Р Е Ш Е Н
И Е
№ ................/04.05.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4853 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Б.л." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 20000,00 лв., съставляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
настъпили в резултат на настъпилата на 19.01.2017 г. трудова злополука, ведно
със законната лихва върху главницата от 19.01.2017 г. до окончателното им
изплащане.
В
исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Росица
Димитрова от САК поддържа, че в периода 03.09.2013г. - 03.05.2017 г. е заемал
длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)" при
ответника „Б.л." ООД. Сочи, че между курсовете, които били с обичайна
продължителност от една и две седмици, пребивавал между четири и десет дни в
София, където е постоянното му местоживеене. Излага, че само веднъж е посетил
офиса на ответника в гр.Варна за три години и осем месеца трудово
правоотношение. Твърди, че превозите му се възлагали по телефон, размяната на
документация ставала чрез куриер, а по банков път получавал пари за служебни
цели, командировки и възнаграждение. Товаро-разтоварната дейност се извършвала
в складове в и около София. На връщане от командировка в Западна Европа на
19.01.2017 г. влязъл в България със стока от Холандия, управлявайки
тежкотоварен автомобил над дванадесет тона с влекач марка „Скания", модел
Р420 с ДКН СА 4468 ТТ и полуремарке марка „Шмиц" с ДКН В 0318 ЕС, ищецът
претърпял около 13:50 ч. тежко ПТП на околовръстния път на гр. Видин при изхода
от града - път 1-1 (Е79), около 13-ти км. срещу изхода на РСПАБ. Катастрофата
била причинена по вина на другия участник, който при заледена пътна обстановка
внезапно предприел маневра обратен завой и отнел предимството на ищеца. Излага,
че е останал жив по чудо, а влекачът бил обявен за „тотална щета". Поддържа,
че дребни стъклени частици от счупеното предно стъкло му причинили повърхностни
рани по главата със струи кръв по челото. Воланът се набил в коремната област и
му причинил хематом от син до черен на цвят. Сочи, че от удара се сгънала кабината
на влекача, вследствие на което пръстите на десния му крак били затиснати от
педала на газата, получил и охлузни рани по краката. Твърди, че преживял
неописуем шок, не знаел къде е, нито дали все още е жив. Бил откаран веднага в
МБАЛ „Света Петка" АД, гр. Видин, където му били направени рентгенографии
на корем, гръден кош, бял дроб, на черепа и на шийните прешлени, пълна кръвна
картина и други изследвания. Поддържа, че отказал хоспитализация въпреки риска
за здравето си, тъй като се притеснявал за товарния автомобил и стоката в него,
а и бил необходим на служителите от КАТ за съставяне на документите,
констатиращи ПТП-то и вредите по автомобилите. След подписване на всички
документи на 20.01.2017 се прибрал в София с пътна помощ, която върнала влекача
на паркинга на околовръстния път. Поддържа, че бил в непрекъснат отпуск поради
временна нетрудоспособност от. 23.01.2017 г. до 25.02.2017 г. Бил бавноподвижен
и не трябвало да вдига тежко повече от два месеца. Налагало се в ежедневието да
му помагат приятели и роднини. Приемал болкоуспокояващи. Твърди, че загубил
съня си от стреса, измъчвали го често безпокойство и тревожност. За разсейване
на отоците в коремната област, както и за справяне с болезнените и ограничени
движения в лумбалната област, посещавал двадесет дни физиотерапия, при
назначени по десет процедури на лечение с нискочестотни токове и с ултразвук. Твърди,
че сините до черно петна от натъртванията изсветлели за около два-три месеца,
но отокът, наподобяващ дебело плътно въже, в долната част на коремната област
към слабините се усещал до преди няколко месеца и причинявал на ищеца постоянни
болки от опъна при движение. Вследствие на ПТП започнал да го боли кръста,
което наложило периодични масажи. Излага, че работодателят не изпълнил
задължението си да декларира пред ТП на НОИ трудовата злополука и
производството пред НОИ било образувано по реда на чл.57, ал.2 от КСО по негова
декларация. Твърди, че с разпореждане № 5104-03-76/13.04.2018 г., в сила от
04.05.2018 г., НОИ, ТП-Варна признал злополуката за трудова - „Повърхностна
травма на други части от главата'", „Съчетана травма глава - корем.
Контузия на долната част на гърба и таза. Контузио ет хематома париетис
абдоминис ант...Хематома ет инфилтратус регио ингуиналис синистра". За
описаните неимуществени вреди от трудовата злополука изразяващи се във временна
неработоспособност, физически и психически травми - охлузвания, натъртвания,
отоци, болезнени и ограничени движения, слабост, преживян силен стрес, загуба
на сън, чувство на тревожност, обида от неангажираното отношение на
работодателя към преживяното, претендира обезщетение в размер на 20000,00 лв.
Претендира и законната лихва върху главницата от датата на злополуката - 19.01.2017
г., до окончателното ѝ изплащане.По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Б.л." ООД е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез адв. Росен Живков, с който се поддържа, че искът е
частично основателен. Не оспорва трудовия характер на злополуката от 19.01.2017
г., наличието на трудово правоотношение между страните към този момент,
мястото, времето, механизма на настъпване на
злополуката, така както е описана от ищеца, както и вината на другия водач.
Оспорва продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания от
ищеца, като счита иска за завишен. Излага, че с писмо през ноември 2017 г.
ищецът го поканил да му заплати сумата от 20000,00 лв. или щял да декларира
злополуката пред НОИ по реда на чл. 57 ад. 2 от КСО. Сочи, че от края на
отпуска поради временна нетрудоспособност до прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие на 03.05.2017 г., ищецът изпълнявал трудовите си задължения,
включително товарене и разтоварване на камион. Проведените два курса за този
период сочат, че ищецът е бил в състояние да изпълнява трудовите си задължения,
а претърпените болки и страдания не били толкова продължителни и интензивни колкото
твърди ищеца. Поддържа съпричиняване доколкото в амбулаторен лист №
000278/07.02.2017 г. за преглед ищецът признал, че при падане контузил
лумбосакралната област и получил хематом, който се разнесъл. Оспорва
твърденията на ищеца, че е приемал болкоуспокояващи и е посещавал физиотерапия.
Моли за отхвърляне на по-голямата част от иска и съразмерно присъждане на разноски.
Ц.
Васиев И., трето лице – помагач на страната на ответника, не изразява
становище по делото.
„Д.з.“ АД, трето лице – помагач на страната на ответника, е оспорилo механизма за настъпване на ПТП, за което се твърди, че вина
изцяло има ищеца или евентуално е налице съпричиняване, поради несъобразяване с
действителната обстановка и предприемане на необезопасена маневра, с която
вместо да избегне другото МПС е реализирал такова. Застрахователят
сочи, че в КП за ПТП е неясно кое
предимство е било отнето. Оспорва настъпването на телесните
увреждания и тяхната причинно-следствена връзка с ПТП-то, в която връзка сочи,
че претенциите са завишени. Оспорва и акцесорните
претенции.
В
първо съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Димитрова, допълва твърденията си във връзка с депозирания отговор по чл. 131
от ГПК като излага, че е затаил трудовия характер на травмите си пред лекарите
в София поради телефонната заплаха от работодателя, че в противен случай ще понесе
всичките му неприятности и разноски.
В
о.с.з. ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Живков, отрича ищецът
да е бил заплашван по телефона, като поддържа че след злополуката са водени
разговори предимно със сина му и то по въпроси свързани с организацията на
работата на пострадалия.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна:
По
делото не е спорно, а и от представените преписи от Трудов договор № 006/02.09.2013 г., Споразумение № 00001/02.05.2017г. за прекратяване на трудово
правоотношение
и трудова книжка се установява, че в периода 02.09.2013 г. – 02.05.2017 г. ищецът
е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“ при
ответника „Б.л." ООД.
Като
доказателство по делото е приета преписка по съставяне
на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21/2017г. от
сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Видин. Съдът констатира,
че по неизвестни причини преписката изпратена от РУМВР – гр. Видин не съдържа Протокол за ПТП № 1316954/13.01.2017г., който обаче е представен в препис с
исковата молба.
Видно
от текста на двата протокола, както и на докладната записка изготвена от
съставилия ги полицейски служител, на 19.01.2017 г, около 13:50 ч., полицаи от
група „Пътен контрол“ към РУМВР – Видин са посетили местопроизшествие в гр.
Видин находящо се на път I-1 (Е79), км 13,000,
„срещу изхода на РСПАБ“. Като участници в ПТП са констатирани третото-лице
помагач Ц.В.И., ЕГН **********,***, водач на специален автомобил марка „Волово“ с ДК № СА7839ХА, собственост
на „Фейвър къмпъни“ ЕООД и ищецът П.В. ***, с влекач марка „Скания“ с ДК №
СА4468ТТ с прикачено полуремарке, собственост на „Вип транспорт София“ ЕООД. В
документите е посочено, че ПТП е настъпило когато при движение в посока от гр.
Видин към гр. Дунавци водачът на МПС „Волво“ е предприел обратен завой, при което е отнел
предимството на другия учстник. Полицейските служители са възприели на място
деформации по цялото увреждащо МПС и по предната и страничната част на другото,
а като материална щета е отразен и един брой стълб за улично осветление. В
докладната записка е отразено, че водачът Пеутрунов е леко ранен, а в протокола
е посочена диагноза по МКБ S 00.8 – „Повърхностна
травма на други части на главата”.
Видно
от постановление на прокурор при РП-Видин от 03.07.2017 г. дружеството
собственик на управляваното от ищеца МПС е поискало прекратяване на ДП № 3М
19/2017 г. по описа на ОД на МВР – Видин, образувано във връзка с процесното
ПТП за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал.1,
от НК, по причина че застраховката на камиона е покрила щетите.
От
наказателно постановление № 170953-001299 от 31.07.2017 г., издадено въз основа
на постановлението за прекратяване на РП-Видин, както и от представения от
ищеца в препис АУАН № 764254/19.01.2017 г. се установява, че във връзка с
процесното ПТП на третото-лице помагач Ц.В.И. са наложени три отделни административни
наказания – глоби, за това че: не е съобразил поведението си с пътната
маркировка, като е предприел обратен завой при непрекъсната линия - нарушение
на чл. 6, т.1 от ЗДвП; не е пропуснал попътно движещото се МПС при обратен
завой, извършен при недостатъчна ширина и така причинил ПТП; че не носи
свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Като правни основания за
налагане на глобите са посочени чл. 185 от ЗДвП, чл. 179, ал.2 вр. чл. 179,
ал.1, т.5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП.
Видно
от представения с исковата молба лист за преглед на
пациент в КДБ № 1124/19.01.2017 г., издаден от МБАЛ-Света Петка АД – Видин (съобразно вписания рагистрационен номер не
лечебното заведение), ищецът е бил приет в болницата в периода 14:15 ч. до
15:40 ч. по повод ПТП между ТИР и снегорин, за което били уведомени органите на
МВР. Пред медика пострадалият е съобщил, че има ясен спомен за случилото се,
няма гадене, повръщане, световътреж, а само главоболие. При прегледа е
установено добро общо състояние на ищеца, който е бил контактен, адекватен,
ориентиран за време и място. Установена е охлузна рана на челото и двете
колена. Поставената водеща диагноза по МКБ е S 00.8 –
„Повърхностна травма на други части от главата“. На ищеца са направени кръвни
изследвания, както и рентгеонграфии на гръден кош и бял дроб, корем, череп,
шийни прешлени. На пострадалия е направена инжекция против тетанус и е взета кръвна проба за алкохол. Същият
собственоръчно е декларирал, че отказва хоспитализация след като е уведомен за
риска, който поема.
Ищецът е представил по делото и
резултатите от рентгенографиите, според които не са установени травматични
изменения, както и личната си амбулаторна книга.
На
следващо място от болничeн лист
№ Е20166538317/23.01.2017 г.,
продължен с № Е20178394094/07.02.2017г. и № Е20178394153/ 20.02.2017г., се установява, че
ищецът е бил в непрекъснат болничен поради временна нетрудоспособност за периода
23.01.2017 г. – 25.02.2017г. И в трите болнични листа като причина за възникване на оплакванията е вписана нетрудова
злополука. Първият е издаден при диагноза „повърностна травма на други части от
главата“, а последвалите с които е удължен за „съчетана травма глава корем,
контузия на долната част на гърба и таза“ и „контузия на долната част на гърба
и таза“.
Видно
от амбулаторен лист № 000278/07.02.2017г. издаден от лекар
специалист по физикална и рехабилитационна медицина (съобразно посочения в лист
кода на специалността по Приложение № 6 към Националния рамков договор за
медицинските дейности за 2020 - 2022) на ищеца е назначено лечение с
нискочестотни токове и ултразвук за по десет дена, в следствие на болезнени и
ограничени движения в лумбалната област, при анамнеза за падане преди три
седмици в тази област, както и за разнесен хематом.
Видно
от писмо изх. № 5104-03-76/2/28.05.2018 г. НОИ чрез ТП – Варна е уведомило ищеца, че разпореждане №
5104-03-76/13.04.2018г. на НОИ е влязло в законна
сила на 04.05.2018 г.
От
текста на самото разпореждане се установява, че след като е бил сезиран от
ищеца на 08.12.2017 г., на основание чл. 55, ал.1 от КСО администативният орган
е приел процесното ПТП за трудова злополука, вследствие на която е настъпила
повърхностна травма на главата, съчетана травма глава-корем и контузия на
долната част на гърба и таза.
Ответникът
е представил покана от м.11.2017 г., с
която ищецът го е поканил да му заплати сумата от 20000,00 лв. като обезщетение
за преживаните в следствие на трудовата злополука неимуществени вреди.
От
приложените пътни листи за товарен автомобил, извършващ
международен превоз серия Т № 002597/11.01.2017 г., № 284126/04.03.2017 г. и Т № 234130/19.03.2017 г. се установява, че
ищецът е шофирал товарен автомобил в периодите 11.01.2017 г. – 20.01.2017 г.
(пробег 4860 км), 04.03.2017 г. – 11.03.2017 г. (пробег 4492 км) и 19.03.217 г.
– 25.03.2017 г. (3992 км).
Ищецът е ангажирал и гласни
доказателства по делото посредством разпитите на свидетелите Райка Методиева
Петрунова – съпруга на страната, и Нели Григорова Григорова, живуща на
фактически начала със сина на ищеца.
Съпругата
на ищеца сочи, че разбрала за катастрофата причинена от снегорина лично от съпруга
си, който се прибрал вкъщи в шок и с порезни рани и стъкла по главата.
Пострадалият имал лепенка на челото, хематом на слабините, охлузвания по
краката, оплаквал се от главоболие и болки в кръста, и смятал, че по чудо е
останал жив. От него свидетелката разбрала, че на пострадалия му била оказана
медицинска помощ във Видин, но отказал хоспитализация за да не оставя без
надзор стоката, която вози. Работодателят му проявил безразличие към
злополуката и заплашил ищеца, че ще има големи проблеми ако си вземе болничен
за трудовата злополука. Ищецът дълго време се възстановявал от катастрофата и
ходил на физиотерапия общо за тридесет дни, както и на нагревки за десет дена.
Приемал за около месец болкоуспокояващи, страдал от проблеми и със съня.
Движенията му били забавени, ищецът трудно ставал и сядал за около три месеца,
а болките в кръста продължили около година. Впоследствие излага, че последните
продължават и понастоящем. На ищеца се наложило да търси чужда помощ за
изправяне и обуване, както и за излизане от дома. Притеснявал се, че не може да
се грижи за семейството си. Върнал се на работа през март 2017 г., но не бил
напълно възстановен.
Свидетелката Григорова излага, че
познава ищеца от четири години и де факто е негова снаха, като именно от сина
му с когото живее на съпружески налчала разбрала за катастрофата причинена от
снегорина. Видяла пострадалия най-късно на следващия ден след връщането му в
София. Той бил в шок, с охлузвания и порезни рани от стъкло по лицето си и ходел
прегърбен. Оплакал се от болезнен оток ниско в слабините. Накуцвал от травма в
пръста на десния крак, страдал и от главоболие. Свидетелката разбрала, че
веднага след злополуката ищецът бил откаран в болница във Видин, но отказал
хоспитализация, защото носил отговорност за стоката в камиона. В София личният
му лекар назначил изследвания, физиотерапия и нагревки. За около два-три месеца
му било трудно да се движи и изпитвал болка при ставане, клякане и лягане,
което му пречело на нормалния ритъм на живот. Заради болките през първия месец
след катастрофата ищецът не можел да си върже сам обувките, нито да се обуе или
преоблече, да вдига тежко, както и да спи спокойно. Ищецът споделил , че е
обиден от липсата на интерес от работодателя към състоянието му. Последният го
накарал да се върне на работа през март
2017 г., но ищецът не бил възстановен напълно физически и психически, защото имал
проблеми със съня и изпитвал силна болка в слабините и кръста. Свидетелката
сочи, че болките в слабините продължили около година, а тези в кръста
съществували и понастоящем. Излага, че пострадалият не е въстановен психически от злополуката и непрекъснато се
връща към нея като споделял, че само Господ го е запазил жив.
Чрез
съдебна поръчка пред СРС е изслушано заключението на съдебно-медицинска
експертиза изготвена от вещото лице М.Х.М.. Експертът е констатирал следните
травматични увреждания като следствие на злополуката: 1) контузия на главата с
охлузна рана и наличие на чужди тела (стъкла); контузия на гръдния кош; 2) контузия
на долната част но корема и таза; 3) контузия с охлузна рана на лявата
ингвинална област с развитие на инфилтрат и хематом на дясната ингвинална област;
4) контузия на гръдния и поясния отдели на гръбначния стълб; 5) контузия с
охлузна рана на дясното коляно; 6) контузия с оток на пръстите на дясното
ходило. Съдебният медик сочи, че установените повърхностни контузии са
придружени с развитие на кожни и подкожни кръвоизливи, на посттравматичен оток,
болков симптом и смущения във функцията. Най-значим бил хематома на предната
коремна стена причинен от волана, тъй като имало по - тежки разкъсвания на
меките тъкани, и голям посттравматичен оток, който отзвучал много бавно.
Експертът поддържа, че контузията на
гръбначния стълб е довела до продължителни болки и функционални ограничения. В
обобщение сочи, че травмите поединично и в съвкупност са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, както и силни болки в
острия период, които постепенно отзвучавали. Експертът сочи, че ищецът е
изпитвал страдания вследствие на затрудненията, които е имал в началото с
придвижването и ежедневния тоалет. По отношение на проведеното лечение излага,
че то е продължило 34 дни, а възстановяването около година. Лечението било
болнично с хирургическа обработка на раните, както и амбулаторно с прием
на болкоуспокояващи, прилагане на кожни
мехлеми, и функционален покой на засегнатите зони. Вещото лице е установило
проведено физиолечение и рехабилитация, както и че понастоящем функцията на
засегнатите анатомични области била възстановена, а пострадалият се чувства
добре, кляка напълно, ходи на пръсти и пети без затруднения. Експертът е
констатирал, че и понастоящем продължават проблеми на ищеца със съня и
спомените за инцидента. Посочил е, че по делото няма данни за контузия в лумбосакралната
област около датата на ПТП, но сочи, че при натиск от волана по предния отдел
на тазовия пръстен е възможна травма на поясния отдел на гръбначния стълб,
която да доведе до проява на симптоматика. Съдебният медик е дал заключение, че
изпълнението на трудовите задължения на ищеца след 27.02.2017 г. е могло да доведе
до по - бавно отзвучаване на оплакванията и по - дълъг възстановителен период.
В
о.с.з. вещото лице излага, че поради връзката помежду им е възможно при удар
върху тазовия пръстен натоварването да се пренесе в гръбначния стълб - сакралната
и поясната области, поради което е възможно да има оплаквания и от гръбначния
стълб.
Чрез съдебна поръчка пред РС- Видин е
изслушано заключението на съдебно-автотехническата експертиза изготвена от
вещото лице Р.П.И.. Експертът е констатирал, че ПТП е настъпило на твърдяните
дата и място, като двете МПС са се движили успоредно в една посока. Влекачът с
ремарке управляван от ищеца се е движил в лява пътна лента със 78 км/ч, а
снегоринът в дясната с 15 км/ч, и когато МПС били на разстояние около 11 метра,
специализираният автомобил внезапно отнел предимството на другия участник като
започнал да прави обратен завой в опасната му зона. Вещото лице сочи, че е последвал
неизбежен удар между челната част на влекача и лявата странична част на
снегорина, като и двата автомобила спрели в левия заснежен банкет и получили
тотални щети. Според заключението ищецът не е могъл да предотврати ПТП по
какъвто и да е било начин, поради внезапното отнемане на предимството.
В о.с.з. вещото лице излага, че скоростта на
участниците в катастрофата не е измерена с тахографи поради деформирането им,
както и че ударът е бил неизбежен.
Други релевантни доказателства не са приети
по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Съобразно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. По смисъла чл. 55 от КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
Доколкото в случая се твърди, че временната
нетрудоспособност е възникнала при ПТП причинено от водач - трето за
предприятието лице, отговарящият по чл. 200, ал.1 от КТ работодател има правен
интерес при евентуално уважаване на иска срещу него да предяви регресни
претенции срещу деликвента на основание чл. 54 от ЗЗД, който повелява, че
когато няколко лица макар и на различни основания отговарят за едни си същи
вреди, крайната отговорност за репарирането им следва да бъде понесена от този,
който действително ги е причинил. Ответникът има правен интерес от насочването
на регресна претенция по чл. 54 от ЗЗД и към застрахователя на деликвента по
„Гражданска отговорност“, който отговаря в същия обем като причинителя на
вредата тъй като е пряко задължен по закон на основание чл. 432 от КЗ (в този
смисъл Решение № 395/1010.2012 г. по гр. д. № 1538/2011 г. на
ВКС, Решение № 321/26.04.2010 г. по гр. дело № 4161/2008 г. на ВКС). В случая
ответникът е предпочел да привлече твърдяния деликвент и неговия застраховател
в процеса като трети лица – помагачи.
За да се приеме за установен по делото фактическият
състав на обективната отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 от КТ ищецът
следва да докаже в процеса следните кумулативно необходими предпоставки: 1)
наличие на трудово правоотношение с ответника- работодател, 2) че на 19.01.2017
г. по време на изпълнение на работата е претърпял ПТП, вследствие на което е
получил травматични увреждания, 3) претърпени неимуществени вреди и техния
размер и 4) причинна връзка между трудовата злополука и вредите.
В случая както главните
така и подпомагащите страни не спорят, а и писмените доказателства еднопосочно
установяват, че към датата на твърдяното ПТП ищецът и ответника са били в
трудовоправна връзка за изпълнението на длъжността „шофьор, товарен автомобил
(международни превози)“.
По делото липсва спор и че на 19.01.2017 г. е възникнало
ПТП на главен
път Е79 в района на гр. Видин с участници - ищецът П.В.П. и третото-лице помагач Ц.В.И.. Не е спорно, и че застрахователното покритие
по „Гражданска отговорност“ на деликвента е обезпечавано от третото-лице помагач
„Д.з.“ АД. Освен това тези
обстоятелства се установяват пълно и главно и от неоспореното съдържание на констативния
протокол за ПТП с пострадали лица № 21/2017 г. и протокола за ПТП с материални
щети № 1316954/13.01.2017 г. Предствените в препис протоколи притежават всички
необходими реквизити предвидени в съответните образци Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 1 и Приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия. Наред с
това документите са съставени от органите на полицията именно при изпълнение на
служебни задължения в хипотезата на чл. 125, т.1, предл.2 от ЗДвП, която
повелява службите за контрол на МВР задължително да посетят мястото на ПТП,
когато има ранен човек. При това положение редовните от формална страна протоколи
се ползват с материална доказателствена сила по делото относно обстановката
заварена на местопроизшествието от 19.01.2017 г., включително относно наличието
на травматични увреждания по тялото на ищеца в този близък до злополуката
момент.
На практика ответникът не е възразил по фактите така
както са изложени в исковата молба извън вида на получените травми и обема на търпяните
неимуществени вреди, поради което съдът приема, че главната страна не оспорва възникването
на гаранционно-обезпечителната си отговорност по чл. 200 от КТ, който факт се
установява и от влязло в сила Разпореждане № 5104-03-76/13.04.2018 г. на НОИ,
с което компетентният административен орган е признал катастрофата от
19.01.2017 г. за трудова злополука по задължителен за пострадалия и
работодателя начин.
Механизмът на самото ПТП, както и причинно-следствената
връзка между него и получените травми обаче са изцяло оспорени от застрахователя
по „Гражданска отговорност“ на деликвента Ц.В.И., който
поддържа, че ПТП е причинено от ищеца поради несъобразяване с пътната обстановка
и необезопасена маневра, а в евентуалност е съпричинено.
Застрахователят
като трето-лице помагач има право независимо от
подпомаганата страна да противопостави на ищеца тези самостоятелни възражения в
процеса, в който е привлечен като подпомагаща страна, доколкото макар и на
различно основание – чл. 432 от КЗ, той отговаря за едни и същи вреди с
платилия работодател, но не солидарно. Този идентитет на вредите налага извода,
че макар и по спор от трудов характер по чл. 200 от КТ мотивите на решението ще
обвържат застрахователя относно фактите дали катастрофата от дата 19.01.2017 г.
е възникнала изцяло или от части по вина на застрахования-деликвент, както и за
наличието на причинно следствена връзка с травмите на ищеца. С настоящото
решение именно тези факти ще бъдат установени по съдебен път между ответника и
подпомаганите страни и в случай, че съдът уважи иска по чл. 200 от КТ същите
няма да могат да бъдат ревизирани при последващо дело по чл. 54 от ЗЗД между
платилия работодател и застрахователя или делкивента. При това положение поради
висящия спор относно правнорелевантни факти с една от подпомагащите страни ищецът
дължи пълното им и главно доказване в процеса, въпреки че ответникът не е възразил
по осъществяването им.
В
случая за установяването на оспорения механизм на ПТП съдът не гради изводите
си единствено въз основа на посочените по-горе протоколи. Макар същите да са
съставени по законоустановения ред самото произшествие не е реализирано в
присъствието на длъжностните лица, които са ги изготвили. Поради това последните
не са имали лични възприятия за действията на участниците в ПТП преди, по време
и в първите минути след реализирането на сблъсъка, следователно протоколите за
ПТП не се ползват с обвързваща доказателствена сила в частта, в която сочат, че
катастрофата на 19.01.2017 г. е настъпила точно по вина на третото лице –
помагач Ц.В.И..
От
друга страна изводите на полицейските служители, че именно водачът на снегорина
е отнел предимството на ищеца при извършването на обратен завой и така е
причинил удара между двете МПС-ва, кореспондират напълно на заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
намира за обективно, пълно и компетентно. То установява, че на процесната дата при
еднопосочно движение
на двулентов прав пътен участък по главен път Е79, управляваният от ответника с
15 км/ч снегорин внезапно започнал извършване на маневра обратен завой от
дясната лента и така навлязъл в съседната лява отнемайки предимството на ищеца,
който управлявал в лявата лента товарен автомобил със 78 км/ч. Тази фактическа обстановка не е оспорена от застрахователя, нито изводите на вещото
лице, че ищецът по никакъв начин не би могъл да предотврати последващият сблъсък
между двете МПС-ва, вината за който носи изцяло водача на снегорина.
Последният е конституиран в процеса като трето лице –
помагач, но не е оспорил вината си, която съдът намира, че се установява и от приобщената административно-наказателната
преписка по издаването на наказателно постановление № 170953-001299/31.07.2017
г. и АУАН № 764254/19.01.2017 г., с което Ц.В.И. е наказан за три
нарушения, включително на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5,
предл. 4 от ЗДвП за това, че е причинил процесното ПТП като не е пропуснал
попътно движещото се МПС при обратен завой, извършен при недостатъчна ширина. Вярно
е, че както наказателното постановление, така и постановлението от 03.07.2017
г. на Районна прокуратура – Видин за прекратяване на образуваното във връзка с
катастрофата ДП № 3М 19/2017 г. нямат правната силата на присъда по смисъла на
чл. 300 от ГПК относно правнорелевантния за настоящия спор факт дали Ц.В.И.
е извършил описаното в тях виновно деяние съставляващо престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „а“ във вр. с чл. 342, ал.1, от НК, съответно противоправно нарушение
на чл. 179, ал.1, т.5, предл. 4 от ЗДвП. От друга страна НП е влязло в сила
като необжалвано от санкционираното лице, което обстоятелство следва да се
тълкува като недвусмисленото му признание, че носи отговорност за реализиране
на процесното ПТП.
На следващо място по делото се установява и наличието
на общо оспорената от третото-лице застраховател причинно-следствена връзка между
ПТП и травматичните увреждания на ищеца. В частност връзката на обусловеност се
доказва от неоспореното заключение на СМЕ, което съдът приема за обективно,
компетентно и пълно и изцяло корелиращо както с протоколите съставени от
органите на полицията, така и с листа за преглед издаден от МБАЛ-Света Петка АД – Видин, който сочи, че ищецът е бил приет в
болницата в периода 14:15 ч. до 15:40 ч. по повод на получени травматични
увреждания от ПТП. Сраните по делото не са оспорили посочените документи, както
и изводите на вещото лице за вида и степента на тези увреждания, нито пък са
събрани доказателства, които да ги оборват и да сочат на друго. Поради това
формираната доказателствена съвкупност доказва настъпването в следствие на ПТП на
прецизираните със заключението на СМЕ шест отделно обособени групи травматични
увреждания на главата, гръдния кош, долната част на корема и таза, гръбначния
стълб, дясното коляно и по пръстите на дясното ходило, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота
В
обобщение коментираните по-горе официални писмени документи, както и
заключението на САТЕ и СМЕ по непротиворечив начин установяват, че катастрофата
на 19.01.2017 г. е възникнала изцяло по вина на водача Ц.В.И., както и че в резултат на нея ищецът е получил травматични
увреждания. Тези доказателства не са оспорени от застрахователя, поради което и предвид пълната
липса на доказателства в полза на твърденията на подпомагащата страна съдът
приема за неоснователни възраженията ѝ, че катастрофата е съпричинена изцяло
или отчасти от несъобразяване на ищеца с действителната обстановка и поради предприемане на необезопасена
маневра, както и че травмите му не са били в причинно-следствена връза с ПТП.
От
горното съдът приема за установено, че ПТП възникнало с ищеца П.В.П. на 19.01.2017 г. по вина на Ц.В.И. представлява трудова злополука по
смисъла на КСО и КТ, поради което искът по чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение от работодателя за претърпени от ищеца вреди се
явява основателен и следва да се уважи.
Размерът на дължимото обезщетение, в частност видът на
получените травматични увреждания и интензитетът на търпените болки и страдания,
е оспорен от ответника и третото-лице помагач „Д.з.“ АД.
Съобразно критерия за
справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са броя, видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му
положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
В
случая неоспореното заключение на СМЕ установява, че в пряка причинно-следствена
връзка с травмите получени при трудовата злополука ищецът е търпял
неимуществени вреди под формата на силни болки в острия период след ПТП, като
болките от контузията на гръбначния стълб са били продължителни. Отново
от СМЕ се доказва, че болките са наложили прием на болкоуспокояващи, както и че
ищецът е изпитвал страдания вследствие на затрудненията, които е имал в
началото при движение и ежедневен тоалет. Събразно показанията на свидетелите Райка Методиева Петрунова и Нели Григорова Григорова тези затруднения съдът
приема, че са продължили за около три месеца, а в първия месец са наложили и чужда помощ при обуване, ставане и преобличане. Действително
показанията и на двете свидетелки следва да се кредитират при условията на чл.
172 от ГПК, доколкото първата е съпруга на ищеца, а втората неформален роднина
по сватовство от първа степен. В същото време сама по себе си съпружеската или
роднинската връзка между свидетел и страна в процеса не е годна да девалвира изцяло
доказателствената стойност на дадените показания, а и обикновената житейска
логика сочи, че точно поради близката връзка с ищеца, сведенията изнесени от двете
свидетелки са плод на преки и де факто ежедневни наблюдения върху всички
аспекти от живота му. Поради това съдът приема за обективни показанията им, че
непосредствено след катастрофата ищецът е бил в шок, изпитвал е болки в
главата, ниско в слабините, в кръста и по пръстите на десния крак. Гласните
доказателства в случая установяват и настъпил психологически травматизъм,
доколкото съдържат данни за това, че ищецът е имал проблеми със съня, изпитвал
е притеснения от невъзможността да полага грижи за семейството си като негов
глава, както и че в съзнанието на пострадалия продължават да се съживяват
спомените за злополуката.
Видно от горното макар физическите травми
да не са били животозастрашаващи или под формата на фрактури,
нито пък да са довели до трайни последици като например обективно
загрозяване, то във възстановителния период, продължил около година съобразно СМЕ и свидетелските
показания, тези увреждания са довели до значително влошаване
в качеството на живот на ищеца. Този извод всъщност се подкрепя не само от
събраните доказателства, но и от правилата на обичайната житейска логика. В
случая по делото се доказа, че ударът между
снегорина и управлявания от ищеца товарен автомобил е настъпил фронтално за
камиона, при скорост от близо 80 км/ч, а силата на кинетичната енергия, която
тялото на пострадалия е понесла вследствие на високоскоростния сблъсък се
илюстрира най-добре от обстоятелството, че стълкновението е причинило тотална
щета и на двете участващи МПС-ва от тежък клас (съобразно изводите на САТЕ).
Следователно не подлежи на разумно съмнение съждението, че процесното ПТП е
било от естество да причини на ищеца цял комплекс от постепенно отшумяващи силни
негативни усещания, включително физическа
болка, уплах и стрес.
Към неимуществените вреди, които следва да се вземат като база за
определяне на заключението обаче не могат да бъдат калкулирани негативните
емоции, които се твърди, че ищецът е претърпял вследствие на неглижиращо
злополуката поведение на работодателя. Последното дори и да е вярно може бъде прието
като правопораждащ факт за отделно деликтно правоотношение, но не представлява
пряко следствие от процесното внезапно увреждане на здравето настъпило на 19.01.2017
г. Следователно субективното отношение на работодателя към трудовата злополука не
попада сред елементите на причинно-следствената верига свързваща ПТП и последващите
от него увреждания, поради което и не следва да се съобразява при
овъзмездаването им.
При съобразяване на горното и общоизвестната
икономическа конюнктура в страната за процесния период (включително отчитайки
размера на средната брутна работна заплата за страната през 2017 г. от 1037,33
лв. според публично достъпните данни на НСИ), както и влезли в сила решения по
дела за обезщетяване на вреди от съпоставяеми
травми (Решение
№ 4708/21.11.2018 г. по гр.д. № 6771/2018 на ВРС; Решение № 315/03.11.2017 г.
по в.гр.д. № 520/2017 на Окръжен съд - Враца; Решение от 16.4.2020 г. по в.т.д.
№ 105/2020 на Окръжен съд - Варна) съдът счита, че за
репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на трудовата
злополука от 19.01.2017 г. е необходима сумата от 6500,00 лв.
В случая съдът намира,
че не са налице основания за редукция в размера на обезщетението.
В тази връзка е неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване, в смисъл че част от търпените болки
и страдания след ПТП от 19.01.2017 г. всъщност се дължат на падане отразено в амбулаторен лист № 000278/07.02.2017 г. Това е
така доколкото неоспореното заключение на СМЕ сочи, че физикалната и
рехабилитационна терапия назначена с
амублаторния лист е за лечение именно на последиците от уврежданията при процесното ПТП. Наред с това снетата от ищеца анамнеза
показва, че твърдяното падане съвпада изцяло с датата на злополуката. Отделно
от това ответникът не е оспорил , че представените по делото медицински
документи удостоверяващи временната неработоспособност на ищеца са издадени във
връзка именно с получените травми от катастрофата, независимо, че в отразената
анамнеза, по подобие на амбулаторния лист от 07.02.2017 г., изрично е посочено,
че оплакванията са следствие на злополука с нетрудов характер.
Неоснователно е и възражението
на застрахователя по „Гражданска отговорност“, че ищецът е причинил или
съпричинил ПТП поради несъобразяване с
действителната обстановка и предприемане на необезопасена маневра. Развиването на отделни доводи в подкрепа на този извод на съда се явява
излишно доколкото по-горе подробно са изложени съображенията на съда в полза на
обратната теза, че процесното ПТП е причинено изцяло по вина на третото-лице
помагач Ц.В.И..
В обобщение претенцията на ищеца следва да се уважи до
сумата от 6500,00 лв., а за разликата до първоначално предявения от 20000,00
лв. да се отхвърли като неоснователна.
Предвид частичната основателност на главната претенция следва да се уважи и
акцесорната за лихва за забава в размер на законната лихва върху обезщетението
от датата на увреждането до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора и своевременно
направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска.
С представените списъци по
чл. 80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие ищецът и ответникът са
доказали действително направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
от съответно 1100,00 лв. и 2100,00 лв. с ДДС, като оветникът е внесъл и депозит за СМЕ
от 100,00 лв. Следователно и с оглед постигнатия от страните правен резултат в
производството на ищеца следва да се присъди сумата от 357,50 лв. на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, а на ответника от 1485,00 лв., на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Досежно разноските за
самолетни билети от 250,00 лв. за пътуване София – Варна – София във връзка с
явяване в о.с.з. на процесуалния предтавител на ищеца, страната би могла да
репарира тези разходи евентуално в друг процес, но не и в настоящия. Последното
следва от характера на отговорността по чл. 78, ал.1 от ГПК, която е ограничена
с оглед въведеното концентрационно начало в процеса и се свежда до присъждането
на заплатени държавни такси по делото, внесени възнаграждения за вещи лица и за
явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и за
изплатеното възнаграждение за един адвокат (в този смисъл - Определение №
379/16.10.2018 по дело № 3121/2018 на ВКС, ГК, III г.о.).
Доколкото производството е
по трудов спор и ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, наред с
което за депозит за вещо лице по СМЕ от бюджета на съда е платена сумата от 200,00
лв., на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна
такса от 260,00 лв. и 65,00 лв. разноски за експертизи или общо 325,00 лв.
съобразено с уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Б.л." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на
П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
6500,00 лв., съставляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
настъпили в резултат на настъпилата на 19.01.2017 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата,
от 19.01.2017 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Б.л." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ за разликата над 6500,00 лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Б.л." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***,
да
заплати на П.В.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 357,50 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „Б.л." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 1485,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.л." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 325,00 лв., представляваща
дължимите в производството такси и разноски, съразмерно с уважената част от
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е
постановено при участието на Ц.В.И., ЕГН **********, с адрес: *** като трето лице-помагач на страната на ответника
„Б.л." ООД.
Решението е
постановено при участието на „Д.з.” АД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** като трето лице-помагач
на страната на ответника „Б.л." ООД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: