М
О Т И В И към присъда № 87, постановена на 21.05.2015 год.
по Н.О.Х.Д № 920/2015 год. по описа на Старозагорски районен съд
Повдигнато е обвинение против подсъдимия Д.Е.М., роден на *** ***,
българин, български гражданин, безработен, с основно образование, неженен,
неосъждан, понастоящем в Затвора град Стара Загора, с ЕГН **********, за това,
че на 02.04.2013 год. в град Стара
Загора, след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил у Е.Б.М. заблуждение, че иска да
наеме за два часа 1 брой къртач марка
”Макита”, модел ”HM0871C”, и с това причинил на ЕТ ”И.Т. ***, с управител и
представляващ И.Б.Т., имотна вреда в размер на 935.28 лв. - престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия обвинение, като счита, че по
време на съдебното следствие са събрани доказателства, които изцяло подкрепят
описаната фактическа обстановка такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
По отношение на наказанието
предлага на подсъдимия Д.Е.М. да бъде определено наказание при условията на
чл.58а от НК, а именно ”лишаване от свобода” към минималния размер предвиден в
закона, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Адв.Албена Арбалова от АК Стара
Загора, в качеството на служебен защитник на подсъдимия Д.Е.М. пледира на
подзащитният й да бъде определено наказание в минималния размер предвиден в
закона с приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
В настоящото
наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от пострадалото от деянието лице И.Б.Т., против подсъдимия Д.Е.М.
в размер на сумата от 840.00 лева, представляващ обезщетение за причинените с
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деянието – 02.04.2013 год., до окончателното изплащане на сумата.
Относно предявения граждански
иск представителят на обвинението предлага да бъде уважен изцяло като
основателен и доказан.
Подсъдимият Д.Е.М. при
условията на чл.371, т.2 от НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, поддържа пледоарията на защитника си и в последната
си дума изразява съжаление за извършеното.
Съдът намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Безспорно установено е, че подсъдимият Д.Е.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, безработен, с
основно образование, неженен, неосъждан понастоящем в Затвора град Стара
Загора, с ЕГН **********.
Установи
се по делото, че подсъдимият М. в началото на 2013 год. започнал да работи съвместно
с лице с неустановена в хода на разследването самоличност, със собствено име ”Красимир”,
който извършвал ремонтни дейности в жилища, като се договарял устно със
собствениците им, а подсъдимият му помагал, като осъществявал функциите на ”общ
работник”.
В началото на м.април 2013 год., тъй като не успявали да си
осигурят достатъчно доходи с работата си, подс.М. и лицето с неустановена
самоличност решили да извършат измама, като вземат от фирма за отдаване под
наем на строителна техника 1 брой къртач, който в последствие да продадат и да
си разделят получената за него цена, като по този начин се облагодетелстват. В
протеклия помежду им разговор двамата се договорили подс.М. да заяви пред
служителите на фирмата, че къртачът им трябва за извършване на пробивни
дейности за срок от 2 часа и ще го върнат незабавно след изтичането на
посочения срок, а съучастникът му следвало да заплати депозита за машината,
след което обаче – след като получели в свое владение къртача, подсъдимият и
лицето с неустановена самоличност веднага щели да го продадат на лице, за което
съучастникът на подс.М. от по-рано знаел, че търси да си закупи такава машина.
Получената от продажбата сума двамата извършители следвало да разделят помежду
си, като целта на намислените действия за всеки от тях била именно да се обогати
от продажната цена на придобитата чрез престъпление вещ.
На 02.04.2013 год., в изпълнение на намисленото престъпление, подс.М.
и съучастникът му, лице с неустановена в хода на разследването самоличност,
посетили магазин, находящ се на ул.”Отец Паисий” № 139 в град Стара Загора.
Същият се стопанисвал от ЕТ ”И.Т. ***, с управител и представляващ свидетелят И.Б.Т..
Посоченият магазин извършвал дейност, свързана с отдаване под наем на
строителна техника и като консултант в него работила св.Е.Б.М.. Всички машини,
които се давали под наем и по отношение на които са развивала въпросната
търговска дейност, били собственост на ЕТ ”И.Т. ***, с управител и представляващ
св.И.Б.Т..
След като влезли в магазина, подсъдимият М. заявил на св.М., че
той и съдружникът му, лицето с неустановена в хода на разследването
самоличност, искат да наемат за срок от 2 часа 1 брой пробивна машина къртач,
която им била нужна във връзка с работата им в областта на строителството.
Свидетелката им обяснила, че се заплаща депозит в размер на 200.00 лв. и наем
за машината в размер на 5.00 лв. на час /който се изплащал след ползването и
връщането на наетата вещ/, при което подсъдимият и съучастникът му заявили, че
са съгласни с това и ще върнат къртача, след като изтече договорения 2-часов
срок. Веднага след това двамата извършители, целейки да създадат у М.
неправилната представа, че са добросъвестни клиенти, предали на свидетелката
сумата от 200.00 лв., представляваща депозита за искания къртач, а подс.М. дори
представил и личната си карта, за да бъдат записани данните му при сключването
на договора за наем на машината.
Поведението и обясненията на подс.М. и съучастникът му окончателно
въвели в заблуждение св.М. и същата повярвала, че двамата извършители искат
добросъвестно да наемат въпросната машина и ще я върнат, след изтичането на
договорения срок от 2 часа. Ето защо свидетелката взела депозита, записала
личните данни на подсъдимия в Запис на заповед и приемо-предавателна разписка
от същата дата, които се подписвали като част от договорните условия, и предала
на подс.М. 1 брой пробивна машина къртач марка ”Макита”, модел ”HM0871C”, собственост на ЕТ ”И.Т. ***, с
управител и представляващ св.И.Б.Т.. Веднага, след като получили в свое
владение описаната вещ, подсъдимият и съучастникът му напуснали магазина и
по-късно на същия ден продали къртача на лице с неустановена самоличност за
сумата от 600,00 лв., без да му съобщават за произхода на вещта. От получената
от продажбата сума съучастникът на подс.М. си приспаднал сумата от 200,00 лв.
за дадения на св.М. депозит, тъй като той осигурил тази сума, а остатъка от 400.00
бил разделен по равно /по 200.00 лв./ между него и подсъдимия и изразходван за
техни лични нужди.
Видно от заключението на извършената по делото съдебно-
икономическа експертиза, към инкриминирания момент предметът на конкретното престъпление:
1 брой пробивна машина къртач марка ”Макита”, модел ”HM0871C”, собственост на ЕТ ”И.Т. ***, с
управител и представляващ св.И.Б.Т., е бил на стойност 935,28 лв.
Видно от извършеното на 20.03.2014 год. разпознаване на лица,
пострадалата св.Е.Б.М. категорично е разпознала подсъдимият Д.Е.М. като лицето,
на което на 02.04.2013 год. е предала 1 брай пробивна машина къртач марка ”Макита”,
модел ”HM0871C”.
Видно от приложената по делото Фактура № ********** от 08.03.2013 год.
процесната движима вещ - 1 брой пробивна машина къртач марка ”Макита”, модел ”HM0871C” е била собственост на ЕТ ”И.Т. ***,
с управител и представляващ св.И.Б.Т..
Видно от приложеното по делото извлечение от търговския регистър
управител и представляващ на ЕТ ”И.Т. *** е пострадалия св.И.Б.Т..
По описания начин с деянието си
подсъдимият М. е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението
по чл.210,
ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК, като на 02.04.2013 год. в град Стара Загора, след предварителен сговор с лице с
неустановена самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
у Е.Б.М. заблуждение, че иска да наеме за два часа 1 брой къртач марка ”Макита”, модел ”HM0871C”, и с това причинил на ЕТ ”И.Т. ***,
с управител и представляващ И.Б.Т., имотна вреда в размер на 935.28 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка и правна квалификация се подкрепя изцяло от
доказателствата по делото – свидетелски показания, обясненията на подсъдимия,
съдебно – икономическа експертиза, свидетелство за съдимост, както и от другите
събрани писмени доказателства по описа на делото.
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, включително и от обясненията на
подсъдимия при предявяването им.
За да приеме за установена
изложената фактическа обстановка и правна квалификация, съдът на основание
чл.373, ал.3 от НПК взе предвид направените от подсъдимия самопризнания при
условията на чл.371, т.2 от НПК, както и събраните в досъдебното производство
доказателства, които ги подкрепят, а именно показанията на свидетелите и
заключението на изготвената съдебно оценъчна експертиза, протоколите и другите
материали, приложени към досъдебното производство, като в тази насока следва
изрично да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
При така установените
обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че с деянието си подсъдимия Д.Е.М. е осъществил от обективна и от субективна
страна всички признаци от състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.2, вр. чл.209, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал
общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е искал настъпването им.
На този извод, междувпрочем,
навеждат и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй
като същите обхващат всички факти в обстоятелствената част на обвинителния акт,
както тези, които касаят обективните признаци на престъплението, така и тези,
които се отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и
размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенция, визирани в чл.36
от НК;
предвиденото в закона наказание
за извършеното престъпление – лишаване от свобода от една до осем години;
изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното и чистото съдебно минало, което съдът отчете като
смекчаващи отговорността му обстоятелства (направените самопризнания не биха
могли да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
обуславят провеждането на процедурата по глава двадесет и седма от НПК и в този
смисъл са взети предвид от законодателя при определяне на наказанието при
условията на чл.373, ал.2 във връзка с чл.58 от НК – намаляване на размера му с
една трета; не би могло да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство и тежкото материално положение на подсъдимия според приложената
към досъдебното производство декларация в тази насока, тъй като това му
положение няма никаква връзка с вида и характера на извършеното от него деяние);
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща
задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното наказание с
една трета.
Воден от
гореизложеното, съдът определи на подсъдимия Д.Е.М. наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно ”лишаване от свобода” за срок от 18
месеца, като на основание чл.58а от НК намали неговия размер с една трета и му
наложи наказание ”лишаване от свобода” за срок от една година, като с оглед на
съдебното минало на подсъдимия постанови наказанието да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно
производство бе приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск от
пострадалото от деянието лице И.Б.Т., против подсъдимия Д.Е.М. в размер на
840.00 лева, представляващ обезщетение за причинените с деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 02.04.2013
год., до окончателното изплащане на сумата.
При съвкупната
преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – налице е причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на подсъдимия Д.Е.М. и настъпилите вреди, поради което осъди подсъдимия
Д.Е.М. да заплати на ЕТ ”И.Т. ***, с управител и
представляващ И.Б.Т. сумата в размер на 840.00 лева, представляващ
обезщетение за причинените с деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на деянието – 02.04.2013 год., до окончателното
изплащане на сумата, а на Държавата ДТ върху уважения граждански иск в размер
на 50,00 лв. (петдесет лева), която да се внесе в полза на Държавата по бюджета
на съдебната власт.
Съдът счете, че на основание
чл.189 от НПК в тежест на подсъдимия Д.Е.М. следва да бъдат присъдени и
направените по делото съдебни и деловодни разноски, които да бъдат заплатени в
полза на Държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 15.00 лева и по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора
сумата в размер на 30.00 лева.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като такива следва да се
посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, слабите морално волеви задръжки
и стремеж към противоправно лично облагодетелстване, както и неуважение и
незачитане правовия ред и законодателството на Р.България.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: