№ 824
гр. Велико Търново , 01.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 ал.4 вр. чл.436 ал.1 ГПК.
Образувано е по жалба от „А“ ЕООД със седалище гр.п, чрез пълномощника му
адв.Б. Е., в качеството му на трето лице по изпълнително дело №20207280400679 по описа
на ЧСИ К с район на действие ВТОС, против действията на съдебния изпълнител,
изразяващи се в налагане на запор с извършване на опис на 23.02.2021г. върху движими
вещи, собственост на „А“ ЕООД – 1/Водоструйка, инв.№25, отразена в позиции 22 и 23 от
описа на ЧСИ, 2/Компютърна конфигурация, инв.№26, отразена в позиции 13,14,15,18 и 19
от описа на ЧСИ, 3/Видеонаблюдение за цех за пелети, инв.№61, отразен в позиции 16 и 17
от описа на ЧСИ, 4/Обзавеждане за офиси, инв.№91, отразен в позиции 5,6,9,10,11,20 и 21 от
описа на ЧСИ, и провеждане на публична продан спрямо тях в периода 27.04.2021г. –
27.05.2021г.. Развити са доводи, че жалбоподателят е собственик на горепосочените
процесни движими вещи, върху които е насочено изпълнението, по силата на сключен на
29.12.2020г. Договор за покупко – продажба, сключен в производство по реда на чл.32 и сл.
от ЗОЗ относно договор за особен залог с първоначално вписване в ЦРОЗ
№20200111000225. Твърди, че гореописаните движими вещи са били във владение на
жалбоподателя към момента на налагане на запора върху тях чрез описа им от ЧСИ. Сочи,
че обектът, находящ се в с.Р, общ.В, на адрес: ул.“ДБ“ №23, е собственост на жалбоподателя
и че последният има сключен договор за наем за въпросния имот с длъжника по изп. дело
„Р“ ЕООД, който ще използва сградата като офис. Твърди, че част от движимото имущество
– компютърните системи и обзавеждането е предоставено на наемателя за ползване, а
останалите вещи са оставени в имота по уговорка с наемателя, тъй като жалбоподателят ги е
складирал в имота. Твърди, че процесните движими вещи никога не са собственост на
длъжника по изп. дело, с оглед на което твърди, че са засегнати интересите на
жалбоподателя от предприетото срещу неговото имущество изпълнение. Моли съда, да
постанови съдебно решение, с което да отмени действията на ЧСИ, изразяващи се в опис на
движими вещи и провеждане на публична продан срещу вещи, собственост на „А“ ЕООД.
Претендира направените по делото съдебни разноски, в т.ч. ДТ и адв. възнаграждение.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК са постъпили писмени възражения от длъжника по изп.
дело „Р“ ЕООД, представлявано от ИГ – Управител, с които не оспорва подадената жалба от
третото лице, тъй като имуществото е на жалбоподателя и същото неправилно е описано с
опис от 23.02.2021г.
В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя по
изп. дело „А“ ООД със седалище гр.С.
1
С изложени, съобразно чл.436 ал.3 ГПК, мотиви по обжалваните действия ЧСИ Д. К с
район на действие ВТОС заема становище за процесуална недопустимост на жалбата и моли
да бъде оставена без разглеждане, а в условията на евентуалност – без уважение, като
неоснователна и недоказана, с твърдение, че както изисква разпоредбата на чл.465 ГПК, от
обстоятелствата не е явно движимите вещи да са собственост на трето лице. Напротив,
обстоятелствата сочат, че описаните движими вещи, са собственост на длъжника.
В насроченото, съобразно чл.437 ал.2 ГПК, открито СЗ, жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител.
Длъжникът по изп. дело „Р“ ЕООД с.Р, представлявано от ИГ – Управител, с писмена
молба заема становище за основателност на жалбата, с довод, че вещите, към които е
насочено принудително изпълнение, не са собственост на длъжника.
Взискателят по изп. дело „А“ ООД гр.С, представляван от ИИМ – Управител, моли
да бъде отхвърлена жалбата от третото лице и потвърдени обжалваните действия на ЧСИ.
Съдът, след като разгледа жалбата и инвокираните в нея оплаквания, запозна се с
изпълнителното дело, както и със събраните в производството писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Изп. дело №20207280400679 по описа на ЧСИ Д. К с район на действие ВТОС е
образувано по молба на взискателя „А“ ООД гр.С против длъжника „Р“ ЕООД с.Р, за
събиране на паричен дълг, въз основа на ИЛ №И-209/23.01.2020г., изд. по т.д.№198/2019г.
по описа на ВТОС.
Видно от Протокол от 23.02.2021г. за опис на движимо имущество по изп.
дело№20207280400679 по описа на ЧСИ Д. К с район на действие ВТОС , ПЧСИ
Р.Широкова при ЧСИ Д.К е наложила запор върху движими вещи с извършване на
23.02.2021г. на Опис върху тях, вкл. върху процесните 1/Водоструйка, инв.№25, отразена в
позиции 22 и 23 от описа на ЧСИ, 2/Компютърна конфигурация, инв.№26, отразена в
позиции 13,14,15,18 и 19 от описа на ЧСИ, 3/Видеонаблюдение за цех за пелети, инв.№61,
отразен в позиции 16 и 17 от описа на ЧСИ, 4/Обзавеждане за офиси, инв.№91, отразен в
позиции 5,6,9,10,11,20 и 21 от описа на ЧСИ, върху които жалбоподателят „А“ ООД – трето
на изпълнението лице, заявява собственически права. Описът на 23.02.2021г. на движими
вещи е извършен от ПЧСИ по седалището и адрес на управление на длъжника в с.Р, общ.В,
ул.“ДБ“ №23, конкретно в част от вулканизаторски цех с площ от 30 кв.м., собственост на
жалбоподателя „А“ ЕООД, който го е предоставил под наем на длъжника по изп. дело „Р“
ЕООД за използване от наемателя като офис по силата на представил при извършване на
Описа на движими вещи Договор за наем на недвижими имоти от 04.01.2021г. При
извършване на Описа на движими вещи на 23.02.2021г. са присъствали взискателя и
длъжника, като длъжникът е осигурил достъп до процесните движими вещи, намерени във
владение на длъжника, и не са заявени права върху тях от трети лица.
По силата на представен Договор за покупко – продажба от 29.12.2020г.
жалбоподателят „А“ ЕООД, представлявано от РПР, трето за изпълнението лице, в
качеството си на купувач, е придобило от „А“ ООД, представлявано от РПР, в качеството си
на пристъпил към изпълнение заложен кредитор по договор за особен залог с първоначално
вписване в ЧРОЗ №2020011000225,действащ от свое име и за сметка на длъжника –
залогодател „Д“ АД със седалище гр.София, като продавач, правото на собственост върху
движими вещи – водоструйка, компютърна конфигурация, видеонаблюдение за цех за
пелети, обзавеждане за офиси, като по делото не се доказва от жалбоподателя, в чиято
тежест е, идентичност между тях и запорираните процесни движими вещи чрез извършване
на опис на 23.02.2021г. по изп. дело, т.е. не се доказва съвпадението им по идентифициращи
белези и параметри, доколкото се касае до индивидуално определени движими вещи, които
не са подробно индивидуализирани в договора за покупко – продажба, от който третото
лице черпи собственическите си права.
По изп. дело№20207280400679 по описа на ЧСИ Д. К с район на действие ВТОС е
2
насрочена публична продан от 27.04.2021г. до 27.05.2021г. на движими вещи, вкл.
процесните, която с Протокол от 28.05.2021г. на ЧСИ, поради липса на постъпили по
изпълнителното дело наддавателни предложения, е обявена за нестанала.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата от третото за изпълнението лице намира правното си основание в
разпоредбата на чл.435 ал.4 ГПК. Съгласно чл.436 ал.1 ГПК, за третите лица срокът за
обжалване действията на съдебния изпълнител започва да тече от узнаване на действието. В
процесният случай в жалбата не са изложени твърдения, а и по делото не се доказва, кога
жалбоподателят – трето лице е узнал за обжалваното действие по насочване на
изпълнението чрез налагане на запор с извършване на опис върху процесните движими
вещи, поради което следва да се приеме, че жалбата е в срок.
Независимо от това обаче, подадената жалба с правно основание чл.435 ал.4 ГПК
срещу насочване на изпълнението върху процесните движими вещи с налагане на запор с
извършване на опис се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане и производството по нея прекратено, поради липса на активна
процесуална легитимация у жалбоподателя – трето лице, доколкото не се доказва
процесните движими вещи да са се намирали в негово владение към момента на налагане на
запора с извършване на описа.
Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.4 ГПК, трето лице може да обжалва действията
на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение
на това лице. С право на жалба срещу незаконосъобразно предприето от съдебния
изпълнител действие разполагат само тези трети за изпълнителния процес лица, които
упражняват фактическа власт върху вещите към момента на насочване на принудително
изпълнение върху тях, защото посягането върху тяхно имущество за чужд дълг, извън
случаите на чл.429 ал.3 ГПК, е незаконно. /т.2 от ТР №4/11.03.2019г. по тълк. д.№4/2017г.,
ОСГТК на ВКС/.
Следователно, една от абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи
възникването и съществуването на правото на жалба по чл.435 ал.4 ГПК, представлява
обстоятелството, вещта, върху която се насочва изпълнението, да е във владението на
третото на изпълнението лице. В този случай законодателят е приел, че се опровергава
веригата от житейските и законните презумпции, обуславящи доказването на факта, че
длъжникът по изпълнението е собственик на движимите вещи, предмет на запора – по
правилото „който държи дадена движима вещ, я държи за себе си /арг. чл.69 ЗС/, а който я
държи за себе си, е неин собственик – арг. чл.465 ГПК“, поради което с разпоредбата на
чл.435 ал.4 ГПК се защитава владението като вещно правомощие, включено в сложното
субективно право на собственост, и което овластява носителя на това вещно право да
упражнява фактическата власт върху определен корпорален обект /вещ/. Следователно,
активно процесуално легитимиран да обжалва насочването на изпълнението срещу чужди
на длъжника по изпълнението вещи е само третото на изпълнението лице, което е било във
владение към момента на запора. В случай, че това трето лице е собственик на вещите, но не
е упражнявало фактическа власт върху тях към момента на налагането на обжалваната
изпълнителна мярка, той има друг път за защита на своето вещно право – по исков ред / с
отрицателния установителен иск по чл.440 ал.1 ГПК/. В нормата на чл.69 ЗС е установена
оборимата презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго.
В процесният случай запорираните с описването им от ПЧСИ движими вещи са
намерени в седалището и адрес на управление на длъжника и по делото липсват
доказателства, опровергаващи презумпцията по чл.69 ЗС, които да сочат, че той упражнява
фактическа власт върху тях не за себе си, а за друго лице, като техен държател на
облигационно основание. Затова жалбоподателят, трето на изпълнението лице, не би могъл
да упражнява владение върху процесните движими вещи, предмет на изпълнението, чрез
наемателя на част от вулканизаторски цех с площ от 30 кв.м. и длъжник по изп. дело, тъй
3
като последният не ги държи – те се намират във владение на длъжника „Р“ ЕООД и са
описани в седалището му и адрес на управление, като по делото от страна на жалбоподателя
не е проведено доказване на твърдяните в жалбата обстоятелства, чието установяване е от
естество да опровергае презумпцията по чл.69 от ЗС, че длъжникът ги държи за себе си. По
делото от страна на жалбоподателя, в чиято тежест е, не е проведено доказване, че
процесните запорирани движими вещи с извършване на опис, са идентични с придобитите
движими вещи от третото лице по силата на сключения на 29.12.2020г. Договор за покупко
– продажба, доколкото се касае до индивидуално определени движими вещи, които не са
индивидуализирани в достатъчна степен в договора на покупко – продажба, и не се доказва
съвпадение по идентифициращите им белези и параметри, т.е. жалбоподателят не доказва
собственическите си права на твърдяното придобивно основание. Макар и жалбоподателят
да е собственик на част от вулканизаторски цех с площ от 30 кв.м., находящ се в с.Р, ул.“ДБ“
№23, същият, видно от Договор за наем на недвижими имоти от 04.01.2021г., не е отдаден
на длъжника под наем обзаведен, по делото не е представен приемо – предавателен
протокол между жалбоподателя и длъжника за предаване на процесните движими вещи, не
се доказва чрез писмени или гласни доказателства твърдението на третото за изпълнението
лице, че част от движимото имущество – компютърните системи и обзавеждането е
предоставено на наемателя за ползване /под наем или по заем за послужване/, съответно не
се доказва, че останалите вещи са оставени в имота по уговорка с наемателя, т.к. са
складирани от жалбоподателя в имота.
Следователно, недоказано е длъжникът до изпълнението да държи процесните
движими вещи на облигационно основание, следователно третото за изпълнението лице –
жалбоподател не владее процесните движими вещи чрез другиго към момента на налагане
на запора с описване на вещите. С оглед изложеното, жалбоподателят – трето за
изпълнението лице не владее лично или чрез другиго процесните движими вещи към
момента на налагане на запора с описа им, т.е. не упражнява фактическа власт върху тях към
този релевантен момент, поради което и не е активно процесуално легитимиран по смисъла
на чл.435 ал.4 ГПК да обжалва насочването на изпълнението спрямо тях, предвид което
подадената жалба в тази й част се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане, респ. производството по делото в тази му част прекратено. Като трето лице
жалбоподателят не може да получи защита чрез обжалване действията на съдебния
изпълнител по реда на раздел I от глава ХХХIХ от ГПК, а следва да стори това с
отрицателния установителен иск по чл.440 ГПК.
Провеждането на публична продан не е сред лимитативно и изчерпателно изброените
в ГПК действия на съдебния изпълнител, които да подлежат самостоятелно на съдебен
контрол в т.ч. и по жалба от трети за изпълнението лица, поради което жалбата и в тази й
част, поради липса на предмет, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, респ. производството по делото – прекратено изцяло.
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените в производството съдебни разноски, която от друга страна е
лишена и изначално от правно основание, доколкото насрещните страни в производството
не биха могли да носят отговорност за съдебни разноски, направени вследствие не от тяхно
поведение, а от действия на ЧСИ, за които се твърди незаконосъобразност.
Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с правно основание чл.435 ал.4 ГПК от „А“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.п, ул.“Х“ №***, с ЕИК ***, срещу налагане
на запор върху движими вещи, посочени в жалбата, за които се твърди да са собственост на
жалбоподателя, с извършване на опис на 23.02.2021г. от ЧСИ по изп. дело
№20207280400679 по описа на ЧСИ Д. К с район на действие ВТОС и провеждане на
публична продан, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА
4
производството по В.гр.д.№449/2021г. по описа на ВТОС.
Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред ВТАС.
Препис от определението да се връчи на взискателя и длъжника по изп. дело.
След влизане в законна сила на определението заверен препис от същото, ведно с изп.
дело №20207280400679 по описа на ЧСИ Д. К с район на действие ВТОС, да се изпрати на
ЧСИ Д.К.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5