Решение по дело №638/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата си молба ищците М. С. П. и Д. А. Д. твърдят, че в заповедно производство, развило се пред Районен съд - Кърджали по реда на чл.417 от ГПК, със Заповед № 1856/01.06.2010 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр. дело № 903/2010 година по описа на същия съд, е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист от 03.06.2010 година срещу двамата ответници, с които последните са осъдени солидарно да заплатят на втория ищец сумата в размер на 30 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 година, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 година до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 600 лева за държавна такса и 6 890 лева за адвокатско възнаграждение. С договор за цесия от 07.11.2011 година, вторият ищец по делото цедирал на първия ищец вземането си от солидарно отговорните длъжници, дължимо по записа на заповед в размер на 30 000 лева, присъдени с описаната заповед, издадена по ­еда на чл.417 от ГПК, ведно с направените разноски. Въз основа на издадената заповед по реда на чл.417 от ГПК и молба от първия ищец/цесионер/, било образувано изп. дело № 612/2011 година по описа на ЧСИ Ст.Г., с район на действие Окръжен съд - Пловдив, с рег.№ 825, с длъжници двамата ответника по делото. Впоследствие по ч.гр. дело № 903/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд, от ответниците било подадено възражение по чл.414 от ГПК, че не дължат вземането и от съда било указано на ищците да предявят установителен иск относно установяването му. Това пораждало правния им интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК. Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на солидарно отговорните длъжници и ответници в исковото производство К. К. Д. от Г. и „Х. А." Е. Г.,с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: Г., представлявано от управителя К. К. Д., че съществува вземане от тях за сумата от 30 000 /тридесет хиляди / лева, дължима по Запис на заповед, издаден на 10.10.2006 год., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 год. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 600.00 лева за държавна такса и 6 890.00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно Заповед № 1856/2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 903/2010 год. по описа на Районен съд-Кърджали, и изпълнителен лист от 03.06.2010 год., изд. по същото дело, прехвърлено с договорна цесия от 07.11.2011 год. от втория ищец на първия. Молят да им бъдат присъдени направените в съдебното производство съдебни, деловодни, адвокатски и други. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие поддържат иска.

С отговор на исковата молба, от ответниците се излагат доводи за допустимост на предявения от ищеца Д. А. Д. иск, както и за недопустимост на иска, предявен от първия ищец - М. С. П., тъй като ответниците твърдят, че не са уведомени по надлежния ред, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземане от втория ответник. Със становище по основателността на исковете оспорват изцяло предявения иск, като твърдят, че ответникът К. К. Д. нито като физическо лице, нито като управител на дружеството е подписвал запис на заповед и не е поемал задължение лично или от името на представляваното дружество да заплати на ищците сумата в размер на 30 000 лева. Заявяват, че ищецът Д. А. Д. за времето от 2006 г. до месец юни 2009 година бил адвокат в „Х. - А.” Е. - Г.. Правят твърдение, че отношенията, произтичащи от това обстоятелство били изцяло уредени, поради което нито ответникът - физическото лице като такова, нито като представляващ дружеството, дължи парични средства на ищеца Д. А. Д.. Ответникът Д. заявява, че не е подписвал запис на заповед, с което да е поемал такова задължение по процесната запис на заповед. Заявява, че представеният запис на заповед, въз основа на който Районен съд - Кърджали е издал заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК не е оригинал, а представлява цветно ксерокопие. Заявява, че между ответника и ищеца, както между ищеца и представляваното от него дружество, не е имало отношения, които да са породили издаването на процесния запис на заповед, поради което заявява, че не е поемал задължение за заплащане на определена сума. Също така заявява, че подписа, положен срещу издател и авальор, не е положен от първия ответник в качеството на представител на дружеството ответник. Твърди, че ищецът Д. е подписвал от негово име и други документи без да има издадено пълномощно. Отв. Д. твърди, че по отношение на претенцията от ищците за заплащане на сумата по процесния запис на заповед е изтекла предвидената в ЗЗД и ТЗ тригодишна погасителна давност съгласно чл.531 от ТЗ, поради което прави възражение за изтекла давност. С отговор на допълнителна искова молба, ответникът Д. оспорва изцяло наличието на поръчителство от страна на дружеството-ответник, като развива съображение за наличие на грешка или измама в гражданскоправния смисъл на това понятие П. полагане на подписите. В съдебно заседание процесуалният представител на ответниците оспорва предявения иск по изложените в отговора на исковата молба и допълнителния отговор съображения. Уточнява, че издаването на документа-запис на заповед, стоящ в основата на заповедното производство, не е обвързано и не произтича от каузално отношение между страÝите. Поддържа и развива като основен довод изтичането на погасителна давност по отношение на вземането по записа на заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С допълнителна искова молба и във връзка с довода за изтекла погасителна давност, ищците са поискали изменение на предявения иск от установителен иск по чл. 422 ГПК с преминаването към осъдителен иск. Окръжният съд се е произнесъл по направеното искане, като е приел същото за неоснователно и го е оставил без уважение П. подготовка на делото в закрито заседание по чл. 374 ГПК с определение № 435/29.05.2012г.; както и с протоколно определение от 25.06.2012г., като е постановил разглеждане на делото по първоначално предявеният иск по чл. 422 ГПК.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК 3868/25.05.2010г. до РС-Кърджали, ищецът Д. А. Д. е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1856/01.06.2010г. по ч.гр.д. № 903/2010г. по описа на Районен съд-Кърджали, с която е разпоредил ответниците К. К. Д. и „Х. А.” Е., гр. Кърджали да заплатят солидарно на кредитора Д. А. Д. сумата от 30 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006г., с падеж 30.11.2006г., ведно със законната лихва от 25.05.2010г. до окончателното изплащане на вземането, държавна такса в размер на 600 лв. и разноски по делото в размер на 6 890.00 лв.-адвокатско възнаграждение. С разпореждането си Кърджалийският районен съд е постановил незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист. Последният е издаден на 03.06.2010г. В срока по чл. 414, ал.1 ГПК, солидарните длъжници са подали писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, с което са възразили, че не дължат вземането. С определение № 4483/15.12.2011г. съдът, издал заповедта, спрял изпълнително дело № 620/2011г. на ЧСИ Ст.Г., рег. № 825, район на действие ОС-Пловдив и указал на заявителя Д. А. Д. в едномесечен срок от връчването да предяви иск по чл. 422 ГПК и представи доказателства. Видно от входящата дата на исковата молба П. КОС, същата е подадена на 07.02.2012г., т.е. П. спазване на преклузивния срок за предявяване на иска за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК.

От гореизложеното следва, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за незабавно изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането. Съдът впрочем приема, че от ищците са предявени субективно съединени искове по чл. 422 ГПК, като всеки, на самостоятелно основание заявява установяване съществуване на вземането и заявява произнасяне по това от страна на съда.

В основата на описаното заповедно производство стои запис на заповед от 10.10.2006 година, представен по делото в официално заверен препис, по силата на който документ ответникът Д. се задължил неотменно и безусловно, без предявяване за плащане и без протест да заплати на 30.11.2006 година сумата от 30 000 лв. на ищеца Д. А. Д.. Ответникът „Х. А.” Е., гр. Кърджали, представлявано от управителя си Д., авалирал изцяло настоящото задължение така, както е поето от длъжника.

В хода на съдебното производство по искане на ответника Д., по реда на чл. 193 ГПК е открито производство по оспорване истинността на описания запис на заповед, приложен по ч.гр. дело № 903/2010г. година по описа на Районен съд – Кърджали. Документът се оспорва относно положените подписи срещу издателя К. К. Д. и срещу подпис на авальор: „представител на „Х – А.” Е. – гр. Кърджали - К. К. Д.”, както и относно обстоятелството, че не представлява оригиналът на съставения документ. Във връзка с откритото производство е назначена съдебна комплексна /техническа и графическа експертиза/, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда като доказателство се установява, че запис на заповед от 10.10.2006 година, приложен в посоченото ч.гр.д. е оригинален документ. Саморъчните подписи срещу „подпис на издател” и „под´ис на авальор” в запис на заповед от 10.10.2006г., намиращ се в ч.гр.д. № 903/2010 на КРС са положени от К. К. Д.. Т.е., въз основа на това заключение съдът приема, че документът, въз основа на който е издаден заповед за незабавно изпълнение е оригиналният документ, съставен между страните, както и че подписите в същия са положени от посочените за подписали се лица, или оспореният документ е автентичен. Т.е. следва да се признае за недоказано оспорване истинността на запис на заповед, издаден на 10.10.2006 година, приложен по ч.гр. дело № 903/2010 година по описа на Районен съд – Кърджали относно положените подписи от К. К. Д., с ЕГН * срещу „подпис на издателя” и „подпис на авальора: „представител на „Х – А.” Е. – гр. Кърджали, представлявано от К. К. Д.”, както и относно обстоятелството, че не представлява оригиналът на съставения документ.

Представен по делото и приет като доказателство е договор за цесия от 07.11.2011г., съгласно който Д. А. Д. /цедент/ прехвърлил на М. С. П. /цесионер/ свои вземания от солидарно отговорните длъжници, настоящи ответници, от които относимо към настоящия спор е вземането по т.2, а именно: за 30 000 лева, ведно със законната лихва от 25.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, разноски по делото в размер на 6 890.00 лв.-адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 600 лв., за които суми бил издаден изп.лист от 03.06.2010г. по ч.гр.д. № 903/2010г. по описа на КРС. Представено по делото е съобщение по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД до ответниците за прехвърляне на вземането и три броя известия за доставяне, от които тези, с дата на доставяне 25.11.2011г. и 21.12.2011г., съдържащи подпис на получател. Т.к. съобразно разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, ответниците не проведоха успешно пълно доказване на твърдението си, че цесията не им е надлежно съобщена по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, респ., че подписите в известията за доставяне не принадлежат на ответника Д., съдът приема за недоказано това твърдение, като приема, че прехвърлянето на вземането е съобщено редовно на ответниците от предишния кредитор и има действие спрямо тях от деня, когато им е съобщено това прехвърляне. /ТР № 142-7 от 11.09.1954г., ОСКГ/. Прехвърлянето е съобщено на длъжниците на 25.11.2011г. и 21.12.2011г., т.е. след издаване на заповед за незабавно изпълнение № 01.06.2010г. и изп.лист по нея на 03.06.2010г.

В съдебно заседание, проведено на 25.06.2012г. пълномощникът на ответниците уточнява, че не поддържа твърдението за наличие на прекаузално отношение във връзка с издаване на процесния запис на заповед; както и че поддържа възражението, че вземането по процесния документ е погасен по давност.

П. тези обстоятелства, изхождайки от релевираното от ищеца основание за възникване на вземането - запис на заповед от 10.10.2006 г., т.е. едностранна абстракта правна сделка, без наличието на прекаузално отношение, потвърдено от пълномощниците на ответниците в съдебното заседание от 25.06.2012г., основателността на предявения установителен иск следва да бъде преценена само от гледна точка на валидността на менителничната сделка, от която произтича вземането. Така, процесният запис на заповед е редовен от външна страна от гледна точка на изискванията на чл. 535 от ТЗ, като съдържа всички необходими и съществени елементи по тази разпоредба. Същият също така е оригиналът на издадения документ и е автентичен такъв - носи подписите на лицето, което е поело задължението да плати и на законния представител на дружеството-авальор. Т.е. писменият документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, установено по размер и с настъпил падеж.

С оглед на този извод следва да бъде обсъдено възражението на ответниците за погасяване на вземането по давност. Същото е направено своевременно - с отговора на исковата молба по чл. 131 вр. чл. 377 ГПК. Разгледано по същество е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 531 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая падежът на менителничното задължение е на 30.11.2006 год., като давността за предявяването е изтекла на 30.11.2009г. Това е станало с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което поначало се квалифицира като предприемане на действие по принудително изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД, но същата е подадена до компетентния съд на 25.05.2010г., т.е. след изтичането на посочения тригодишен давностен срок. И тъй като е налице позоваване от страна на длъжниците на изтекла давност съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, по изложените съображения същата следва да бъде зачетена. Предвид основателността на възражението за изтекла погасителна давност, не се налага обсъждане на осналите доводи на ответниците – за наличието на измама или грешка в гражданскопревния смисъл на това понятие П. подписване на поръчителството по записа на заповед.

По изложените съображения, предявеният иск от ищеца М. С. П. за установяване съществуване на вземането по чл. 422 ГПК по отношение на солидарно отговорните длъжници-ответници следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасяването му по давност. Като последица от отхвърлянето му следва да се постанови обезсилване на издадената заповед за изпълнение № 1856/01.06.2010г. и изпълнителен лист от 03.06.2010г. по ч.гр.д. № 903/2020г. по описа на КРС.

Предявеният от ищеца Д. А. Д. иск за установяване съществуване на вземането по чл. 422 ГПК по отношение на солидарно отговорните длъжници-ответници е недопустим поради липса на правен интерес. Установява се по делото, обсъдено по-горе, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца, че вземането по изп.лист, издаден в заповедното производство по процесния запис на заповед, е прехвърлено на ищеца М. С. П. с договор за прехвърляне на вземането от 07.11.2011г., което прехвърляне е съобщено на ответниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, видно от обсъдените по-горе писмени доказателства. Прехвърлянето е породило действието си спрямо длъжниците от деня на съобщаването му от предишния кредитор, което е станало по време след издаване на заповедта за изпълнение и изп. лист и образуване на съответното изп.дело. Следователно отношенията продължават да съществуват между приемателя /цесионера/ и длъжниците. Искът по чл. 422 ГПК, макар по естеството си да е продължение на защитата на заявителя не е неотменна част на изпълнителния процес, в частност на заповедното производство, и по отношение на него прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ЗЗД преди предявяване на иска, не изисква съобразяване на правилата на чл. 226 ГПК. /О № 329/31.05.2011г. по ч.гр.д. № 226/2011г., ІVг.о.; О № 366 по т.д. № 994/2010г., І т.о./ По изложените съображения, предявеният иск по чл. 422 ГПК от ищеца Д. А. Д. като недопустим следва да се остави без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати в тази му част.

П. този изход на делото ищците на осн. чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят по равно на отв. К. К. Д. направените по делото разноски в размер на 300 лв.- адвокатско възнаграждение, а на отв. „Х „ Е., гр. Кърджали – от 1 040 лв., от които 1 000 лв.- адв. възнаграждение и 40 лв.- възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОДКАЗАНО оспорване истинността на запис на заповед, издаден на 10.10.2006 година, приложен по ч.гр. дело № 903/2010 година по описа на Районен съд – Кърджали относно положените подписи от К. К. Д., с ЕГН * срещу „подпис на издателя” и „подпис на авальора: „представител на „Х – А.” Е. – гр. Кърджали, представлявано от К. К. Д.”, както и относно обстоятелството, че не представлява оригиналът на съставения документ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Д. А. Д. от гр. Кърджали, ул. „П. Д. № 13, с ЕГН * със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ” № 311, .3, ап.6 иск за съществуване на вземане по отношение наК. К. Д. от гр. Кърджали, У.Г.Д.” № 7, вх.А, .1, ап.3 с ЕГН * и „Х –А.” Е. Г., със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „Х. Б. С. П.бетонов Ц. на „Х., с ЕИК **********, представлявано от управителя К. К. Д., ЕГН * за сумата от 30 000 /тридесет хиляди / лева-дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 год., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 600.00 лева за държавна такса и 6 890.00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно заповед № 1856/2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 903/2010 год. по описа на Районен съд-Кърджали и изпълнителен лист от 03.06.2010 год.,издаден по ч.гр.д. № 903/2010 год. по описа на Районен съд-Кърджали, прехвърлено с договор за цесия от 07.11.2011 год., като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. С. П., ЕГН *, от гр. Пловдив, У.П. Д. № 13, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 311, .3, ап.6 иск за съществуване на вземане по отношение на К. К. Д. от гр. К, У.Г.Д” № 7, вх.А, .1, ап.3, с ЕГН * и „Х –А.” Е. Г., със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „Х. Б. С. П.бетонов Ц. на „Х., с ЕИК *********, представлявано от управителя К. К. Д., ЕГН * за сумата от 30 000 /тридесет хиляди / лева-дължима по запис на заповед, издаден на 10.10.2006 год., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2010 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 600.00 лева за държавна такса и 6 890.00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно заповед № 1856/2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 903/2010 год. по описа на Районен съд-Кърджали и изпълнителен лист от 03.06.2010 год.,издаден по ч.гр.д. № 903/2010 год. по описа на Районен съд-Кърджали, прехвърлено с договор за цесия от 07.11.2011 год., като погасен по давност.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1856/01.06.2010г. и изп.лист от 03.06.2010г., издадени по ч.гр.д. № 903/2010г. по описа на Районен съд-Кърджали.

ОСЪЖДАД. А. Д. от гр. Кърджали, ул. „П. Д. № 13, с ЕГН *и М. С. П., ЕГН *, от гр. П, У.П. Д. № 13, и двамата със съдебен адрес: гр. С, бул. „Ц Б ІІІ” № 311, .3, ап.6 да заплатят на К. К. Д. от гр. К,У.Г.Д” № 7, вх.А, .1, ап.3, с ЕГН * направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение /по 150 лв. всеки/.

ОСЪЖДА Д. А. Д. от гр. Кърджали, ул. „П. Д. № 13, с ЕГН * и М. С. П., ЕГН *, от гр. П, У.П. Д. № 13, и двамата със съдебен адрес: гр. С, бул. „Ц Б ІІІ” № 311, .3, ап.6 да заплатят на „Х –А.” Е. Г., със седалище и адрес на управление: гр. К, бул. „Х. Б. С. П.бетонов Ц. на „Х., с ЕИК ********, представлявано от управителя К. К. Д., ЕГН * направените по делото разноски в размер на 1040лв. /по 520 лв. всеки/.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: