Решение по дело №72/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Блу еър БГ“, ЕООД чрез адв. Д., срещу решение № 612/31.12.2024 г. по а.н.д. № 1471/2024 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърден електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. С издадения ЕФ, за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В жалбата и в писмени бележки излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната на решението на РС - Русе и отмяна на обжалвания ЕФ. Претендира се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Иска да се потвърди оспореното решение на въззивния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност досежно претендираните от насрещната страна разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд стигнал до извода, че ЕФ е законосъобразен.

Решението е неправилно.

При касационната проверка и при съобразяване на произнасянето на СЕС по дело С-61 на СЕС, касационният съд намира следното: Съдържащото се в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата. Разпоредбите на чл. 179, ал. 3б ЗДвП и 187а, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер. Доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директивата. Поради това, единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение.

Само това основание е достатъчно да се приеме, че наложената имуществена санкция е незаконосъобразна, поради което оспореният ЕФ следва да се отмени.

Във връзка с горното, настоящият касационен състав счита, че въззивната инстанция е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено.

При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, основателно се явява искането на касатора за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни производства. Същите са в размер на 2 х 750 лева според представените по делото договори за правна защита и съдействие. С оглед развитието на делото, основателно се явява възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид реалната правна и фактическа сложност на делото, съдът определя адвокатското възнаграждението в размер на 2 х 300 лева за осъществената правна защита и процесуално представителство пред въззивната и касационната инстанция. На съда е служебно известно, че се водят множество еднотипни съдебни производства по оспорване на издадени санкционни актове – наказателни постановления и електронни фишове, с които се санкционират както физически, така и юридически лица на основание разпоредбите на чл.179, ал.3 – 3б от ЗДвП, при които правните и фактическите съображения, изложени в жалбите, са изключително сходни. На следващо място, постановяването на решението на СЕС по обуславящото изхода на настоящото производство дело C‑61/23, решава от правна страна изхода на спора и води до липса на правна сложност на същия.

По тази причина, като съобрази задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл.101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл.4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, съдът намира, че в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 600 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивна и касационна инстанция.

Разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Така мотивиран на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд - Русе

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 612/31.12.2024 г. по а.н.д. № 1471/2024 г. по описа на Районен съд - Русе И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Блу еър БГ“, ЕООД сумата от 600 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивно и касационното производство.

Решението е окончателно