№ 433
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110209880 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на М. А. Ж. Д. против наказателно
постановление № 24-4332-013028/11.06.2024г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което
на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно и
като такова иска неговата отмяна. Намира, че е налице неправилно приложение на
материалния закон, тъй като посочената като нарушена разпоредба касае дългосрочно
пребиваващите на територията на Р.България чужденци, а той е със статут на постоянно
пребиваващ. Посочва, че е налице разминаване между словесната и цифровата
квалификация на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа
депозираната жалба и искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, с изложени доводи по
същество и искане санкционният акт да бъде потвърден изцяло като правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 21.04.2024г., около 21:10 часа Калин Ичев – на длъжност старши полицай спрял за
проверка л.а марка „***“ с рег. № ***, който се движел в гр. София, по бул. „Христо Ботев“ ,
с посока на движение от ул. „Св.св. Кирил и Методий“ към бул. „Сливница“.
При извършената проверка водачът бил установен като М. А. Ж. Д. , който представил
документ за постоянно пребиваване № *** от ***., както и СУМПС издадено от Сирийска
арабска република.
На място бил изпратен св. М. Е. – полицай при 03 РУ-СДВР, който преценил, че Д. е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП и съставил против него
АУАН № GA 1134402/21.04.2024г.
Д. посочил, че има възражения срещу така съставения АУАН.
В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения.
Въз основа на процесното постановление на 11.06.2024г., в кръга на своите правомощия
Началник група ОПП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 24-4332-
013028/11.06.2024г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 177,
ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят Д.
притежава статут на постоянно пребиваващ, съгласно издаденото му разрешение за
пребиваване № ***/***.
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи
подробне анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
2
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените към преписката
заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3 - месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1 - годишен срок от нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на въззивника е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 162, ал. 2
от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба ” Чужденци, дългосрочно пребиваващи в
Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на
страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на
документ за пребиваване.“
Съобразно разпоредбата на чл. 161. т. 1 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
С. договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от
3
него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава- членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. Посочените хипотези от т. 1
до т. 5 от разпоредбата са алтернативни, т. е. наличието на която и да е от тях е основание да
бъде призната валидност на издаденото свидетелство за управление на МПС на територията
на Република България.
Нормата на чл. 162, ал. 4 гласи, че чуждестранно национално свидетелство за управление на
моторно превозно средство на български гражданин или чужденец, издадено от държава,
която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава- страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария се заменя с
българско свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията.
Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 161, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Сирийска
Арабска Република е страна по Конвенцията за пътното движение, като не се и твърди от
органа, че свидетелството на водача не отговаря на изискванията на приложение 6 от
Конвенцията. Следователно издаденото в Сирийска Арабска Република и използвано от
нарушителя СУМПС се явява валидно такова за територията на Р.България. Действително,
както бе посочено по-горе чл. 162, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че чужденци, дългосрочно
пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на
територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на
издаване на документ за пребиваване. Този срок, обаче, не прави СУМПС невалидно за
категорията му. На практика е изтекъл срокът до който чужденецът може да управлява МПС
със сирийско СУМПС и последното съгласно чл. 162, ал. 4 от ЗДвП може да бъде заменено с
българско без полагане на изпит, но изтичането на срока, в който лицето има право да
ползва документа не води до изгубване на валидност за категорията. Това се случва при
условията на чл. 17 от Наредба № 1-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина. Съгласно ал. 14 на чл. 17 от посочения подзаконов нормативен акт (нова - ДВ,
бр. 37 от 2015 г., предишна ал. 11, бр. 52 от 2017 г., предишна ал. 12, изм., бр. 75 от 2021 г.
Сравнение с предишната редакция, в сила от 10.09.2021 г.) чуждестранно национално
свидетелство за управление на МПС не се признава за валидно на територията на Република
България, когато в резултат от извършената проверка по ал. 11 се установи, че
свидетелството за управление на МПС е ограничено, временно отнето или отнето на
територията на друга държава - членка на ЕС, както и в случай, че свидетелството е
анулирано в друга държава - членка на ЕС., т. е. ползването му след изтичане на 1 година от
4
датата на издаване на документ за пребиваване не е такова обстоятелство.
На следващо място жалбоподателя не се явява адресат на нормата под която е подведена
отговорността му, тъй като категорично е доказано, че същият има статут на постоянно, а не
дългосрочно пребиваващ на територията на Р.България. Легални дефиниции се съдържат в
разпоредбите на чл. 23, ал.1, т. 3 и т. 4 от ЗЧРБ, от които е видно, че се касае за различен
статут.
Приравнявайки дългосрочното и постоянното пребиваване на територията на Република
България, АНО е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя, прилагайки
неправилно материалния закон и издавайки незаконосъобразен акт, който такъв следва да
бъде отменен изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-013028/11.06.2024г. на Началник група
при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 162,
ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5