Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12192 по описа за
2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от К.К.П. против ЗАД „ОЗК-З.“ гр.София обективно съединени
осъдителни искове по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 40 000лв.-обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата 83.50лв.-обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от 18.01.2020г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на 18.01.2020г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие между л.а.Пежо 806 с ДК № ******управляван от Ф.И.И., и л.а.Ауди А3 с ДК № ******, управляван от ищеца,
причинено от виновното поведение на водача на първия автомобил. От
произшествието ищецът получил травматични увреждания, във връзка с които
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и имуществени
вреди, представляващи разходи във връзка с лечението. Отговорността на виновния
за произшествието водач била застрахована при ответника по сключен и действащ
към деня на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“, спрямо
когото предявява исковете за имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва исковете по
основание и размер. Навежда, че причина за настъпване на произшествието е
виновното поведение на ищеца и за застрахования при него събитието е било
случайно. Релевира възражение за съпричиняване
с твърдението ищецът да е бил без поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П, както и допуснал
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДв.П като се движил с
несъобразена скорост.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо когото застрахованият
е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди.
Уважаването на исковете предпоставя установяване на противоправно
деяние от застрахования, настъпване на вреди и причинна връзка между деянието и
вредите, подлежащи на доказване от ищеца. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината
на прекия причинител се предполага, поради което оборването на законовата
презумпция е в доказателствена тежест на ответника.
Не е
предмет на спор сключена и действаща към деня на събитието застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а.Пежо 806 с ДК № ******собственост на Р.В.М.,
покриваща отговорността на водача Ф.И.И. за
причинените на трети лица вреди, страна по която е ответникът.
От
фактическа страна не се спори и настъпването на 18.01.2020г. в гр.София на пътно-транспротно произшествие между този автомобил и
управлявания от ищеца л.а. Ауди А3 с ДК № ******.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието се установяват от събраните по делото писмени
доказателства, показанията на св.Ф.И. и заключението на вещо лице по САТЕ.
Видно от същите на посочената дата л.а.Пежо се движил по бул.Н.М.в посока от
ул.Житница към бул.Възкресение по дясната пътна лента, а управлявания от ищеца
л.а.Ауди в права посока, но по лявата пътна лента. На кръстовището с
ул.Добротич водачът на л.а.Пежо предприел маневра ляв завой с отклоняване в
лявата пътна лента, в резултат на което настъпил между тях удар.
Видно от представения констативен
протокол за ПТП и заключението на вещото лице лентата за движение на л.а.Пежо е
била обозначена с маркировка движение напред и надясно. На водача Ф.И. е съставен
АУАН и наказателно постановление с наложена глоба за нарушение на чл.36, ал.1 ЗДв.П.
Според
заключението на вещото лице по САТЕ от техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието е неправилната маневра от водача на л.а.Пежо,
който от дясната лента, с маркировка неразрешаваща маневра ляв завой, извършил
такъв и по този начин предизвикал пресичане траекториите на движение на другия
автомобил. То не би настъпило при съобразяване от водача с маркировката и
непредприемане на маневрата, съответно въпреки неправилността й е изчакал
преминаването на движещия се в права посока л.а.Ауди.
В
показанията си св.И. сочи, че удара настъпил, когато почти извършил маневрата по завиване наляво, като отрича
това да е било направено в нарушение на правилата за движение. Преди
предприемането й погледнал в огледалото за задно виждане от лявата страна, но
не възприел в лявата лента да има други превозни средства. За него удара бил
внезапен и неочакван, тъй като другият автомобил се движил с по-голяма от
разрешената 50 км./ч. скорост.
Изложеното обосновава извод за
осъществен от застрахования деликт по чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на застрахователя по
сключената застраховка „Гражданска отговорност“. Разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗДв.П задължава завиването наляво да се извършва от
най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени
за движение в съответна посока-от лента, предназначена за завиване наляво. В
случая водачът на л.а.Пежо Ф.И. предприел маневрата по завиване на ляво от
място на пътното платно, което е позволявало движение само напред и надясно. Поведението
му в нарушение на посочената разпоредба е противоправно
и единствената причина за настъпване на произшествието. Установените по делото
обстоятелства изключват удара да е последица от случайно деяние, поради което и
съобразно презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД е виновно.
По делото не е доказано ищецът
да се е движил с несъобразена и превишена скорост, като показанията на св.И.
съдът преценява като необективни и заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК, а и
не се подкрепят от други доказателства. Отделно от това евентуално нарушение в
тази посока по чл.21 ал.1 ЗДв.П вр.
чл.20, ал.2 ЗДв.П няма връзка и не е допринесло по
никакъв начин за реализиране на катастрофата.
Недоказано е и твърдението
ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а ЗДв.П. Доказателства ответникът
не е ангажирал, а от заключението на вещото лице по СМЕ, според което едно от
уврежданията е в областта на гръдния кош, може да се направи извод, че е бил с
предпазен колан. Ето защо възражението за съпричиняване
е неоснователно, поради което дължимото обезщетение не следва да бъде
намалявано на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото писмени
доказателства, показанията на св.С. и заключението на вещо лице по СМЕ се
установява, че като последица от ПТП ищецът получил контузия на гръдния кош,
навяхване на шията, травматично увреждане на нервните коренчета на 6, 7 и 8 шийни прешлени-друстранно и мозъчно
сътресение. По своя медико-биологичен характер
са причинили трайно затруднение на шийните
прешлени за срок по-дълъг от 30 дни, обичайно 2-3 месеца.
Непосредствено след
катастрофата постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София с болки, където след извършени
изследвания е установено навяхване на шията без неврологичен дефицит. Било е
предписано поставяне и носене на мека шийна яка. Поради засилване на болките в областта на шията,
раменете, мускулна слабост на горните крайници, световъртеж и загуба на равновесие
в периода 27.01.2020г.-01.02.2020г. ищецът провел болнично лечение в МБАЛ
гр.Своге. При извършените изследвания било констатирано лекостепенен
мозъчен оток /мозъчно сътресение/, цервикоартроза на
нивото на 3 и 4 шийни прешлени и двустранно травматично
увреждане на нервните коренчета на 6, 7 и 8 шийни
прешлени с проведено медикаментозно лечение, след което изписан с подобрение и
продължаващо лечение в домашни условия с назначена контролни прегледи. За
период от 43 дни е бил в болнични, за което издадени представените по делото болнични
листи /стр.14-16/. Според заключението на вещото лице травматичните оплаквания
при ищеца са отзвучали окончателно за срок около 2 месеца. В този период е
търпял болки и страдания в увредените области с по-голяма интензивност в
първите 2-3 седмици непосредствено след произшествието и около 2 седмици по
време на проведената рехабилитация за възвръщане движенията на шията на
раменните стави. Извън тези периоди е търпял периодично явяващи се болки при
обща преумора и при рязка промяна във времето, което е налагало да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки през първите около 30 дни движенията в шийната
област са били невъзможни поради временната имобилизация
с шийната яка, което е причинило затруднения при
обслужване в ежедневието и бил подпомаган от своите родители, видно от
показанията на св.С..
Според заключението по СМЕ към
настоящия момент здравословното му състояние е стабилизирано. Няма данни за
настъпили усложнения или трайни негативни последици от получените увреждания.
Навехнатите шийни прешлени са възстановили
стабилността си, контузията на нервните коренчета отдавна е отзвучала, а обема
и силата на движенията на шийните прешлени и горните
крайници са възстановени при липсата на клинични данни за неврологична
симптоматика.
Според показанията на св.К.С.
непосредствено след катастрофата ищецът изпитвал болки в шията и гръдния кош,
имал охлузвания по главата, бил уплашен. След изписването от болницата стоял
само в къщи в гр.Своге, предимно лежал и не можел да се обслужва. Работел като
машинист на пътностроителна механизация във фирма в
гр.София, което ежедневно налагало придвижването му с автомобил, но след
катастрофата напуснал, защото изпитвал страх от шофиране и когато го возят.
Въз основа тези обстоятелства и
като съобрази възрастта на ищеца към деня на произшествието-24г., начина на
получаване на травматичните увреждания;
естеството и тежестта им; продължителността и интензивността на претърпените
болки и страдания, каквито изпитва периодично и към момента; продължителността
на лечебния и възстановителен период-около 2 месеца, в който обичайният му
начин на живот и ежедневие са били напълно променени, съпроводено със
затруднения в придвижването и обслужването; негативното отражение върху
емоционалното състояние и психика, при отчитане настъпилото възстановяване без
усложнения и негативни последици, съдът намира за съответно на неимуществените
вреди и справедливо по чл.52 ЗЗД обезщетение от 10 000лв., до който размер
искът по чл.432, ал.1 КЗ се явява доказан и подлежи на уважаване.
Като доказателства по делото са приети фактури и фискални
бонове към тях /стр.19-22/, от които се установява, че в периода
20.01.2020г.-27.01.2020г. ищецът е направил разходи за закупуване на цервикална мека яка, лекарство парацетам
и заплащане на медицинска услуга на обща стойност 43.50лв. Според заключението
на вещото лице по СМЕ тези разходи са във връзка с получените увреждания и са
били необходими за лечението, поради което съставляват имуществена вреда и
подлежат на възстановяване от ответника. Ищецът не е представил доказателства
разходите да са били в размер на 83.50лв., поради което искът в тази част
следва да се уважи за сумата в доказания размер-43.50лв.
Съгласно чл.429, ал.3 КЗ
лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице,
се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума и от деня на
уведомяването на застрахователя от увредения или застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Нормата ограничава
отговорността на застрахователя за законна лихва, като определя различен от
чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи. Ищецът е предявил претенцията си на
25.06.2020г. и в приложение на чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи
заплащането на законна лихва от тази дата до изплащането. Иска за законна лихва
от деня на увреждането 18.01.2020г. до 24.06.2020г. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С
определение на съда ищецът е освободен от заплащането на държавна такта и
разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Представляван е от адвокат безплатно
при условията на чл.38, ал.1 ЗА въз основа сключен с Адвокатско дружество „В., У.
и П.“ договор за правна защита и съдействие, поради което и на основание чл.38,
ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адвокатското дружество възнаграждение
от 508.65лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. на ВАдв.С съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът е направил разноски 400лв.
за възнаграждения за вещи лица и заплатил адвокатско възнаграждение от 2079.01лв.
с ДДС. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, тъй като уговореният и платен размер е
съответен на минимално установения в наредбата. От общо направените разноски в
размер на 2479.01лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да
се възложат разноски от 1857.86лв. съобразно отхвърлената част.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважените
искове от 401.74лв., както и 112.75лв. платени от бюджетните средства на съда
възнаграждения за вещи лица и свидетел, или общо сумата 514.49лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.К.П.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, сумата от 10 000лв. на основание
чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
претърпени от ПТП на 18.01.2020г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач на л.а.Пежо 806 с ДК № ******и сумата 43.50лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечението, ведно със законната лихва от 25.06.2020г.
до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер 40 000лв., иска за имуществени вреди
за разликата до пълния предявен размер 83.50лв. и за законна лихва за периода
18.01.2020г.-25.06.2020г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******,
гр.София, да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и П.“ с адрес гр.София,
ул.*******адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 508.65лв.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********, от гр.Своге, да заплати на ЗАД
„ОЗК-З.“, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1857.86лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, ЕИК *******,
гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 514.49лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: