№ 12322
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110142961 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. Б. Ц. срещу „Труд Нюз“ ЕООД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
клеветнически твърдения, съдържащи се в статия със заглавие „От крипто-схемите на Ружа
Игнатова до министър“, публикувана на 17.07.2023 г. на интернет-страницата https://trud.bg/,
ведно със законната лихва считано от 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцата твърди, че на 17.07.2023 г. на официалната интернет-страница на ответника
била поместена статия със заглавие „От крипто-схемите на Ружа Игнатова до министър“, в
която се съдържали обидни и клеветнически твърдения по отношение на ищцата, а именно,
че участва в „мащабните измамни схеми на Цеков и съпругата му Д., изразяващ се в
източването на над 1,5 млн. лева евросредства през кухи фирми“, че „режисира кариерното
развитие“ на мъжа си, че имала „връзка“ с Ружа Игнатова и разчитала на юридическата
експертиза на съпруга си при консултирането на Игнатова с нашумелия проект OneCoin, че
е част от разследванията, които се водят в Германия и САЩ, като участник в прането на
пари чрез измислени консултантски договори, че сътрудничеството им не се ограничава
само до финансовата пирамида OneCoin, а семейство Цекови учредявали редица фирми
„пощенски кутии“, управлявани от едни и същи лица за източване на евро фондовете в
България, както и че сегашният пост на министър на регионалното развитие и
благоустройството, развързвали ръцете на Цекови за едни от най-мащабните проекти в
държавата. Ищцата сочи, че така изложените твърдения били неверни и уронвали нейното
добро име, чест и достойнство, както и професионална репутация и престиж. Вследствие на
това ищцата преживяла унижение, обида и напрежение в семейния, приятелския и
колегиалния кръг. Не могла да спи, имала главоболие, гадило й се и не могла да се храни
нормално. Изпитвала силно неудобство и срам във връзка с даване на обяснения за
приписваното й поведение и оправдания пред колегите, близките и познатите, за деяния,
които не била извършила. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че са налице много
факти относно връзката между министъра Андрей Цеков, неговата съпруга Д. Ц. от една
страна и Ружа Игнатова и Диан Димитров, от друга. Излага, че одиторът на Ружа Игнатова и
съпрузите Цекови са работели на един и същи адрес, което се установявало и от справка в
търговския регистър. Сочи се също, че ищцата и Диан Димитров са имали общи проекти.
Аргументира, че публикуваната информация е резултат на добросъвестно журналистическо
разследване, а целта на статията била да се уведоми обществото, а не да бъде съсипана
репутацията на ищеца. Излага също и че десетки български медии са отразили
информацията в процесната статия. Оспорва наличието на причинна връзка между
твърдените вреди и процесната статия. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и
фактическа страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
публикуването от служител на ответника на процесната статия с изложеното в исковата
молба съдържание на уебсайта на ответника, противоправността на деянието, претърпените
от ищцата неимуществени вреди- техният вид, обем и интензитет, както и наличието на
причинна връзка между деянието и вредите. Вината се предполага до доказване на
противното. В доказателствена тежест на ответника е да докаже истинността на изложените
в статията твърдения за факти, както и да опровергае презумпцията за вина.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че на 17.07.2023 г. ответникът е публикувал статия със заглавие „От крипто-
схемите на Ружа Игнатова до министър“ със соченото в исковата молба съдържание на
собствената на ответника интернет-страница https://trud.bg/, със соченото от ищеца
съдържание.
Видно от представената разпечатка от статията, в нея са употребени инкриминираните
с исковата молба думи и изрази: „Силно компрометираната личност на Андрей Цеков
продължава да бъде лансирана от ПП Продължаваме Промяната, въпреки задълбочените
журналистически разследвания, публикувани през изминалата 2022г., разкрИ.щи
мащабните измами на Цеков и съпругата му Д., изразяващи се в източването на над 1,5
млн. лева евросредства чрез кухи фирми пише в свой материал „Блиц“. Именно г-жа Ц. е
сивият кардинал на семейството, който режисира иначе кариерно развития образ на
половинката си. Тя очевидно е наясно с това как се хвърля прах в очите на хората, тъй
като умело успява да прикрие свързаността си с „една от най-големите международни
схеми за сумнителни действия, извършвани някога“ (както е определена от съда в САЩ) –
OneCoin, респективно с криптокралицата Ружа Игнатова, се посочва в публикацията.
Както и изразът: „Димитров съвсем открито и без притеснение застава с името и лицето
си зад схемата на OneCoin, но реален икономически съветник се явява г-жа Ц., която
притежава необходимия ценз и опит за това, а и може да разчита на юридическата
експертиза на съпруга си. В статията са включени и изразите „В синхрон двамата
спомагат за организирането и реализацията на схемите на Ружа Игнатова и трупат
завидни дивиденти от дейността си. Тук е мястото да отбележим, че Диан Димитров, Д.
Ц. и Андрей Цеков са част от разследванията, които се водят в Германия и САЩ, като
участници в прането на пари чрез измислени консултантски договори. Само за сведение
представяме и малка част от по-големите проекти на г-жа Ц., финансирани с
евросредства и най-безцеремонно прибрани в лични сметки.“
Следователно авторството на поцесната статия от страна на служител на ответното
2
дружество и употребяването на инкриминираните като клеветнически от ищцата изрази, се
установява по делото.
Относно противоправността на процесното деяние съдът намира следното.
Съгласно чл. 39, ал. 2, пр. 1 от Конституцията на Република България, правото на
всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно - не може
да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Такова накърняване е
налице в случаите, в които разпространеното мнение е обидно за засегнатото от него лице
или когато не представлява мнение, а твърдение за неверен факт, влияещ върху доброто име
на засегнатото лице – клевета. Съгласно законоустановените определения на чл. 146, ал. 1
НК и чл. 147, ал. 1 НК, обида е налице тогава, когато деецът каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клевета е налице
тогава, когато деецът разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление.
Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече
се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите
граждани. Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно
гарантираните права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай.
Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за
масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се
включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични
граждански и човешки права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други
конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани.
Следователно въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните
права може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл.
40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по
въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки
права и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно въпросът
за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права може да бъде решен
след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията
свободата на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на
личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които
представляват интерес. В нейното съдържание не се включва предоставена възможност за
разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права и не
предпоставя налагане на негативен подтекст /в този смисъл Решение № 404 от 13.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 6009/2007 г., III г. о., ГК/.
Извън тези категории деяния, изказването на мнения не е противоправно, доколкото
свободата на мнението и неговото изразяване чрез слово е конституционно регламентирано
в чл. 39, ал. 1 КРБ. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията на РБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една
или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
3
достойнството на личността /т. е., ако не осъществяват състав на престъплението обида/.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения, но не и
оценката на фактите /в този смисъл решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV
г. о.; решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., решение № 204/12.06.2015
г. по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о. и др./.
В конкретната хипотеза инкриминираните от ищеца с исковата молба изрази имат
ясно изразен клеветнически характер. Изразите „машабните схеми на Цеков и съпругата му
Д., изразяващ се в източването на над 1,5 млн. лева евросредства през кухи фирми“ и „само
за сведение представяме и малка част от по-големите проекти на г-жа Ц., финансирани с
евросредства и най-безцеремонно прибрани в лични сметки“ съдържат конкретни
фактически твърдения за извършено от ищцата престъпление – длъжностно присвояване на
средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз, в размер на над 1,5 млн. лева.
Изразите „Димитров съвсем открито и без притеснение застава с името и лицето си зад
схемата на OneCoin, но реален икономически съветник се явява г-жа Ц.“ и „В синхрон
двамата спомагат за организирането и реализацията на схемите на Ружа Игнатова“ пък
разкрИ.т позорно за ищцата обстоятелство – че е участник в международна измама с
криптовалута. Изложени са също така конкретни твърдения, че ищцата е част от
разследванията, които се водят в Германия и САЩ, като участник в пране на пари чрез
измислени консултантски договори.
Ответникът не доказа верността на описаните в статията твърдения за престъпления и
позорни обстоятелства, поради което съдът приема, че същите са неверни. Ответникът не
ангажира и доказателства, че публикуването на статията е извършено след добросъвестно
извършена проверка от журналистите. Когато журналист изнася засягащи честта на друго
лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност, преди да ги разпространи. В
решение № 85 от 23.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., ГК, е прието, че
правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е
схващането, че за изнесените факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне от
два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява
тогава, когато въпреки извършването , фактите се окажат неверни. В този случай, ако
проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за
вредите, причинени от противоправното му деяние. В настоящата хипотеза доказателства за
такава проверка липсват, а препечатването на една и съща статия от други електронни
медии не представлява добросъвестна журалистическа проверка на публикуваната от самия
ответник информация. Следователно не е оборена и законовата презумпция по отношение
на вината за процесните клеветнически твърдения.
Наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената
връзка между вредите и деянието се установяват от показанията на свидетелите Мирела
Бадова-Маркова, която сочи, че е приятелка на ищцата от повече от 10 години и е
присъствала на случай, в който изпратили на телефона на ищцата статия, която ищцата
прочела, почервеняла и се разплакала. Ищцата дала на свидетелката да прочете статията. Тя
била от вестник „Труд“, в която обвинявали ищцата и съпруга й в измамни схеми. От
показанията на св. Димитър Данаилов се установява, че свидетелят се познавал с ищцата от
20 години. Свидетелят бил адвокат и реферирал клиенти към ищцата по въпроси относно
европейски проекти. През последните шест месеца ищцата отказала да поема такИ. клиенти,
въпреки че свидетелят бил изпращал три или четири пъти. При среща между ищцата и
свидетеля, ищцата му споделила, че имало статия във вестник Труд, в която я обвинявали,
че злоупотребява с европейски средства, както и в измами с криптовалута. На последвалото
празненство за рождения ден на свидетеля, ищцата и съпругът й стояли пред ресторанта и е
общували с останалите гости. Свидетелят споделя, че след събитията около статията,
4
общуването им вече било различно и не се виждали толкова често на кафе или на социални
събития.
Съдът кредитира показанията като добросъвестно дадени, тъй като свидетелите имат
непосредствени впечатления върху личния живот на ищцата, освен това пресъздадените от
тях обстоятелства представляват логична и житейски оправдана реакция на подобен вид
травматично събитие. Следователно от събраните по делото свидетелски показания се
установява, че вследствие на изложените в статията твърдения, ищцата е била разстроена и
притеснена, избягвала е контакти с други лица, избягвала е да поема консултации на
клиенти и социалният й живот е бил нарушен.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищцата неимуществени вреди, установени от свидетелите, обстоятелството, че ищцата се е
почувствала засегната от изложените клеветнически твърдения, била е разстроена и
притеснена и това й състояние е повлияло на социалния й живот и на работата й с клиенти,
че се касае за множество твърдения за различни престъпления и позорни обстоятелства,
засягащи честта и доброто име на ищцата, както и че статията е разпространени публично,
поради което е достигнала до неограничен кръг от хора.
От друга страна съдът отчита обстоятелството, че преживените от ищцата негативни
емоции, които се установяват от показанията на двамата свидетели, не надхвърлят обема на
обичайните човешки реакции на подобни твърдения, че не се установяват сериозни
изменения в нейното психическо и здравословно състояние, както и в личния и семейния й
живот. Също така не може да бъде пренебрегнато и обстовтелството, че видно от
представените от ответника материали, процесните клеветнически твърдения са били
разпространени в още седем сходни по съдържание статии, публикувани от различни
електронни медии в рамките на кратък период от време, и макар че различните публикации
представляват самостоятелни противоправни деяния, всички те предизвикват един общ
вредоносен резултат, изразяващ се във влошеното емоционално състояние на ищцата.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, се равнява на 3000
лева. До така посочения размер предявеният иск е основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 10 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 400 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
на 2500 лева, платено изцяло в брой. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, като с оглед материалния
интерес по делото и липсата на фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да
5
бъде намалено до размера от 1300 лева, или разноските на ищцата са в общ размер на 1700
лева. С оглед уважената част от иска, следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 510
лева. Ответникът е сторил разноски за издаване на съдебни удостоверения в размер на 20
лева, други доказателства за сторени разноски липсват. С оглед отхвърлената част от иска,
следва да му бъде заплатена сумата от 14 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Труд Нюз“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 1“, бл. 103, вх. А, ет. 3, ап. 15, да заплати на Д. Б. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Резньовете“ № 12, ет. 2, ап. 8, сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от клеветнически
твърдения, съдържащи се в статия със заглавие „От крипто-схемите на Ружа Игнатова до
министър“, публикувана на 17.07.2023 г. на интернет-страницата https://trud.bg/, ведно със
законната лихва считано от 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 3000 лева до пълния претендиран размер от
10 000 лева.
ОСЪЖДА „Труд Нюз“ ЕООД да заплати на Д. Б. Ц. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 510 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Б. Ц. да заплати на „Труд Нюз“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 14 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6