Решение по дело №4828/2011 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4869
Дата: 5 декември 2011 г. (в сила от 5 декември 2011 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20113110104828
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. Варна, 05.12.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на трети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

  при участието на секретар Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4828 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от Д.И.М. срещу Н.И.М. искове с правно основание чл. 49 от СК, чл. 59 от СК, чл. 56 от СК и чл. 53 от СК.  В хода на производството страните са представили споразумение по чл. 51 от СК и производството е преминало към развод по взаимно съгласие по чл. 50 от ГПК, на основание чл. 321 ал.5 от ГПК.

Молителите твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо, взаимно съгласие за прекратяване на брака с развод.

Предвид постигнатото между тях сериозно и непоколебимо съгласие за развод и уреждането на всички лични и имуществени отношения помежду им за след развода в писмено споразумение, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, без да издирва мотивите за това, като утвърди постигнатото споразумение в следния смисъл:

РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на родените от брака деца А.Н. М. с ЕГН ********** и Й.Н. М. с ЕГН ********** се предоставят на майката Д.И.М.

БАЩАТА Н.И.М. има право на лични контакти и отношения с децата А.Н. М. и Й.Н. М. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/ от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и 5 дена през пролетната ваканция и 20 /двадесет/ дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и три дни между Коледните и Новогодишни празници и уикенда след рождените дни на децата. Така определеният режим на лични отношения при отсъствие на бащата ще се осъществява от неговите родители – баба и дядо на децата, на основание чл.128 ал.З от СК.

Н.И.М. ще заплаща в полза на децата Й.Н. М. действаща със съгласието на майка си Д.И.М. и на А.Н. М., чрез нейната майка Д.И.М. месечна издръжка в размер на по 150 лв. /сто и петдесет лева/, считано от влизане на решението за развод в сила.

3а в бъдеще след прекратяване на брака, съпругата ще възстанови предбрачното си фамилно име – И..

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Варна, кв. Г. УЛ. „К“ № *, представляващо трети етаж от жилищна сграда, състоящо се от две спални, хол, кухня и сервизни помещения се предоставя за ползване на Н.И.М..

Придобитите по време на брака недвижими имоти, представляващи АПАРТАМЕНТ № */едно/, находящ се на първи етаж от масивна жилищна сграда, построена в гр.Варна. кв. Г. УЛ. „К“ № * /шест/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор No *************.2.1., находящ се в сграда No 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор *************, който апартамент е със застроена площ от 154 /сто петдесет и четири/ кв.м. състоящ се от входно антре, детска спалня, спалня, дневна, кухненски бокс, трапезария, дрешник, перално помещение, антре, тоалет, баня и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта - няма, над обекта: *************.2.2., ведно с маза състояща се от три избени помещения и котелно, както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/3 /една трета/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 989 /деветстотин осемдесет и девет/ кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ************* с трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, с номер по предходен план: 290, кв.19, парцел IV по плана на кв.Г., гр.Варна, при съседи на дворното място: имоти с идентификатори: **************************, се поставят в дял и собственост на Н.И.М., без да бъдат заплащани суми за уравнение на дяловете.

Данъчната оценка на описания имот е в размер на 56 182,70 /петдесет и шест хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет ст./

Н.И.М. поема, както и до сега, изцяло за своя сметка изплащането за в бъдеще на месечните вноски по сключен договор за банков кредит в „Българска пощенска банка" АД No HL2746/18.07.2005r., по силата на който е получен кредит в размер на 99 000 лева и по сключен договор за потребителски кредит с „Българска пощенска банка" АД No FE209755/1745/15.12.2006r., по силата на който е получен кредит в размер на 10 000 лева до пълното им погасяване, ведно с всички дължими към Банката такси, разноски, лихви, неустойки и други плащания, произтичащи от изпълнението на договорите. В случай на неизпълнение ако Банката пристъпи към принудително събиране на дължими суми по договора за банков кредит от имущество на Д.И.М., тя може да претендира връщане на платените суми за погасяване на задълженията на кредитополучателя от него.

По сключените по време на брака договори за заем отговаря страната, сключила договора като заемополучател.

След прекратяване на брака съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

Влоговете на страните си остават в полза на всеки от тях, без да имат претенции един към друг за подялба на такива за бъдеще време

Страните заявяват, че придобитите по време на брака движими вещи, са поделили извънсъдебно и никой от тях няма има претенции към другия за подялба на такива за бъдеще време

Разноските по делото се поемат от всяка от страните, както са направени, като дължимата държавна такса по издръжката на децата и за получаване на собствеността на недвижимия имот се заплаща от Н.И.М..

Движими вещи на голяма стойност в съпружеска имуществена общност не са придобивани от страните. Обичайните движими вещи са разпределени между тях.

В съдебно заседание молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение.

Контролиращата страна чрез процесуалния си представител не възразява срещу постигнатото споразумение.

 Съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, молителите са сключили граждански брак на 26.09.1996г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1352.

Видно от удостоверенията за раждане, молителите са родители на децата А.Н. М. с ЕГН ********** и Й.Н. М. с ЕГН **********.

Видно от н.а. № 47/2004г. семейното жилище, находящо се в гр. Варна, кв. Г. УЛ. „К“ № *, е придобито от молителите по време на брака в режим на СИО.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че постигнатото между тях споразумение съответства на изискванията на разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала и е в интерес на децата, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,  съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от молителите по равно, съгласно споразумението. По споразумението за издръжката молителят следва да бъде осъден да заплати и д.т. в размер на 216лв., а по споразумението за имуществото – д.т. в размер на 1123.65лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                        Р Е Ш И :

 

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ Д.И.М. ЕГН ********** и Н.И.М. ЕГН **********, сключен  на 26.09.1996г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 1352, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

 

Утвърждава споразумението по чл. 51 СК, както следва:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата А.Н. М. с ЕГН ********** и Й.Н. М. с ЕГН **********, на майката Д.И.М..  

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н.И.М. с децата А.Н. М. с ЕГН ********** и Й.Н. М. с ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/ от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, 5 дена през пролетната ваканция и 20 /двадесет/ дни през лятото, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и три дни между Коледните и Новогодишни празници и уикенда след рождените дни на децата, като така определеният режим на лични отношения при отсъствие на бащата да се осъществява от неговите родители – баба и дядо на децата, на основание чл.128 ал.З от СК.

 

ОСЪЖДА Н.И.М. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА в полза на децата Й.Н. М., действаща със съгласието на майка си Д.И.М. и на А.Н. М., чрез нейната майка Д.И.М., месечна издръжка в размер на по 150 лв. /сто и петдесет лева/ за всяко дете, считано от влизане на решението за развод в сила, до настъпване на законова причина за изменение или прекратяване, с падеж до пето число на месеца, ведно със законната лихва при закъснение върху всяка закъсняла вноска.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, кв. Г. УЛ. „К“ № *, представляващо трети етаж от жилищна сграда, състоящо се от две спални, хол, кухня и сервизни помещения, на Н.И.М..

 

  ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – И..

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ НА Н.И.М., ЕГН **********, придобитите по време на брака недвижими имоти, представляващи: АПАРТАМЕНТ № */едно/, находящ се на първи етаж от масивна жилищна сграда, построена в гр.Варна. кв. Г. УЛ. „К“ № * /шест/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор No *************.2.1., находящ се в сграда № 2 /две/, разположена в поземлен имот с идентификатор *************, който апартамент е със застроена площ от 154 /сто петдесет и четири/ кв.м. състоящ се от входно антре, детска спалня, спалня, дневна, кухненски бокс, трапезария, дрешник, перално помещение, антре, тоалет, баня и балкон, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта - няма, над обекта: *************.2.2., ведно с маза състояща се от три избени помещения и котелно, както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата, както и 1/3 /една трета/ ид.ч. от дворното място, цялото с площ 989 /деветстотин осемдесет и девет/ кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ************* с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 до 15 м./, с номер по предходен план: 290, кв.19, парцел IV по плана на кв.Г., гр.Варна, при съседи на дворното място: имоти с идентификатори: **************************.

 

ОСЪЖДА Д.И.М. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева,  на основание чл.6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Н.И.М. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева, държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 216 /двеста и шестнадесет/ лева, и държавна такса по споразумението за имуществото в размер на 1123.65лв. /хиляда сто двадесет и три лева и 65ст./, на основание чл. 6 и чл. 7 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: