Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на десети септември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №1692 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР-Варна, депозирана чрез ст.
юрисконсулт К Л Асрещу решение № 542 от 09.04.2020г. на ВРС, постановено по
НАХД № 5195/2019г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно
постановление № 436 а-118/09.09.2019г. на Началника на Второ РУ при ОД на
МВР-Варна, с което на А.С.С. на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и постановено в нарушение
на материалния закон, поради което се претендира неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което да се потвърди
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки с.д.№
10797/04.09.2020г., чрез пълномощник поддържа касационната жалба. Релевира
доводи за неправилност на решението на ВРС, както и за безспорна установеност
на извършеното нарушение от С.. Отправя искане за отмяна на въззивното решение
и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното
НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В
случай, че се уважи жалбата и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, моли да бъде определен в размер на 100лв. съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
Ответникът,
оспорва касационната жалба. По съществото на спора отправя искане решението на
ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима,
подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на А.С.С., ЕГН **********,***, против
Наказателно постановление № 436 а-118/09.09.2019г. на Началника на Второ РУ при
ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН решението на ВРС подлежи на касационно
оспорване на основанията, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда посочените в
жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно съгласно чл.218 от АПК.
По аргумент от чл.220 от АПК, проверката за приложението на материалния закон касационният съд проверява
въз основа на фактическите установявания във въззивният съдебен акт. ВРС е
установил, че на 18.08.2019г. мл. инспектор при Второ РУ-Варна св.К.Н.съставил
против С. АУАН за това, че на 18.08.2019г. около 18,40ч. в гр.Варна, на бул.“В.Л.“
№ *, вх.“*“, ет.*, ап.*, при извършване на полицейска проверка, след надлежно
предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията
си по служба, като отказва да предостави документ за установяване на
самоличността и данни за самоличността си. Нарушението било квалифицирано като
такова по чл.264 ал.1 от ЗМВР. Актът не бил подписан от С., което било
удостоверено с подписа на св. З.. Актосъставителят изготвил докладна записка, в
която описал, че е бил изпратен на адреса по сигнал за възникнал спор. В
апартамента били установени двама мъже и една жена, която отказала да представи
документ за самоличност, както и да представи данни за самоличността си. В
докладната записка било посочено, че поведението на жената било грубо и
арогантно и тя била отведена във Второ РУ-Варна. Там било установено, че това е
А.С.С.. След съставяне на акта и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. Въз основа на
съставения акт било издадено и процесното НП, с което наказващият орган
възприел изцяло фактическите констатации, както и правната квалификация на нарушението
по чл.264 ал.1 от ЗМВР и на същото основание на С. била наложена „глоба“ в
размер на 500 лв.
От
допуснатите до разпит свидетели се установило, че актосъставителят св. Н. не си
спомня за случая с конкретика. Заявил, че лицето не е представило документ за
самоличност, както и три имена и ЕГН, след което е предупредил наказаното лице,
че с това му пречи да изпълнява задълженията си по служба. Посочил е, че актът
е бил съставен в районното управление. Св.Я.П., свидетел при съставяне на
акта, също не си спомнял подробности за
случая, но заявил, че си спомня С.. Обяснил, как се извършва полицейска
проверка по принцип, но не могъл да разкаже каквито и да било подробности за
случая. Св.П. З.-свидетел на отказа на С. да подпише акта посочил, че работи
като охранител в „Лидъл“ и че в изпълнение на служебните си задължения, при
наблюдение на мониторите, е видял, че С. обикаля в магазина, като взимала
различни продукти, опитвала ги, връщала ги и видял, че е взела шоколад,
разопаковала го, отхапала от него и го прибрала в чантата си. Поради това и в района на касата й била
извършена проверка, при която се установило, че в чантата й има и бутилка олио.
Поради това били извикани полицейски служители, на които С. отказала да
предостави личната си карта, била отведена в районното управление, а той се
подписал като свидетел в съставения против нея акт.
За да
отмени наказателното постановление въззивния съд е приел, че описаното
в акта и наказателното постановление нарушение не е безспорно доказано.
Настоящия съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти, събраните доказателства са в съответствие с разпоредбите на
НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
достигнал до правилен извод относно незаконосъобразността на процесното
наказателно постановление. Вън от съмнение е факта, че препятстването на
дейността на органите на МВР да извършват вменените им със закон функции е не
само морално укоримо, но и обществено опасно и именно тези специфики на
дейността им цели да брани правилото, цитирано в АУАН и в НП. Следва да се
отбележи обаче, че и при санкциониране на лице по реда на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР не е предвидено отклонение от общия ред, разписан в ЗАНН, по който трябва
да протече санкционната процедура. В тази връзка, в тежест на контролните
органи и на АНО е възложено задължението не само да издирят и приложат
съответната санкционна правна норма, но и да отнесат спрямо нея конкретно
осъществено поведение, чието описание да съответства на хипотезата й. В
конкретния случай вменената на лицето деятелност е описана като противозаконно
пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Тази описателност има
бланкетен характер и за да бъде удовлетворено изискването на закона органът
следва да посочи конкретното поведение, което покрива белезите на „пречене“ по
смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР – действие или бездействие. Задълбоченият
прочит на НП и на приобщените доказателства, в това число показанията на
актосъставителя и разпитаните свидетели навеждат на извод, че това в
случая не е сторено. Видно от констативно-съобразителната част на НП, деянието
на субекта е описано като отказва да предостави документ за самоличност, както
и данни за самоличността си. Свидетелските показания от своя страна обаче не сочат каквито и
да било конкретни подробности за извършената от органите на реда проверка, за
да може да се прецени дали действително с поведението си С. съзнателно е
попречила за изпълнение на техните задължения или не е изпълнила разпореждане
на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, съобразно чл.257 ал.1
от ЗМВР. АНО не е конкретизирал по какъв начин и
върху кои служебни задължения на органите е повлияло неблагоприятно поведението
на С.. Доказателствата по делото сочат, че самоличност е била установена
и в този смисъл полицейските служители са изпълнили задълженията си.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във
вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
При този изход на спора искането
на касатора за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът по касация не
претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по
същите.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 542 от 09.04.2020г. на ВРС, постановено по НАХД № 5195 по описа на ВРС за
2019г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: