Решение по дело №2611/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260434

                                      26.11.2020г., гр. Пловдив

 

                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А               

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ  състав,  в открито съдебно заседание на осемнадесети  ноември  две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                       МИРЕЛА  ЧИПОВА                                                
                                                                                

при участието на секретаря  Ангелина  Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско дело №2611/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 258  и  сл.  от ГПК.

Делото  е образувано  по  въззивна  жалба  на  „Счетоводство  и  данъци  Пловдив“  ООД,  ЕИК *********, със седалище  и  адрес  на управление  гр. Пловдив,  ул.  „Златю  Бояджиев“  №1,  ет.3,  ап.2,  представлявано  от  управителя  С.  Р.  П.-  Д.,  чрез пълномощника  му  адв. А.  Б.,  против  Решение №260596 от 28.09.2020г., постановено по гр.д. №7596/2020г., по описа на Районен съд-  Пловдив, VІІІ  гр.с.,  с  което  е  било  признато  за незаконно  и отменено  уволнението на  В.  П.  Г., ЕГН **********, извършено със Заповед №27/22.06.2020г. на  управителя  на  „Счетоводство  и  данъци  Пловдив“  ООД,  с която  трудовото правоотношение  е  било прекратено  на  основание  чл.328, ал.1, т.3  от КТ.  В  жалбата  се  излагат доводи за  неправилност  на  обжалваното решение,  като  се иска   отмяната  му  и  отхвърляне  на  иска. 

         Ответната  страна  по  въззивната  жалба- В.  П.  Г. ***, ЕГН  **********,    чрез пълномощника  си  по  делото  адв.И.  С.,  оспорва  същата  и  иска  оставянето  й  без  уважение. 

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното  решение  съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от  ГПК,  прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната  жалба  е подадена  в срок, от страна,  която  има  право  да  обжалва  и  срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран  с  иск  с  правно  основание  чл.344, ал.1, т.1  от  КТ, предявен  от  В.  П.  Г.  против  „Счетоводство  и  данъци  Пловдив“  ООД  за признаване за незаконно  и отмяната  на уволнението й,  извършено със  Заповед №27/22.06.2020г. на  управителя  на  „Счетоводство  и  данъци  Пловдив“  ООД,  с която  трудовото правоотношение  е  било прекратено  на  основание  чл.328, ал.1, т.3  от КТ- поради намаляване  на обема  на работата, считано  от  22.06.2020г.  С обжалваното  решение  съдът  е  приел,  че  уволнението  на  ищцата  е  незаконно, тъй  като работодателят  не  е  ангажирал доказателства  преди прекратяване  на трудовото правоотношение да  е  извършил  задължителния подбор  между  служителите,  заемащи  една  и  съща длъжност  с  ищцата, по  критериите,  предвидени  в разпоредбата  на  чл.329  от КТ. 

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо.  Предвид  горното и  на  основание  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението  съобразно посоченото  в жалбата,  като  въззивният  съд  като  инстанция  по  същество се  произнесе  по съществуващия  между  страните  материалноправен  спор. 

От  фактическа  страна  по делото  липсва спор,  а  и от представените по делото писмени доказателства се установява, че  на  01.07.2019г. между страните  е бил сключен  трудов  договор,  по силата  на който  ищцата  В.  П.  Г.  е  била  назначена на  длъжност “****”  в  ответното  дружество.  Договорът  е бил сключен със  срок  на изпитване  от 6 месеца,  уговорен  в  полза на работодателя,  и тъй като  до изтичането  му не  е  бил прекратен от ответника се  е  трансформирал  в  безсрочен.    С  оспорената  в настоящото производство  Заповед №27/22.06.2020г. на  управителя  на  „Счетоводство  и  данъци  Пловдив“  ООД  трудовото правоотношение  между страните  е  било прекратено  на  основание  чл.328, ал.1, т.3  от КТ- поради намаляване  на обема  на работата, считано  от  22.06.2020г. 

С исковата  молба  ищцата  е  изложила  доводи,  че  уволнението  й  е  незаконно,  тъй  като обемът на  работа   в дружеството  не  е  намалял,  както  и  че  преди  прекратяване  на трудовото  правоотношение  работодателят  не  е  извършил  изискуемия  от  закона  подбор  между осемте  служители,  работещи  на заеманата от ищцата длъжност  „****“. 

Доводът за незаконосъобразност на  уволнението  поради  липса на намаляване  на обема на работа  в  дружеството  е  неоснователен.  От показанията на разпитания  по делото свидетел  К.  Д.- служител на ответника,  занимаващ се  с информационните  технологии,  се установява,  че  много клиенти  на  дружеството  са  въвели  СУПТО- софтуер  за  управление  на продажбите  в търговските  обекти,  което  е  съкратило  времето за  обработка на  данните  им,  извършвани  от служителите на ответника.  Ищцата  не  е ангажирала  доказателства  за  опровергаване  на така депозираните  показания  от  свидетеля,  поради което  същите  следва  да бъдат кредитирани,  като  се приеме,  че  обемът на  работата,  която  следва  да  извършват  наетите  от   дружеството  на длъжността  „*****“ лица действително  е  намалял,  поради  което  ответникът,  в качеството  му на работодател,  е  имал основание  да прекрати  трудовите  правоотношения  на  част от служителите  си. 

Доводът  за  незаконосъобразност на уволнението  поради  неизвършване  на подбор  е  основателен. По делото няма спор  между страните,  че на заеманата  от ищцата длъжност  „*****“  в ответното  дружество са  работили  общо  8 служители,  поради което  и  с оглед задължителните  указания, дадени  в Тълкувателно  решение  №3  от  16.01.2012г. по  т.д.№3/2011г. на ОСГК  на  ВКС,   при прекратяване  на трудово  правоотношение  поради намаляване на обема на работата  работодателят  е  следвало да извърши  подбор между тях  по критериите,  установени  в разпоредбата на  чл. 329  от КТ-  квалификация  и ниво  на изпълнение  на работата.  Съгласно  формираната  трайна  съдебна практика  при спор  относно  извършването  на задължителния  подбор   доказателствената  тежест  за  установяването  му  се носи от работодателя,  който следва  да докаже  при  условията на пълно  и  главно  доказване  извършването му съобразно двата  установени  в закона  критерии  и  съответствието  на  оценката  по  тях на  действителното  притежаваните  от работника  или  служителя  професионална квалификация  и  ниво  на изпълнение  на възложената  работа.  От страна  на ответника  по делото не са  били  ангажирани  доказателства за  законосъобразното извършване  на  подбор  между осемте  служители,  заемащи  същата длъжност  като  ищцата.  Единственото  ангажирано в тази връзка  доказателствено средство  са  показанията на св. К.  Д.,  от които  не се  установяват нито  професионалната  квалификация,  нито  нивото  на изпълнение  на възложената  работа  на служителите,  между  които  е  следвало да се извърши подбора.  В показанията  си св. Д.  твърди  само,  че  ищцата  В.  Г.  се  справяла  бавно  с  новите  системи, но няма данни  за  това как  са се  справяли  със същите  останалите служители.  Изложените  в  отговора на  исковата  молба  твърдения  на ответника за еднаква  професионална  квалификация  на  всички  осем служители  са  били оспорени  от  ищцата  в първото  съдебно  заседание,  като ответникът  не  е  ангажирал  доказателства  за  установяването  им.  Предвид горното  следва   да се приеме,  че при  извършване  на оспореното  уволнение  на  ищцата  ответникът не  е  извършил  задължителния подбор  между  служителите,  поради което  прекратяването  на  трудовото й  правоотношение  на  основание  чл.328, ал.1, т.3  от КТ  е  незаконно.  Ето  защо  предявеният  иск  с правно основание  чл.344, ал.1, т.1  от КТ  за признаване  на уволнението  за незаконно  и  неговата отмяна  е  основателен  и  следва  да се  уважи.

С  оглед неоснователността  на  въззивната  жалба  и на основание  чл.38, ал.2  от Закона  за  адвокатурата  жалбоподателят  следва  да  бъде  осъден  да  заплати  на  адв. И.  С.,  оказал  безплатна  правна  помощ  на въззиваемата  страна,    адвокатско  възнаграждение  в минималния  размер  от  610  лв.  съгласно  чл.7, ал.1, т.1  от  Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на адвокатските  възнаграждения. 

По  изложените  съображения съдът

 

                                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №260596 от 28.09.2020г., постановено по гр.д. №7596/2020г., по описа на Районен съд-  Пловдив, VІІІ  гр.с.

ОСЪЖДА  „Счетоводство  и  данъци  Пловдив“  ООД,  ЕИК *********, със седалище  и  адрес  на управление  гр. Пловдив,  ул.  „Златю  Бояджиев“  №1,  ет.3,  ап.2,  представлявано  от  управителя  С.  Р.  П.-  Д.,  да заплати  на  адв.И.  Д.  С., сумата  от  610  лв.-  адвокатско възнаграждение  по чл.38, ал.2  от  ЗА  за оказаната  по делото  безплатна адвокатска  помощ на  В.  П.  Г..

Решението  подлежи на касационно  обжалване  пред  Върховния  касационен съд  в  едномесечен срок  от  връчването  му на  страните.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

     

              

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                            

                                                                                      

                                                                                        2.