РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Варна, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110100790 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, срещу И. Г. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.
***положителен установителен иск за приемане за установено между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 1 404 лв. /хиляда четиристотин и четири лева/,
представляваща неизплатено болнично лечение по клинична пътека № 50.1 на неосигурен
пациент във Втора клиника по нервни болести за периода 29.01.2023 г. – 10.02.2023 г., на
основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, ведно със законната лихва върху вземането от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.10.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 6501 от
20.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г.
на ВРС.
В исковата молба ищецът ***твърди, че ответницата е постъпила на 29.01.2023 г. във
Втора клиника по нервни болести при *** ЕАД с диагноза исхемичен мозъчен инсулт-
тромботичен инфаркт във вертебробазиларната система. Излага, че при хоспитализацията е
било установено, че ответницата е с прекъснати здравноосигурителни права, за което е
уведомена и е декларирал писмено, че в случай, че не възстанови здравноосигурителния си
статус ще дължи заплащане на стойността на оказаната й медицинска помощ по клинична
пътека № 50.1, определена съобразно ценоразписа на лечебното заведение. Твърди, че
независимо, че пациентката е била здравно неосигурена лечебното заведение я е лекувало в
периода 29.01.2023 г. – 10.02.2023 г. и по клиничната пътека са били изпълнени всички
диагностично-терапевтични процедури, с което заведението е изпълнило задължението си.
Сочи, че след отчитане на клиничната пътека към НЗОК последната е отказала заплащане на
стойността на осъщественото на ответницата лечение, тъй като пациентката е била с
прекъснати здравноосигурителни права към датата на дехоспитализация. Излага, че ДСП-
Варна е отказала да отпусне целеви средства за диагностика и лечение, защото ответницата
отпусната пенсия от 11.01.2023 г. Твърди, че ответницата дължи заплащане на стойността на
оказаната й медицинска помощ на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, за което я е уведомил
1
писмено. Плащане не е последвало, поради което е и подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответницата И. Г. П. подава писмен отговор чрез назначения й особен представител,
който отговор е извън срока. Оспорва се постъпването на ответницата за лечение в
болницата. Оспорва ответницата да е била запозната с условията, при които НЗОК заплаща
медицинските услуги. Оспорва да е подписвала декларация, както и че е придобила право на
пенсия. Счита, че отговаря на условията по чл. 1, ал. 4 от Постановление № 17/31.01.2007 г.
на МС за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение, поради което не дължи
процесната сума. Счита становището на директора на Агенцията за социално подпомагане за
неправилно. Оспорва за периода преди лечението и по време на него ответницата да е
получавала доходи. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответницата, чрез особен представител, оспорва иска.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Установява се по делото от представените от ищеца писмени доказателства
(направление за хоспитализация, история на заболяването и епикриза), че на 29.01.2023 г.
ответницата е приета във Втора клиника по нервни болести при *** с диагноза исхемичен
мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт във вертебробазиларната система.
Към датата на приемането й в лечебното заведение пациентката е била с прекъснати
здравноосигурителни права, видно от представената справка от НАП /л. 6/. Стойността на
оказаната й медицинска помощ съгласно утвърдения ценоразпис на лечебното заведение /л.
12-13, по КП № 50_1/ е в размер на 1 404 лв.
От *** е изпратено писмо, че пациентът няма право на целеви средства за
диагностика и лечение, тъй като не отговаря на условията на ПМС 17 и ПМС 313, доколкото
има отпусната пенсия от 11.01.2023 г. /л. 10/. Обстоятелството, че й е отпусната пенсия се
потвърждава и от представеното от самата нея разпореждане от НОИ /л. 23/, писмото от
НОИ /л. 51/ и твърденията й в молбата за предоставяне на правна помощ. Постъпило е
писмо от НАП /л. 49/, от което се установява, че в периода 10.02.2022 г. – 10.02.2023 г.
ответницата няма регистрирани трудови договори.
Ответницата е поканена да заплати дължимите суми преди образуване на
производството по делото /л. 14-15/.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, за установяване
на вземане за неизплатено болнично лечение по клинична пътека на здравно неосигурено
лице, с правно основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че е оказал твърдяната от него медицинска помощ на ответницата, както и размера
на претенцията си. В тежест на ответницата е било да докаже, че не е била с прекъснати
здравноосигурителни права към момента на оказване на медицинската помощ и болничното
лечение по клинична пътека, и че е отговаряла на условията за отпускане на целеви средства
за диагностика и лечение.
Предвид приетото от фактическа страна настоящият състав намира, че ищецът е
доказал фактите, за които носи доказателствена тежест. Установи се от представените
писмени доказателства, че ответницата действително е лекувана в болницата, както и какъв
е размерът на дължимите от нея суми съобразно клиничната пътека и ценоразписа. Същата
се е разписала върху изготвената епикриза. Видно от „обяснителната записка“ към
подаденото пред заповедния съд възражение по чл. 414 ГПК се потвърждава, че ответницата
2
е посетила болницата, лекувана е и е била информирана, че не е здравно осигурена и следва
да дължи сумите за лечението. Законът не изисква подписването на декларация, като
предпоставка за заплащане на дължимите суми за проведеното болнично лечение. Другите
изложени твърдения в обяснението не са относими към предмета на делото или съставляват
изгодни за нея факти, за доказването на които не са ангажирани съответните доказателства.
Ответницата не представи доказателства да е била здравноосигурена или да е
възстановила здравноосигурителния си статус и към настоящия момент. Не са представени и
доказателства претендираната сума за лечението да е заплатена. Ответницата не е
отговаряла на условията за отпускане на целеви средства за диагностика и лечение,
доколкото преди постъпването й в лечебното заведение е получавала пенсия по старост. Не
са налице основанията по чл. 52, ал. 1 ЗЗО.
Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да
внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли
повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
В случая, както се посочи по-горе, до изписване от лечебното заведение ответницата
не е възстановила здравноосигурителните си права. С оглед извода за липса на
предпоставките по чл. 82, ал. 1 от ЗЗ за предоставяне на медицинска помощ извън обхвата
на задължителното здравно осигуряване искът за заплащане на сумата в размер на 1 440 лв.,
претендирана като дължимо плащане на основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, се
явява основателен.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските следва да се
присъдят в полза на ищеца, който претендира по 28,08 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и 28,08 лв. държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя в размер на
50 лв. Възнаграждението на адвоката на ответницата за оказаната правна помощ се определя
от НБПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата И. Г. П., ЕГН
**********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. *** ДЪЛЖИ на ищеца ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, сумата от 1 404 лв. /хиляда четиристотин и четири лева/,
представляваща неизплатено болнично лечение по клинична пътека № 50.1 на неосигурен
пациент във Втора клиника по нервни болести за периода 29.01.2023 г. – 10.02.2023 г., на
основание чл. 109, ал. 1, вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО, ведно със законната лихва върху вземането от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.10.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 6501 от
20.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г.
на ВРС.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 78,08 лв.
/седемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща сторени от ищеца разноски в
исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 78,08 лв.
/седемдесет и осем лева и осем стотинки/, представляваща сторени от заявителя разноски в
заповедното производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4