Решение по дело №143/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В.

РЕШЕНИЕ № 158

гр. В., 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В.,

I касационен състав

в публично заседание на

eдинадесети юли

през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Касационно АД №

143

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „С. Д.“ ЕООД / като правоприемник на „А* Т* Л*“ ЕООД, чрез процесуалния им представител против решение № 131/ 01.04.2022г., постановено по АНД № 1135/2021г. по описа на Районен съд В., с което е потвърдено наказателно постановление № 05-2100007/09.11.2021г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В., с което на основание чл.416,ал.5 от КТ вр. чл.413, ал.2 от КТ е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на „А* Т* Л*“ ЕООД, за нарушение на чл.2, ал.2, т.4 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, както и при допуснати процесуални нарушения. Сочи се, че съдът не е обсъдил промяната в легитимацията на жалбоподателя и изобщо не е обсъдил всички наведени възражения във въззивната жалба срещу наказателното постановление.

Иска се от съда да отмени решението на ВРС. Претендират се направените по делото разноски.

Процесуалният представител на ответника по касация твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура В. дава становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира за установено следното: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок за обжалване и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 12.08.2021г., по повод на получен сигнал от ОД на МВР В., е извършена проверка на място на обект – изграждане на свинекомплекс, находящ се в гр.Д., УПИ I, с идентификатор 24061.75.40, собственост на „А* Т* Л*“ ЕООД. Сигналът бил за трудова злополука, завършила с летален изход на лице, заемало длъжността „електротехник строителен“ в „КОМТЕЧ“ ЕООД – дружество изпълнител на възложени строителни и монтажни работи (СМР) от „А* Т* Л*“ ЕООД, по силата на Договор от 22.10.2020г.

Безспорно по делото е, че обектът, на който е станала трудовата злополука е собственост на „А* Т* Л*“ ЕООД. Безспорно е, че СМР на този обект, са били извършвани от „КОМТЕЧ“ ЕООД, по силата на договор между двете дружества. Безспорно е, че трудовата злополука е станала с лице, работещо на обекта по силата на трудово правоотношение, но с „КОМТЕЧ“ ЕООД. Това са обстоятелства, които не са спорни между траните.

На касатора е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

В последствие, в хода на съдебното производство е настъпила промяна в наименованието и седалището на жалбоподателя, като „А* Т* Л*“ е променено на „С. Д.“. Правноорганизационната форма ЕООД е запазена. Седалището на дружеството „С. Д.“ ЕООД е преместено от гр.С.  в гр.Д., общ. В.. Промяната на тези обстоятелства, освен, че е вписана и общодостъпна в Търговския регистър, е посочена изрично в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. Независимо от това, съдът не се е произнесъл по нея, нито в съдебното заседание по делото, когато тя му е станала известена, нито е отразил тази промяна при произнасянето си с обжалваното решение.

Районен съд В. е потвърдил наказателното постановление, като е изложил формални правни изводи, че е осъществен съставът на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора, както и че наказанието е правилно определено по вид и размер.

Същевременно изобщо не е мотивирано, а и не е изяснено от фактическа страна, защо за здравословни и безопасни условия на труд и съответно трудова злополука с лице, работещо по трудово правоотношение при един работодател, в случая „КОМТЕЧ“ ЕООД, трябва да отговаря друго лице, което не е негов работодател, а именно „А* Т* Л*“ ЕООД, понастоящем „С. Д.“ ЕООД. Съдът не е изяснил причината поради която е наложено наказание на касатора по настоящото дело, а не на работодателя на пострадалото лице, още повече, че последните са наказани в качеството си на работодател. Направените възражения от страна на жалбоподателя пред ВРС в тази насока не са обсъждани. Фактите въз основа на които е прието, че отговорността следва да се носи от касатора, респ. изводи в тази насока в обжалваното съдебно решение липсват.

Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на всички процесуални изисквания за постановяването му. В него не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. По делото е направено възражение, че работодателят „КОМТЕЧ“ ЕООД следва да инструктира своите работници, а не възложителят на СМР, с които тези работници нямат правоотношения, но това не е обсъдено от ВРС. Вместо това е обсъдено, че вменените във вина на нарушителя нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Но не е обсъдено защо той да се защитава. Формалното приемане, че жалбоподателя е работодател на лицето, претърпяло трудова злополука не е подкрепено и обосновано с приетите по делото доказателства. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от жалбоподателя доводи опорочава съдебното решение и е основание за неговата отмяна.

Жалбата на касатора пред районния съд е подробна, в нея се съдържат възражения за нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдът не е взел отношение по нито едно от направените в нея възражения, а е възприел изцяло изложеното в наказателното постановление. Действително съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите доводи относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна – в случая на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. наказателното постановление в настоящия случай), следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е равнозначно на липса на мотиви.

Предвид на гореизложеното Административен съд В. приема, че решението на Районен съд В. е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предложение „първо” от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формално мотиви съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното Съдът намира, че касационната жалба е основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК, Административен съд В.

                          Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 131/01.04.2022г., постановено по АНД № 1135/2021г. по описа на Районен съд В., с което е потвърдено Наказателно постановление № 05-2100007/09.11.2021г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В., с което на „А* Т* Л*“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд В. за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят дадените по-горе указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                           2.