева, от владението на
Т.Т.Т. от гр. Габрово, собственик и управител на „Морския 2015” ЕООД гр. Габрово,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои и с това е осъществил
престъпление, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, на
подсъдимия И.А.С. е определено общо наказание по настоящата присъда и по присъда
по НОХД № 210/2021 г. по описа на РС - Габрово, влязла в законна сила на 26.03.2021
г., в размер на най-тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, към което е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 300 лева, на
1
основание чл. 23, ал. 3 от НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален ОБЩ
режим за изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода в размер на
една година.
Със същата присъда подсъдимият И.А.С. е осъден да заплати на „Морския
2015” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул.**, представлявано от
Р.Т.Т. сума в размер на 670 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от 10.02.2021 г.
до окончателното й изплащане, както и да заплати на дружеството сума в размер на
200 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И.А.С. е осъден
да заплати на ОД МВР - Габрово направените по делото разноски в размер на 6,35
лева.
Във въззивната жалба се претендира, че присъдата е незаконосъобразна, тъй
като не били събрани доказателства, сочещи недвусмислено на авторството на
деянието. Излага се довод за това, че било нарушено правото на защита, като съдът не
допуснал събирането на доказателства чрез извършване на очна ставка между
свидетелите Г. и Д., а такава била необходима, защото двамата твърдели, че били по
едно и също време на едно и също място и възприели коренно различни факти във
връзка с изпълнителното деяние. Наред с това свидетелят Д. твърдял, че при разпита
му на досъдебното производство му било въздействано от разследващия/снемащия
обяснения полицай какви точно следва да бъдат обясненията му. Посочва се, че при
провеждане на първия разпит пред съда на свидетеля Г. той заявил, че не познавал
лице „И.Д.“, а познава И. – „П.“, като било странно, че на досъдебното производство
същият свидетел сочи лицето с името И.Д. и нито веднъж не е посочил нито „П.“, нито
„И.“. Твърди се още, че съмнение в достоверността на показанията на свидетеля Г. за
соченото като възприето от него уличаващо поведение на подсъдимия е и
обстоятелството, че дал показания, когато разбрал от някъде, че И. „Т.“ се опитвал да
натопи него за кражбата. В жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И.С. да бъде оправдан.
Алтернативно се претендира за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.
Въззивният съд разгледа делото в отсъствие на подсъдимият С., предвид
наличието на основанието по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. Установено е, че в
нарушение на взетата му в досъдебната фаза на процеса мярка за неотклонение
„подписка“, подсъдимият е напуснал адреса си, като на 07.10.2021 г. е напуснал и
пределите на Република България в посока Гърция. Няма данни след посочената дата
същият да се е връщал в страната.
2
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от адв. П. По съществото на делото
защитникът се придържа към съображенията, изложени във въззивната жалба.
В съдебното заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва
жалбата. Счита, че присъдата следва да се потвърди.
За гражданският ищец „Морския 2015“ ООД, редовно призован, не се явява
представител пред окръжния съд.
Въззивният съд разгледа доводите от жалбата, обсъди становищата на страните
в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314
от НПК, като приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е
легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за
обжалването му. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
показанията на свидетелите И.С.Д. (включително показанията му от ДП, приобщени
по реда на чл. 281 от НПК), Ц.С.Д. (включително показанията му от ДП, приобщени по
реда на чл. 281 от НПК), Т.Т.Т. (приобщени по реда на чл. 281 от НПК), Р.Т.Т., А.С.Т.,
И.М.И. и Д.Г.Г., както и писмените доказателства - протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него, справка за съдимост, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия. След собствен
комплексен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на доказателствата, като без да я променя съществено по
всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият И.А.С. е роден на *** г. в гр. Габрово и живее в този град.
Същият е български гражданин, със завършено основно образование и не е женен.
Видно от справката за съдимост подсъдимият С. е осъждан за престъпления от общ
характер.
В гр. Габрово, на ул. „В.“ № 33 се намирал магазин за хранителни стоки
„Морския“, стопанисван от „Морския 2015” ООД, представлявано и управлявано от
свидетелите Т.Т. и Р.Т. Обектът включвал търговско помещение и склад. Практиката
била парите от оборота да се поставят в обикновено чекмедже, намиращо се под касата.
Зад касата били разположени щандове с хранителни стоки и цигари, а алкохолът бил
поставен в дъното на помещението.
На 10.02.2021 г., през целия ден, на работа в магазина била свидетелката Т.Т.
3
На същата дата, около 19,30 часа, свидетелите Д.Г. и И.Д. се разхождали в гр. Габрово,
като в близост до стадион „Априлов” срещнали подсъдимия И.С.. Последният бил
познат на свидетеля Г. При проведения разговор подсъдимият споделил със
свидетелите, че има нужда от пари и е решил да направи „нещо“, но няма да каже
какво, за да не му попречат. След това С. тръгнал в посока към Осмо основно училище.
Свидетелите Г. и Д. били любопитни какво ще направи подсъдимия, поради което го
последвали и впоследствие се установили до оградата на училището, откъдето
наблюдавали случващото се. С. носел шапка с козирка. Наред с това двамата
свидетелите видели, че влизайки в хранителния магазин „Морския”, подсъдимият си
поставил предпазна медицинска маска, покриваща устата и носа. По същото време в
магазина имало клиент. Подсъдимият С. го изчакал да напусне търговския обект, след
което поискал от свидетелката Т.Т. да закупи пакет кренвирши и 200 грама сирене.
След това пожелал и бутилка ракия „Кайлъшка”. Свидетелката Т. отишла в дъното на
магазина, за да вземе ракията. Придвижвайки се нямала видимост към чекмеджето на
касата. Когато взела ракията и се обърнала към касата, Т.Т. видяла, че подсъдимият се
е пресегнал през щанда, а чекмеджето с оборота било отворено и се чул шум от
монети. Веднага след това подсъдимият бягайки излязъл от магазина. След като се
върнала при касата, свидетелката Т. видяла, че от отвореното чекмедже липсват всички
банкноти от оборота. Натиснала паник-бутона, с който търговският обект бил свързан
с охранителна фирма „СОТ-161” и излязла от магазина, за да разбере накъде е избягал
подсъдимият. През това време, свидетелите Г. и Д., стоейки до оградата на училището,
видели С. тичайки да излиза от магазина, държейки нещо в ръка. Чули как
свидетелката Т. се развикала след него.
Впоследствие на място по сигнал за извършена кражба пристигнал
автопатрулен екип, в състава на който бил свидетелят А.Т. От свидетелката Т.Т. той
разбрал за извършената кражба, получил описание на извършителя, както и че същият
бил с поставена на лицето синя медицинска маска.
Свидетелите Г. и Д. си тръгнали, но по пътя ги спрял полицейски патрул, в
състава на който бил свидетелят Ц.Д. Извършена им била проверка на документите,
както и на личните им предпазни маски за лице. След като полицаите се убедили, че
тези две лица не отговарят на даденото от свидетелката Т.Т. описание на извършителя
на кражбата, същите били освободени.
При извършена проверка на касата в търговския обект свидетелката Т.Т.
установила, че отнетата от подсъдимия сума е в размер на 670 лева, от които 650 лева в
банкноти и 20 лева на монети.
Сигналът за извършената кражба бил отработен от свидетеля И.И., служител в
Криминална полиция при РУ - Габрово. След проведена беседа със свидетелите Г. и Д.,
той установил обстоятелствата на извършената кражба, както и лицето, сочено като
4
извършител на деянието.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Доказателствената съвкупност е анализирана по начин, даващ отговор на възраженията
на защитата, основно свързани с авторството на деянието в лицето на И.С..
Обстоятелствата на извършената кражба се установяват от показанията на
свидетелите и данните, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествието и
фотоалбума към него. Правилно са кредитирани показанията на починалата свидетелка
Т.Т., депозирани в досъдебната фаза на процеса, приобщени чрез прочитането им по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК. Първият разпит на тази свидетелка е
проведен на 10.02.2021 г., за времето от 21:32 - 23.02 часа, т.е. непосредствено след
деянието (л. 26-27 от ДП). Показанията й са подробни, логични и последователни
относно местоположението на стоките в магазина; мястото, където се е съхранявал
оборота; подробните данни за телосложението и ръста на дееца, облеклото му и
обстоятелството, че бил с шапка с козирка и поставена медицинска маска, покриваща
устатата и носа му, по който начин почти цялото му лице било скрито; поведението на
извършителя, който като клиент и очевидно целенасочено поискал да му бъде
продадена точно определена вещ, намираща се встрани от касата и използвайки
отдалечаването на продавача се пресегнал през щанда, отворил чекмеджето с оборота и
взел всички поставени там банкноти, както и монетите от монетника. От показанията
на същата свидетелка, депозирани на 16.06.2021 г. (л. 28 от ДП) се установя, че
отнетата сума пари е общо 670 лева, от които 650 лева в банкноти и 20 лева на монети.
Съобщеното от Т.Т. относно разположението на стоките в магазина и мястото на
съхранение на парите от оборота кореспондира на данните от протокола за оглед на
местопроизшествието с фотоалбум, както и на показанията на нейната майка –
свидетелката Р.Т.. От показанията на служителите на МВР - свидетелите И., Т. и Д., се
установяват незабавно предприетите действия по установяване на извършителя на
престъплението, като въз основа на даденото от свидетелката Т.Т. описание на
извършителя са проверени лица, намерени в близост до магазина, сред които и
свидетелите Г. и Д.
Настоящият състав счита, че при обосноваване на извода си за авторството на
деянието в лицето на подсъдимия И.С., районният съд напълно правилно се е основал
на показанията на свидетелите Д.Г. и И.Д., които кореспондират на съобщеното от
свидетелите Т.Т., И.И. и Ц.Д.
Показанията на свидетелите Г. и Д. са от съществено значение за установяване
5
на авторството на деянието, което налага подробното им обсъждане и съпоставка с
останалите доказателствени източници.
Пред първоинстанционния съд свидетелят Д. е заявил, че няма спомен когато
са се разхождали в гр. Габрово заедно с Д.Г., да е видял някакъв инцидент, както и че
това, което казал на досъдебното производство било написано от полицай от
дряновската полиция и той само го подписал, а пред разследващия полицай съобщил
наученото наизуст. Напълно правилно съставът на районния съд е приел за
несъстоятелни съобщаваните от свидетеля причини за промяна в показанията му, като
е приобщил чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 от НПК
показанията му от досъдебната фаза на процеса, които е кредитирал с доверие. Преди
всичко, прегледът на материалите по делото не сочи свидетелят Д. да е разпитван в
полицейското управление в гр. Дряново. На л. 49 от ДП са приложени негови
саморъчни обяснения, които са снети от полицай Х.С., а не от „г-н В.“, който
многократно се споменава от свидетеля като лицето, което го разпитвало и му казало
какво да заяви в показанията си. На следващо място, кредитираните с доверие
показания на свидетеля Д. от досъдебното производство, както правилно е прието в
присъдата, са подробни, последователни и разкриващи детайли по фактите, които няма
как да му бъдат известни ако не ги е възприел лично. Видно е, че свидетелят Д. е дал
достатъчно подробно описание на времето, мястото и обстоятелствата, при които се
осъществила срещата между него, свидетеля Г. и непознатия му дотогава подсъдим С.,
за който впоследствие разбрал, че се казва И. – по прякор „Т.“; възпроизвел е
основните моменти от краткия разговор между Г. и С., от който разбрал, че
подсъдимият се кани да извърши „нещо“; облеклото на извършителя на кражбата и
обстоятелството, че е бил с шапка с козирка; посочил е, че от любопитство двамата с Г.
последвали дееца и го наблюдавали как си поставя маска, влиза в магазина и след
известно време излиза от същия търговски обект бягайки и носейки нещо в ръката си,
след което се отдалечил в неизвестна посока.
Правилно районният съд е счел, че така кредитираните показания на свидетеля
Д., депозирани през разследващия полицай, напълно кореспондират по всички основни
моменти от предмета на доказване на показанията на свидетеля Д.Г. Последният,
напълно последователно и непротиворечиво съобщава за времето и мястото на срещата
си с познатия му И. по прякор „Т.“, проведения с него разговор, последващите
действия на подсъдимия, включително тези, свързани с влизането му в магазина с
шапка на главата и медицинска маска на лицето и излизането му след броени минути
бягайки, след което крещейки излязла и продавачката.
От показанията на свидетелите Ц.Д. – полицай в РУ на МВР – Габрово и И.И. -
полицейски инспектор в сектор „Криминална полиция“ в същото полицейско
управление, се установява, че непосредствено след деянието, в близост до магазина е
6
извършена проверка и проведен разговор по случая със свидетелите Г. и Д. Последните
двама не отричат това обстоятелство. В показанията на свидетеля И.И. се съдържа
достатъчно информация за съобщеното от Г. и Д. относно деянието и извършителя му
в лицето на подсъдимия С.. По своето съдържание показанията на посочения служител
на МВР напълно кореспондират на тези на свидетеля Г., както и на свидетеля Д. от
досъдебното производство. Несъмнено е, че съобщаваното от И.И. е с производен
характер. Това гласно доказателство, обаче, е напълно допустимо, защото служи за
проверка на достоверността на първични доказателства, като в случая, наред с
показанията на свидетеля Г., обосновава недостоверността на показанията на
свидетеля И.Д., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд.
На следващо място, показанията на свидетелите Г. и Д. за това, че при влизане
в магазина подсъдимият е бил с поставена шапка с козирка и защитна медицинска
маска, прикриваща устатата и носа му, както и че напуснал търговски обект
сравнително бързо и се отдалечил от там като бягал, напълно кореспондира на
показанията на свидетелката Т.Т. Наведеният пред въззивния съд довод за
недостоверност на показанията на свидетелите, поради противоречия при посочване на
цветовете на дрехите, с които бил облечен дееца и на шапката му, е неоснователен.
Доколкото е налице такова разминаване в свидетелските показания, то същото не е
съществено. Следва да се има предвид, че деянието е извършено през месец февруари,
след 20.00 часа, т.е. в тъмната част на денонощието и при ограничена осветеност, което
обяснява някои различия във възприятията на свидетелите за цветовата гама на
дрехите и шапката на извършителя на престъплението.
Неоснователно е изведеното в жалбата възражение за нарушено право на
защита, поради отказа на първоинстанционния съд да допусне очна ставка между
свидетелите Г. и Д. Трайна и последователна е съдебната практика, че отказът за
събиране на определени доказателства не представлява процесуално нарушение, тъй
като право на решаващия съд е да прецени относимостта на дадено доказателство към
предмета на доказване. На следващо място, показанията на свидетеля Г. и тези на
свидетеля Д. от досъдебното производство напълно кореспондират помежду си по
въпросите за възприетите от тях параметри на деянието и неговия извършител, като не
се констатират съществени противоречия, които да налагат провеждане на очна ставка.
Достоверността на тези доказателствени източници допълнително е проверена и
потвърдена чрез показанията на свидетеля И., както и на свидетелите Д. и Т.Т.
Съобщаваното от свидетеля Д. пред състава на районния съд, чрез което същият
отрича предходните си показания, се явява напълно изолирано от останалите
доказателств. Изцяло голословни се явяват и твърденията на този свидетел за оказано
му въздействие, за да даде на досъдебното производство показания в определен
смисъл. На следващо място, въззивният съд отчита, че свидетелят Глушков е напълно
последователен при възпроизвеждане на възприятията си за случилото се при всички
7
провежданите му по делото разпити. Не са налице основания, които да компрометират
показанията му. Той не е проявил колебание при посочване на лицето, с което се е
разхождал и след това е бил в близост до магазина, както и че това е свидетелят И.Д.
Обстоятелството, че при разпита в съдебното заседание е заявил, че знае И.Д. като И.,
по прякор „П.“, не означава, че показанията му са неубедителни и недостоверни.
Видно е от протоколите от заседанията, че свидетелят Г. многократно нарича приятеля
си с истинското му име – И., което означава, че го знае и с това име. Не може да се
сподели и наведеното във въззивната жалба и поддържано по съществото на делото
съмнение за достоверността на показанията на Д.Г. заради това, че дал показания,
когато разбрал от някъде, че И. „Т.“ се опитвал да натопи него за кражбата. Следва да
се отчита, че свидетелят е последователен при излагане на възприятията си в течение
на цялото производство (видно е, че първият му разпит е проведен от разследващ
полицай на 22.02.2021 г., т.е. броени дни след деянието), като наред с това
съобщаваното от него намира потвърждение и в други доказателствени източници. В
пледоарията на защитника пред настоящия състав, при излагане на аргументи за
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото, частично се променя защитната
позиция, като вече се твърди, че не на друго място, а в полицията било казано на Г., че
има данни (или съмнения) спрямо него за извършване на кражбата. Съдът не открива в
материалите по производството основания за разсъждения в подобна насока, тъй като
никъде свидетелят Г. не спомена за оказано му въздействие, за да депозира показания,
които да не съответстват на обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И.С. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от
НК. От обективна страна е установено, че подсъдимият е прекъснал фактическата
власт на владелеца върху вещите, предмет на престъплението, като е установил своя
фактическа власт. Не е имал съгласие за отнемане на парите и е демонстрирал
намерението си да ги присвои. От субективна страна е реализиран пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Въззивният съд намира, че при индивидуализация на наказанието правилно и в
съответствие с чл. 54 от НК са отчетени степента на обществената опасност на
деянието и личната обществена опасност на подсъдимото лице, както и проявените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
За престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание
до осем години лишаване от свобода. Първоинстанционният съд е наложил на
подсъдимия С. наказание от една година лишаване от свобода.
Правилно районният съд е отчел, че обществената опасност на престъплението
8
е завишена, което се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпни
прояви. Резонно е прието, че е висока степента на лична обществена опасност на
подсъдимото лице, което следва от данните за съдебното му минало. Правилно е
прието, че в случая не са проявени смекчаващи обстоятелства и като такова не следва
да се взема под внимание и невисокия размер на предмета на престъплението, още
повече като се отчета начинът на извършване на кражбата и проявената от дееца
дързост. Правилно данните за съдебното минало на С. са взети предвид като
отегчаващо обстоятелство. Отчитайки степента на обществена опасност на деянието и
на подсъдимия, както и проявените отегчаващи обстоятелства въззивният съд счита, че
не са налице основания за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия С.
наказание лишаване от свобода. Същото е определено под средния размер и е
съответно на тежестта на престъплението. Данните за осъжданията на подсъдимия,
включително за престъпления против собствеността, навеждат на извод, че налаганите
му преди наказания не са постигнати целите на личната превенция. В случая не се
отчитат смекчаващи обстоятелства, поради което не е налице основание за обсъждане
на приложението на чл. 55 от НК.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил правилата
на съвкупността, като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е
определил на подсъдимия И.А.С. общо наказание по обжалваната присъда и по
присъда по НОХД № 210/2021 г. по описа на РС - Габрово, влязла в законна сила на
26.03.2021 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, към което е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 300 лева, на
основание чл. 23, ал. 3 от НК.
Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
на подсъдимия С. е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното
общо наказание лишаване от свобода в размер на една година.
Неоснователно е възражението, че незаконосъобразно контролираният съд е
отказал приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Обсъдените и от районния съд данни за
съдебното минало на подсъдимия, навеждат на следните фактически изводи: С
присъда по НОХД № 111/2014 г. на РС - Габрово, влязла в законна сила на 12.05.2014
г., за извършено от С. в периода 02.-14.05.2014 г. престъпление, му е наложено
наказание обществено порицание. В срока по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК – на 07.11.2014 г.,
С. е извършил следващо престъпление, за което със споразумение по НОХД №
166/2015 г. на РС - Габрово, влязло в сила на 25.03.2015 г., му е наложено наказание от
десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три
години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. След това, със споразумение по НОХД №
480/2015 г. на РС - Несебър, влязло в сила на 30.06.2015 г., на С. е наложена глоба в
размер на 300 лева. Описаните данни за съдимостта на подсъдимия сочат, че същият не
9
е реабилитиран по нито едно от посочените осъждания. Правилото на чл. 86, ал. 1, т. 3
от НК е неприложимо по отношение на първото по време осъждане (независимо от
липсата на данни на изпълнението на наказанието обществено порицание), тъй като е
видно, че няколко месеца по-късно С. е извършил друго престъпление. Със съдебния
акт по НОХД № 166/2015 г. на РС – Габрово му е наложено наказание лишаване от
свобода при приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. По това осъждане не е възможна
реабилитация по право по чл. 86 от НК. Недопустимо е да се заличи осъждането и по
реда на чл. 88а от НК, тъй като изпитателният срок е изтекъл на 25.03.2018 г., след
което е започнал да тече 5-годишния срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. Първото и
задължително условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК е лицето да не е осъждано
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. В случая на И.С. тази
предпоставка не е изпълнена. Поради това напълно законосъобразно
първоинстанционният съд е отказал приложението на института на условното
осъждане и е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
В гражданско-осъдителната част присъдата не е обжалвана. Независимо от това
съдът следва да посочи, че деянието, предмет на обвинението, от което пряко и
непосредствено са причинени вреди, обуславя основанието за реализиране на
гражданската отговорност по чл. 45 от ЗЗД. С постановената присъда подсъдимият е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, което обуславя основателността на
гражданския иск. Правилно и обосновано И.С. е осъден да заплати на „Морския 2015“
ООД – Габрово обезщетението за имуществени вреди в размер на 670 лева, ведно със
законната лихва от 10.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият С. е осъден
да заплати на гражданския ищец „Морския 2015“ ООД направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за дължимите
разноски на МВР във връзка с провеждане на наказателното производство.
При служебната проверка на присъдата въззивната инстанция констатира, че
районният съд не е присъдил дължимата държавна такса върху гражданския иск.
Произнасянето по този въпрос следва да се стане по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК.
При дължимата проверка на присъдата в нейната цялост съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяната й.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваната присъда е
обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
10
НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 22 от 13.04.2022 г. по НОХД № 751/2021 г. по
описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11