Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София,17.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 1851 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 284535 от 04.12.2017 г. по гр.д. №
68322/2015 г. по описа на СРС, 127 с-в е признато за установено по предявените
от Д.Т.М., починала в хода на процеса /на 27.04.2015 г./ и заместена в производството на основание чл.227 ГПК от наследника
си по закон /дъщеря си/ Е.И.Т., ЕГН ********** срещу В.Г.В., ЕГН **********, на
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ, че ответникът В.Г.В. дължи на ищцата
Д.Т.М., заместена от правоприемника си Е.И.Т. сумата от 6200.00 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 30.08.2011 г.,
гр. София, ж.к. „******, за сумата от 6200.00 лв. в
полза на Д.Т.М., с падеж на 30.03.2012 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 13.02.2015 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 23.02.2015 г. по
ч.гр.д. № 7373/2015 г. по описа на СРС, 127 състав.
В
законоустановения срок срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В.Г.В.
с изложени доводи за неправилност поради нарушение на процесуалните правила.
Заявява, че въпреки направеното своевременно искане за допускане на повторна графологична
експертиза СРС е оставил без уважение същото в противоречие с процесуалните
правила. Поддържа искане за допускане на допълнителна СГрЕ, която да установи
дали в представената пред първата инстанция разписка, с която ищцата е
потвърдила заплащане на сумата по записа на заповед, е положен подпис от посочения
автор - Д.Т.М.. Последното е било уважено от съда с определение от 04.06.2020
г. С определение от 26.10.2020 г. определението на съда е отменено с оглед
процесуалното поведение на ответника.
В срока за
отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от правоприемника на ищцата Е.И.Т.,
в който жалбата се оспорва като
неоснователна. Заявява, че правилно районният съд е приел,
че констатациите на експертизата е вярна, съответно е уважил предявените
искове.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по
реда на чл.235, ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 259 ГПК, от лице, имащо правен
интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
При
извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2
от ГПК.
Настоящият
въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл.
272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Чрез
представения пред първата инстанция запис на заповед се установява, че на
30.08.2011 г. ответникът В.Г.В. е издал в полза на ищцата Д.Т.М. запис на
заповед, с който се е задължил да заплати на последната сумата 6200 лв. с падеж
на плащане – 30.03.2012 г. В проведеното производство ответникът не установи
погасяване на задължението си по менителничния ефект.
С определение
№ 8590 от 04.06.2020 г. по искане на въззивникът съдът е допуснал изслушването
на тройна СГрЕ /СПЕ/ за отговор за въпросите предмет на изследване от приетата СГрЕ
/СПЕ/ в първоинстанционното производство, като е даден едноседмичен срок да се
внесе определеният от съда депозит.
Въпреки това
въззивникът не е внесъл указания от съда депозит, като с протоколно Определение
от 26.10.2020 г. е отменено определение № 8590 от 04.06.2020 г., с което е
допусната СГрЕ /СПЕ/ във въззивното производство.
След като в
настоящото производство на въззивника изрично е указано от съда задължението за
внасяне на депозит по допусната графологична експертиза, то, същият следва да
понесе неблагоприятните последици от недоказване автентичността на
представената в производството разписка /на л.23 по делото на СРС/, от което
същият черпи правата си.
От
заключението на приетата пред първата инстанция съдебно – графическа
експертиза, което настоящият съд кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се
установява, че представената от ответника разписка, на която е придаден вид, че
представлява конкретно изрично изявление на Д.Т.М., че е получила изпълнение на вземането,
предмет на записа на заповед, не е подписана от последната. С оглед това съдът
намира че ответникът не установи при пълно и главно доказване, че е погасил
задължението си по записа на заповед.
С оглед на
заключеният правилно районният съд е стигнал до извода, че представената от
ответника разписка представлява неавтентичен документ. Поради това изявление на
ищцата, за това че същата е получила изпълнение на вземането си в размер от
6200 лв., отразено в процесния запис на заповед, каквото изявление Д.Т.М.
обективно не е правила, респ. не е подписала горната разписка и не е изписала
ръкописно трите си имена в долната част на документа.
Поради
съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата
страна претендира разноски в размер на 500.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва ѝ бъдат
присъдени с оглед изхода на спора.
По така
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 284535 от 04.12.2017 г. по гр.д. № 68322/2015 г. по описа на СРС,
127 с-в.
ОСЪЖДА В.Г.В., ЕГН ********** да заплати на Е.И.Т.,
ЕГН **********, като правоприемник на Д.Т.М., починала в хода на процеса /на
27.04.2015 г./ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500.00 лв., разноски
във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.