Присъда по дело №2548/2022 на Софийски районен съд

С тъжба с вх. № 36077/24.02.2022г. В. Ц. Ц. е повдигнала обвинение на
Т. А. С.. Образувано е н.ч.х.д. № 2548 /2022г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав.
С разпореждане от 04.03.2022г. съдия-докладчикът е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание по повдигнатото от В. Ц. Ц. срещу
Т. А. С. обвинение, за това че на 30.11.2021г., в гр. София, Център за
поведенческа и комплексна терапия „Студентски град“ в телефонен разговор
крещеейки нарекла В. Ц. Ц. „идиотко“, с което я обидила – престъпление по
чл. 146 ал.1 НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимата Т. С. не дава обяснения.
В производството е приет за съвместно разглеждане граждански иск за
сумата от 4 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени от
твърдяното посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на соченото деяние до окончателното изплащане на сумата.
Повереникът на частния тъжител - адв. И. иска от съда да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение и да приеме, че
доказателствата по делото сочат тя да е автор на инкриминираното
посегателство. Счита, че съдът следва да уважи в пълен размер предявения
граждански иск, както и да присъди в полза на тъжителката направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимата адв. И. иска от съда да приеме, че не са
осъществени съставомерните признаци на инкриминираното деяние. Твърди,
че подзащитната му не е изричала инкриминираната реплика, като цялата
доказателствена съвкупност сочи именно този извод. Иска от съда да
отхвърли предявения граждански иск и да осъди тъжителката да заплати в
полза на подсъдимата направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Т. А. С. е роден на ****1г. в гр. София, българка,
български гражданин, неосъждана, с висше образование, неомъжена,
неработеща, с ЕГН **********.
Свидетелката Е. Н. и свидетелката И. М. работели в Сдружение
„Аутизъм днес“ като ерготерапевт и психолог. Тъжителката В. Ц. била
председател на Сдружение „Аутизъм днес“. Сдружението се помещавало на
два адреса – в кв. „Горубляне“ и кв. „Студентски град“. Свидетелката С. С. е
майка на подсъдимата Т. С..
Подсъдимата Т. С. има дъщеря – В.. През 2011г. В. посещавала
Сдружение „Аутизъм днес“ в кв. Горубляне. Детето се чувствало добре в
центъра, имало създадена програма, по която работела.
На 30.11.2021г. св. Н. – ерготерапевт била в център на сдружението в кв.
„Горубляне“. Имала определен час с В.. Тъй като тъжителката В. Ц. посочила
1

на св. Н., че В. няма да посети центъра, св. Н. дала този час на друго дете. В
центъра пристигнала както В., така и друго дете. Това породило словесен
конфликт между подсъдимата Т. С. и свидетелката. Подсъдимата настоявала
да бъде проведен часът на В., свидетелката М. – психолог, обяснила на С., че
няма да успеят да проведат занятието. Т. С. поискала да се свържат с
председателката на сдружението – тъжителката Ц. и същата да дойде в
обекта. Свидетелката Н. провела разговор по телефон с В. Ц., като същата й
посочила, че няма да посети центъра и да уведоми С., че следва да си тръгне,
тъй като този ден часът няма да се проведе. Словесният конфликт ескалирал,
децата в центъра се разстроили. Подсъдимата заедно с дъщеря си напуснали
обекта, като С. заявила, че ще търси правата си.
Т. А. С. е неосъждана, неработеща, с добри характеристични данни.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства – показанията на разпитаните в производството
свидетели Е. Н., И. М. и С. С., писмени доказателства по делото – писмо от
СО, текуща оценка и индивидуален обучителен план, договор за работа с
деца, направление за ползване на социални услуги, социален доклад .
Събраните в производството доказтелства в своя основен облик са
единни и непротиворечиви, като изведеното от свидетелите в цялост е
отражение на субективната преценка на лицата, респективно възможността
им да запаметят и възпроизведат непосредствено видени от тях факти и
обстоятелства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели в образуваното
производство, тъй като същите съдържат нужните качествени
характеристики, сочещи достоверността на възпоризводеното. Те въвеждат в
разказа си синхронично и систематично данни за обсотятелства, касаещи
конкретна събитийна подреденост. Ясно, по един стабилен и вътрешно
единен начин, конкретизират всеки един факт, очертаващ събитийната
подреденост. В повествованието им не се откроява съществена диаметрално
на описаните обстоятелства. Всеки един от тях очертава събитийната
подреденост, при въвеждане на ясно твърдение за невъзможност да
възпроизведе в пълен детайлен аспект периферните факти. Същевременно
свидетелите са еднопластови и детайлни в описание на значимите за
пределите на производството обстоятелства. В тъждество описват повода да
са на мястото, повода подсъдимата и детето й да са пристигнали в Центъра,
повода за словесния конфликт, поведението на всяка една от свидетелките и
това на подсъдимата, проведения телефонен разговор с тъжителката и
съдържанието на същия, респективно дадените насоки от нея спрямо
непроведения час на детето в този център. В нито един етап от сюжетната
подреденост в показанията им не се отчита нестабилност или пропускливост
на описаните обстоятелства. Наличието на качествени характеристики на
разказаното дава основание на съда да приеме, че свидетелите са достоверни
2

и им се довери.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите
съдържат от към формална страна нужните реквизити, създадени са извън
процеса и не, за да го обслужват.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните
правни изводи:
Обидата е престъпно посегателство, което предполага изричане на думи
– в процесната хипотеза „идиотко“, в присъствието на засегнатото лице,
които да притежават капацитета да засегнат честта и достойнството на
лицето, поради обстоятелството че притежават негативен смислов капацитет
да засегне личната оценка на субекта за собствените му чест и достойнство.
Елемент от обективната страна на всяко едно престъпно посегателство е
изпълнителното деяние. В процесната хипотеза доказателствата по делото с
категоричност на извода установяват липсата на изричане на каквито и да е
думи, изрази, реплики от подсъдимата спрямо частната тъжителка.
Доказателствената съвкупност не установява на инкриминираната в тъжбата
дата и място да е изречена конкретната дума в телефонен разговор проведен
между подсъдимата и частната тъжителка. При този извод на съда е лишено
от правна логика обсъждането на останалите елементи от обективната страна
на деянието, респективно субективна такава.
В този смисъл съдът прие, че подсъдимата Т. А. С. не е осъществила
инкриминираното деяние и оправда същата по повдигнатото й обвинение.
По гражданския иск:
Съдбата на гражданския иск в наказателното производство е обусловена
от извода на съда досежно инкриминираното деяние и реализирането на
същото от подсъдимата. При извод на съда за липса на осъществено
престъпно посегателство, респективно деликт, предявеният граждански иск
съдът прие за неоснователен и отхвърли същия.
По разноските:
Съдът в хипотеза на приложение на нормата на чл. 190 НПК осъди
частната тъжителка В. Ц. да заплати в полза на Т. С. сумата от 850 лв.,
представляваща разноски за адвокат в производството.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	170
Дата:	4 април 2023 г. (в сила от 4 април 2023 г.)
Съдия:	Силвия Георгиева Цепова

Дело:	20221110202548
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 февруари 2022 г.

Присъда по дело №2548/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите