№ 437
гр. Б., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120201694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на С. В. Ф.
с ЕГН ********** от гр.Б., чрез адв.А. АК-Б. със съдебен адрес в гр.Б., ул...., против
наказателно постановление №23-0769-000051 от 06.02.2023г издадено от началник група в
ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“ –Б., с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на
основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от това наказателно постановление е останал жалбоподателят. Счита
същото за незаконосъобразно. Излага съображения, че административното нарушение е
било извършено при несъставомерност от субективна страна. Посочва, че е
незаконосъобразно. Моли да бъде отменено. Претендират се разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява
лично.Явява се негов процесуален представител. Поддържа жалбата, не сочи нови
доказателства. Претендира разноски.
За АНО редовно призован не се явява представител. Не изразява становище по
жалбата.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице
посочено в наказателното постановление като нарушител пред териториално и материално
компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и процесуално допустима.
1
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните причини:
На 22.08.2022г, около 23,20 часа свидетелите В. С. и А. Н. на длъжност
мл.автоконтрольори при МЗБР С. в гр.Б. , на бул.“М. Л.“ до дом № ... в посока ул.“С.“
спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ с рег.№.... Установили, че
водачът на автомобила бил жалбоподателят С. Ф. с ЕГН ********** от гр.Б.. След
направена справка в служебния таблет се оказало, че МПС управлявано от жалбоподателя не
е регистрирано по надлежния ред и е било със служебно прекратена регистрация от
13.07.2022г на основание чл.140 ал.10 от ЗДвП. В този случай жалбоподателят управлявал
своето собствено МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. Актосъставителят С.
съставил срещу жалбоподателя Ф. акт за установяване на административно нарушение
№465446 серия АД на 22.08.2022г (лист 11 от делото). Нарушителят подписал акта без
възражения и получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.
Преди съставяне на акта преписката била изпратена по компетентност на РП-Б.. С
постановление от 06.12.2022г прокурор от РП-Б. отказал да образува наказателното
производство за престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, като счел, че деянието е
несъставомерно от субективна страна. В хода на проверката било установено, че срещу Ф.
не била издадена ЗППАМ, тъй като се касаело за хипотезата на чл.143 ал.11 от ЗДвП.
На 06.02.2023г като взел предвид акта, постановлението на прокурора и останалите
писмени доказателства административнонаказващият орган –началникът група в ОДМВР,
сектор ПП-Б. издал атакуваното наказателно постановление №23-0769-000051 при
идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението по
чл.140 ал.1 ЗДвП описано в акта. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП
наложил на жалбоподателя Ф. наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично доказана въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както актът, така и
НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове. В конкретния
случай нарушението е извършено на 22.08.2022г, а постановлението за прекратяване на
досъдебното производство на 16.12.2022г, а НП е издадено на 06.02.2023г, поради което
следва да се приеме, че всички давностни срокове за реализиране на отговорността на
жалбоподателя са били спазени. И двата акта са издадени от компетентни лица. Съдът счита,
че посоченото нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е съставомерно от обективна, но не и от
субективна страна.
В случая и административнонаказващият орган е изследвал съставомерността на
посоченото административно нарушение от обективна и от субективна страна.
Наказателното преследване не е погасено по давност.
Основното възражение на въззивника се състои в това, че в случая липсата на знание
2
у наказаното лице, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация водело до отпадане на административнонаказателната отговорност. В случая
надлежен юридически факт е, че процесното МПС е било с прекратена регистрация от дата
13.07.2022г по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП –по уведомление на „Гаранционен фонд“ без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ Цитираната разпоредба, обаче не урежда
правно задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е извършено
служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а задължение е на
надлежните органи да уведомят собственика на ППС за прекратяване на регистрацията. В
делото липсва доказателство собственикът на процесното ППС да е бил уведомен за
прекратената регистрация, напротив констатирано е точно обратното. Следователно,
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143 ал.10 изречение първо от
ЗДвП, с оглед на което, нито собственикът, нито ответникът по жалбата биха могли да знаят
за прекратената регистрация. Оттук се налага изводът, че разглежданото деяние е извършено
без доказана вина, поради което съставът на административно нарушение се явява
неосъществен. Според настоящата инстанция НП е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде безусловно отменено.
С оглед изхода на делото на основание чл.143 ал.4 от АПК и чл.63д ал.1 от ЗАНН
следва да бъде осъдено ОДМВР-Б. да заплати в полза на жалбоподателя направените от
него съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева по адвокатско пълномощно.
Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0769-000051 от 06.02.2023г издадено от
началник група в ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“ –Б., с което на С. В. Ф. с ЕГН
********** от гр.Б., чрез адв.А. АК-Б. със съдебен адрес в гр.Б., ул...., му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на С. В. Ф. с ЕГН ********** от гр.Б., направените
в хода на съдебното производство разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3