№ 12499
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря СЕКРЕТАР
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110123066 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************” ЕАД
срещу Н. Д. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1622 лева – главница, от която
сумата 1593,84 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 28,16 лева, представляваща стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 238,98 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.09.2018 г. до 29.07.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. Д. П. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****************“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „*****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал
доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент ****, находящ се в гр. ***********************, с абонатен № **********,
през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.
1
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„**************” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.
Въпреки настъпването на падежа, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда
да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Д. П. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Д..
Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че
с исковата молба не били представени доказателства, че ответникът бил собственик или
вещен ползвател на процесния недвижим имот през исковия период. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Освен това оспорва
основателността на претенцията за стойността на услугата дялово разпределение, тъй като
същата се извършвала от трето лице, а не от ищцовото дружество. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „*******************” ООД не изразява становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „*****************” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Д.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на
устните състезания моли съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Н. Д. П., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от адв. Д., в която заявява, че поддържа депозирания
отговор. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач „*******************” ООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
2
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
От представен по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том
LLLХХХVІІ, дело № 36612 от 1997 г. по описа на нотариус К.Б., с район на действие
Софийски районен съд, се установява, че на 18.11.1997 г. М.Г.Л. продала на ответника Н. П.
следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № *******************.
Видно от удостоверение изх. № 68-00-1252/1/датата не се чете, издадено от
„Г******************“ ЕООД, стар адрес ***************8 се отнасял за многофамилна
жилищна сграда с четири входа, отразена с идентификатор *************** в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********************.
Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало
ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От
приложените по делото Договор от 30.09.2002 г., сключен между „*******************”
ООД и етажната собственост, и протокол от 22.09.2002 г. от общото събрание на етажните
собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл.
****************** г.
Видно от протокол от 22.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици в
сградата на бл. ********* взело решение за сключване на договор с „*******************”
ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. Въз основа на взетото решение от
Общото събрание на 30.09.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост, в
качеството на възложител, и „*******************” ООД, в качеството му на изпълнител,
по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сградата – етажна собственост. От своя страна
възложителят се задължил да заплаща годишната абонаментна такса за отчитане на топлинен
разпределител и водомер за топла вода в началото на всеки отоплителен сезон.
С договор № Д-О-68/03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 2 броя изравнителни сметки за периодите 01.05.2018 г.
– 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя талони за отчет на уреди за дялово
разпределение, през исковия период за процесното жилище била начислена топлинна
енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един
водомер. Талоните за отчет съдържат подпис за потребител.
Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди от „*****************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети
с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„*****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е
предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили
отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3
ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„*****************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „*****************“ ЕАД на потребители в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„*****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът бил
собственик на процесното жилище през исковия период и като такъв притежавал качеството
„потребител” на топлинна енергия през същия този период. Съгласно действащата към
датата на възникване на облигационните отношения между страните Наредба № 1 за
ползуване на топлинна енергия (обн. ДВ., бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ., бр. 31/26.03.2002
г.) – чл. 5, ал. 1, т. 2, и приетия по-късно Закон за енергетиката и енергийната ефективност
(отм.) – § 6, ал. 2 и ал. 3 ПЗР, ответникът се явява „заварен потребител” на топлинна енергия
за битови нужди. Няма данни по делото, а и твърдения през исковия период това качество да
е било загубено поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на
4
ползване в полза на трето лице. Н. Д. П. като физическо лице – собственик на имот в сграда
в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която се
ползва топлинна енергия за битови нужди, е притежавал качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ през процесния период. Направените в тази насока
възражения в отговора на исковата молба са неоснователни.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения, между страните да е бил сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответника и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано, без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответника. Ответникът, в
качеството му на купувач, се задължил да заплаща реално доставената му топлинна енергия
по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинна енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
5
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява,
че подпомагащата страна „*******************” ООД била избрана от потребителите в
сградата – етажна собственост в ж. к. ***********, бл. ********* да извършва услугата
дялово разпределение на общо събрание, проведено на 22.09.2002 г. С посочената фирма за
дялово разпределение на 30.09.2002 г. бил сключен договор за срок от пет години. От
събраните по делото доказателства се установи, че дължимата от потребителя месечна сума
за топлинна енергия била определена въз основа на прогнозна месечна консумация и
действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР, ищцовото дружество
издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот. От
представените от третото лице-помагач писмени доказателства се установява, че за
процесния имот през исковия период била разпределяна топлинна енергия за сградна
инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер, като ответникът
не е оспорил количеството на реално доставената топлинна енергия, нейната цена и размера
на претендираното вземане. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), респ. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020
г. за топлоснабдяването при определяне на дължимата от ответника сума за топлинна
енергия или пък за отопляем обем на имота, различен от този, използван от ФДР. Ответникът
не ангажира доказателства, че се е възползвал от предвиденото рекламационно
производство и е оспорил изготвените от подпомагащата страна изравнителни сметки в
предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че през исковия период ответникът е потребил топлинна енергия, чиято
стойност дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето
основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе
предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат
сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да
се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още,
че се касае за изравнителни сметки само от исковия период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който към процесния период е бил с изтекъл срок). За съда остава
неясно на какво основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената
услуга от потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или
6
по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ. Направените в тази
насока възражения в отговора на исковата молба са основателни.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на част от претендираните от ищеца вземания по давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима
уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по делото
процесните задължения да са били установени с влязло в сила съдебно решение, към тях
следва да се прилага именно кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В настоящия случай исковата молба е
подадена в съда на 02.05.2023 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 02.05.2020 г. От представените по делото
фактури се установява, че последната фактура, чийто падеж е настъпил преди 02.05.2020 г., а
именно на 14.04.2020 г., е тази за месец февруари 2020 г. Това означава, че претендираните
месечни суми за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. са погасени по давност. Непогасени
се явяват вземанията за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., които по прогнозни данни
(фактури) са в общ размер на 184,85 лева. От тази сума следва да бъде приспадната
изравнителната сметка за връщане за периода, непогасен по давност, която съгласно
представените от третото лице – помагач данни и отбелязаното в общите фактури съдът
изчисли на -76,02 лева. По делото няма данни, а и твърдения в периода, непогасен по
давност, да са били извършвани плащания от страна на ответника по процесните вземания.
Или общо задължението за топлинна енергия за процесния имот, непогасено по давност, е в
размер на 108,83 лева, до който искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се
явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над
уважения размер от 108,83 лева до пълния предявен размер от 1622 лева, както и за периода
от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази
си част искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. За задълженията за топлинна енергия от
непогасения по давност период, а именно от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., приложими са
7
Общите условия от 2016 г., съгласно които лихва за забава не се начислява върху
прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна сметка, ако стойността й не е
заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността
на общата фактура следвало да бъде заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасяла. Следователно, задължението по втората обща фактура от процесния
период е станало изискуемо на 14.09.2020 г., поради което считано от следващия ден –
15.09.2020 г. ответникът е изпаднал в забава. Или, Н. Д. П. дължи мораторна лихва върху
непогасената по давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
29.07.2021 г., която на основание чл. 162 ГПК съдът изчисли в размер на 9,61 лева. Поради
изложените по-горе съображения лихва за забава върху сумата за дялово разпределение не
следва да се начислява.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен за сумата в размер на 9,61 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 29.07.2021 г. За
разликата над уважения размер от 9,61 лева до пълния предявен размер от 238,98 лева, както
и за периода от 01.09.2018 г. до 14.09.2020 г. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е представил
списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило
следните разноски: 114,88 лева за внесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответникът Н. Д. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „*****************” ЕАД
сумата в общ размер на 13,68 лева, представляваща направените в настоящото производство
разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но не е представил списък
по чл. 80 ГПК. В приложения по делото договор за правни услуги от 30.08.2023 г. е
посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева е платено
изцяло в брой, като договорът служи като разписка за платената сума. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. А чл. 36, ал. 2 ЗА препраща към
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения. От друга страна, в най-новата съдебна практика на
Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („********“ ЕООД срещу
„*******************“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в Наредба №
1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне
размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при
заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като
нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч.
т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022
г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-
вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024
г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. №
4123/2023 г., ІV г. о., ВКС). В конкретния случай съдът взе предвид, че процесуалният
представител на ответника е изготвил отговор на исковата молба и писмено становище по
спора, без да участва в проведеното открито съдебно заседание и без да ангажира
допълнителни доказателства, както и обстоятелството, че делото е с малка правна и
фактическа сложност, доколкото се касае за често срещан спор с топлопреносно
предприятие, по което има изобилна съдебна практика, облекчаваща значително защитата на
ответника. При тези съображения и при съобразяване на цитираната по-горе съдебна
практика съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
420 лева не е прекомерно и не следва да бъде редуцирано.
С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК ищецът „*****************“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ответника Н.
Д. П. сумата в размер на 393,27 лева, представляваща направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
С оглед направеното от ищеца в исковата молба искане за присъждане на разноски по
компенсация ищецът „*****************“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
ответника Н. Д. П. разноски в общ размер на 379,59 лева съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***********************, ап. 51, да заплати на „*****************” ЕАД, ЕИК
***********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и
адрес на управление гр. **********************, както следва: по иска с правно
9
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ сумата 108,83 (сто и осем лева и
83 ст.) лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.03.2020 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент ****,
находящ се в гр. ***********************, с абонатен № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.05.2023 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 9,61
(девет лева и 61 ст.) лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2020 г. до 29.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения размер от 108,83 лева до пълния
предявен размер от 1622 лева, както и за периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., а иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 9,61 лева до
пълния предявен размер от 238,98 лева, както и за периода от 01.09.2018 г. до 14.09.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „*****************” ЕАД, ЕИК
***********, представлявано от изпълнителните директори П.Р.П. и М.С.Ц., със седалище и
адрес на управление гр. **********************, да заплати на Н. Д. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. ***********************, ап. 51, сумата 379,59 (триста седемдесет и
девет лева и 59 ст.) лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете по компенсация.
Решението е постановено при участието на „*******************” ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. *******************, представлявано
от управителя И. Ц. Р., като трето лице – помагач на страната на ищеца
„*****************” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10