Определение по дело №534/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 405
Дата: 28 септември 2022 г.
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20227100700534
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                             № ……/28.09.2022 г., град Добрич

 

                                                                                

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди двадесет и втора година, ІІІ  състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ КАМЕНСКА

 

разгледа докладваното административно дело № 534 по описа за 2022 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 166, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по искане за спиране на предварително изпълнение, направено с жалба на ЕТ „Т.К. 12“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Тервел, ул.“Бреза“ (без посочен номер), представлявано от Т.К. срещу Решение за налагане на финансова корекция № 55/3/3110241/3/01/04/01 с изх. № 07-0400/1473#204 от 13.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на решението е обосновано с обстоятелството, че жалбоподателят нямал възможност да покрие размера на наложената му санкция, което било видно от представения ОПР (отчет за приходи и разходи) за 2021г. Изложени са съображения, че ноторно известен бил фактът на намаляване на приходите на заведенията за настаняване поради епидемията от Ковид 19 и огромната инфлация. Според жалбоподателя един евентуален запор на сметките на дружеството би го лишило от средства и би довело инвестицията му до фалит. Изразява становище, че целта на акта не е да бъде доведен до фалит един работещ бизнес и че предварителното изпълнение на акта противоречи на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Излага твърдения, че предизвиканото разместване на имуществото следствие от изпълнението на оспорения акт, ще причини тежки вреди и че събирането на вземането било несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на търговеца. По тези основни съображения моли да се спре допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение за налагане на финансова корекция.

 

Ответникът, изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Георги Тахов, представляван от редовно упълномощен процесуален представител, гл.юрисконсулт Мария Димитрова, представя част от административната преписка, не изразява становище по направеното искане за спиране.

Съдът съобрази съображенията на жалбоподателя, направени в искането за спиране на решението за предсрочно прекратяване на пълномощията му във връзка с представените доказателства и приема следното:

Искането е допустимо. Направено е от надлежна страна, срещу акт, който е обжалван пред съда, образувано е висящо производство и спорът за законосъобразност на решението, чието спиране се иска, не е разрешен с влязло в сила решение.

Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение на решението за налагане на ФК, е неоснователно.

Предварителното изпълнение на решението на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е допуснато по силата на закона на основание чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.27, ал.2, изр.1 от ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение.

Така допуснатото по силата на закона предварително изпълнение може да бъде спряно единствено при условията на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК. Съгласно цитираните норми, съдът може да спре предварително изпълнение, ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При това изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Ето защо в хипотезата на чл. 166 от АПК задължението да обоснове и докаже вредата е в тежест на оспорващия. Жалбоподателят следва да представи доказателства, че съществува реална опасност от настъпването на конкретно посочена вреда, която да е значителна или трудно поправима и да е обусловена от нови обстоятелства.

В конкретната хипотеза жалбоподателят не е посочил никакви конкретни значителни или трудно поправими вреди, а твърди единствено, че нямал финансова възможност да изпълни решението за налагане на финансова корекция поради намалени приходи, следствие от епидемията и голямата инфлация. В този смисъл жалбоподателят се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Оспореният индивидуален административен акт като властническо волеизявление на административен орган се ползва с презумпцията за законност и до отмяната му по съдебен ред той е годно изпълнително основание съобразно чл. 268, т. 1 АПК и поради това сам по себе си не може да бъде основание за причиняване на вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Представеният Отчет за приходи и разходи за 2021г., съставен на 30.03.2022 г. не представлява доказателство, от което може да се направи извод, че от предварителното изпълнение на процесния акт ще настъпят вреди за жалбоподателя. Към искането не са представени доказателства, установяващи настъпването на нови факти след датата на издаване на решението за налагане на ФК, които да обосновават значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение. Освен това в обстоятелствената част на искането не се установяват конкретните вреди от предварително изпълнение на решението, по вид, по размер, по вероятност от настъпване, същественост и поправимост. Не се представят доказателства за запори на банкови сметки на предприятието, какво е наличното му имущество и икономическите възможности, за да се извърши преценка от съда за твърденията, обосноваващи спирането на предварителното изпълнение.

При недоказани вреди, материалните предпоставки за спиране на предварителното изпълнение не са налице, поради което искането е неоснователно и като такова е следвало да бъде отхвърлено.

С оглед изложеното и на основание чл.166, ал.2 и, ал.4 от АПК, Добричкият административен съд, трети състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искане за спиране на предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № 55/3/3110241/3/01/04/01 с изх. № 07-0400/1473#204 от 13.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7(седем) дневен срок от съобщаването му на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните.

 

 

                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :