РЕШЕНИЕ
№ 1224
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. К.
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. К. Гражданско дело №
20212120107966 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Н. Н. К., ЕГН
**********, адрес: гр. *, срещу АП. Д. СП., ЕГН **********, адрес: гр. *, с която се иска от
съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 НК, и сумата 3 795,92 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи по лечението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 15.08.2019 г., до окончателното плащане на сумите и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Твърди се, че на 15.08.2019 г. около 11 часа С. и още две лица били до
блок 19 в ж. к. С., седнали на пейка пред вход № 8 на блока. Ищцата К., живееща във входа,
се прибирала и поискала да седне на пейката, но С. не искал да се премести. Двамата се
скарали, след което С. станал и бутнал с една ръка К. в гърдите, като тя паднала на земята
пред пейката и не могла да стане. Съседи се обадили на тел. 112, дошла линейка и
полицейски служители. В резултат от падането ищцата получила пертрохантерно счупване
на лявата бедрена кост и счупване на лявата лъчева кост в дисталната част, била приета в
болница, където останала 15 дни, извършена й била операция, след което била лекувана и
вкъщи. Първоначално не можела по никакъв начин да се обслужва, не можела да се движи,
след това се раздвижвала, използва проходилка, трудно ходела. Във връзка с лечението
направила разходи, описани по пера в исковата молба. Претърпяла значителни болки и
страдания, изпитвала дискомфорт да извършва ежедневните си дейности, за което
претендира и обезщетение за неимуществени вреди.
1
С влязла в сила присъда от 19.01.2021 г. по НОХД № 1684/2020 г. на
БРС ответникът е признат за виновен и е осъден за описаното престъпление.
Oтветникът чрез процесуален представител е оспорил исковата молба,
като е посочил, че претенциите са неоснователни. Счита, че не всички вреди, причинени на
ищеца, са следствие от престъплението, за което е признат за виновен. Оспорва механизма
на деянието и причинната връзка между него и описаните травми. Оспорени са по вид,
характер и интензитет сочените неимуществени вреди. Посочено е, че претендираните суми
са в прекомерен размер. Освен това за продължителността на възстановителния период и
характера на травмите влияние са оказали стари заболявания на ищцата. Оспорена е и
претенцията за имуществени вреди, като е посочено, че извършените разходи не са в
причинна връзка с инцидента.
В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Посочено е, че ищцата е провокирала
ответника да отдръпне силно и рязко ръката си поради налично негово заболяване,
вследствие на което К. залитнала и паднала на земята. Между тях възникнал спор за
ползването на пейките, като ищцата се карала и обиждала ответника.
Моли се съда да отхвърли изцяло исковите претенции или евентуално
да присъди обезщетение в минимален размер. Иска присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 16.07.2021 г. решение по НОХД № 346/2021 г. на
БОС е изменена присъда № 260010 от 19.01.2021 г., постановена по НОХД № 1684/2020 г.
по описа на БРС, в частта относно срока на наложеното наказание, с която С. е признат за
виновен в това, че на 15.08.2019 г. в гр. Бургас, ж. к. С., пред блок 19 причинил средна
телесна повреда на К., изразяваща се в пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост,
което се квалифицира като трайно затруднение на движението на левия крак за срок от
около три месеца, и счупване на лява лъчева кост в дисталната част, което се квалифицира
като трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около 2-4 месеца –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал 1 НК.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят М. К. – снаха на ищцата, е
посочила, че е била на работа, когато е звъннал полицейски инспектор и казал, че
свекърва е пострадала и е настанена в болница. Звъннала е на съпруга си и след като той
се е прибрал от работа, са отишли до болницата, където са разбрали за нейното състояние.
Ищцата разказала, че е била бутната от един съсед. Отишла за лекарства до близката
аптека в С.. Имали пейка отстрани до блока. Когато се връщала, се била изморила и е искала
да седне на пейката. На тази пейка е имало място, където да седне. Когато е искала да седне,
единият от мъжете, който е бил там, я е бутнал в гърдите и тя е паднала назад, вследствие на
което не е могла да стане от земята, защото ляв крак и лява ръка са я заболели. След това е
2
помолила този мъж, който я е бутнал, да помогне да стане, но той не го е направил. След
това е помолила другият мъж, който е бил на пейката, да извика Бърза помощ. Имало е жени
наоколо и те са се обадили на Бърза помощ и така тя се е озовала в болницата. Тя е разказала
на свидетелката, че е помолила този мъж, който я е бутнал, да се обади на Бърза помощ,
защото се почувствала наистина зле, не е можела да стане. Свидетелства, че ищцата е била
на легло в много тежко състояние. Още на другия ден се е наложило да я оперират. Имала е
нужда от хирургическа интервенция на крака и ръката. В бедрото и в ръката имала планки.
Била е на легло с катетър и подлога, в изключително тежко състояние. По три-четири пъти
на ден свидетелката е ходила, приготвяла е храна, като ищцата не е била в състояние нито
да се храни, нито да се обслужва, защото е била в легнало положение. Това е продължило
около седмица. След това са я преместили в съседното отделение по рехабилитация, за да се
раздвижва. Там е била приблизително седмица. След това са я изписали и е продължила с
домашно лечение. Била е на памперси поне около месец, като не е можела да става изобщо
от леглото. Наложило се е да извикат медицинска сестра, която да бие инжекции.
Оплаквала се е от болки, защото това е било както физически, така и емоционален
дискомфорт. Започнала е да се раздвижва с проходилка, като с нея е била около 7 месеца,
след нея е била с патерици и до ден днешен е с тях.
Свидетелката С.а е посочила, че е съпруга на ответника. В деня на
инцидента тя и мъжът са били на работа, при което той се почувствал зле, ръката му
започнала да се подува поради здравословен проблем. Извикала му е такси да се прибира и
му казала какво да маже и пие. Работили са заедно, сега той вече не работи от много време,
работил е като охрана. Изпратила го е до вкъщи и той, по негови думи, е видял един шивач,
който седял на пейка в междублоковото пространство. Отишъл и седнал при него. Събирал
се е с него и преди. Следобед се обадила дъщеря по телефона и казала, че е дошла
полиция и са прибрали баща . Свидетелката е тръгнала към МВР и ги е срещнала на
връщане. Съпругът е бил много притеснен, малко се успокоил вкъщи. Разказал , че той
седял на пейката с този човек, ищцата е дошла отнякъде. Там имало две пейки една до
друга. Имало е къде да седне, но тя директно е отишла при него и е започнала да му се кара
и да го обижда, защо е седнал там, да става и да се маха от там, тази пейка не била негова.
Той не бил конфликтен. Решил да се прибира, но ставайки от пейката, тя го била хванала за
ръката, но той бил в подагрозна криза. Ответникът имал такива моменти, в които не можел
да докосва ръката. Свидетелката посочва, че с дъщеря го обличат и го мажат с лекарства.
При всяко докосване той изпитвал силна болка. След като го е докоснала по ръката, него го
било заболяло и си повдигнал ръката нагоре, ищцата е залитнала и паднала на едната
страна, а той залитнал назад към пейката. Ако не е била пейката, и той е щял да падне
нанякъде. Опитал се е да помогне, но тя била казала, че не иска помощ от него и той си
тръгнал. Отишли при шивача и той потвърдил същото – че са седели и тя е отишла да се
кара. Свидетелства, че не е бил мъжът й този, който да предизвика инцидента. М. бил
помогнал, като я издърпал до пейката да я подпре, дошли някакви съседки, по пейките,
които са седели, но кой кого е дърпал и накъде го е дърпал не знае. Казва, че познава ищцата
по физиономия. Преди инцидента се е движила с бастунче и с накуцваща походка.
3
Свидетелства още, че мъжът бил с ТЕЛК, пълен абсурд било да стане и да се бие и блъска
с някого.
Вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза е посочило, че
освидетелстваната е в добро общо състояние, придвижва се самостоятелно, без помощни
средства. Посочва още, че движенията на ръката в областта на гривнената става са напълно
възстановени и са в обичайния обем. Движенията на левия долен крайник в областта на
тазобедрената става са напълно възстановени и са в пълен обем. Счупването на левия долен
крайник е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, като при
правилно протичане на оздравителните процеси такива увреждания затрудняват функцията
на крайника за срок около 5-6 месеца. Счупването на левия горен крайник на посоченото
място също е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, като при
правилно протичане на оздравителните процеси нарушенията на функцията на увредения
крайник продължават около 3-4 месеца. Установените счупвания са причинили силни болки
в областта на левите крайници на пострадалата в областта на травмите. В началото те са
били интензивни и по-силни. Те се засилвали при опит на пострадалата да се изправи и да се
придвижи на самоход. Те са продължили до оказването на медицинска помощ на
пострадалата. Болките, които е изпитвала в областта на травмите, не са продължили през
целия оздравителен период. Тя е изпитвала болки, които са били по-силни през времето
непосредствено след инцидента, в болницата, поради оказаната медицинска помощ, са
намалели още повече, като след 30-40 дни се усещали при по-силно натоварване на
увредените крайници. Оздравителните процеси при пострадалата са протекли нормално, по
обичаен начин при такива счупвания. Вещото лице е посочило още, че при проучване на
представените медицински документи, както и по време на прегледа на пострадалата, не е
била установена някаква разлика в антропометричните показатели на долните и горните
крайници. Счупванията на костите са били закрити. Пострадалата изпитвала болки при
навеждане, клякане, обуване на обувките си, като такива болки имат повечето жени на
нейната възраст и без да са били прекарали такъв тежък инцидент. При пострадалата е
възможно тези неприятни болки да са започнали непосредствено след този инцидент, като
уврежданията на костите, нервите, сухожилията и другите структури в травмираните
области на тялото да са се засилили след прекарания инцидент.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за частично основателни.
Видно от приложеното към настоящото дело НОХД 1684/2020 г. на БРС
и ВНОХД 346/2021 г. на БОС, с влязло в сила на 16.07.2021 г. решение по ВНОХД №
346/2021 г. на БОС е изменена присъда № 260010 от 19.01.2021 г., постановена по НОХД №
1684/2020 г. по описа на БРС, в частта относно срока на наложеното наказание, с която С. е
признат за виновен в това, че на 15.08.2019 г. в гр. Бургас, ж.к. С., пред блок 19 причинил
средна телесна повреда на К., изразяваща се в пертрохантерно счупване на лявата бедрена
кост, което се квалифицира като трайно затруднение на движението на левия крак за срок от
около три месеца, и счупване на лява лъчева кост в дисталната част, което се квалифицира
4
като трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около 2-4 месеца –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал 1 НК. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Ето защо настоящият съд не следва да установява деянието, вината и
противоправността в действията на С. спрямо К., въпреки че същите се доказаха по
безпротиворечив начин и в настоящото производство посредством събраните гласни
доказателства.
Така описаното деяние, вината и противоправността в поведението на
С. са установени с влязлото в сила решение на наказателния съд. Останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по безспорен начин от
събраните по делото гласни доказателства – вредата за ищеца по делото и причинната
връзка с виновното деяние на ответника.
Съдът възприема като достоверни и последователни показанията на
свидетелите, които възпроизвеждат в последователност възприети лично от тях факти.
Свидетелят С.а – снаха на ищцата – е с преки впечатления от състоянието на пострадалата
от приемането в болницата, изписването от там и до днес, тъй като тя се е грижила за
нея. Вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза е посочило, че К. е получила
счупване в областта на горния край на лявата бедрена кост, като фрактурната линия
преминавала през големия трохантер и счупване на долния край на лявата предмишница
откъм лъчевата кост. По спешност пострадалата е била приета в болница, където след
предоперативна подготовка под обща ендотрахеална анестезия е била оперирана. Ето защо
съдът намира за установена по безспорен начин причинно-следствената връзка между
деянието на С. и причинените на К. болки и страдания във връзка с извършеното от
ответника, както и наличието на претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки от счупванията и последвалата операция.
Поради това е установена основателността на предявените искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД. За размера на същите съдът намира следното:
При определянето на размера на дължимото обезщетение съдът
кредитира показанията на свидетеля С.а, тъй като изразява непосредствени впечатления от
състоянието на ищцата след случилото се и до настоящия момент.
Вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за
защитените от закона права и интереси на увредения, като тя в настоящия случай засяга и
здравето, и психическото състояние на ищцата. Справедливо обезщетяване на нарушените
права на пострадалия по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен от съда онзи
точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните,
физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице. Съществени при
определяне на справедливия размер обезщетение за преживяното от ищцата е
обстоятелството, че същата е изпитвала силни и интензивни болки в началото до оказването
на медицинска помощ, когато са намалели по интензитет и след изписването от болницата
5
са намалели още повече, като след 30-40 дни се усещали при по-силно натоварване на
увредените крайници, видно от заключението на вещото лице. По време на престоя си в
болницата не е можела да се изправя и обслужва, била е с катетър и памперс, като е било
необходимо някой да я обслужва. След изписването от болницата е продължило
домашното лечение, като за нея се е грижила снаха , което се установява от събраните
гласни доказателства. Според вещото лице възстановителният период при счупването на
левия долен крайник трае около 5-6 месеца, а при счупването на левия горен крайник -
около 3-4 месеца. След случилото се пострадалата е получила травматични увреждания,
които са се отразили негативно както на физическото и емоционалното състояние, така и
на начина ѝ на живот за продължителен период от време.
Ето защо и съдът намира, че с оглед претърпените от ищцата болки – в
началото интензивни, а впоследствие отшумяващи, към момента напълно възстановена,
придвижва се самостоятелно, без чужда помощ, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди възлиза на сумата 2000 лева за
счупването на левия долен крайник и 2000 лева за счупването на левия горен крайник.
Поисканото от ищцата обезщетение в размер на 20000 лева е завишено по размер, тъй като
за нея не се предвиждат трайни неблагоприятни последици за здравето и към момента тя
се е възстановила напълно.
По отношение на наведените от ответника доводи, че е налице
съпричиняване от страна на ищцата, тъй като С. е бил провокиран от нея, съдът намира
следното: установи се от свидетелските показания, че ищцата с поведението си е
провокирала ответника. С. е седял на пейката, когато К. е отишла при него и е започнала да
му се кара и да го обижда, защо е седнал там, казала му е да става и да се маха оттам, че тази
пейка не била негова. От показанията на свидетеля С.а се установява, че К. с поведението си
е провокирала реакцията на ответника. Ето защо съдът счита, че е налице съпричиняване от
страна на ищцата, като сумите от 2000 лева за счупването на левия долен крайник и 2000
лева за счупването на левия горен крайник следва да бъдат намалени с по ¼, в каквато
степен според съда ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Поради
това, обезщетението следва да бъде намалено до размера от 1500 лева за счупването на
долния крайник и 1500 лева за счупването на горния крайник, в какъвто размер искът следва
да бъде уважен като основателен и доказан. За разликата до пълния претендиран размер от
20000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Основателен се явява и искът за обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в 1801 лева за медицински изделия – винтове за съединяване на костите на
краката на пострадалата, вложени при извършената операция, 1670 лева за медицинско
изделие – воларна заключваща планка за ръката, вложена при извършената операция, 34,80
лева заплащане на потребителска такса за проведено болнично лечение за периода от
15.08.2019 г. до 21.08.2019 г. в отделение по „Ортопедия“ на УМБАЛ Бургас, 23,20 лева –
заплащане на потребителска такса за проведено лечение за периода от 21.08.2019 г. до
28.08.2019 г. в отделение „Физикална и рехабилитационна медицина“ на УМБАЛ Бургас, 20
6
лева за ползване на телевизия в УМБАЛ Бургас, 12 лева – за издаване на дубликат на
епикриза, във връзка с необходимостта от представянето на разследващите органи по
образуваното досъдебно производство, 54,62 лева (от касова бележка за 62,72 лева от
28.08.2019 г.) за закупуване на лекарства за домашно лечение след изписването на ищцата от
болницата, 98,55 лева – за закупуване на вода за пиене, памперси и проходилка, 8,10 лева (от
касова бележка за 62,72 лева от 28.08.2019 г.) за закупуване на памперси. Разходите са
направени именно във връзка с увреждането, което ищцата е получила. Представени са
писмени доказателства, видно от които разноски в общ размер от 3795,92 лева действително
са сторени от ищцата, именно във връзка с възникналия инцидент. Предвид наличието на
съпричиняване за настъпване на вредите сумата следва да бъде намалена с ¼ и да бъде
присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2846,94 лева.
По отношение на претенцията за заплащане на законни лихви върху
присъденото обезщетение до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна.
В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че
„лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не
мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо.
Досежно размера на дължимата лихва, която макар и компенсаторна, е законна, съдът счита,
че тя не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда е да посочи
началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния процес в
зависимост от момента на плащане на главното задължение.”.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 277,76 лева, съразмерно
на уважената част от исковете.
Ищцата също следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете, които са в размер на 1167,64 лева.
Ответникът следва да заплати държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 233,88 лева на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА АП. Д. СП., ЕГН **********, адрес: гр. *, да заплати на Н.
Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. *, ап. ляв, сума в общ размер на 3000 лева (три хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъпление по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК на 15.08.2019 г. в гр. Бургас, ж. к. С., пред блок 19 и сумата
2846,94 лева (две хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и четири
7
стотинки) обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи по лечението, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 15.08.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 20000
лева и за имуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния претендиран от
3795,92 лева.
ОСЪЖДА АП. Д. СП., ЕГН **********, адрес: гр. *, да заплати на Н.
Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. *, ап. ляв, съдебно – деловодни разноски в размер на
277,76 лева (двеста седемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. *, ап. ляв, да заплати на
АП. Д. СП., ЕГН **********, адрес: гр. *, съдебно – деловодни разноски в размер на
1167,64 лева (хиляда сто шестдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА АП. Д. СП., ЕГН **********, адрес: гр. *, да заплати по
сметка на БРС държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 233,88 лева
(двеста тридесет и три лева и осемдесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8