РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2711
Град Пловдив, 18 декември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ
касационен състав, в открито заседание на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. №
3284 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 1559 от 20.08.2019 г. по а.н.д. № 2649 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, VII н. с., с което е потвърдено наказателно постановление
/НП/ № 19-1030-001673 от 14.03.2019г. на началник група, сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР - гр.Пловдив, с което на касатора В.А.Б.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200
/сто/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. с чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна
от постановеното решение касаторът В.А.Б. обжалва
същото, като сочи, че то е неправилно и постановено при съществено нарушение на
процесуалния и материалния закон. Излага
подробин съображения. Иска същото да бъде отменено, както и да бъде отменено издаденото
наказателно постановление.
Ответникът по касацията – сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив намира касационната жалба за неоснователна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно
основание, констатира че касационната жалба е подадена в предвидения законен
срок, и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което същата е допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
Установено е следната фактическа
обстановка около спора: на 22.02.2019г. от органите на „Пътна полиция“ е костатирано,
че на същата дата около 16:00 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Македония”, касаторката,
управлявайки личния си лек автомобил „Мерцедес А 140” при преминаване на
пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка тип „Зебра”, намираща се на
кръстовището с изхода от м-л „Лидл”, е не пропуснала преминаваща по нея
пешеходка М.Д.Б. – *** г., вследствие на което е рализирала ПТП. За посоченото
нарушение на касаторката е съставен АУАН за извършеното нарушение по чл.
119,ал.1 от ЗДвП. Съставен бил и протокол за ПТП с пострадали. Въз основа на
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди наказателното
постановление, съдът е приел от събраните по делото доказателства, че
посоченото нарушение е установено и доказано по безспорен и категоричен начин.
Посочено е, че наказващият орган правилно, обосновано и законосъобразно го е
подвел под нормата на чл.119, ал.1 от ЗДВП. Приел е, че по делото безспорно е
установено, че жалбоподателката, като
водач на процесния автомобил не е пропуснала пешеходката, която вече се е движила
по пешеходната пътека, вследствие, на което било извършено процесното ПТП. Тези
обстоятелства, според съда, са потвърдени както от показанията на
актосъставителя, така и от събраните по делото писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно.
Следва да се посочи, че пред районния съд, а и пред настоящата инстанция не
се ангажират доказателства, опровергаващи констатациите на
административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид събраните по делото
доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и районният съд, че в
случая по безспорен начин е установено извършването на нарушенията,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Настоящата
инстанция намира, че районният съд е пристъпил към решаване на делото след като
е събрал всички необходими и относими доказателства за установяване на
правнорелевантните факти и обстоятелства по спора. Описаната в решението
фактическа обстановка, касаеща установеното в НП, районният съд е установил въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е
анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал
изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо
описание на нарушението, правилната му правна квалификация и безспорното му
извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали
възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява соченото в АУАН нарушение.
Неправилно касаторът се позовавава на Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, относно липсата на обвъзваща за съда доказателствена сила на АУАН във връзка чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН. Действително това касае всички съставени АУАН от контролни органи, с изключение на изрично предвидената със закон презумтивната материална доказателствена сила на АУАН, предвидена в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и тя не може да бъде дерогирана, освен ако не бъде отменена по съответния ред или ако бъде обявена за противоконституционна.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП,
редовно съставените актове по този закон/какъвто е и процесният АУАН/имат
доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на
административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с
формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно
осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние,
обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено
от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Пловдив по
обжалване на наказателното постановление.
В случая съдът е основал правния си извод за извършено от касатора Б. административно нарушение материална
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление не само на база констатациите
в съставения АУАН, но също така и на свидетелските показания на актосъставителя, както
и на представения протокол за ПТП, в който е посочена и диагнозата на
пострадалото лице.
В този смисъл при съвкупната преценка на доказателства съдът е зачел
доказателствената стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, срещу
съдържанието на който за описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства
не се ангажират доказателства. Поради това наличието на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, които обуславят
административно-наказателната отговорност и с които е обосновано
административното обвинение, се установяват от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, като касаторът не е ангажирал
надлежни доказателства, опровергаващи фактическата обстановка около твърдяното
нарушение, в това число разпит на пострадалата.
Казаното предопределя, че не са налице сочените от касатора основания за
отмяна на постановеното съдебно решение, поради което същото следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Ето защо и на основание
чл.221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1559 от 20.08.2019
г. по а.н.д. № 2649 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Пловдив, VII н. с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.