РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
06.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 04 май през две хиляди, двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5768 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Ищците К.И.Б. с ЕГН:********** и Д.И.Й. с ЕГН:********** твърдят, че първият
от тях е собственик по наследство и чрез дарение
на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от дворно
място, представляващо урегулиран поземлен
имот Х/II-203 в кв. 19 по регулационния план на с. К., община И., област Русе с площ 500.00 кв.м. с адрес по данъчна оценка" с. К.,
община И., обраст Русе, ул. „Т.Д." № 16,
заедно с построените в имота стопанска
сграда и тоалетна с площ по данъчната оценка от 40.00 кв.м., заедно с всички други подобрения и трайни насаждения
в имота, при граници за така описания имот:
улица, УПИ МИ-203, УПИ У1-204, УПИ 1Х-201 в кв. 19. Твърди се, че останалата 1/6 идеална част е собственост по наследство
на втората ищца, в уверение на което представят писмени
доказателства.
Ищците твърдят, че собственик на УПИ VI-204
в кв. 19 по регулационния план на с. К., община
И., област Русе е ответницата Н.Т.Б.. Поддържат, че в
притежавания и ползван от тях - ищците недвижим
имот има трайни и сезонни насаждения, като имотът
се използва изцяло съобразно обичайното предназначение на селските имоти - за произвеждане на плодове
и зеленчуци.
Твърдят, че в качеството си на собственици на имота са
лишени от възможността да го ползват ефективно
и в пълната му площ, както и съобразно предназначението му, поради
осъществявания в съседния имот противоправен начин на ползване, а именно -
извършеното в съседния имот застрояване и направените в съседния имот
насаждения.
Твърдят, че построените в имот УПИ VI-204 сгради - жилищна сграда и
стопанска постройка, са разположени по границата с притежавания от тях – ищците имот УПИ VII-203. Ситуирането на жилищната сграда и
стопанските постройки препятствали ищците да
ползват съобразно предназначението собствения си
имот.
Твърди се в исковата молба, че жилищната сграда и стопанската
постройка, съществуващи в имот УПИ VI-204, са построени без строителни книжа
преди 07.04.1987 година.
Твърди се, че според позиция на Община - И., жилищната сграда и
стопанската постройка са търпими съгласно нормата на пар. 16 от ПР на ЗУТ, като тази позиция била застъпена и
от собственицата на имота.
Ищците считат
това за неправилно и незаконосъобразно, тъй като изградените преди 07.04.1987г.
жилищна сграда и стопанска постройка не са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно сега действащия ЗУТ, тъй като и двете
постройки недопустимо са разположени по страничната регулационна линия на УПИ
VII - 203, който имот е наша собственост.
Твърди се в исковата молба, че освен незаконния характер на двете
постройки, от страна на първата ответница било извършено
последващо преустойство на жилищната сграда, което също е незаконосъобразно. През 1994г. първата ответница
се е снабдила с разрешение за строеж № 89/27.07.1994г.
за ремонт на покрив, но в Община - И. не се съхраняват проектите във връзка с
издаденото разрешение на строеж. Вместо да бъде извършен само ремонт на покривната
конструкция, първата ответница извършила
преустойство в имота си без строителни книжа и без разрешение, като изградила
в подпокривното пространство на жилищната сграда стаи за живеене и увеличи
височината на сградата.
Твърди се, че двете сгради, собственост
на ответницата Б., които не са на изискуемото по закон
отстояние от границата между двата имота, хвърлят сянка въру имота на ищците и
ги препятстват да ползват
същия в пълен обем и съобразно обичайното му предназначение.
Твърди се, че улуците на жилищната сграда на ответницата Б. са разположени изцяло в дворното
място на ищците, като при дъждове водата се стичала
изцяло в техния двор, като създавала
допълнителни неудобства при ползването на имота и ерозирала
терена.
Твърди се, че във вътрешната част на УПИ VI-204, собственост на
ответницата Б. са разположени трайни насаждения, които
също не са на съответното отстояние, засенчвали имота на ищците и
ограничавали възможността да го ползват.
Твърди се в исковата молба, че ответницата Б. ползвала без
основание част от имот на ищците в размер на 25.00 кв.м.
Твърди се, че ответниците оспорвали правото
на собственост на ищците, което обосновавало правния интерес от
предявяването и на иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността.
Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците Н.Т.Б. с ЕГН:********** и В.Т.Х.
с ЕГН:********** да преустановят неоснователните си действия, с които пречат да се упражнява правото на
собственост по отношение на УПИ VII – 203, кв.
19 по регулационния план на с. К., община И., област Русе, като премахнат застроените в УПИ VI - 204, кв. 19 (съгласно регулационния план на с.К., община И.,
област Русе, с площ 765.00 кв.м., който имот има следните граници: улица, УПИ VII-203, Х1-201, V в
кв. 19 и е с административен адрес в село с.К., община И., обраст Русе, ул. „Т.Д."
№ 14): жилищна сграда (само ответницата Н.
Т. Б.) и
стопанска постройка (ответниците Н.Т.Б. и В.Т.Х. заедно), респ. ответницата Н.Т.Б. да
премахне направеното
застрояване в подпокривното пространство на жилищната сграда, извършено в
нарушение на строителните правила и норми.
В условията на евентуалност на основание чл.108
от ЗС молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата Н.Т.Б., че ищците са собственици на 25 кв.м. от УПИ VII -203 в
кв. 19 (съгласно регулационния план
на с. К., община И., област Русе, с площ 500.00 кв.м. с
административен адрес с. К., община И., обраст Русе, ул. „Т.Д." № 16)
разположени на северозападната граница с УПИ VI - 204 в кв. 19 по регулационния
план на с. К., община И., област Русе, като осъди ответницата да им предаде владението
върху тази реална част. С исковата молба са направени доказателствени искания. Претендират се и разноски
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Н.Т.Б. с ЕГН:********** и В.Т.Х. с
ЕГН:********** са депозирали отговори, с които развиват съображения за
неоснователност на предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Н.Т.Б., чрез пълномощника си адв.Г.Г. е предявила насрещен иск. Моли съда да постанови решение, с което:
1. На основание чл.109
от ЗС да осъди ответниците (първоначалните ищци) да преустановят неоснователното си бездействие,
причинило разрушаването на покрива на жилищната ми сграда в УПИ У1-204 в кв.
19 по рег. план на с. К., общ. И., обл. Русе, като премахнат засаденото в
близост до нея овощно дърво - висока слива, а ако се окаже, че дървото е
засадено на допустимото разстояние - да отрежат клоните му, които се
разпростират върху покрива на сградата, събарят циглите й и затлачват улуците
на сградата ми с окапващите листа и плодове/сливи.
2. На
основание чл.109 от ЗС да
осъди ответниците (първоначалните ищци) да преустановят
неоснователните наводнявания на имота й,
причинени от неправилния наклон на дигата от пръст над подпорната стена в
горния край на имота им и направения улей с наклон към имота ми и от незапълнената
с бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, като пренасочат
наклона на дигата и улея към долния край на имота, където да се стича водата от
дъждовете и оттам - на улицата и като запълнят с бетон фугата между стъпалата и
имота.
3. На основание чл.45 от ЗЗД да
осъди ответниците (първоначалните ищци) солидарно да й
заплатят обезщетение за причинените ми имуществените вреди в размер на 830 лева лева -
разходите за извършения наложителен ремонт на жилищната й
сграда и стопанската постройка през 2017/2018г., вследствие на системните
наводнявания от неправилно насочените към
имота й дъждовни води, както и на незапълнената с
бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Претендира
разноски по делото.
Обосновава предявените насрещни искове, като твърди, че съгласно
нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, № 157 том
VIII дело 3201 от 27.5.1991 г. (съставен от нотариуса при Русенския районен съд
Цв. Миланов) е собственик на недвижим имот в с. К., общ. И.,
обл. Русе: дворно място, цялото от 765 кв.м., представляващо УПИ У1-204 в кв.
19 по плана на селото, разположен по ул. „Т.Д." № 14, заедно с построените
в него: жилищна сграда със ЗП 60 кв.м. и 1/2 идеална част от стопанската
едноетажна постройка със ЗП 96 кв.м., при граници/съседи на имота: от север -
улица, от изток - К. Керчева, от юг - Й.Н.и от запад - Т.П..
Твърди, че и двете сгради в този имот са построени от нейните родители през периода: 1949 - 1951г. на страничната
регулационна линия със съседния УПИ УП-203, но понеже строителните книжа
оттогава не са запазени, а непрекъснато била заплашвана
от ответниците (първоначалните ищци), че ще ги съборят
като незаконни, подала заявление до Община И., област Русе, с
необходимите по закон документи, за издаване на удостоверение за търпимост.
Така, след съответните проверки, Главният архитект на общината й издал
Удостоверение за търпимост № 28/4.12.2018 г., на осн. § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ,
с което се удостоверява, че построените преди 1953 г. в УПИ VI-204 в кв. 19 по
регулационния план на с. К. (т.е. в моя имот): жилищна сграда със ЗП 54 кв.м. и
стопанска постройка със ЗП 96 кв.м., са били допустими по правилата и нормите,
действали по време на строителството им и са търпими строежи, които могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка.
Твърди, че съгласно нот.акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка по давностно владение № 167 том V дело № 2613 от
12.10.1987 г. (съставен от същия нотариус при Русенски районен съд), съпрузите К.К.Т.
и И. Б. Т. са придобили собствеността върху УПИ УП-203 в кв. 19 по плана на с. К.,
разположен по ул. „Т.Д." № 16 (съседен на нейния имот
откъм изток), представляващ дворно място от 500 кв.м., заедно със застроените в
него стопанска сграда и тоалет, както и върху следващия, съседен на него, имот
откъм изток - УПИ УШ-203, представляващ дворно място от 910 кв.м., заедно със
построените в него жилищна сграда, кухня и стопанска сграда. След смъртта на И. Б. Т. на 11.4.2016 г.,
негови наследници са съпругата му К., с право на 4/6 идеални части от
наследството и децата им - ответниците К. и Д., с право по 1/6 идеална част за
всеки от тях.
Ищцата по насрещните искове Б. твърдим, че с нот.акт за дарение
на недвижими имоти № 75 том IV рег. № 5012 дело 405/ 27.10.2016 г. (съставен от
нотариуса с Р Д - Районен съд Русе, № 433 на НК), К. К. Т. е дарила на сина си К.
собствените си 4/6 идеални части: от посочените два имота - УПИ УП-203 и УПИ
УШ-203 (заедно с построените в тях сгради), при което отв. К. Ив. Б. е станал
собственик на 5/6 идеални части, а сестра му - отв. Д. Ив. Й. - на 1/6 идеална
част от тези имоти. Съседният на имота й
УПИ УП-203, собственост на първоначалните ищци и ответници по
насрещните искове, има засадени овощни дървета и е използван от тях като
овощна и зеленчукова градина за плодове и зеленчуци. Едно от тези дървета е
висока слива, засадена на разстояние по-малко от допустимите 5 м., съгл. чл. 94
ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Част
от клоните на това високо дърво са разпрострени над покрива на жилищната й
сграда и всяка година й причиняват щети: при вятър събарят циглите
от покрива, а листата им и окапалите плодове затлачват улуците и водата прелива
направо в основите (без да може да се оттече в нейния имот по
водосточната тръба). Твърди, че същевременно, проникващата през
разместените и счупени от клоните цигли вода стана причина гредоредът по тавана
да провисне, което наложило през 1994 г., след издаденото й
разрешение за строеж, да направи основен ремонт на
покрива срещу голяма сума пари. За да не се влошават допълнително отношенията
ни, не поискала от съседите си обезщетение
за тези пари, но многократно ги молила да премахнат това дърво, или поне да
окастрят клоните му, които са над покрива на жилищната й
сграда и я увреждат.
Твърди, че имотът на първоначалните ищци е с
низходящ наклон към улицата (като нейния имот ) и при
силни дъждове водата залива като порой зеленчуците им в долния край, през
лятото на 2015 г. те изградиха в горния край на двора си висока подпорна
каменна стена с 50-сантиметрова дига от пръст над нея и улей, съвпадащ с
линията на югоизточната стена на стопанската й
постройка. Поддържа, че наклонът на дигата е направен така, че вместо плавно да
прелива към долния край на техния имот и от там - на улицата,
чрез улея насочва дъждовния порой право към нейния имот.
Твърди, че отношенията им се влошили още повече, когато по
същото време ответниците по насрещните искове започнали
да изливат покрай стената на жилищната й сграда
бетонни стъпала, като подход до горната тераса на имота си. Твърди, че ги направили в нарушение на издаденото им разрешение за
строеж и то по такъв начин, че оставили между
стената и стъпалата незапълнена фуга с ширина около 10-20 см., през която
винаги при дъжд и сняг влиза вода и така наводнената стена на сградата й
е вечно мокра. Твърди, че системните наводнявания в имота й
вследствие неправилния наклон на дигата над подпорна стена и улея в имота на
ответниците по насрещните искове, както и
незапълнената с бетон фуга между бетонните им стъпала и сградите в имота й,
причинили голяма влага, падане на мазилката от
стените на двете сгради и появата на
мухъл по тях.
Пъвоначалните ищци и ответници по насрещната искова молба, чрез
процесуалния си представител адв.Р.Б. изразяват становище за неоснователност на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и се
установява от приложените писмени доказателства, че първоначалните ищци са
собственици по наследство и дарение на недвижим имот: дворно място,
представляващо урегулиран поземлен имот УП-203 в кв. 19 по регулационния план
на с. К., община И., област Русе с площ 500.00 кв.м. с административен адрес в
с. К., община И., област Русе, ул. „Т.Д." № 16, заедно с построените в
имота стопанска сграда и тоалетна с площ по данъчната оценка от 40.00 кв.м.,
заедно с всички други подобрения и трайни насаждения в имота, при граници за
така описания имот: улица, УПИ VIII-203, УПИ-VI-204, УПИ IХ-201 в кв. 19, при
права - 5/6 ид.ч. за ищеца и 1/6 ид.ч. за ищцата. Тези факти се установят от
представените по делото нот. акт за собственост № 167, том. V, дело №
2613/1987г. на Служба по вписванията - Русе, нот. акт за дарение № 118, том 40,
дело № 808/2014 година на Служба по вписванията - Русе и удостоверение за
наследници № 42/26.08.2019 година на Община - Русе. От тези писмени
доказателства се установява, че ищецът Б. притежава по дарение 4/6 ид.ч. от
имота и 1/6 ид.ч. по наследство, а ищцата Й. притежава по наследство Т/6 ид.ч.
от имота.
По делото не се спори и се установява от приложените писмени доказателства,
че ответницата
Б. притежава дворно място, представляващо
парцел VI-204 в кв. 19 по регулационния план на с. К., община И., област Русе с
площ 765.00 кв.м. с административен адрес в с. К., община И., област Русе, ул.
„Т.Д." № 14 заедно с построените в него жилищна сграда и 1/2 ид.ч. от
стопанска постройка при граници за така описания имот по нотариален акт: улица,
К.К., Й.Н.и.Т.П. Този факт се установява от представения по
делото нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 157, том VIII, дело № 3201/1991 година на Служба по вписвания - Русе,
както и от твърденията на ответницата, изложени в отговора на исковата молба.
По делото не се спори и се установява от приложените писмени доказателства,
че ответницата
Х. притежава 1/2 ид.ч. от стопанска постройка, построена в дворно място,
представляващо парцел VI-204 в кв. 19 по регулационния план на с. К., община И.,
област Русе с площ 765.00 кв.м. с административен адрес в с. К., община И.,
област Русе, ул. „Т.Д." № 14 заедно при граници за така описания имот по
нотариален акт: улица, К.К., Й.Н.и Т.П.. Този факт се установява от твърденията
на ответницата, изложени в отговора на исковата молба, както и от твърденията
на ответницата Б.. Също така това е факт, по който страните не спорят в
производството по делото.
Видно от представеното по делото удостоверение за търпимост №28/04.12.2018г.,
издадено от Община - И. на основание пар. 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ е посочено, че жилищната сграда и стопанската постройка са
построени преди 1954г., били са допустими по правилата и нормите,
действали по време на строителството им и представляват търпими строежи.
Видно от Констативен
протокол от 14.07.2015г. е прието, че покривът на жилищната сграда
на ответницата Б. представлява двускатна дървена конструкция, изпълнена след
ремонт с издадено строително разрешение № 89 от 1991г.,
като наклонът на покрива е към имот VII-203,
което е недопустимо и е в отклонение на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от
Наредба № 7. Дадено е предписание за отвеждане на водите в собствения имот.
От показанията на св.Й., св.С.
и св.Р. се установява, че са
посещавали многократно имота на ищците и имат преки впечатления и от вида и от
състоянието и на двата имота в дълъг период от време. Свидетелите установяват, че ремонт на покрива на
жилищната сграда в имот VI-204 е извършен през 1997г. Преди ремонта покривът е
бил четирискатен, а след ремонта - двускатен. Увеличена е височината на
сградата, като в подпокривното пространство е изграден етаж, излята е плоча и е
променена фасадата чрез поставяне на прозорци и балконска врата. Свидетелите установяват, че при силен дъжд водата се стича в имот VII-203,
собственост на ищците, увеличената височинност на покрива засенчва в по -
голяма степен имота на ищците. Поради действията на отв. Б. са премахнати
естествени защити в нейния имот, към който поради географското му разположение
се оттичат дъждовни води.
От показанията на св.Д. се установява, че и двата
имота са в силно пресечен терен, като имотът на ответниците е по-нисък. Твърди,
че и преди, и след ремонта покривите са били двускатни, но допуска, че след
ремонта има разлика във височината на сграда, като същата е увеличена. Свидетелят не помни дали преди ремонта е имало тераса, като твърди, че сега имало, също
така не помни дали е имало бетонна плоча на покрива, каквато сега съществува.
От показанията на св.И. се установява,, че ответницата
правила ремонт през 2018г. поради влага в къщата си, която идвала от
стъпалата на ищците. Чувала била, че съседите имат голямо
дърво, което създава проблеми. При дъжд улуците преливат, защото са запълнени с
листа от дървото.
От показанията на св.Варамезова се установява,
че преди
на тавана не е имало врати и прозорци, сега също няма - нито врати, нито
прозорци, а ответницата била подложена на тормоз, тъй като водата се стичала по вина на ищеца. Свидетелката твърди, че въпросната слива била разположена на метър -
два от къщата на ответницата и тя създавала проблема с улуците.
От представената от ищците геодезична ситуационна снимка,
съгласно която е извършено заснемане на границата между двата имота и съгласно
направените изчисления от инж.Григоров е установено, че поставената между двата
имота ограда не съвпада с регулационната линия, като ответниците са навлезли в
имота на ищците съобразно представеното на скицата в обща площ от 25 кв.м.
От приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че експертът не е в състояние да даде заключение за допустимостта
за сградата, тъй като въпросът е правен; вещото лице датира построяването на
сграда в имота на ответниците при действието на Закона за благоустройството на
населените места от 1941г., съгласно който нормативен акт са били в
сила два застроителни режима - свободно застрояване при спазване на отстояния
от съседен имот три метра; застрояване на калкан при дължина на калкана от 8,00
до 15,00 м. Вещото лице е извършило оглед и на двата имота. Установено е, че
сградата на ответниците е калканна, на места с окъртена и подала мазилка.
Покривът е двускатен с монтирани улуци и водосточни тръби, които отвеждат
водите от покрива в имота на ответниците. Единият от улуците е с откачена скоба
и е увиснал, което при силен дъжд е предпоставка водата да се стича в имота на
доверителите ми. Имотът на ответниците е без подпорна стена, с остър подход към
горната част, което прави логично водооттичането към имота на ответниците.
Жилищната сграда на ответниците са налични влага и мухъл -подкожушване на
мазилката на тавана, влага и мухъл в мазето.
Според
вещото лице става въпрос за капилярна влага, която се просмуква през каменния
зид, а допълнително монтирания гипскартон я запечатвал.
За да се преустанови появяването на влага е необходимо да се отстранят
недостатъците по водоотвеждането на жилищната сграда - да се монтира водосточно
казанче в левия край на улука с водосточни тръби, които да отвеждат водата в
имота на ответниците и да се отстрани съществуващия наклон на улука.
Според
вещото лице увеличението на влагата е в резултат на промяната на конструкцията
на покрива - от четирискатен в двускатен. Не е налице неизпълнена фуга между
бетонните стъпала в имота на доверителите ми. Не са установени следи от
наводнения в имота на ответниците. Не са налице данни за извършени ремонти, за
да се каже дали същите са били необходими. Ответниците
датират построяването на жилищната сграда в периода 1949 - 1951 година.
При установената по този начин фактическа обстановка и от събраните по
делото писмени доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
от ищците искове съдът приема за
основателни,
а предявените насрещни искове подлежат на отхвърляне изцяло като неоснователни.
Това е така, тъй като ответниците извличат основанията си за
законност на жилищната сграда и стопанската постройка от удостоверение за
търпимост № 28/04.12.2018 година, издадено на основание пар. 16, ал. 1 от ПР на
ЗУТ, в което е посочено, че имотите са били допустими по правилата и нормите,
действали по време на строителството им, както и че същите са търпими строежи.
От представеното удостоверение се установява, че същото е издадено въз основа
на представен нотариален акт за собственост и декларации на свидетели.
Нотариален акт № 157/1991г., описан в удостоверението, е приет като
доказателство по делото и от анализа на неговото съдържание не се установява при издaването му страните да са представили строителни книжа за
имотите, описани в акта.
Исторически
погледнато, още от създаването на третата българска
държава, приетата нормативна уредба въвежда разрешителен режим на строежите,
предвижда премахване на незаконните строежи, но установява и режим на
търпимост, ако за строежа е могло да бъде издадено строително разрешение
/например чл.68 ЗБНМКБ от 1905г./ или са налице многобройни други специфични условия
/например чл.173 ЗТСУ, § 2 ПР ЗИД ЗТСУ от ДВ бр. 102/1977 г./, както и режим на
узаконяване на незаконните строежи.
ЗУТ
уеднаквява предпоставките за търпимост на незаконен строеж - да са били
допустими по плановете, правилата и нормативите по време на изграждането им или
по сега действащите - като с § 53 ЗИД ЗУТ, ДВ бр.101 от 22.12.2015г., се
разрешава същите да бъдат пристроявани и надстроявани или в тях да се извършват
основни ремонти, реконструкции и преустройства, включително и промяна на предназначението
/ако са с постоянен устройствен статут по действащия ПУП/, респ. да се
преустройват вътрешно, да се променя предназначението им и да се ремонтират,
без да се изменя външното им очертание в хоризонтално или вертикално отношение
и без да се правят нови или да се укрепват носещи конструкции /ако нямат
постоянен устройствен статут/.
Понастоящем
/след изтичане срока по § 184, ал.2 ПР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.65 от 22.07.2003 г. и §
127, ал.З ПЗР ЗИД ЗУТ, ДВ бр.82 ат 26.10.2012г./ липсва възможност за
узаконяване на незаконни строежи, независимо от времето на построяването им и
дали са се считали търпими по някои от специфичните условия на отмененото
законодателство или съобразно § 16 ПР от ЗУТ.
Незаконните строежи подлежат на премахване съгласно глава XXI от ЗУТ.
Незаконен
е всеки строеж, за който собственикът не може да представи строителна
документация и за който в общините не се съхранява такава. Допустимо е, ако
собственикът разполага с част от строителна документация, по съдебен ред да
възстанови строителните книжа /чл.145, ал.5 от ЗУТ/.
Липсва възможност обаче за установяване, че са съществували строителни книжа и
сградата е законна.
Доказването
на законността се извършва само със съответните строителни разрешения и
документация /Решение № 60087/28.06.2021г.,
II ГО на ВКС/. Също така в това съдебно решение е допълнително разяснено, че
единствената цел за издаденото удостоверение за търпимост е да се позволи
нотариалното прехвърляне на строежите, но удостоверенията обвързват органите на
строителния контрол, когато те се стремят да определят дали даден строеж е
незаконен и като такъв подлежи на премахване, нито съдилищата, които извършват
контрол на техните заповеди. В такова производство органите на строителния
контрол и съдилищата трябва сами да се уверят в търпимостта на строежа /т.е.
придобИ.ето на незаконен строеж с удостоверена от администрацията търпимост, не
е пречка държавата да премахне този строеж/.
Предвид
дадените от ВКС тълкувателни разрешения на този правен въпрос и от анализа на
събраните по делото доказателства съдът формулира извод,
че не
се установява процесните имоти - жилищна
сграда и стопанска постройка да са законно построени към датата на извършване
на строежите - 1949- 1951г..
Първият
от предявените искове е с правно основание
- чл.109 от ЗС.
Ищците
са сезирали съда с искане да бъдат преустановени всички неоснователни действия,
които им пречат да упражняват своето право на собственост. Събраните
по делото доказателства дават основание на съда да формулира извод, че се
установяват предпоставките на чл.109 от ЗС за
уважаване на предявения иск.
Това е така, тъй като първоначалните ищци са доказали, че са
собственици на имота, засегнат от неоснователните действия, както и че
действията на ответниците им създават пречки при
ползването на собствения им имот.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява по категоричен начин, че процесните
имоти са разположени по границата, засенчват имота на ищците и ги препятстват в
ползването съобразно неговото предназначение, като при дъжд
водата се излива в имота на ищците.
Съдът приема, че показанията на ангажираните от ищците свидетели
следва да бъдат кредитирани изцяло. Това е така, тъй
като същите
не са в противоречие с доказателствения материал по делото, включително и в
аспекта на възможна заинтересованаст на св.Й.
предвид роднинските му отношения с ищците. От дрига страна показанията на тези свидетели се потвърждават и
от констатациите, изнесени от вещото лице в заключението по СТЕ.
Налице са
предпоставките за уважаване на предявения иск, тъй като ищците в условията на пълно и главно доказване са доказали по
делото, че извършените от ответниците действия ги препятстват в ползването на
собствения им имот, което съответства и на
приетото в ТР № 4/06.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС
относно двете задължителни условия за уважаване на негаторния иск:
неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за
собственика, по-големи от обикновените, да упражнява правото си на собственост
в пълен обем.
Предвид изложеното предявеният
иск за премахване на построените жилищна сграда и стопанска постройка следва да
бъдат уважени изцяло.
Следвайки основателността на
предявения главен иск, като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени изцяло предявените от Н.Б. насрещни искове, както следва:
1. На основание чл.109
от ЗС за осъждане на ответниците (първоначалните ищци) да преустановят неоснователното си бездействие,
причинило разрушаването на покрива на жилищната ми сграда в УПИ У1-204 в кв. 19
по рег. план на с. К., общ. И., обл. Русе, като премахнат засаденото в близост
до нея овощно дърво - висока слива, а ако се окаже, че дървото е засадено на
допустимото разстояние - да отрежат клоните му, които се разпростират върху
покрива на сградата, събарят циглите й и затлачват улуците на сградата ми с окапващите
листа и плодове/сливи.
2. На
основание чл.109 от ЗС за осъждане ответниците (първоначалните ищци) да
преустановят неоснователните наводнявания на имота й,
причинени от неправилния наклон на дигата от пръст над подпорната стена в
горния край на имота им и направения улей с наклон към имота ми и от незапълнената
с бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, като пренасочат
наклона на дигата и улея към долния край на имота, където да се стича водата от
дъждовете и оттам - на улицата и като запълнят с бетон фугата между стъпалата и
имота и
3. На основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответниците (първоначалните ищци)
солидарно да й заплатят обезщетение за причинените ми
имуществените вреди в размер на 830 лева лева -
разходите за извършения наложителен ремонт на жилищната й
сграда и стопанската постройка през 2017/2018г., вследствие на системните
наводнявания от неправилно насочените към
имота й дъждовни води, както и на незапълнената с
бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат присъдени деловодните разноски на ищците в общ размер на 2740,00 лева, от които
100,00 д.т. образуване на делото, такса за вписване на И.М, такси за съдебни
удостоверения, удостоверения от Община, депозит за вещо лице в размер на 400,00
лева и 2160,00 лева за изцяло платено адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът:
РЕШИ :
ОСЪЖДА на основание
чл.109 от ЗС Н.Т.Б. с ЕГН:**********
и В.Т.Х. с ЕГН:********** да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на К.И.Б. с ЕГН:********** и Д.И.Й. с ЕГН:********** да
упражняват правото на собственост по отношение на УПИ
VII – 203, кв. 19 по регулационния план на с. К.,
община И., област Русе, като премахнат
застроените в УПИ VI-204, кв.19
(съгласно регулационния план на с.К., община И., област Русе, с площ
765.00 кв.м., който имот има следните граници:
улица, УПИ VII-203, ХI-201, V в кв. 19 и е с административен адрес в село с.К.,
община И., обраст Русе, ул. „Т.Д." № 14): жилищна сграда (само
ответницата Н. Т.
Б.) и стопанска
постройка (ответниците Н.Т.Б.
и В.Т.Х. заедно), респ. ответницата Н.Т.Б. да
премахне направеното
застрояване в подпокривното пространство на жилищната сграда, извършено в
нарушение на строителните правила и норми.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Т.Б. с ЕГН:********** срещу К.И.Б. с ЕГН:**********
и Д.И.Й. с ЕГН:********** искове, както следва:
На основание чл.109
от ЗС за осъждане на К.И.Б. с ЕГН:********** и Д.И.Й. с ЕГН:********** да
преустановят неоснователното си бездействие, причинило разрушаването на покрива
на жилищната ми сграда в УПИ У1-204 в кв. 19 по рег. план на с. К., общ. И.,
обл. Русе, като премахнат засаденото в близост до нея овощно дърво - висока
слива, а ако се окаже, че дървото е засадено на допустимото разстояние - да
отрежат клоните му, които се разпростират върху покрива на сградата, събарят циглите
й и затлачват улуците на сградата ми с окапващите
листа и плодове/сливи.
На основание чл.109
от ЗС за осъждане на К.И.Б. с ЕГН:********** и Д.И.Й. с ЕГН:********** да
преустановят неоснователните наводнявания на имота й,
причинени от неправилния наклон на дигата от пръст над подпорната стена в
горния край на имота им и направения улей с наклон към имота ми и от незапълнената
с бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, като пренасочат
наклона на дигата и улея към долния край на имота, където да се стича водата от
дъждовете и оттам - на улицата и като запълнят с бетон фугата между стъпалата и
имота и
На основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на К.И.Б. с ЕГН:********** и Д.И.Й. с ЕГН:********** солидарно
да заплатят на Н.Т.Б. с ЕГН:********** обезщетение
за причинените ми имуществените вреди в размер на 830 лева лева -
разходите за извършения наложителен ремонт на жилищната й
сграда и стопанската постройка през 2017/2018г., вследствие на системните
наводнявания от неправилно насочените към
имота й дъждовни води, както и на незапълнената с
бетон фуга между бетонните стъпала в имота им и жилищната ми сграда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.Б. с ЕГН:********** и В.Т.Х. с ЕГН:********** да заплатят на К.И.Б. с ЕГН:********** и Д.И.Й. с ЕГН:********** съдебно делеводни разноски в общ размер на 2740,00 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: