№ 20675
гр. София, 10.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110101061 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Н. К. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД, с която е предявен иск са прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № ********* г., поради противоречие със закона, евентуално
поради заобикаляне на закона, съединен при условията на евентуалност с иска за
обявяване нищожността на клауза в чл. 3 от допълнително споразумение към договор
за потребителски кредит № ********* г., поради противоречие със закона, евентуално
поради противоречие с добрите нрави.
Ищцата твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата 4000 лева. В договора бил
посочен размер на ГПЛ 53 % и ГПР 67,21 %. Общо дължимата сума по договора,
която ищцата следвало да върне възлизала на 8060,98 лв., включваща главница и
лихва. В последствие ищцата разбрала, че следва да заплати на ответника и сумата от
1800 лв., начислена й за непредоставяне на обезпечение по кредита. Поддържа се, че в
чл. 10 от ОУ към процесния договор да е посочено, че кредитополучателят следвало
да осигури определените в този член обезпечения, като в случай на неизпълнение на
вменените задължения за непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 3 от
допълнително споразумение към договор за потребителски кредит № ********* г.
дължи неустойка в размер на 1800 лв. Развива съображения за нищожност на
договора, тъй като ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена
начислената неустойка, като по този начин кредита се оскъпява, а кредиторът генерира
допълнителен доход. Наред с това сочи, че и уговорената лихва е прекомерна, като
надвишаваща трикратиня размер на законната лихва към датата на сключване.
Поддържа, че било налице противоречие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.
10, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, доколкото
липсвали компонентите, които са включени в ГПР по кредита. Ето защо договора в
цялост следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Заявява, че с
клаузата да неустойка се заобикаля разопердбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е за
изпълнение на задължения от основания предмет на договора. Изложени са доводи, че
клаузата за неустойка по чл. 3 противоречи на добрите нрави, тъй като същата не
отговаря на нито една от присъщите й функции. По изложените съображения моли за
1
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало
отговор, излагайки становище за неоснователност на предявените при условията на
евентуалност искове. Поддържа, че договорът за паричен заем е действителен,
респективно, че договорната клауза за неустойка също е действителна, тъй като не
противоречи на императивни правни норми и не съдържа неравноправни клаузи. Сочи,
че приложимият ГЛП е фиксиран, т.е. е за целия срок на договора, а в ОУ били
посочени условията за прилагането му. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да
противоречи на добрите нрави, доколкото страните свободно са договорили същата.
Излага че при максимално допустим праг на разходите по кредите (ГПР) 68,15 % към
датата на сключване на договора, то същият предполага и ГЛТ от около 53-54 %.
Доколкото ГЛП бил фиксиран не било необходимо да се посочват взетите предвид
допускания на ГПР, тъй като същият бил неизменен и формиран единствено от
възнаградителната лихва. Нямало нормативно изискване за разписана методика за
формиране на ГПР. Сочи, че съгласно сключения договор и точка 10 от ОУ
кредитополучателят се задължавал да представи на кредитора обезпечение за
гарантиране и обезпечаване погасяването на сумите по договора - банкова гаранция,
издадена от българска търговска банка, гаранция, издадена от финансова институция,
вписана в регистъра на БНБ или солидарен длъжник, който да отговаря на конкретно
посочени условия, като преди сключването на договор ответникът предупредил
ищцата за неблагоприятните последици пир неизпълнение на тази клауза. Сочи, че
начисляването на неустойката представлявало санкция за неизпълнение на поетото
задължение, поради това същото не следвало да се включва в размера на ГПР.
Поддържа, че с тази клауза не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява,
че същата е индивидуално уговорена и не прекомерна. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Предявени са искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 22 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 2 ЗЗД, при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП.
За да бъдат уважени предявените при условията на евентуалност
установителни искове в тежест на ищеца е да докаже, че да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, в това число
и на допълнителното споразумение към него, при действието на посочените ОУ,
включващ процесните клаузи, определящи размера на ГПР и възнаградителна лихва,
клаузата по чл. 10 от ОУ, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок
на обезпечение, както и клаузата по чл. 3 от допълнително споразумение,
предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че
при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП,
както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора, както и че клаузата по чл. 3 от допълнително
споразумение, в която е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от ОУ е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата по чл. 3 от
2
допълнително споразумение е индивидуално уговорена.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1) че между страните има договор за потребителски кредит № ********* г. с
твърдените клаузи, във връзка с който ответникът е предоставил на ищеца сумата от
4000 лева, която последният се е задължил да му върне, 2) към който договор е
сключено допълнително споразумение, съдържащо клаузата по чл. 3 относно
задължението за заплащане на неустойка в размер на 1800 лв., поради непредоставяне
на обезпечението по чл. 10 от ОУ, 3) сумата за начислена неустойка не е включена пир
формиране на ГПР в размер на 67,21 %.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени доказателства, като относими, допустими и
необходими, следва да се приемат.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът
намира за ненеобходимо с оглед предмета на спора - не е предявен иск за връщане на
платени суми.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания по Договор за кредит, включително
да предостави копие от договора, погасителен план и СЕФ, което съдът намира за
неоснователно, доколкото не е предявен иск за връщане на платени суми, а останалите
относими документи вече са представени по делото.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.06.2025
г. от 10:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ПРИЕМА представените от ищеца към исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца,
заявени с исковата молба.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
3
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4