Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, ….11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 279/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 442346/03.07.2018
г., постановено по гр. д. № 62514/2017 г. на СРС, II ГО, 72
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу В.Ц.Ц.
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4,16 лв.,
представляваща доставена неплатена топлинна енергия за месец април 2014 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „**********, представляващ гараж
№ 11 с абонатен № 368035, ведно със законна лихва върху главницата от
18.05.2017 г. до изплащането ѝ, както и сумата
от 1,12 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2014 г. –
04.05.2017 г., за които суми по гр. д. № 31232/2017 г. на СРС, II ГО, 72
състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.05.2017 г. С
решението претенциите на ищеца по иска за заплащане на цена за доставена
топлинна енергия за периода 05.2013 г. – 03.2014 г. за разликата до пълния
предявен размер от 43,50 лв., както и по иска за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата за разликата до пълния предявен размер от 11,66 лв. са
отхвърлени като погасени по давност. Решението е постановено при участие на „Т.С.“
ЕООД – трето лице помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в отхвърлителната му част, ищецът е подал въззивна жалба
от 06.08.2018 г., в която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност
на решението. Счита, че давността за главниците за периода 05.2013 г. - 03.2014
г. започнала да тече от 15.09.2014 г., която дата била падежът на
претендираните от ищеца вземания, обективирани във фактура № **********/31.07.2014
г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на
18.05.2017 г. – преди изтичане на тригодишния давностен срок. В чл. 32, ал.1
от раздел VII от ОУ на ищеца бил определен срок за заплащане на дължимите суми
най-късно до края на месеца, следващ този на издаването на фактурата. По тази
причина сумите по посочената фактура станали изискуеми едва през месец
септември 2014 г. Претендира отмяна на решението на СРС, в обжалваната част,
както и присъждане на разноските за въззивната инстанция.
От страна на ответника не е постъпил
отговор на въззивната жалба на ищеца в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
С разпореждане № 973 от 10.01.2019
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
констатирано, че не са заявени доказателствени искания от страните пред
въззивната съдебна инстанция.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на
първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в обжалваните части. По
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата – изр. 2 на
цитираната правна норма, при което настоящият съдебен състав намира следното:
За да уважи частично предявените
установителни искове, районният
съд е приел, че между страните по спора е налице облигационно отношение по
силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, при
което ответникът като собственик на процесния гараж придобил качеството
потребител на топлинна енергия и дължал на ищеца заплащане на доставената в
имота топлоенергия в размер от 43,50 лв. Съдът също така е отчел възражението
на ответника за погасяване по давност на част от претендираните вземания, като
е приел, че тези вземания като еднородни и периодични са дължими всеки месец и
се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Задължението
на ищеца било да осигури постоянно топлоснабдяване на имота срещу заплащане на
месечни вноски от ответника, дължими до първо число на месеца, следващ месеца
на доставката. Издаването на обща фактура за вземанията не променяло тяхната
изискуемост, а било относимо единствено към окончателната дължима сума за
доставената топлинна енергия, съответно имало значение за обезщетението за
забава върху тази сума. По тази причина с обжалваното решение районният съд
уважил предявените осъдителни искове за вземанията за топлинна енергия, които
са станали изискуеми по-малко от три години преди 18.05.2017 г. /датата, на
която е подадено заявлението по чл. 410 ГПК/ – единствено за сумата от 4,16 лв.
за месец април 2014 г., станала изискуема в края на май 2014 г. Върху тази сума
районният съд е присъдил и обезщетение за забава в размер от 1,12 лв. за
периода 15.09.2014 г. – 04.05.2017 г.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната жалба
оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с
въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира
следното.
Изготвянето на окончателна годишна
изравнителна сметка за предходния отчетен период и годишното изравняване на
действително потребеното количество топлинна енергия, уредени в чл. 71, ал. 2 и
чл. 72, ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването не
могат да променят характеристиката на вземанията за топлинна енергия като
периодични плащания съгласно разясненията в мотивите към ТР № 3/18.05.2012 год.
по т. д. № 3/2011 год. на ВКС, ОСГК. При заплащане за доставена топлинна
енергия длъжникът трябва да престира повече от един път, най-често месечно, в
течение на определен срок, т.е. неговото задължение е за повтарящо се
изпълнение, при което изискуемостта, забавата и давността за всяка престация
настъпват поотделно в момент, който е известен на всяка от страните.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
решението, като правилно следва да се потвърди в обжалваната част.
При този изход на делото -
отхвърляне на жалбата като неоснователна, въззивникът няма право на разноски
във въззивната инстанция.
Предвид размера на обжалваемия
интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване, съобразно с
ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год.,
ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 442346/03.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 62514/2017 г. на СРС, II ГО, 72 състав.
Решението е постановено при
участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК**********като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.