Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 453
гр.Русе,25.ХІ. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 22 октомври през две хиляди и деветнадесета
година,в състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 647 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД е обжалвал решението
на Русенския районен съд по гр.д.№ 7734/2018 год.,с което е осъдена да заплати
на П.И.П. 16147,95 лева ,обезщетение по договор за застраховка „КАСКО на
МПС“,законна лихва върху главницата и разноските в производството.Развива
оплаквания за неговата неправилност и иска отмяната му и отхвърляне на иска по
подробно развити в жалбата съображения в подкрепа на наведените
оплаквания.
Ответникът по жалбата взема
становище за нейната неоснователност.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
По делото не е спорно,че между
страните е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско
на МПС“ за автомобил *** модел ** с рег.№ Р ****КА от
23.VІІІ.2018 год.,както и че по време на действието му при ПТП на 19.ІІ.2018
год.автомобилът е претърпял щети.Застрахователят е уведомен за събитието и
негови представители установили на място щетите по автомобила.Последвал отказ
за изплащане на обезщетение,мотивиран с наличието на обстоятелства по т.27.13
от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства на ЗК“Лев Инс“АД,представляващи неразделна част от сключения
застрахователен договор.Разпоредбата предвижда,че застрахователят не обезщетява
щети,възникнали по причина или вследствие на експлоатация на МПС не по
предназначение или при движение на МПС по пътищата извън републиканската пътна
мрежа ,когато МПС не е фабрично приспособено за експлоатация съобразно
особеностите на съответния терен,както и при управление на спряно от движение
МПС.
В обжалваното решение районният съд
е приел,че не са налице законови предпоставки за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение.Съдът е приел също,че клаузата на т.27.13 от ОУ е
прекомерно рестриктивна и с неясно съдържание,което я
прави неприложима,особено що се отнася до понятието“републиканска пътна мрежа“.Счел
е,че с оглед техническите характеристики на автомобила,той е пригоден да се
движи и по пътища извън „пътната мрежа“ и по подробно развити съображения е
счел за неоснователен отказа за изплащане на обезщетение.Определил е размера на
същото съобразно чл.386,ал.2 КЗ,като е възприел заключението на
автотехническата експертиза за необходимите разходи за възстановяване на щетите
на автомобила по средни пазарни цени.
Решението на районния съд е валидно
и допустимо.По същество то се явява правилно и следва да бъде потвърдено поради
следното:
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение по чл. 386, ал. 1 във вр. чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Основанията, при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение са изрично предвидени с разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 1-4 от КЗ. В посочената норма правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахования, като имащи отношение към настъпването към настъпването на застрахователното събитие и/или вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение, т. е. задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение (Решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г. ІІ т. о. ТК).
В т.23.17 на Общите условия ,на която се основава отказа на застрахователя за изплащане на обезщетение,се съдържат три самостоятелни хипотези :експлоатация на МПС не по предназначение; движение на МПС по пътищата извън републиканската пътна мрежа когато МПС не е фабрично приспособено за експлоатация съобразно особеностите на съответния терен и при управление на спряно от движение МПС.В писмения отказ за доброволно плащане на обезщетението застрахователят не е изложил конкретни обстоятелства,но от наведените в отговора на исковата молба възражения е видно,че се позовава на втората от съдържащите се в т.23.17 от ОУ хипотеза-движение на МПС по път извън републиканската пътна мрежа,когато превозното средство не е фабрично приспособено за експлоатация съобразно особеностите на съответния терен.Установените по делото факти за настъпването на ПТП и техническите характеристики на автомобила не могат да бъдат подведени под тази хипотеза.В тази насока районният съд е изложил подробни съображения,които настоящият състав изцяло споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК.Приетата без възражения от страните автотехническа експертиза сочи,че автомобилът е категория N1G –моторно превозно средство с повишена проходимост.Автомобилите от този вид / SUV /имат подобрена проходимост в сравнение с масовите автомобили,с възможност за движение през силно пресечен терен.А конкретно автомобилите *** от моделната гама **,какъвто е процесният,са фабрично оборудвани със система за постоянно задвижване на четирите колела,които осигуряват управление при всякакви условия на пътя.Произшествието е станало на земна площ,след като автомобилът се е отклонил от междуселищния път,при което се ударил в бетонова основа на сграда и се преобърнал по таван.Посочените по-горе технически характеристики на автомобила позволяват движение по такъв терен,а и жалбоподателят не сочи и не установява някакви конкретни специфики на терена,които да обосноват извод за движение в хипотезата на т.23.17 от Общите условия.
Прилагането на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е винаги обусловено от доказване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, обявено за "значително" с оглед интереса на застрахователя по условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпването на вредоносното събитие – от друга. По посочените по-горе причини се обосновава неоснователността на възраженията, въведени от застрахователя, обуславящи отказа му да заплати претендираното обезщетение.
За да се уважи иск с правно основание чл.405,ал.1 вр.-чл.386,ал.2 КЗ и се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение,е необходимо да се установи едновременното наличие на следните елементи:валидно учредено застрахователно правоотношение между страните;настъпване на застрахователно събитие в периода на съществуването му,което представлява покрит от застраховката риск;наличие на вреди,възникнали в резултат на застрахователното събитие;заплащане на застрахователната премия от застрахования;уведомяване на застрахователя и представяне на необходимите документи за установяване на застрахователното събитие.От събраните по делото доказателства се установява наличието на кумулативните предпоставки по чл.405,ал.1 вр.чл.386,ал.2 КЗ,поради което за застрахователното дружество възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение,което прави предявеният иск доказан по основание.
При съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение,то се определя по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие,без да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към Наредба № 24/2006 год.на КФН.В случая с оглед на заключението на вещото лице,прието като неоспорено от страните,и което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно,се установява,че стойността необходима за възстановява на автомобила по средни пазарни цени възлиза на 16147,95 лева.Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на безспорни писмени доказателства относно извършения ремонт и неговата стойност.Дори и при липса на доказателства за извършен ремонт/а в случая такива са представени/съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие.Съдът не обсъжда възраженията на жалбоподателя за ангажирането му над застрахователния лимит,тъй като то се навежда за първи път във въззивната жалба и е преклудирано.
От изложеното дотук следва извода за неоснователност на жалбата.Решението на районния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1154 от 27.VІ.2019 год.на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 7734/2018 год.по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: