№ 17097
гр. София, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110124787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
А. С. В. е подала искова молба срещу „Некст Баскет“ ЕАД (настоящо наименование
„НБ Софтуер“ АД), с която е предявила иск по чл.222, ал.1 КТ за сумата от 4690,74 лева –
обезщетение за оставане без работа за период от един месец след прекратяване на трудовия
договор със заповед № 069/29.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (29.04.2024г.) до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е била назначена при ответника по трудов договор №
56/07.03.2023г., като съгласно допълнително споразумение от 21.09.2023г. размерът на
брутното й трудово възнаграждение било в размер на 4690,74 лева. Със заповед №
069/29.02.2024г. на работодателя трудовият договор бил прекратен на основание чл.328,
ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, и на ищцата се дължало обезщетение по чл.222,
ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение от 4690,74 лева поради оставането й
без работа в период от един месец след уволнението.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Възразява, че по повод прекратяване на трудовия договор ищцата не била
изпълнила задължението си съгласно т.9.1 от трудовия договор в 3 – дневен срок преди
датата на прекратяване на трудовия договор да представи писмен отчет с предвидено в
договора съдържание в т.9.4 от договора. Възразява, че не е доказано ищцата да е останала
без работа след уволнението. Евентуално е направено възражение за прихващане с вземане
за неустойка по т.11, вр. т.9 – поради непредставяне на писмен отчет по повод прекратяване
на трудовия договор въпреки спазения срок на предизвестието в размер на едно нетно
трудово възнаграждение в размер на 3739,79 лева. Възразява, че ищцата не е представила
писмен отчет с предвиденото в трудовия договор съдържание. Посоченият отчет
представлявал изключително важен документ при прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като се давало яснота за статуса на текущите и предстоящи задачи,
предоставяла се необходимата информация за лица за контакт във връзка с извършване на
поставените задачи, предоставял се достъп до всички ползвани системи и всичко
необходимо за подсигуряване на нормалното движение на работните процеси в
1
дружеството. Липата на предаден отчет с изискуемото съдържание водело до тежки
вредоносни последици за дружеството, изразяващи се в разстройване на работата на
ръководните органи на дружеството, материалната и организационна обезпеченост и
нормалното движение на всички работни процеси в дружеството.
С молба от 04.10.2024г. (л.58) ищцата оспорва твърдението на ответника, че не е
представила отчет съгласно т.9.1 от трудовия договор, като възразява, че на 22.01.2024г.
работодателят й поискал такъв отчет и тя го предоставила на работодателя на 23.01.2024г.
по имейл адрес. След това получила потвърждение от прекия началник, че всичко с
подадения отчет е наред. Отделно от това прави възражение за нищожност на клаузите на
т.9.1 и тл.9.4 от трудовия договор поради противоречие с добрите нрави и с принципа за
свободата на труда. Уговорената неустойка била екзорбитантна и не съответствала на
присъщите на неустойката функции. Възразява, че вземането за неустойка не може да бъде
релевирано с възражение, а само с исковата молба.
С молба, представена в открито съдебно заседание (л.70), ответникът посочва, че
целта на договореното задължение за съставяне на писмен отчет е да осигури коректно и
безпрепятствено предаване на текущите работни задачи на служителя към момента на
прекратяване на трудовия договор, както и отчитане на всички текущи задачи от страна на
ищцата, свързани с материалното и организационно подсигуряване на дейността на
дружеството и неговото ръководство. Нямало доказателства представеният от ищцата отчет
по делото да е достигнал до работодателя. Отделно от това същият не отговарял на
договорените изисквания, а в него били само изброени задълженията на ищцата по
длъжностна характеристика. Освен това с оглед целите на отчета – предназначен за
предаване на работата в текущото й състояние към м.03.2024г., същият следвало да бъде
предоставен три дни преди прекратяване на трудовия договор. Оспорва възражението на
нищожност на неустойката, като поддържа, че не е налице законова забрана за уреждане на
отговорността на служителя при неподаване на отчет. Уговорките в трудовия договор не
противоречали нито на пълната имуществена отговорност на работника/служителя при
умишлено причинена вреда, нито на предвидената ограничена имуществена отговорност на
работника/служителя, защото неустойката била уговорена в размер на нетното трудово
възнаграждение за 1 месец. Оспорва и неустойката да е прекомерна. Отделно от това липсата
на отчет водело до значителни последици за дружеството – липса на информация за
конкретни уговорки и предстоящи срещи с трети лица, неясен статус на текущи документи
от входяща и изходяща кореспонденция, неясен статус на поръчките на офис консумативи и
офис техника, липса на информация за предоставеното имущество на служителите и други
подобни. При това се създала дезорганизация в дружеството, което довело да намаляване на
ефективността на работата в компанията.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че по трудов договор № 56/07.03.2023г. ищцата А. С. В. е била назначена при ответника
„Некст Баскет“ ЕАД (настоящо наименование „НБ Софтуер“ АД) на длъжността „офис
мениджър“. С допълнително споразумение от 21.09.2023г. към трудовия договор основното
трудово възнаграждение било предоговорено в размер на 4690,74 лева.
На 03.01.2024г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия
договор за това, че считано от 03.03.2024г. предстои прекратяване на трудовия договор на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Със заповед № 069/29.02.2024г., връчена на 29.02.2024г., е
прекратен трудовият договор с ищцата на основание чл.328, ал.2, т.1 КТ, считано от
02.03.2024г.
На основанието, на което е прекратен трудовия договор – съкращаване на щата,
ищцата има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
2
времето, в което е останала без работа, но не повече от 1 месец– чл.222, ал.1 КТ. В случая от
събраните по делото писмени доказателства (приета като доказателство справка от НАП за
осигуряване за периода 01.03.2024г. – 30.04.202г. – л.94) се установява, че един месец след
уволнението ищцата е останала без работа. При това в полза на ищцата е възникнало
вземане за обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 4690,74 лева.
По възражението за прихващане :
Неоснователен е доводът на ищцата за недопустимост за въвеждане на насрещно
вземане за неустойка чрез възражение. Насрещното вземане - в случая за неустойка, може
да се заяви, както чрез възражение за прихващане, така и с насрещен иск, като
диспозитивното начало позволява на ответника да прецени дали да предяви вземането си с
насрещен иск или с възражение за прихващане. Разликата се състои в това, че възражението
за прихващане има подчертано защитно средство – максималният ефект, който може да се
постигне, е отхвърляне на иска, а при насрещния иск цялото насрещно вземане става
предмет на делото ( в този смисъл са мотивите по т.2 на Тълкувателно решение № 2 от
18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК.
Възражението за прихващане се основава на уговорки в т.9.1, т.9.4 и т.11 от трудовия
договор. Съгласно клаузата на т.9.1 от трудовия договор в срок до 3 дни преди датата на
прекратяване на трудовия договор служителят има задължение да състави писмен отчет.
Когато датата на прекратяване на трудовия договор не може да бъде предварително
определена писменият отчет следва да се състави в деня на прекратяване на трудовия
договор или най – късно деня след това. Писменият отчет трябва да съдържа възложените,
започнатите, текущите или незавършени от служителя дейности и задачи; описание на
състоянието им и етапа, до който са осъществени; какво предстои и какво следва да се
извърши, за да бъдат успешно приключени; посочване на лица за контакти, ако е необходимо
и техни координати; описание на друга допълнителна информация от значение за
конкретната дейност или задача; данни за основни контакти и пароли за достъп до
различните ползвани системи по време на трудовото правоотношение (т.9.4). При забавяне в
изпълнението или при неизпълнение на някое от задълженията на служителя по т.9 същият
дължи на работодателя неустойка в размер на уговореното нетно трудово възнаграждение,
като същото не може да се тълкува като ограничение относно възможността на работодателя
да претендира вреди в по – голям размер съобразно общите правила на българското
законодателство (т.11).
Съгласно приетата като доказателство длъжностна характеристика на заеманата от
ищцата длъжност „офис мениджър“ (л.36) ищцата подпомага ръководителя на отдел
„Административен“ за успешно изпълнение на функциите на отдела и извършва цялостна
дейност по организиране на работата в офиса на дружеството и изпълнителния директор.
Основни длъжности задължения и отговорности са свързани с получаване и разпределяне на
фирмени документи, изпращане, получаване и разпределяне на документални и малки
колетни пратки чрез куриерска фирма и поща, поддържане в изряден вид деловодната
система – входиране и изходиране на кореспонденция и други документи, приемане на
разговори по телефона и свързване на служители с външни лица, изготвяне на документи
(писма, молби, заявки), приемане на заявки, организиране на престоя на гости и/или
служители по време на командировка, организиране и подпомагане на фирмени събития и
други.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че ищцата не е изпълнила
задължението за изготвяне на писмен отчет, който съобразно уговореното в т.9.1 е следвало
да бъде изготвен до 3 дни преди прекратяване на договора, доколкото договорът е прекратен
с двумесечно предизвестие и който отчет съгласно уговореното е следвало да има
съдържанието, посочено в т.9.4 от трудовия договор. От една страна приетият като
доказателство отчет на ищцата (л.59) се твърди, че е представен на 23.01.2024г., т.е. повече
3
от месец преди прекратяване на трудовия договор. При това такъв отчет не може да обслужи
целите, за които е предвидено предаване на писмен отчет преди напускане на работата, а
именно да се обезпечи непрекъсваемост на текущата работа при смяна на служител,
приемственост в работния процес и организационна обезпеченост на административната
работа, която е била възложена на ищцата. Освен това представеният и приет като
доказателство отчет (л.59) няма и уговореното съдържание, свързано с текущи и
незавършени работни задачи, а съдържа описание на задължения на ищцата по
длъжностната характеристика в сбит вид. При това без значение е дали този отчет е
достигнал действително до знанието на работодателя, тъй като по същество не отговаря на
предвиденото в трудовия договор задължение на служителя съгласно т.9.1 и сл. В тази
връзка неотносими са показанията на св. Г. Станчев, защото от тях не се установяват
релевантни факти – предаване на писмен отчет от страна на ищцата до работодателя, а не
устно предаване на работата на следващия заел длъжността служител. Нито показанията на
този свидетел засягат конкретния начин, по който ищцата се домогва да докаже предаването
на писмения отчет – по имейл, а не чрез лично предаване в деловодство или отдел „Човешки
ресурси“ на работодателя.
Съдът намира обаче, че въпреки неизпълнението на задължението за предоставяне на
писмен отчет в полза на ответника не е възникнало право да получи уговорената в т.11
неустойка. Поначало в рамките на трудовото правоотношение работникът/служителя
отговаря имуществено пред работодателя за причинени вреди, която отговорност бива
ограничена – чл.203, ал.1 КТ и пълна имуществена отговорност – чл.203, ал.1 КТ, както и
отчетническата отговорност (която може да е пълна или ограничена – чл.207 КТ).
Отговорността на работника/служителя е ограничена, когато вредата е причинена по
непредпазливост при и по повод изпълнение на трудовите задължения – чл.203, ал.1 КТ и
чл.206, ал.1 КТ, а когато вредата е причинена умишлено, в резултат на престъпление или не
при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от
гражданския закон – чл.203, ал.2 КТ. В конкретния случай не се твърди и не се установява
неизпълнението на конкретното задължение по трудовия договор – представяне на писмен
отчет при напускане на работа, което се твърди, че е довело до вреди за работодателя –
дезорганизация на работния процес, да е било извършено умишлено. Деянието е умишлено
(както в наказателното, така и в гражданското право), когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал или допускал настъпването на тези последици ( чл.11, ал.2 НК). Няма данни ищцата
да е целяла или допускала вредосносния резултат, който се твърди от ответника – сериозна
дезорганизация на работния процес на ответника, като поначало умисълът в гражданското
право следва да се докаже от страната, която извлича благоприятни правни последици
(чл.154, ал.1 ГПК), а такова доказване не е проведено от страна на ответника. При това за
неизпълнението на конкретното трудово задължение при и по повод работата на ищцата
(поради непредпазливост – неполагане на дължимата грижа) нейната отговорност е
ограничена. Следва да се държи сметка, че отговорността по чл.203, ал.1 КТ (ограничена
имуществена отговорност) е само за причинени вреди (намаляване на патримониума на
работодателя – намаляване на актива или увеличаване на пасива), не и за пропуснати ползи -
чл.205, ал.1 КТ. Ограничената имуществена отговорност на работника/служителя е в размер
на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение – чл.206, ал.1 КТ.
В КТ е предвиден и специфичен ред за реализиране на ограничена имуществена отговорност
– издаване на заповед с посочване на основание и размера на вредата (чл.210, ал.1 КТ) и при
възражение от работника /служителя тази отговорност се реализира по съдебен ред (чл.210,
ал.3 КТ). Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойка, ако е валидно
уговорена, се дължи и ако вреди изобщо не са настъпили.
Предвид изложеното по - горе уговорката между страните по трудовия договор
4
работникът/служителят да носи отговорност в предварително уговорен размер (дори и без
да са настъпили вреди) при неизпълнение на трудово задължение, от което могат да
произтекат вреди, причинени по непредпазливост, е в противоречие с императивната уредба
за ограничената имуществена отговорност на работника /служителя, която определя, че
отговорност се носи само за настъпили вреди в конкретен размер (при съответния
законоустановен лимит на отговорността – чл.206, ал.1 и ал.2 КТ) и то само вреди под
формата на претърпяна загуба. Договорната свобода (чл.9 ЗЗД), израз на която е уговаряне
на неустоечни задължения, е ограничена от императивните правила на закона. Ирелевантни
са показанията на св. Петър Иванов, който дава сведения за това, че организацията на
работния процес на работодателя след напускането на ищцата е била разстроена, за това, че
непредаването на инвентарна книга от страна на ищцата е създало затруднения и относно
това че е била установена липса на офис техника, лаптопи и друга техника на значителна
стойност. Както се посочи по - горе, предмет на възражението за прихващане е вземане за
неустойка, при което поначало са ирелевантни конкретно настъпилите вреди (очакваните от
неизпълнението вреди са критерий за съобразяване на неустойката с добрите нрави), стига
уговорката за неустойката да е валидна. Възражението за прихващане няма за предмет
реализиране на ограничена имуществена отговорност на ищеца, при която вредите биха
били включени в предмета на доказване.
Предвид изложеното съдът приема, че уговорката за неустойка по т.11 от трудовия
договор е нищожна поради противоречие със закона – чл.26, ал.1 ЗЗД – императивния режим
на ограничената имуществена отговорност на работника/служителя, и поради това не
поражда правни последици.
Предвид горното възражението за прихващане е неоснователно, защото не е
възникнало насрещно вземане за неустойка по т.11 от трудовия договор. От това следва, че
предявеният иск следва да се уважи така, както е предявен.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцата, на която следва да се
присъди сумата от 900 лева – адвокатско възнаграждение, плащането на което е доказано
посредством представения договор за правна защита и съдействие, който служи и като
разписка за плащане на сумата.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на СРС държавна такса в размер на 187,63 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НБ Софтуер“ АД, ЕИК *********, адрес : гр. София, ул. „Й.В. Гурко“ №
64, ет.1, да плати на А. С. В., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано“ №
9, вх.Б, ет.4, офис 12 – адв. Г., на основание чл.222, ал.1 КТ сумата от 4690,74 лева –
обезщетение за оставане без работа за период от един месец след прекратяване на трудовия
договор със заповед № 069/29.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (29.04.2024г.) до окончателното плащане,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 900 лева – разноски.
ОСЪЖДА „НБ Софтуер“ АД, ЕИК *********, адрес : гр. София, ул. „Й.В. Гурко“ №
64, ет.1, да плати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата
от 187,63 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6