РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. П., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Георги Ил. Пенев
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Частно наказателно дело
№ 20255300200366 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
„лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“
/ЗПИИСАННЛСМВЛС/. Образувано е във връзка с препратено от СГС ЧНД
№ 716/2025г. по повод постъпило в съда Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с
които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз.
Удостоверението е издадено въз основа на съдебно решение № А8-2283/20024
от 19.2.2024г., в сила от същия ден, на Съд в С., Д., с което на българския
гражданин Г. Х., роден на **.**.****г., е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на седем години.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.П. счита, че са налице
основанията за признаване и изпълнение на решението на съда в Д., като
съответстващото по българския Наказателен кодекс престъпление е такова по
чл. 354а ал. 1 от НК, поради което и следва съобразно чл. 13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, да бъде намалено наказанието на шест години
„лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим, като бъде приспаднато задържането на лицето.
Назначеният от съда служебен защитник на осъденото лице – адв.
И. П. от АК П. застъпва позиция, че присъдата не следва да се признава, тъй
като на първо място липсва съгласие от лицето да изтърпи наказанието си в
1
Република България. Наред с това има данни за постоянен адрес и обкръжение
в Д., поради което и би била значително улеснена ресоциализацията на лицето
след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а и условията за
предсрочно освобождаване според законодателството на Д. са по-
благоприятни за дееца.
Осъденото лице Г. Х. Х., редовно призован – призовката му е
връчена в Затвора в Д., не се е възползвал от правото на лично участие в
съдебното заседание, включително чрез телефонна конференция, единствено
за каквато готовност са изразили компетентните датски власти. В изпратеното
уведомление, удостоверяващо връчване на призовка на лицето за днешно
съдебно заседание е отразено изявление, че същият не желае да присъства на
конферентен разговор и желае да изтърпи наказанието си в Д..
Х. е изразил несъгласие да бъде трансфериран на територията на
Република България и тук да излежи остатъка от наказанието си. Така в
Удостоверението, с което съдът е сезиран, е отразено негово изявление /б. „к“/,
че осъденото лице, намиращо се в издаващата държава, не е дало съгласие и не
желае да бъде преместено, за да изтърпи остатъка от наказанието си в
България, тъй като има възможност за условно освобождаване за ½ от времето
на присъдата при излежаването й в Д.. В същия смисъл е и отметката,
направена в приложения формуляр, че лицето не желае да бъде преместено
/виж превод на български език на л. 59 от настоящото ЧНД/.
Съдът като анализира приложените по делото доказателства и
обсъди изразеното от страните, намира и приема за установено следното:
Осъденото лице Г. Х. Х. е българин, български гражданин, от
постъпилата справка по реда на Наредба 14/2009г., изискана от съда, се
установява, че същият е роден на **.**.****г. в гр. П., с ЕГН **********,
адресно регистриран по постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № *, ет.*,
ап.*, не е женен, няма данни да е осъждан на територията на страната, като
има данни за друго осъждане в Д. с влязъл в сила на 04.06.2021г. съдебен акт, с
който му е наложено наказание глоба за нарушение на Закона за движение по
пътищата на Д..
Компетентен да се произнесе по искането за признаване и
изпълнение на съдебният акт, с който е наложено наказание лишаване от
свобода, е П.ският окръжен съд, съобразно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
тъй като осъденото лице има местоживеене в гр. П..
Съобразявайки обстоятелствата, посочени в Удостоверението по
чл.4, от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. и в съдебно
решение № А8-2283/20024 от 19.2.2024г., в сила от същия ден, на Съда в С.,
Д., който за целите на настоящото производство бе преведен на български
език, съдът счита, че деянието, за което българският гражданин е осъден на
територията на Д., се явява престъпление и по българския НК – такова по чл.
242, ал.2, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което е наказуемо с лишаване от свобода от
десет до петнадесет години и глоба от 100 000 до 200 000 лева.
В удостоверението и в решението на съда е посочено, че Х. е осъден
2
за това, че на 05.02.2024г. около 19,20 часа през граничния пункт П.,
съвместно и или чрез предварително договаряне или взаимно разбирателство,
като част от организирана и широкомащабна търговия с психоактивни
вещества, предизвикващи еуфория, е внесъл 13,985 грама кокаин от Х. в Д.,
тъй като един неизвестен за момента съучастник в престъплението е предал в
Х. тези 13,985 грама кокаин на ХХ и на Х. от името и след указанията на YY и
на неизвестни за момента съучастници в престъплението, след което ХХ и Х.
от името и след указанията на и за момента неизвестни съучастници в
престъплението, са транспортирали веществото до Д. в направена кухина в
лично превозно средство с датски регистрационен номер DP73512, като
всичко това е било извършено с цел то да бъде предадено на един по-голям
кръг от хора или срещу едно значително възнаграждение или при други
особено утежняващи обстоятелства. Това е било квалифицирано като
престъпление по §191, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Наказателния кодекс, вр. §3, ал.1 вр.
§2, ал.4 от Закона за психоактивните вещества, предизвикващи еуфория вр.
§30, ал.2 и §3, списък Б №70 от Наредбата за психоактивните вещества,
предизвикващи еуфория на Д..
Описаното е посочено в удостоверението като „незаконен трафик на
наркотични и психотропни вещества“.
Горните факти мотивират съда да приеме, че престъплението, за
което Х. е осъден в Д., представлява престъпление по чл. 242, ал.2 вр. с чл. 20,
ал.2 от НК, независимо от незначителните разлики в съставите, тъй като и в
присъдата /съдебното решение/ ясно е описано, че се касае до пренасяне през
границата на страната на наркотични вещества от Х. и негов съучастник, като
същите не са имали надлежно разрешително за това. Именно поради
изложените в мотивите към присъдата на съда в Д. факти, съдът счита, че
съответстващото престъпление по българския Наказателен кодекс е това по
чл. 242 от НК, а не по чл. 354а, ал. 1 от НК, в каквато насока съображения
изложи представителя на прокуратурата. Същевременно според настоящия
състав стореното от подсъдимия не покрива признаците на квалифицирания
състав на чл. 242, ал.4 вр.с ал.2 от НК, тъй като макар предметът на
контрабандата да е в особено големи размери /предвид даденото уточнение от
датските власти, стойността на наркотичното вещество надхвърля 2 000 000
лева/, същевременно не може да се приеме, че случаят е особено тежък. Това е
така, тъй като съобразно чл. 93, т.8 от НК особено тежък е този случай, при
който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и
на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. Подобни факти не се сочат в
съдебното решение на Датския съд, независимо от количеството на откритото
наркотично вещество, което несъмнено отличава деянието с изключително
висока степен на обществена опасност, липсват данни за такава на дееца.
Вярно е, че според постъпилата справка от Централно бюро „Съдимост“ при
Министерство на правосъдието Х. е бил наказан преди това на глоба за
нарушение на правилата за движение по пътищата, но данни за други осъжД.
няма. Освен това, в самото решение изрично е посочено, че неговата роля в
престъпната деятелност е „подчинена“ /л. 91/.
3
Следователно са налице основания за признаване на постановения в
Д. съдебен акт от българския съд, съобразно чл.8 ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС. Макар престъплението, за което Х. е осъден в Д. да
попада в списъка от престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост
съобразно чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, то както се посочи, деянието
съставлява тежко умишлено престъпление и по българския Наказателен
кодекс.
Към настоящия момент по отношение на Х. не са налице висящи
досъдебни производства, видно от изисканата справка от ОП П. и от РП П..
Не са налице основания за отлагане признаването на съдебния акт
по смисъла на чл. 14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като изготвеният превод на
съдебния акт /за сметка на съда/, показва съответствие с отразеното в
удостоверението.
Осъдителният съдебен акт е влязъл в сила.
П.ският окръжен съд счита, че не са налице предвидените в чл. 15 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС основания, при които може да се откаже признаване и
изпълнение на съдебния акт. Налице е удостоверение, което съдържа всички
реквизити – посочени са фактите и са описани обстоятелствата, при които е
било извършено престъплението по време и място, както и участието на
осъденото лице. Не е налице явно несъответствие между удостоверението и
решението. Осъденото лице е български гражданин, намира се на територията
на издаващата държава. Не е дало съгласие за признаване и изпълнение на
съдебния акт в Република България, но то е български гражданин и има
местоживеене на територията на страната ни, по смисъла на §1, т.5 от ДР на
ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като видно от изисканата справка за роднински
връзки /л.27 от ЧНД № 716/2025г. на СГС/, а и от отразеното в решението
/л.83/ и в Удостоверението Х. идва в Д. през 2018г., за да учи но няма
семейство и деца, а напротив – контактува със семейството и приятелите си в
България, като не говори датски език. Т.е. същият има трайна фактическа
връзка със страната ни.
Не са налице и останалите ограничения по чл. 15, ал.1, т.2, б.“б“ и
„в“ от специалния закон. Съгласие на лицето не е и необходимо в конкретния
случай, още повече, че спрямо него със същия съдебен акт е постановено и
„експулсиране от Д. завинаги“ /виж превод на решението л. 92 от делото /.
Поради изложеното, възражението на защитата се намери за неоснователно.
Признаването на съдебният акт не противоречи на принципа „ne bis
in idem“.
Съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което съставлява
престъпление и съгласно българското законодателство. Изпълнението на
определеното наказание не е погасено по давност.
Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, което да прави изпълнението на присъдата недопустимо.
Възрастта на засегнатото лице не изключва наказателната му
4
отговорност. Към момента на получаване на съдебния акт от съда, остават
повече от 6 месеца от изтърпяване на наложеното на Г. Х. наказание лишаване
от свобода. Видно от удостоверението наказанието ще бъде изтърпяно изцяло
на 05.02.2031г.
Съдебният акт е постановен при съдебен процес, в който осъденото
лице се е явило лично.
Решението не се отнася за престъпление, което съгласно
българското законодателство се счита за извършено изцяло или частично на
територията на Р.България, включително и на място, приравнено на нейна
територия. Сочената от защитата разпоредба на чл. 454, ал. 2 от НПК е
неприложима, доколкото в случая не се касае за трансфер на осъдено лице по
смисъла на НК, а за приложение на специален закон.
С посоченото по-горе Решение на българския гражданин Г. Х. Х. е
наложено „лишаване от свобода“ за срок от седем години /в удостоверението е
посочено 2557 дни, което се равнява точно на 7 години/, от които се сочи, че
към 14.01.2025г. е изтърпял 344 дни.. Отбелязано е, че съгласно датското
законодателство не съществува безусловно право на условно освобождаване.
Не се налага редуциране на наложеното наказание, тъй като
съобразно нормата на чл. 242, ал.2 от НК за престъплението предвиденото
наказание е лишаване от свобода в по-висок минимален размер – от десет до
двадесет години лишаване от свобода. Съобразно Рамковото решение съдът в
изпълняващата държава не разполага с компетенцията да адаптира
наложените наказания "лишаване от свобода" извън хипотезата на чл. 13 от
Закона, която не е налице в конкретния случай. В този ред на мисли, размерът
на така наложеното наказание от СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, с оглед предвидените по българското законодателство размери на
наказанието лишаване от свобода, не налага редуцирането му по реда на чл.
13, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като българският закон за този вид
престъпления предвижда по-високи размери на наказанието лишаване от
свобода. Съдът намира, че с оглед срока на наложеното на Г. Х. наказание
„лишаване от свобода“, следва да бъде определен първоначален „СТРОГ“
режим за изтърпяването му, съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от
ЗИНЗС. От изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
седем години, на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, трябва да се
приспадне задържането на лицето и изтърпяната част от наказанието
„лишаване от свобода“, считано от 05.02.2024г., когато е бил задържан, до
18.12.2024г., когато е постановена присъдата и за времето след влизането й в
сила – от 19.12.2024г., когато е започнало фактическото изтърпяване на
наложеното му наказание до влизане в сила на настоящето решение /виж
справката, приложена на л. 4 от ЧНД № 716/2025г. на СГС/.
Не са налице предпоставките за разглеждане на въпроса за отлагане
на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 от Българския НК,
доколкото съдът дължи признаване на Решението на издаващата
удостоверението държава членка на Европейския Съюз, във вида и начина, по
който то е било направено, като същото не подлежи на ревизия от
5
изпълняващата държава, а и наложеното на Х. наказание „лишаване от
свобода“ е за срок над 3 години.
По изложените мотиви и на основание чл.12, ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение Присъда № А8-2283/2024 от
19.12.2024 г., в сила от същия ден на Съд в С., Д., полицейски номер 3300-
71282–00043-23 по обвинителен акт, получен на 18.11.2024 г., с която
българският гражданин Г. Х. Х., роден на **.**.****г. в гр. П., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № *, ет.*, ап.*,
неженен, неосъждан, е признат за виновен и осъден на наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на СЕДЕМ ГОДИНИ, за извършено от
него престъпление по §191, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Наказателния кодекс, вр. §3,
ал.1 вр. §2, ал.4 от Закона за психоактивните вещества, предизвикващи
еуфория вр. §30, ал.2 и §3, списък Б №70 от Наредбата за психоактивните
вещества, предизвикващи еуфория на Д., извършено на 05.02.2024г.,
съответстващо на престъпление по чл. 242, ал.2 вр. с чл. 20, ал.2 от НК на
Република България.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС определя
първоначален „СТРОГ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.
ПРИСПАДА времето на предварителното задържане на Г. Х. Х. във
връзка с престъплението, за което е осъден в Д., както и изтърпяната част от
наказанието „лишаване от свобода“, считано от 05.02.2024г. до влизане в сила
на настоящото решение.
Решението подлежи на протест и обжалване в 14-дневен срок от
днес пред Апелативен съд П..
След влизане в сила на Решението преписи от същото да се
изпратят на ОП- П., ВКП и Министерство на Правосъдието, както и да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
6