Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря Донка
Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 12818 по
описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 181764 от 01.08.2019г. по гр.д. № 41683/2018г. Софийски районен
съд, 65 състав осъдил М.С.П., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 810.07 лв., представляваща ¾
част от дължима цена на доставена топлинна енергия, и сумата 27.09 лв. -
¾ част от предоставена услуга дялово разпределение през периода 01.05.2014г.
- 30.04.2016г. за аб. № 115388, ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба в съда на 25.06.2018г. до изплащане на вземането, като отхвърлил
изцяло исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва за забава за периода 15.09.2015г. -
11.01.2018г. върху главницата за цена за топлинна енергия - в размер на 150.00
лв., и върху главницата за дялово разпределение - в размер на 6.03 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 489.24
лв. – разноски съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 46.94 лв. - разноски
съразмерно с отхвърлената част. Решението е постановено при участието на „Т.“
ООД, като трето лице помагач на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – нарушение на
материалния закон. Позовава се на клаузите в Общите условия на договора от
2002, 2005, 2008г. и 2014г. като поддържа, че в тях бил определен редът и
срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми –
30-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. С изтичането на
последния ден от месеца ответникът изпадал в забава за плащане. Ежегодна,
константна и обществено известна практика на ищцовото дружество била общите
фактури да се публикуват на сайта му на 15.08. всяка календарна година, и от
тази дата течал едномесечният срок за плащане. От 15.09., ако не е платил,
клиентът изпадал в забава. Във връзка с лихвата за забава върху главницата за
дялово разпределение първостепенният съд в мотивите се позовал на клаузата на
чл. 22, ал. 1 от ОУ на договора и правото на ищеца да му бъде заплатена цената
на услугата, но будел недоумение изводът,
че няма срок за изпълнение на това задължение и длъжникът следвало да се
покани. Срокът за изпълнение според въззивника бил същият като срока за плащане
на всички останали задължения и покана не била нужна. Поради това моли съда да
отмени първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови
друго, с което да уважи предявените акцесорни искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна М.С.П. с отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение в атакуваните части. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“
ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
С исковата молба и след частично прекратяване на производството по отношение
на един от ответниците, починал преди подаване на исковата молба в съда, първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
предявени срещу М.С.П.:
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 810.07 лв. – главница,
представляваща ¾ от дължимата цена на доставена топлинна енергия в периода
01.05.2014г. - 30.04.2016г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „******,
аб. № 115388;
- с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 36.12 лв. лв. – главница,
представляваща ¾ от цената на услугата дялово разпределение за същия
период;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 150 лв. – лихви за забава
в плащането на цената на топлинната енергия за периода 15.09.2015г. -
11.01.2018г. и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6.03 лв. – лихви за забава
в плащането на цената на услугата дялово разпределение за същия период.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните отхвърлителни
части. При постановяване на решението в обжалваните части не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата въззивният съд го намира за правилно по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му; Когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора
– ал. 2 на чл. 84 ЗЗД.
В случая в процесния период м. 05.2014г. – м. 04.2016г. приложими към
договорните отношения между страните са били Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 12.03.2014г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
В чл. 32, ал. 2 ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача.
Според чл. 33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2.
По своята правна същност публикуването на дължимите суми на интернет страницата
на топлопреносното дружество представлява покана от кредитора до длъжника, в
която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, като съгласно 33, ал. 4 от ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията,
установени след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки.
В случая с доклада по делото на ищеца изрично е указано, че по акцесорните
претенции следва да докаже факта на отправена покана до длъжника и факта на
публикуване на общите фактури на сайта на ищеца, но последният не е предприел
никакви процесуални действия във връзка с дадените му указания и не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на общите фактури за процесните
задължения на интернет страницата си. Фактът на публикуване на общите фактури
на сочената от въззивника дата не е приеман за общоизвестен по реда на чл. 155 ГПК, поради което районният съд не е имал основание да го приеме за такъв, и
при правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената
тежест е приел недоказания факт за неосъществил се.
Неоснователен е и поддържаният в жалбата довод във връзка с втория
акцесорен иск - за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение.
Клаузата на чл. 22, ал. 2 от ОУ предвижда само, че клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. Срок за плащане обаче не е уговорен, поради което, и при липса на
доказателства за отправена покана до длъжника, този акцесорен иск също е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са
в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой
съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие.
Заплатеното възнаграждение е под минималния размер по чл. 7, ал. 2 вр. чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181764 от 01.08.2019г., постановено по гр.д. № 41683/2018г. на
Софийски районен съд, 65 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
срещу М.С.П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 150
лв. – лихви за забава в плащането на цената на топлинната енергия за периода
15.09.2015г. - 11.01.2018г., и за сумата 6.03 лв. – лихви за забава в плащането
на цената на услугата дялово разпределение за същия период.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.П., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 300 лв.
(триста лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 41683/2018г. на Софийски
районен съд, 65 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.”
ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.