№ 11392
гр. ., 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:З.А.Е.
при участието на секретаря Р.Е.Д.
като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110130947 по
описа за 2022 година
Ищцата предявява иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против „.“ АД. Ищцата твърди, че сключил с ответника договор за въздушен
превод, по силата на който ответникът се задължил да го превози с полет ./3.7.2017г., който
е следвало да излети по разписание в 09,00 часа от летище ., . и да кацне на летище . в 11,30
ч. Твърди, че полетът е изпълнен със закъснение от повече от 3 часа, че разстоянието между
начална и крайна точка е между 1652км., поради което и му се следва обезщетение от 400
евро, като предявява иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
против ответника по чл. 410 ГПК за сумата 400 евро и сумата 237,33 лева обезщетение за
забава за период 8.3.2019г-4.3.2022г., срещу която в срок ответникът е подал възражение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. В подадено след срока по чл. 131, ал.1 ГПК възражение ответникът оспорва
наличието на валидно сключен договор между пътника и авиопревозвача, както и че
пътникът се е явил навреме за регистрация. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правна квалификация
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. и чл. 86, ал.1
ЗЗД.
В настоящото производство от страна на ищцата е претендирано обезщетение за
закъснял полет . . по направление .-. с дата на полета 03.07.2017г. и час на излитане 09:00
часа, като е налице закъснение с над 3 часа и полетът е кацнал в крайната дестинация в 20:55
часа.
По отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004.
В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при
закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точна
летище на територията на Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника.
1
Несъмнено е, че „.“ АД се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на
дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името
на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ №
261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по
съединени дела С-402/07 г. и С403/07 г., с което е дал задължително за настоящия съд на
основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия към спора Регламент. Съобразно
последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в
смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на
пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по
разписание/.
За основателността на иска по иска с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, ищцата
следва да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между
страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има качеството на пътник,
явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за
извършване на превоза, както и размера на претендираното обезщетение.
В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т. 1, б. „б“,
при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за
всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра. С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 са
регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз,
какъвто е и процесният въздушен превоз. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
необходимите мерки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници,
като ответникът е поел задължение към ищцата да я превози със самолетен полет № . на
03.07.2017. по маршрут .-.. Ищцата е заплатила възнаграждение за полета и се е явил
навреме на гишето за регистрация. За да достигне до този извод съдът взе предвид
обстоятелството, че видно от приетото по делото писмо от „.“ АД-летищен оператор на
летище ., полет ../03.07.2017г. на авиокомпания „.“ е кацнал на летище . от . в 20:55 местно
време /л.6 от делото/. Т.е. полетът е осъществен. Прието е и писмо от електронната поща от
08.03.2019 г. от ., упълномощени от ищцата /л. 12 от делото/, до ответника, с което
последният е поканен да заплати на ищцата доброволно претендираните суми. От страна на
ответника е изпратен отговор от отдел „Жалби“ към „.“ АД, че по повод полет . . от . до .,
планиран за 03.07.2017г., на А. Л. се дължи финансово обезщетение, съгласно чл. 7, пар.1,
буква „б“ от Регламент 261/2004 /л.7 от делото/. Приложеното писмо не е оспорено от
ответната страна, като съдът намира, че чрез него се прави извънсъдебно признание за
дължимостта на претендираното обезщетението. Дължимостта на обезщетението безспорно
е неизгоден за ответната страна факт, предвид което с признаването му съдът намира, че са
се осъществили са всички предпоставки за заплащане на претендираната сума.
Във връзка с горното, следва да се отбележи още и че от страна на ответника не са
2
ангажирани доказателства, водещи до противоположен извод. Същият не е депозирал в
срока по чл. 131, ал.1 ГПК отговор на исковата молба, като впоследствие е оспорил исковете
по същество. По отношение наличието на облигационно правоотношение сочи единствено,
че такова не е доказано, както и какво следва да се има предвид под понятието явяване
„навреме“ за регистрация и чия е доказателствената тежест. По този начин по отправеното
искане на ищцата за плащане на обезщетение за закъснения полет ответникът не оспорва
нито едно от твърденията на ищцата за фактите, че е пътник на полета, че е имало
закъснение повече от 3 часа, че ищцата е допусната до борда, а само са наведени бланкетни
твърдения, че не е доказано ищцата да е в облигационни отношения с превозвача и че се е
явил навреме за регистрация.
В този смисъл, предвид процесуалното поведение на ответника, се явява ненужно
ангажирането на доказателства за изпълнение на полета по разписание, а и такива не са и
представени. Така например, в държане на авиокомпанията следва да бъде списък на
пътниците в самолета, което се установява от становището му, но сочи, че няма задължение
да съхранява такъв за дълъг период от време. Списъкът съдържа имената на пътниците и
означение на местата – от къде и за къде пътуват, и е документ, който трябва да се намира на
борда на всяко въздухоплавателното средство, изпълняващо международни полети /виж чл.
29, б. „f“ от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго
на 07.12.1944 г., ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 г. на Президиума на НС за
присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от Закона за
гражданското въздухоплаване/. По този начин, с процесуалното си бездействие и становище
(извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК), в което оспорва единствено недоказаност на твърденията
на ищцата, ответникът не установява, че ищцата не е била превозвана посредством
процесния полет, а доказателствената тежест в тази насока е негова – в този смисъл е
задължителното тълкуване на СЕС по дело С756/18. Неангажирането на доказателства за
точно изпълнение на задълженията си по договора за превоз (че самолет е излетял и кацнал
по разписание) от страна на ответника, а същевременно последният като превозвач по
процесния договор разполага с такава (няма пречка да посочи и докаже по делото
конкретния момент на кацане на полета), обосновават извод за установено по делото
обстоятелство, че полетът е изпълнен със закъснение повече от 3 часа.
Доколкото по делото не е спорно, че разстоянието на полета между двете летища е
1652 км., то с оглед на изложеното и предвид направеното извънсъдебно признание, че се
дължи обезщетение, се налага извод за наличие на всички предпоставки, които са в
доказателствена тежест на ищцата и които предпоставят основателност на претенцията по
чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за заплащане на обезщетение в размер от 400 евро за
закъснял полет.
По наведеното възражение за изтекъл давностен срок, съдът намира, че същото не
следва да бъде разглеждано по същество. За пръв път възражението е наведено в становище
на ответника, депозирано извън срока по чл. 131, ал.1 ГПК. Становището е изпратено на
08.09.2022г., а разпореждането за отговор е връчено на ответната страна на 16.06.2022г.
Предвид изложеното, възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано и по
него съдът не дължи произнасяне.
По иска за лихва за забава:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай задължението няма предвиден падеж,
поради което ответникът изпада в забава след покана. Такава покана е изпратена по ел. път
на 08.03.2019 г. /л. 7/ до ответното дружество, като последното не доказва да е изпълнило
задължението си за плащане, поради което е изпаднало в забава от следващия ден –
3
09.03.2019 г. и дължи законна лихва, чийто размер възлиза на претендирания от ищцата,
изчислен на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за
лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на
сторените разноски има ищцата, която е доказала направата на такива в заповедното
производство в размер на 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адв. възнаграждение или
общо 325 лв. За исковото производство са доказани разноски в размер на 75 лв. за държавна
такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. Л., гражданин на ., дата на
раждане ********** г. със съдебен адрес: гр. ., ул. „.“ ., срещу „.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление гр. ., . ., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна квалификация чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „.“
АД дължи на А. Л. сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет
№ . . от 03.07.2017 г. по линията .-., ведно със законната лихва от 08.03.2022г. до
окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 237,33 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 09.03.2019г.-04.03.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 12112/2022г. по описа на СРС, 125 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., . . да заплати на А.
Л., гражданин на ., дата на раждане ********** г. със съдебен адрес: гр. ., ул. „.“ ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство и 75
лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4