Р Е
Ш Е Н
И Е №1522
гр. Бургас, 24 юли 2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на осемнадесети юли, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар С. А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АД № 1679 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.26, ал.4 от Закона за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
/ЗГВРСНР/ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от Г.П.П., ЕГН **********,*** против
разпореждане № 4506-40-1035/03.04.2018г., издадено от директор на Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Затова иска то да бъде отменено и да бъде
постановено изплащане на гарантираното вземане на жалбоподателя по ЗГВРСНР.
В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Ответникът –
Директор на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите"
към НОИ, чрез процесуалния си представител оспорва изцяло жалбата, като моли
съдът да я остави без уважение и потвърди оспорения акт. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорването -
адресат на акта и в предвидения от закона срок.
І.ФАКТИТЕ:
Със заявление – декларация за отпускане на гарантирано вземане вх.№
4502-21-1313/26.03.2018г. (л.9 от адм.д. № 4597/2018 по описа на
Административен съд София - град), жалбоподателят е направил искане до Директора
на ТП на НОИ – София да му бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя. Декларирал е, че е работил при работодателя "Апас -
2002" ЕООД – гр.София на длъжност "охранител", като трудовото му
правоотношение е прекратено от 01.04.2013г.
Установено било, че в платежната ведомост на дружеството работодател, на
Г.П. са били начислени, но неизплатени следните суми, дължими като трудово
възнаграждение: за м. януари 2013г.- 267,98лв.; за м. февруари 2013г.-
264,85лв. и за м. март 2013г.- 779,10лв., като в последната сума е включено и
дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 32 дни.
С оспореното Разпореждане № 4506-40-1035/03.04.2018г., директорът на
фонд „ГВРС” се е произнесъл с изричен акт, като е отказал изплащането на поисканото гарантирано
вземане. Административният орган обосновал решението си като съобразил
разпоредбата на § 41 от ПЗР на ЗПФИ. Преценил, че след като трудовото правоотношение
на жалбоподателя с „Апас - 2002“ ЕООД, чиято несъстоятелност е вписана в ТР на
04.02.2016г, е прекратено на 01.04.2013г. липсва правно основание за изплащане
на гарантирани вземания за дължими от работодателя начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, отнасящи се за периоди след
31.01.2015г.
С решение № 268/03.02.2016г. по т.д.№ 2873/2015г. на Софийски градски
съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството, обявена е
неговата неплатежоспособност и несъстоятелност, като производството е спряно на
основание чл.632, ал.1 от ТЗ. Решението за откриване на производство по
несъстоятелност на работодателя на „Апас – 2002” ЕООД е вписано в търговския
регистър на 04.02.2016г.
С решение № 924/16.05.2017г. по т.д.№ 2873/2015г. на Софийски градски
съд, на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, е прекратено производството по
несъстоятелност на дружеството и е постановено заличаване от търговския
регистър на същото.
Фактите не са спорни между страните.
ІІ.ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден при хипотезата на чл.26, ал3 от ЗГВРСНР от компетентен орган, в предвидената от закона форма.
В хода на административното производство и при издаване на акта не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалният закон е приложен правилно.
Според на чл. 6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани
вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от датата на
вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на
производство по несъстоятелност; 2.откриване на производство по несъстоятелност
с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3.откриване на производство по
несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието,
обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради
недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
До 22.12.2017 г. действа редакция на чл. 4, ал.1 от
ЗГВРСНР, според която право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били
в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от
продължителността на работното време, и на които правоотношението:
-
не е прекратено към датата на вписване в
търговския регистър на решението по чл. 6;
-
е прекратено през последните три месеца
преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6.
С § 7 на Закона
за изменение и допълнение на кодекса на труда (в
сила от 22.12.2017 г.,Обн. ДВ. бр.102 от 22 Декември 2017 г.) в Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя „чл. 4, ал. 1 се изменя така:
"Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били
в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността
на работното време." Член 22 се изменя така: "Чл. 22. (1)
Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер
на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и
парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в
който е вписано решението по чл. 6. Член 23 се отменя. В чл. 25 думата
"двумесечен" се заменя с "тримесечен"“.
Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на
чл. 25 от ЗГВРСНР, с подаване на заявление-декларация по образец до
териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на
работодателя в тримесечен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или
от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател
за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на
законодателството на друга държава. Пропускането на преклузивния срок за
упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до
погасяването му.
В новоприетия Закон за пазарите на финансови
инструменти /ЗПФИ/ (в сила от 16.02.2018 г., Обн. ДВ. бр.15
от 16 Февруари 2018 г.) § 41, ал.1 от ПЗР въвежда правилото, че на работници и
служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от
Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и
правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди
датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от
същия закон, се гарантират при условията и до размера
на чл. 22 от
същия закон само вземанията, които са начислени, но
неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г.
Според ал.2 на текста, гарантираните вземания се
отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника
или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт
по седалището на работодателя в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
Според ал.3 на §41, гарантирани вземания по ал. 1,
(т.е. при действие на ограничението на ал.1) се отпускат и ако
заявлението-декларация е подадено в периода от 22 декември 2017 г. до влизането
в сила на този закон.
Посочената нормативна регламентация е насочена към
гарантиране на вземанията на работниците и служителите, които са били в трудово
правоотношение с работодател в несъстоятелност и правоотношението им е било
прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване на решението
по чл. 6 от ЗГВРСНР т.е. на лицата, за които срокът за подаване на
заявлението-декларация е изтекъл.
Това законодателно решение, за гарантиране вземанията
на работниците и служителите, които съобразно действалата до 22.12.2017 г.
уредба по чл. 4 от ЗГВРСНР, не са имали право гарантирани вземания, произтичащи
от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя (какъвто е
случаят на жалбоподателя, защото трудовото му правоотношение е било прекратено
преди повече от три месеца, от датата на вписване в търговския регистър на
решението по чл. 6 ), обаче е ограничено само до вземанията, които са
начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г.
В настоящият случай заявлението е подадено на
26.03.2018 г., като както към датата на заявлението, така и към датата на
разпореждането 03.04.2018 г. е бил в сила § 41, ал.1 от ПЗР от ЗПФИ.
С §41 от ДР на
ЗПФИ на по-благоприятната редакция на чл. 4,
ал.1 вр. с чл. 22 от ЗГВРСНР (в сила от 22.12.2017 г.), е придадено обратно
действие само за онези трудови възнаграждения, които са начислени, но
неизплатени за периоди след 31.01.2015 г. по договори, които се прекратени
преди повече от три месеца от датата на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.
Нормата на §41, ал.1 от ДР на ЗПФИ
изразява волята на законодателя след 16.02.2018 г. и е приложима към настоящия
казус, а с ал.3 й се придава обратно действие дори за заявления, подадени в
периода от 22 декември 2017 г. до 16.02.2018 г. Т.е. дори жалбоподателя да бе
подал заявление в периода от 22 декември 2017 г. до 16.02.2018 г., то отново не
би попаднал в хипотезата на чл.4, ал.1 (ред. ДВ.бр.102 от 2017г., в сила 22
декември 2017 г.) ЗГВРСНР без да бъде отчетен момента, в който дължимите суми
са били начислени и неизплатени.
Поради изложеното съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен в съответствие с приложимия закон – чл. 4,
ал.1 от ЗГВРСНР, вр. с §41 от ПЗР на
ЗПФИ, който не създава право да се иска
изплащане на гарантирания размер на неизплатените трудови възнаграждения,
начислени, но неизплатени преди 31.01.2015 г.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е внесъл
следващата се държавна такса по сметката на Административен съд Бургас в размер
на 10 лева и следва да бъде осъден да я заплати. Разпоредбата на чл. 26, ал. 7
от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя
визира само хипотезата на производство по дела за възстановяване на изплатени
от фонда гарантирани вземания на работници и служители, каквато хипотеза не е
налице по делото, а нормата не може да се тълкува разширително.
Предвид изхода на спора, на ответника следва да се
присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на
основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 144 АПК, определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV-ти
състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.П., ЕГН **********,*** против разпореждане №
4506-40-1035/03.04.2018г., издадено от директор на Фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите" към НОИ.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН **********,***
да заплати на Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН **********,***
да заплати по
сметка на Административен съд Бургас държавна такса по делото в размер на 10
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с
касационна жалба, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: