О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 14.09.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9913 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
С подадената от адв. П. Д.Т. като
управител на наследството на Д. Д.И., В.А.Г., Е.А.И. и В.С.Х. искова молба
срещу Е.Н.Н. и В.А.С. е предявен отрицателен установителен иск, че ответниците
не са собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти,
представляващи: 1) търговски обект – магазин (склад) и помещения за склад,
със съответните идеални части от общите части на сградата и от мястото, в което
е построена, представляващ по нотариален акт задна част от магазин № 9 с площ
от 112,80 кв.м., заедно със зимнично помещение под тази част, с площ 43,20
кв.м., находящ се гр. София, бул. „*******) дюкянско помещение (магазин) с площ
от 83 кв.м., заедно с една стая, антре и тоалетна, заедно с две зимнични
помещения, при съседи: бул. С.С., Л.М., И.И А.– С., а другото откъм двора при
съседи: И.И А.С., Д.Я.и двор на сградата, заедно с приспадащите се 450/6791
ид.ч. от общите части на сградата и от УПИ, в който е изградена сградата,
целият с площ от 629,65 кв.м., съгласно доказателствен нотариален акт N 8 от
20.12.1936 г., а по скица 660,77 кв.м., който имот съгласно действащия
градоустройствен план, съгласно заповед N 10 – 356
от 20.03.1903 г. представлява парцел X – 12 от кв. 209 по плана на гр.
София, м. Центъра, при граници: ул. С.С., бул. Т.А., УПИ XI – 13,
УПИ IX – 14.
В
петитума на исковата молба е заявено искане и за обявяване нищожността на
договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 100, том ІІІ, рег. №
2556, дело № 450/12.05.2003 г. на нотариус рег. № 263 на НК, сключен между Н.В.Н.
и В.А.С..
Така предявените
искове съдът намира за недопустими по следните съображения:
С влязло в сила решение от 27.06.2016
г., постановено по гр.д. № 720/2013 г. по описа на СГС, потвърдено с решение №
938/21.04.2017 г. по в.гр.д. № 4281/2016 г. по описа на САС и недопуснато до
касационно обжалване с определение № 290/04.06.2018 г. по гр.д. № 3800/2017 г.
на ВКС, ІІ г.о. е отхвърлен предявения от П. Д.Т., в качеството й на управител на
наследството, останало от Д. Д.И., починала на 03.12.2002 г. против В.А.С. иск
по чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде на наследниците на Д. Д.И.,
чиито управител е П. Д.Т. владението върху същите недвижими имоти: магазин
(склад) и дюкянско помещение.
Искът е отхвърлен поради противопоставено от ответника В.С. възражение за
придобивна давност, което е счетено от съдилищата за основателно.
Искът е бил предявен от адв. П. Т. в качеството й на управител на
наследството. В хипотезата на чл. 59, ал. 2, изр. 2, пр. 1 от ЗН, при предявяване на иск управителят
упражнява чужди права. Активната процесуална легитимация на управителя рефлектира
в чужда материално правна сфера - съдебно признато е съществуването или несъществуването на
правата за наследниците на лицето, чието имущество управлява. В този смисъл
всички наследници на Д. Д.И. са обвързани от влязлото в сила решение по предявения
срещу В.А.С. иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Съгласно ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на общия отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва
фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от
които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се
прекратява.
Мотивите
на постановеното решение по гр.д. № 720/2013 г. по описа на СГС не се ползват
със сила на пресъдено нещо, но следва да бъдат отчетени ведно с диспозитива при
преценката за наличие на правен интерес за ищците от водене на настоящото
исково производство. В случая със сила на пресъдено нещо е установено, че
наследниците на Д. И. не са собственици на процесните имоти и съответно нямат
право да получат владението върху имота, тъй като е придобит по давност от В.С..
В настоящото производство ищците не навеждат основание на
собственическите си права, изключващи релевантността на изтеклата придобивна
давност в полза на С., поради което със сила на пресъдено нещо правата им са изобщо
отречени.
Решението от 27.06.2016 г. е
постановено при участието на Н.В.Н. – трето лице помагач на страната на
ответника В.А.С..
Е.Н.Н.,
като наследник на Н.В.Н. е обвързан от влязлото в сила решение, на основание
чл. 298, ал. 2 от ГПК и по отношение на него този съдебен акт има същото
действие, каквото има и по отношение на наследодателя му Н. Н.. Съгласно чл.
223, ал. 1 от ГПК, в отношенията между наследниците на Д. И. и Н. Н. решението
по ревандикационния иск има установително действие. В случая със сила на
пресъдено нещо е установено, че наследниците на Д. И. нямат право да получат
владението върху имота, тъй като не са негови собственици поради придобиването
му по давност от В.С..
Ищците нямат интерес от самостоятелно
установяване несъществуването на правото на собственост на Н. Н. поради
придобиването му от несобственик. В т. 3б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. №
4/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за собственика е налице е
правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е
разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. В случая обаче установяването, че Е.Н., като наследник на Н. Н. не е
собственик на магазина и дюкянското помещение няма да се отрази на правната
сфера на ищците, дори и при постановено в тяхна полза решение в този смисъл.
Като допълнителен и самостоятелен довод в
петитума на исковата молба е изтъкната нищожност на договора, с който Н.В.Н. е
продал на В.А.С. процесните имоти, поради нарушение на добрите нрави, липса на
съгласие, на представителна власт, неплатена цена, липса на декларация за
произхода на парите и декларация за задължения към държавата.
Касае се за сделка, по която ищците не са страна.
Продавач е несобственик, а купувач – лице, в чийто интерес законодателят е
предвидил право да оспори действителността на договора. Отделно от това,
продажбата на чужд имот не е нищожна сделка, а неплатената по сделката цена е притезателно
право, съдебно защитимо чрез право на иск в полза на прехвърлителя – Н. Н., а
по силата на наследствено правоприемство – Е.Н.. Намесата на трето лице в
отношенията на страните по договора за покупко-продажба е недопустимо, тъй като
никой не може да предявява чужди права пред съд, освен в предвидените в закон
случаи. Настоящият не попада в тези изключения.
Не е налице правен интерес за ищците и поради невъзможност
установените по отношение на ищците права на В.С. да отпаднат, доколкото
давностното владение е оригинерен способ за придобиване на вещни права. С. е
собственик независимо от валидността на договора от 12.05.2003 г.
По така изложените съображения, съдът намира
предявените искове за недопустими, поради което и на основание чл. 130 от ГПК,
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК,
съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9913/2018 г. по описа на СГС, І-17
състав.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски Апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: