Р Е Ш
Е Н И Е № 384
Гр. Сливен, 30.11.2023
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора Димитър Георгиев
и при секретаря Ваня Фърчанова,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 402 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 84
ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището
и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.С., гражданка на Бангладеш, с посочен в жалбата а. Р… - с.
Б., общ. Н. З. към ДАБ при МС срещу Решение № УПБ-18/02.10.2023 г. на
Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
Оспорващата твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалноправни разпоредби
на закона. В проведеното интервю посочила основанията си за молбата, но била
повърхностно разпитана. Счита, че има р. относно социалния й статус, водещ до
риск от преследване в държавата й, доколкото там начинът на живот е различен от
този в България или в друга европейска държава. Влязла в РБългария
официално, работила като х. и тъй като пребиваването според визата й било 92
дни, помолила Агенцията за бежанците да продължи да работи тук, имала постоянен
адрес и се свързала с нов работодател. Моли съда обжалваното решение да бъде
отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания
молбата за закрила да бъде разгледана в производство по общия ред.
В съдебно заседание се представлява
от назначен от съда по реда на чл. 26 ал. 2 от Закона за правната помощ
процесуален представител – адв. С. П. ***, която
поддържа жалбата. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на
оспореното решение и моли съда да го отмени.
Ответникът по оспорването -
Интервюиращ орган при РПЦ с. Баня, община Нова Загора към ДАБ, чрез
процесуалния си представител юриск. З. Т., в съдебно
заседание и в писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Сливен намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и
законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Молба до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, подадена чрез РПЦ с. Баня вх. № 448/13.09.2023
г. С.С., гражданка на Бангладеш поискала закрила от
Република България (л. 70).
Чужденката била регистрирана чрез
попълване на Регистрационен лист с рег. № УП-3617/13.09.2023 г. като С.С., гражданство Бангладеш, е. п. „б.“, родена на *** г., постоянен адрес Бангладеш, М., с. о., без п.,
р. – м., с., с. п. – н., документ за самоличност –
национален паспорт валиден до 05.10.2024 г. В
регистрационния лист са посочени поименно родителите на молителката, братя
и сестри, всички с местонахождение в Бангладеш.
Под рег. № УП-3617/29.09.2023 г. е
заведен Протокол от проведено на интервю със С.С. с
ЛНЧ **********.
С Решение № УПБ-18/02.10.2023 г. на
Интервюиращ орган при ДАБ – МС на основание чл. 70 ал. 1, във вр. чл. 13 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ била отхвърлена молбата
за предоставяне на международна закрила на С.С..
На 30.10.2023 г. срещу подпис
решението е връчено на жалбоподателката, чрез нейния пълномощник
адв. В. В. от ..АК (съгласно пълномощно с рег.№ УП - 3617/30.10.2023
г.
По административната преписка и към
доказателствата по делото са приобщени: справка
№ ЦУ-1378/13.09.2023г. за актуалната обществено-политическата обстановка
в Бангладеш към 01.09.2023г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към
ДАБ при МС /л.40/; заповед № РД05-296/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ, с
която на основание чл. 48 ал. 1 т. 10 от ЗУБ Д. С. П. - м. е. в РПЦ - с. Б. е
определена за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в
ЗУБ; писмо рег. № М-20970/17.10.2023г. на Държавна агенция „Национална
сигурност“.
Жалбата срещу решението е депозирана
на 31.10.2023 г., видно от пощенското клеймо.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна,
за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 -
дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 2 от ЗУБ.
Административен съд – Сливен, като
прецени събраните по делото доказателства, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано
в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална
и териториална компетентност. Съгласно чл. 48 ал. 1 т. 10 от ЗУБ, Председателят
на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за
интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон,
като видно от приобщената Заповед №
РД05-296/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ, Д. С. П. - м. е. в РПЦ - с. Б. е
определен за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в ЗУБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗУБ производството за предоставяне на международна закрила се
образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за
международна закрила.
Според чл. 70, ал. 1 от ЗУБ при
наличие на основания по чл. 13, ал. 1, в срок до 14 работни дни от
регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено
производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно
неоснователна.
Регистрацията на С.С. е извършена на 13.09.2023 г., съответно към тази дата е
образувано производството, и към датата на издаване на процесното
решение – 02.10.2023 г. предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган
в условията на ускорено производство е спазен.
Противно на твърденията на оспорващата,
съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на обжалваното решение. От доказателствата по делото се
установява, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – с.
Баня към ДАБ с чужденеца е проведено интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, за
което молителката е уведомена своевременно
с покана. Интервюто е отразено в нарочен протокол, прочетен на
интервюирания в присъствието на представител на БХК и на преводач на разбираем
за молителя за закрила език.
Не се установява и нарушение на чл.
58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Такова становище е
представено след издаване на оспорения акт.
Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл. 70,
ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай, съгласно разпоредбата
на чл. 58, ал. 10, изр. 2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, тъй като е
надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните
основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл. 13, ал. 1 от
ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за
предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна,
когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6
и 8, и чужденецът: т. 1 – се позовава на основания извън предмета на този
закон, и т. 2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от
преследване.
В оспореното решение са изложени мотиви
както относно наличието на последните две основания, а именно, че молителката
не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените
от нея причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно
наличието на условията по чл. 8 ал.1 и ал. 9, както и чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от
ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на
посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво
приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в
обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не
са формални и бланкетни и по мнение на настоящия
съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от
чужденеца молба за закрила.
При извършената проверка относно материалната
му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец,
който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат
преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут
данни.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същата
не е заявила като причина за напускане на страната си по произход – Бангладеш,
някоя измежду изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.
Интервюираната сочи, че напуснала
Бангладеш на 06.07.2023 г. легално със самолет, отпътувала до Д., където се
прикачила на друг самолет и на следващия ден пристигнала в РБългария,
поради ф. причини и необходимост да подпомага и. на племенниците
си. Била р., а в страната й имало лошо отношение към р. жени – в обществения
транспорт била подложена на с. т., мъжете я о., а веднъж я д. по г.. Работела
до късно вечер – д. у. на деца, трафикът бил лош и трудно се придвижвала. Напуснала
страната си по произход, защото била б. и нямало възможности за добра работа.
Подала молба за закрила, защото визата й била валидна до 01.10.2023 г., а преди
това работила на морски курорт, където получавала всичко необходимо. В страната
си по произход не е имала проблеми на е. о., поради това, че е м., не е ч. в п.
п. и не е била а. или о. в държавата си по производ. Изтъкнала,
че подал молба за закрила, тъй като иска да работи в България, поради
необходимост да изплати своя голям заем, да живее по – добър живот и да помогне
на семейството си. Настоящият съдебен състав намира, че от така обективираните в протокола обстоятелства не може да се
направи извод за заявени от интервюирания опасения от преследване, основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група, по смисъла на ЗУБ. Изследвайки данните от бежанската
история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не
се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 4 от
ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а заявените
от кандидата мотиви, обуславящи желанието й да получи закрила, не попадат в
предметния обхват на ЗУБ. Ето защо изводът на административния орган за липсата
на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за
предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Оспорващата
е споделила пред органа единствено и само проблеми от икономически характер, но
така изтъкнатите обстоятелства не са релевантни за производството по
предоставяне на закрила. Заявените от жалбоподателката
икономически съображения за доброволно напускане на страната си еднозначно го
определят като мигрант по смисъла на глава II, § 62
от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на
Службата на ВКБООН, и не са относими в производството
по предоставяне на международна закрила. Анализът на фактите показва, че не
може да се установи еднозначно или по достатъчно убедителен начин, че
евентуалното завръщане на молителката в неговата родина би застрашило живота й.
В хода на административното
производство няма обективирани данни жалбоподателят
да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или с
предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен
характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл. 8,
ал. 9 и на чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.
Правилна е и преценката за липса на
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В
случая не се твърди от оспорващата, а и не се установява в държавата си по
произход тя да е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като
смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание, каквито изискват т. 1 и т. 2 от посочената законова
разпоредба.
По отношение на жалбоподателката,
както правилно е приел ответният административен орган, не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която
норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на
реална опасност от тежки посегателства, като "тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт". В тази връзка административният орган
правилно е изследвал бежанската история на кандидата в аспекта на Решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по
тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива
2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила,
във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно
посоченото решение, член 15, буква "в" от Директивата, във връзка с
член 2, буква "д" от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването
на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният
да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи
на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна
закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение
за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в
съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Горната хипотеза не е налице в конкретния случай.
Законосъобразно административният
орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията,
обективирана в Справка с вх. № ЦУ-1378/13.09.2023г.
на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно общото положение,
актуалната политическа и икономическа обстановка, спазването на човешките права
и рисковите групи в Бангладеш. Въз основа на актуалната информация
интервюиращият орган е констатирал, че на територията на Бангладеш не е налице широкомащабен вътрешен въоръжен конфликт. Въз основа на
това не се твърди, а и не се установява спрямо заявителя да са налице опасения
да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на
държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект
на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.
Настоящият съдебен състав намира
така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за
правилна. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на
чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело
С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията,
съдържаща се в представената по актуална към 13.09.2023г. справка и от
информацията, налична в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в
Бангладеш да е усложнена до степен, че да са налице основания за предоставяне
на международна закрила на граждани на тази страна, доколкото не е налице
заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата
му по произход.
Предвид установеното наличие на
фактическите предпоставки за издаването на акта на административния орган,
оспореният акт не противоречи на материалноправните
разпоредби. Решението съответства и на целта на закона, не е засегнато от
порок, налагащ неговата отмяна, поради което подадената против него жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С., гражданка на Бангладеш, с посочен в жалбата а. Р.. - с.
Б., общ. Н. З. към ДАБ при МС срещу Решение № УПБ-18/02.10.2023 г. на
Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците, като неоснователна.
Решението, на основание чл.85, ал.3
от ЗУБ, не подлежи на касационно обжалване.
Административен
съдия: