В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Кокудева | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 422, ал.1 ГПК. От "....................." гр.С. са предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на Р. А. Ч. от гр. З. че дължи на кредитора "................." гр. С. сумата 20 400.80 лева от които 19 790 лева главница, 590,74 лева договорна лихва за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2011 г., 20.06 лева наказателна лихва за периода от 22.04.2011 г. до 22.08.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението до окончателно изплащане на вземането и разноски по водене на делото. Ищецът твърди, че с ответника е сключил договор за потребителски кредит № */22.02.2011 г., по силата на който Банката е предоставила кредит в размер на 19 970 лева. Съгласно чл. 6 кредитополучателят се задължава да погасява кредита на месечни вноски, които включват дължимата лихва и главница. Размерът на месечната вноска е 123.69 лева през първата година от срока на издължаване на кредита и 387.81 лева за всяка следваща година до края на издължаване на кредита по представен по делото погасителен план, който е неразделна част от договора. Падежът на всяка погасителна вноска е 22-ро число на месеца. Последната вноска е постъпила на 22.03.2011 г. Твърди, че месечни вноски №2 и №3 не са погасени и кредита е обявен изцяло за предсрочно изискуем. Постъпил е писмен отговор с В. № */19.04.2012 г. от Р. А. Ч., с който установява, че на 22.02.2012 г. има сключен договор за предоговаряне на потребителският кредит от Банката -ищец поради икономическата криза. По този кредит е превела сумата 594,89 лева на 15.12.2011г. в .................. гр.З. за което предоставя вносна бележка. Моли съда да признае за установено по отношение на нея, че сумата от 20 400,80 лева не е действителната и сумата по разноските, направени от Банката също. Моли съда да разсрочи сумата, която им дължи. В съдебно заседание ищецът редовно и своевременно призован, не се явява. Постъпила е молба от адв.А. Б., с която поддържа изцяло исковата претенция,ведно с всички законни последици. Ответницата Р. А. Ч. в съдебно заседание се явява лично и признава задълженията си към Банката, но моли съда ако е възможно да разсрочи сумата, която дължи. Съдът след като прецени изложеното в исковата молба, исканията и доводите на страните по делото, обсъди поотделно и съвкупно всички доказателства, направи следните фактически и правни изводи: На 22.02.2011г. Р. А. Ч. от гр. З. е сключила с "....................." гр. С. договор за потребителски кредит в размер на 19 790.00 лева като крайният срок за погасяване на кредита включително и дължимите лихви е до 22.08.2018 г. Съгласно погасителният план който е неразделна част от договора за потребителски кредит, погасяването на кредита става на равни месечни вноски, като падежът им е на 22-ро число всеки месец. Месечната вноска включва дължима лихва и главница. Вещото лице по назначената, изслушана и неоспорена СИЕ установява че кредита е предоставен при облекчен режим. През първата година месечната вноска е само лихвата и е в размер на 123,69 лева. След изтичане на първата година от сключване на кредита месечната вноска става 387.81 лева. На 22.02.2011 г. кредита в размер на 19 790.00 лева е усвоен от Р. Ч. изцяло по нейна сметка. От предоставената сума е покрито задължение на кредитополучателя по стар кредит в размер на 19 733.00 лева и е останал остатък от 57.00 лева. На 22.03.2011г. автоматично от сметката е инкасирана такса в размер на 2.50 лева и с остатъка от 54.50 лева е погасено банково вземане за периода от 22.02.2011г. до 22.03. 2011г. Вещото лице установява, че на 10.05.2011 г. кредитополучателят внася по сметката на кредита сумата 100.00 лева. От тази сума Банката инкасира остатъка от неплатена лихва за периода от 22.02.2011 г. до 22.03.2011 г. в размер на 69.19 лева. Инкасирана е автоматична такса 2.50 лева, платена е договорена лихва 27.71 лева за периода от 22.03.2011 г. до 22.04.2011 г. и наказателна лихва 0.60 лева. Последната погасителна вноска е извършена на 10.05.2011 г. След тази дата кредитополучателката не е внасяла суми по кредитната сметка. Вещото лице установява, че задължението на кредитополучателката към 22.08.2011 г. към Банката е както следва : главница от полученият кредит в размер на 19 790.00 лева, остатък от договорена лихва по 123.69 лева за шест месеца общо в размер на 742.14 лева минус 151.40 лева /платена е само лихвата за първия период от 22.02.2011 г. 123.69 лева и частично от втората вноска 27.71 лева/ или остава да заплаща 590.74 лева, наказателна лихва в размер на 20.06 лева. Общото задължение е 20 400.80 лева. По настоящото дело е приложено и прието като доказателство ч.гр.д. № */2011 г. по описа на районен С. гр. З.. Това дело е образувано във връзка с депозирано заявление с В. № */16.09.2011 г. от "..............” гр. С. като на основание чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с което разпорежда Р. А. Ч. да заплати на Банката сумата 19 790.00 лева главница, ведно със законна лихва, считано от 16.09.2011 г. до изплащане на вземането ,договорна лихва в размер на 590.74 лева за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2011 г.,Ýаказателна лихва в размер на 20.06 лева за периода от 22.04.2011 г. до 22.08.2011 г. и разноски по делото в размер на 1 192.83 лева. При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани. Обстоятелството, че ответницата е заплатила сумата 594.89 лева с вносна бележка на 20.12.2011 г. не прави кредита редовен. Тъй като тази сума е внесена видно от вносната бележка по изпълнително дело № * след депозиране на заявлението от Банката на 16.09.2011 г., поради което към този момент тази сума съдът не следва да я приспада. Освен това е неоснователно искането на ответницата съдът да разсрочи изплащането на кредита. Единствено Банката е тази, която като страна по договора би могла да прецени има ли възможности за разсрочване в бъдеще на кредита по сключеният договор за потребителски кредит. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъдена Р. А. Ч. да заплати на "....................." гр. С. разноски, представляващи юриск. възнаграждение в размер на 785 лева, държавна такса в размер на 408.62 лева и 120 лева възнаграждение за вещо лице или общо 1 313.62 лева. По изложените съображения Златоградският районен С. Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК спрямо Р. А. Ч. с ЕГН * от гр. З. У. "А." № 7, В. "А", . 6, А. 24, че съществува вземането на "................... " гр. С., бУ. "......................." №14, ЕИК-* представлявано от А. Х. и П. Д. Ч. адв. А. Б.-Д. съдебен адрес гр. С., У."И. Д." №15, . 3, А. 5 в размер 19 790.00 /деветнадесет хиляди деветстотин и седемдесет/ лева главница по кредита, ведно със законна лихва, считано от 16.09.2011 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 590.74 лева за периода от 22.03.2011 г. до 22.08.2011 г., наказателна лихва в размер на 20.06 лева за периода от 22.04.2011 г. до 22.08.2011 г. и разноски по делото в размер на 408.02 лева държавна такса и 784.81 лева адв. възнаграждение, за което вземане е издадена заповед № */19.09.2011 г. по ч.гр.д. № */2011 г. по описа на районен С. гр.З. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. ОСЪЖДА Р. А. Ч. с ЕГН-* от гр.З. У. "А." № 7, В. "А", . 6, А.24 да заплати на "................." гр.С., бУ. ".................." ЕИК-* представлявано от А. Х. и П.Д. Ч. адв.А. Б.-Д. съдебен адрес гр. С., У. "И. Д." № 15, . 3, А. 5 разноски общо в размер на 1 313.62 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. С. гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните, което за ищеца да се извърши Ч. адв.А. Б. -Д. РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ |