РЕШЕНИЕ
№260003
гр. Пловдив, 28
.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и прокурора ВИКТОР ЯНКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Вeлина
Антонова ВНОХД № 286/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XХІ от
НПК.
Образувано
е във връзка с протест на ОП-Хасково срещу присъдата № 19/12.04.19 г. по НОХД № 264/2018 г. по описа на ОС-Хасково, с
която подс. В.М.Н. е признат за невинен и оправдан по
обвинението по чл. 242, ал. 4, предл.1 вр. ал. 2, предл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за митническа контрабанда на
наркотични вещества в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай. Със съдебния акт наркотичното вещество е отнето в полза на държавата.
Приложеното по делото веществено доказателство - товарна композиция, с която е
било превозено наркотичното вещество, не е било върнато на правоимащите
лица, за да бъде на разположение за евентуално извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия. Със съдебния си акт първият съд е върнал част
от останалите веществени доказателства на правоимащите
лица. Друга част от тях са били унищожени като вещи без стойност, а разноските
са оставени за сметка на държавата. С
нова въззивна присъда № 8/11.11.2019
г., постановена по ВНОХД № 372/2019 г.,
на Пловдивски апелативен съд, наказателно отделение, трети наказателен състав,
присъдата на окръжния съд е била отменена и вместо нея е постановена нова
присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на 24.04.2017
г., през ГКПП „К.А.“, област Х. в съучастие като извършител с неустановени по
делото лица в качеството на негови подбудители и помагачи, с полуремарке прикачено към товарен автомобил влекач марка „ С.“, без надлежно разрешително
е пренесъл през границата на страната от Република Т. в Република Б.
високорисково наркотично вещество – суров морфин със съдържание на активно
вещество (морфин) 61,2 % с общо нето тегло 155 972,5
гр., на обща стойност 5 727 310,20 лв., поради което и на основание чл. 242,
ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК
е бил осъден на тринадесет години лишаване от свобода при първоначален строг
режим и глоба в размер на 150 000 лева, като е бил признат за невиновен в това предметът на
престъплението да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък,
поради което и оправдан за правната квалификация на обвинението по чл. 242, ал.
4 от НК.
Със същата присъда въззивният съд е отнел в полза на
държавата, на основание чл. 242, ал. 8 от НК превозното средство, послужило за
превозване на стоките, предмет на престъплението, иззето като веществено доказателство
по делото и оставено на съхранение в М.Б.. Въззивната присъда е била подписана с особено мнение от
председателя на съдебния състав относно виновността на подсъдимия.
По касационната жалба на
подсъдимия, ВКС се произнесъл с решение № 48 от 29.06.2020 г. по н. д №
121/2010 г., ІІІ н. о., като приел, че при постановяване на въззивната
присъда е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо
се в неправилна оценка на доказателствата от значение за авторството на
подсъдимия - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, довело до отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.
С
протеста се релевират доводи за необоснованост на протестирания съдебен акт, като се излагат доводи за превратен
и избирателен анализ на доказателствените материали,
вследствие на което са били изведени погрешни фактически констатации, като са
били игнорирани събраните по делото обвинителни материали. Държавният обвинител
прави собствен прочит на събраните доказателства, като моли въззивния
съд да отмени присъдата на първата инстанция и да постанови нова осъдителна
присъда, с която да признае В.Н. за виновен по първоначално повдигнатото му
обвинение, като му наложи наказание лишаване от свобода в размер около 16
години, при първоначален „строг“ режим, както и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер около 250 000 лева. Предлага се на основание чл. 242, ал. 8 НК
съдът да отнеме в полза на държавата превозното средство, послужило за
превозване на контрабандната стока,
представляваща наркотично вещество.
В хода
на съдебните прения пред настоящия съд, представителят на държавното обвинение
поддържа протеста, като намира че в случая са налице косвени доказателства,
които са били разгледани в отмененото
решение на предходен състав на въззивния съд,
които давали основание да се приеме, че
именно подсъдимият е автор на вменената му митническа контрабанда. В същата
насока приема, че съображенията в отмененото от ВКС, решение на първия състав
на въззивния съд, позволяват да бъде постановено нова
осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Въззивното производство е било проведено при условията на
задочна процедура, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “в“ НПК, като в
депозирани писмени становища във връзка с подадения протест, подсъдимият е
изложил доводите си за недоказаност на повдигнатото му обвинение. Моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на първата
инстанция. Отделно от горното, подсъдимият е участвал в досъдебното
производство, както и в хода на съдебното следствие пред първата инстанция,
като е дал подробни обяснения за изясняване на фактическата обстановка.
В хода
на съдебните прения, адв. Х. поддържа доводите си за
правилност и законосъобразност на протестираната
присъда, постановена от Окръжен съд – Хасково. Счита, че в случая не е налице
верига от косвени доказателства, които да водят до единствения възможен извод
за виновността на подсъдимия. Изцяло поддържа аргументите, изложени от правата
инстанция в тази насока.
Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните,
приема за установено следното:
Протестът
срещу постановената оправдателна присъда на първата инстанция е неоснователен.
Въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, както и в
хода на досъдебното производство доказателства, първият съд правилно е приел за
установени следните фактически положения:
Подс. В.Н.
живеел в гр. Т., И. заедно със свои роднини в това число родители, брат и сестри.
По професия той бил шофьор, специализиран в международни курсове, които
извършвал със собствена товарна композиция (свидетелства за регистрация на
товарния автомобил – влекач и на полуремарке - л. 110
и следващите, том ІХ от досъд. пр.). Работел за И. спедиторска фирма „Р.Ш.И.. Т. К.“,
като ползвал нейния лиценз за международни превози.
През м. април 2017 год. в „Р.Т.“ постъпила заявка от
фирма „Ш. Т. Ч. И.“ със седалище гр. Я., И. за превоз на 18 000 бр.
консервни кутии с подправка за паниране на пилешко месо (препечено брашно „К.“) до П.. Като техен получател било посочено полското
дружество “Р Т. Р. Т.“ („R. Т. R. Т.“ ) с адрес: П., гр. Б., ул.“Д.“ № *.
Преди това в края на 2016 г. товарът бил пътувал от И.
до П. със същия спедитор „Р.Т.“. Курсът
бил извършен от друг шофьор на спедитора, като издаденият ТИР-карнет не бил
завършен, тъй като товарът не бил допуснат на територията
на П. поради липсата на здравен сертификат при внос на хранителни стоки на
територията на ЕС. С подобен документ собственикът на товара не разполагал. При
митническата проверка на ГКПП “К.А.“ на същия товар българските контролни
органи за фитосанитарен контрол преценили, че подобен
сертификат не е необходим за превозваната стока. П. митнически власти били на
противното становище и не отстъпили от него при все че водачът заедно с товарната
композиция престоял на полския граничен пункт повече от 20 дни в опити да убеди
полските митнически власти да ревизират мнението си за изискуемост на
сертификата. В крайна сметка товарът бил върнат по обратния път през границите
на шест държави, като на 22.01.2017 г. бил свален на Митница – Т.. Там бил оставен
в склад под режим на митнически контрол, като междувременно собственикът му „Ш.
Т. Ч. И.“ успял да се снабди с липсващия санитарен документ. Решението за оставяне
на товара на склад било мотивирано с това, че собственикът нямал намерение да
пласира стоката другаде и митническите складове били достатъчно големи, добре
охранявани и сигурни.
Три месеца по-късно, през м. април 2017 г., изпращачът-товародател
поискал от спедитора „Р.Т.“ да организира нов курс за превозване на товара до П..
За целта говорил с изпълнителния директор свид. К. Х.,
когото уведомил, че натоварването следва да се извърши от складово помещение на
територията на Митница – Т.. Уверил го, че се е снабдил с липсващия сертификат.
Спедиторската фирма приела поръчката и чрез служителя си М. З. предложила
извършването на новия курс до П. на подсъдимия, който приел. Н. бил уведомен за
естеството на товара – подправка за паниране на пиле, марка G.. Уговорено било товаренето да се
извърши на 15.04.2017 год.
На същата дата подсъдимият пристигнал на Т. митница
със собствената си товарна композиция в състав товарен автомобил „С.“, рег. № *с прикачено към него полуремарке
„М.“, рег. № *и се установил за натоварване в
митническия склад, където бил съхраняван товарът. Натоварването се извършило от
мотокарист в присъствието на представител на фирмата
спедитор – свид. К. Х., на фирмата товародател (неизвестно
и неустановимо лице), на митничар и на самия подсъдим. Стоката, която
включвала 18 000 консервни кутии, била поставена в 1 500 броя кашони (по
12 кутии във всеки кашон).
Кашоните били наредени в 20 палети. В полуремаркето
били образувани два реда от по 10 палета един до друг. Натоварването се
извършило за около час. След това митническият служител пломбирал камиона и
предал на подсъдимия ТИР – карнет с № *.
Спедиторското дружество пък му предоставило другите, съпровождащи товара
документи – международна товарителница ЧМР № *, фитосанитарен
сертификат за стоката от 16.11.2016 год. и инвойс-фактура
№ *год. (преводи на изброените документи на л. 24-40, том Х от досъд. пр., както и оригинали на същите - в края на том ІІ
от досъд. пр. ), а
също така и телефонен номер на свид. Х. А., който бил
спедитор и оказвал съдействие при изготвяне на митнически документи, като следвало да бъде потърсен при
евентуален проблем на ГКПП „К.А.“ във връзка с фитосанитарната
проверка.
След приключване на натоварването и пломбирането на полуремаркето подс. Н. отпътувал
от И. за П.. От общодостъпно в
интернет приложение Г..е видно, че пътят му до И.-т. граница преминава през гр.
Т., който се намира на около 630 км от мястото на тръгване - Т. и на около 280
км преди И.-т. граница.
На 16.04.2017 год. пристигнал в град Т., където живеел
баща му, болен от рак на простатата във финален стадий. Решил да остане един
ден, за да се види с него. Посетил и сервиз на „С.“ за обслужване на товарния
автомобил, за което му била издадена фактура. След това оставил композицията на
държавен паркинг.
На 17.04.2017 год. продължил от гр. Т. към границата.
На 18.04.2017 год. достигнал граничния пункт Б. от И. страна, а от турска – Г..
Наредил се на опашка от товарни камиони. Изчакването продължило около едно
денонощие. През това време провел множество телефонни разговори с абонати от
различни държави, като водел и комуникация посредством различни
интернет-приложения (“V.“, „W.“ и др. ).
При преминаването на турския граничен пункт на 19.04.2017
г. турските гранични власти извършили физически и рентгенов контрол на
композицията му. Преди споменатия контрол била премахната поставената на
митницата в Т. пломба, а след приключването му била поставена нова, турска.
Рентгеновият контрол не установил нищо съмнително, а физическият не бил
щателен, като стоката не била разтоварвана. При претеглянето на кантар било
установено, че общото тегло на товарната композиция и товара възлиза на 26 050.
В около 22:00 часа на 19.04.2017 год. подсъдимият
напуснал турския граничен пункт. По-нататъшния маршрут и график на придвижване
на товарната композиция са били установени със сравнително голяма точност от
заключението на назначената в рамките на досъдебното производство експертиза,
на която било възложено да разчете показанията на тахошайбите
за периода 19.04.2017 – 24.04.2017 год. (л. 33, том ІІ от досъд.
пр.). Съгласно първият тахографски лист, същият бил поставен на 19.04.2017 год. в
22:16 часа в Г., т. е. след като е била премината границата. На него бил отчетен
пробег от 40 км до гр. Д. в Т. за времето до 23:00 часа. На 20.04.2017 год. било
отчетено движение за времето от 8:06
часа до 19:50 часа с начален пункт Д. и краен – К., с общо изминато разстояние
644 км и престои от 12:20 до 13:23 часа и от 16:23 до 17:30 часа, както и от
19:50 до 7:35 часа на 21.04.2017 год. На 21.04.2017 год. било изминато
разстоянието от гр. К. до гр. Ч. – 595 км. за времето от 7:37 часа до 18:05
часа с отчетени престои от 11:03 до 12:00 часа, от 15:20 до 16:17 часа, както и
от 18:05 до 6:45 часа на 22.04.2017 год. На 22.04.2017 год. било изминато разстоянието от Ч. до турския
граничен пункт с Б. К. – 608 км за времето от 6:10 часа до 17:36 часа, като са били
отчетени престои от 9:47 до 10:47 часа, от 13:39 до 14:30 часа, от 16:30 до
17:03 часа, както и от 17:36 до 6:10 часа на 23.04.2017 год. На 23.04.2017 год.
не било извършвано никакво движение – шофьорът е почивал, което съответства на
обясненията му, че не можел, заради изискване на турската държава, да премине
нейната територия за по-малко от 96 часа. В неговия случай този период изтичал около
22:15 часа. На 24.04.2017 г. било отчетено движение за времето от 6:20 до 6:45
часа със скорост 10 км/ч. и изминати 200-300 м., което било характерно за
преминаване през граничен пункт със съответни проверки, като за времето от 9:00
до 9:23 часа с ниска скорост, характерно на маневрите преместване и паркиране.
Преминаването на ГКПП „К.“ също било безпроблемно.
Била извършена проверка по документи, без рентгеново изследване. При
претеглянето на кантар на натовареното съчленено ППС
било установено, че общото му тегло възлиза на 26 000 тона.
Малко след 09.00 часа на 24.04.2017 год. подсъдимият,
като водач на посочената товарна композиция, навлязъл на територията на Б. през
ГКПП “К.А.“.
Дневната смяна на българския граничен и митнически
пункт била възложена на свид. К.М.- старши митнически
инспектор в М.Б., който бил отговорник на платно „Входящи товарни автомобили“;
на свид. С.К. - митнически инспектор в същата
митница, на платно „Входящи леки автомобили“, както и на свид.
Б.П.– рентгенов оператор на МП “К.А.“.
Когато товарният автомобил на подсъдимия се установил
на платното за гранична и митническа проверка, свид. М.
пристъпил към митническата проверка, като запитал Н. дали има нещо за деклариране.
Получил отрицателен отговор. Подсъдимият предал съпровождащите товара
документи. След като се запознал с тях, на свид. М. му
направило впечатление фактът, че фактурата, задействането на ЧМР-то и здравният
сертификат са от м. ноември 2016 год. Това не съставлявало формална пречка за
преминаване, но било необичайно, което заострило вниманието му. Освен това,
като прочел съдържанието на фактурата, свидетелят преценил, че доставката е
икономически и търговски нелогична поради явната липса на изгода, тъй като подобна
подправка за паниране на пиле се произвеждала масово в много държави от ЕС и
купувач от П. би могъл да си я достави без да заплаща толкова дълъг курс от И.,
при това без мито и здравен сертификат. Ето защо, той преценил, че случаят
изисква приложение на метода „анализ на риска“ и макар в митническата интегрирана
информационна система да не била заложена задача за физически контрол на
съответното превозно средство, той отбил товара за рентгенов контрол.
Рентгеновият
контрол бил осъществен от свид. Б.П., който направил
отметка за съмнително съдържание в задната част на товарното ремарке. В
конкретния случай, тъй като стоката се състояла само от консервни кутии с
еднакво съдържание, рентгеновото изображение би трябвало да образува редове с
еднаква плътност. Забелязвало се, обаче, леко „разместване“ на редовете в
долния край на втори, трети, четвърти и осми палет, което било маркер за
различна плътност спрямо общата стока.
Свид. П.
уведомил свид. М. за констатациите си и последният
отбил композицията за физически контрол в халето за щателна митническа
проверка. За осъществяване на проверката бил повикан и свид.
С.К.. Били ангажирани работници-разтоварачи.
При проверката били намерени 1500 бр. кашони с по 12
фабрично запечатани консервни кутии във всеки от тях – общо 18 000 бр.
Кашоните били картонени, напречно запечатани, подредени в 20 бр. палети,
разположени в ремаркето в две редици от по 10 палети, една до друга. Всички 20
бр. палети били плътно обвити със стреч-фолио, което
било силно замърсено, като имало поне два пръста прах и други боклуци. Заради
замърсяването свидетелите преценили, че натоварените палетите са престояли
доста време в склад.
Започнало разтоварването на палетите, а след това и на
кашоните. Най-напред проверката се насочила към местата, към които насочвала
направената от свид. П. отметка. Било използвано
рентгеново устройство с по-голяма чувствителност, предназначено за проверка на
по-малки обекти. През него палетите били прекарвани един след друг, а след това
кашон след кашон. Било потвърдено, че
някои кашони са с различна плътност. Същите имали и малко по - различна тежест.
Във връзка с тази констатация митническите служители започнали да дупчат
фабрично запечатаните кутии. Установили, че някои от тях съдържат панировка за пиле, която била с бял към златист цвят, а
други – кафеникаво (бежово),
прахообразно вещество. Тествали бежовото вещество с полеви наркотест,
който реагирал на хероин. Веднага уведомили разследващ митнически инспектор и
изчакали пристигането му. След това продължила проверката на всички кашони.
Свидетелите търсели някакъв външен признак, по който
да различат консервите, които съдържат кафеникаво-бежовото вещество, реагиращо
на наркотик. Скоро установили такъв – консервите с подправка носели щемпел за
срок на годност, а тези с кафеникаво-бежовото вещество нямали подобен знак;
наблюдавала се и разлика в тежестта, макар и малка – консервите с реагиращо на
наркотик вещество били по-леки с около 1 кг. на кашон от 12 кутии. Друга видима
разлика между двете групи консерви не се забелязвала.
Било установено, че кашоните с консервните кутии,
съдържащи кафеникаво-бежово вещество, се намират в различни палети, подредени
на различни места в товарното помещение. Подредбата им не следвала някаква
логика, освен липсата на наркотично вещество в консервите от първите два реда
палети откъм вратата.
В крайна сметка при проверката били открити общо 39
бр. кашони, в които всичките 12 бр. консервни кутии (общо 468 бр. кутии), били пълни с кафеникаво (бежово) вещество, реагиращо на хероин.
И на тримата митнически служители направило
впечатление, че по време на проверката подс. Н.
изобщо не бил притеснен, нито нервен, разтревожен или раздразнителен. Според
общата им преценка той изобщо не осъзнавал какво се случва. Така например,
когато във връзка с разтоварването, разтоварачите свалили от товарното
помещение стълба, той им обърнал внимание да не забравят да му я върнат след
края на проверката, очевидно неосъзнавайки какво го очаква. А когато го
уведомили за резултата от проверката и му казали, че ще бъде задържан, се
разплакал.
Междувременно на митническия пункт били изпратени
служителите на сектор БОП гр. Х. – свидетелите Б.Х.и Д.Д..
Те провели оперативна беседа с подсъдимия на турски език с участието на
преводач, в която Н. се съгласил да участва. Беседата се водела следобед,
докато течала щателната митническа проверка и част от наркотичното вещество
било намерено. При тази беседа подсъдимият разказал кога и как му е бил
възложен курса от И. до П. и споменал, че го бил избрал измежду няколко
предложени му от спедиторското дружество. Описал как е протекъл целия курс от
натоварването в митницата в Т. до пристигането на ГКПП “К.А.“ и споделил, че е
бил инструктиран да търси на българската граница свид.
Х. А., който да му съдейства при нужда за фитосанитарния
контрол. Потвърдил, че няколкократно е провел телефонни разговори със свид. А., с които го е уведомил за пристигането си на
българската граница.
Впоследствие било проведено претърсване и изземване на
товарната композиция на подсъдимия, при което са били иззети: товарният
автомобил и полуремаркето, контактният ключ и 2 бр.
регистрационни талони за тях, мобилният телефон на подсъдимия, марка „С.“ с ИМЕИ:
*( и ИМЕИ: */ с поставена в него СИМ-карта,
1 461 бр. кашона, съдържащи общо 17 532 бр. метални консервни
кутии с етикет за подправка за пиле с надпис G., както и въпросните 468-те броя метални консервни
кутии, съдържащи кафеникаво (бежово)
прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест
реагира на наркотично вещество – хероин. За това действие по разследването е
изготвен протокол от 24.04.2017 год. (л. 22 – 26, том І от досъд.
пр.).
На 24.04.17 г. бил съставен протокол за митническа
проверка, последван от акт за установяване на административно нарушение,
квалифицирано по чл. 233, ал. 3 вр. ал. 1 ЗМ (л. 41 и
л. ХХІ, том Х от досъд. пр.). В последствие било преценено, че деянието
представлява престъпление, поради което не било издадено наказателно
постановление.
На 22.05.2017 г. бил извършен оглед на останалите
17 532 броя метални консервни кутии, съдържащи се в 1 461 бр. кашони,
иззети като веществени доказателства (протокол на л. 21-26, том ІІ от досъд- пр.). При
огледа било установено, че още 19 бр. консервни кутии (12 бр. от които в един
кашон( съдържат от същото кафеникаво (бежово) прахообразно вещество, което при тестване с полеви наркотест реагирало на хероин. Превозваното наркотично
вещество се съдържало в 487 бр. метални консервни кутии с надпис G..
На 31.05.2017 год. бил
извършен оглед само на съдържанието на иззетите общо 487 бр. консервни кутии (л.
49-55, том ІІ от досъд. пр.).
Било констатирано, че всяка съдържа кафеникаво прахообразно вещество, както и
фабрично запечатан, прозрачен полиетиленов плик с
червеникаво прахообразно вещество. С оглед външните признаци на веществата те
били разделени в две групи: I група - кафяво прахообразно вещество и II
група - червеникаво такова.
Количеството им е било измерено с електронна везна, при което се е установило,
че веществото от I
група има нетно тегло от 155 972,5 грама, а от II група – 21 462 грама. От всяка група били иззети
представителни проби, предоставени за изследване на физико - химическа експертиза.
Според заключението на първата физико - химическа
експертиза ( л. 60 – 62, том ІІ от досъд. пр.), веществото от първата група съдържа
хероин с активен наркотично действуващ компонент „диацетилморфин” със съдържане – 1,1
тегловни процента. Веществото от втората група не съдържа наркотично вещество.
Тази експертиза, изготвена от експерт от БНТЛ при ОД МВР – С.З., изследвала
веществата под микроскоп, чрез капкови качествени реакции и посредством
тънкослойна и газова хроматография.
Поради озадачаващо ниското съдържание на активен
компонент във веществото от първата група била възложена повторна
физико-химическа експертиза, този път – на вещо лице от Централна митническа
лаборатория (л. 67 – 70, том ІІ от досъд. пр.). Повторната експертиза изследвала представителните проби с най-съвременната
високотехнологична апаратура за идентификация на органични вещества. Съгласно заключението
на вещото лице Д. веществото от първа група се идентифицира като материал от
преработка на опиум (суров морфин), в
който се констатира наличие на наркотични вещества морфин, кодеин и тебаин, а процентното съдържание на активно вещество морфин
възлиза на 61,2 тегловни процента. При разпита си вещото лице устно е
разясняло, че е констатирала многокомпонентна смес от много вещества, която
популярният метод за изследване чрез тънкослойна газхроматография
не може да идентифицира категорично.
Веществото от втората група не съдържа наркотични
вещества, а представлява нишесте и подправки.
Морфинът е вещество с наркотично действие, включено в
Списък II –
„Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и
ветеринарна медицина“ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета с ПМС
№293/27.10.2011 – Приложение № 2 към чл.
3, т. 2.
Съгласно ПМС № 23/1998 год. за определяне цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, цената на килограм
морфин, без изисквания за процентно съдържание, е 60 000 лв. Следователно
стойността на цялото инкриминирано количество от 155 972,5 грама суров
морфин, се изчислява на 5 727 310.20 лв.
Съгласно заключението на назначена на досъдебното
производство оценъчна авто-техническа експертиза (л.
45-47, том ІІ от досъд. пр.), стойността на
товарната композиция, с която било пренесено инкриминираното наркотично
вещество, е както следва: на товарен автомобил „С.“, рег. № *– 127 093 лв., а на полуремарке
„М.“ с рег. № *– 24 000 лв., като общата
стойност на композицията възлиза на 151 093 лв.
При огледа на телефонния апарат „С.“, иззет от
подсъдимия с протокол за изземване на 24.04.17 г., във връзка с който е
извършено отваряне на менюта „Набрани повиквания“, „Приети повиквания“ и
„Неприети повиквания“, са били установени 42 на брой разговори (л. 7-20, том ІІ
от досъд. пр.).
Видно от назначената техническа експертиза за времето от 8:22 часа на 18.04.2017
год. до 18:48 часа на 24.04.2017 год. регистърът на обажданията на телефона на
подсъдимия е отчел общо 66 броя такива.
Първият съд е посочил, че от огледа на мобилен телефон
и заключение на техническата експертиза с предмет на изследване същия мобилен
телефон и 15-те СИМ-карти, придружени от превод на извлечените от паметта на
телефона тестови съобщения (документите в том ІІІ и ІV от досъд.
пр. ) се
установяват следните телефонни контакти на подсъдимия:
На 18.04.2017 год. са отчетени общо 20 обаждания – 8
изходящи, 10 входящи, и 2 неприети.
От изходящите обаждания едно е към номер, обозначен
като „татко“; 2 са към „б.К.“, като според неопроверганите обяснения на
подсъдимия това е номерът на неговия брат; едно – към Х.Х.,
който според неопроверганите обяснения на подсъдимия е негов колега – шофьор;
едно към М. А. В. - неустановено по делото лице; 2 – към М.Г.- неустановено по
делото лице и едно – към телефонен номер, започващ с кода на В. (+44), който е останал неидентифициран.
От входящите обаждания едно е от „татко“, 3 от „б.К.“,
2 от Х.Х., по едно от М.Т.и А. Х. П. - неустановени
по делото лица и 2 от неидентифицирани И. номера с код +98: *, получено в 9:10 часа, и *, получено в 18:09 часа.
Двете неприети обаждания са от „б.К.“.
На 19.04.2017 год. са отчетени общо 37 обаждания – 17 изходящи,
15 входящи и 5 неприети.
Общо 13 разговора са проведени с „татко“ и „б.К.“ - 9
изходящи, 3 входящи и едно пропуснато.
Общо 8 разговора - 4 входящи и 4 изходящи, са проведени с „В. Б. Р. Т.“ - представител
на „Р.Т.“ на граничния пункт между И. и Т., съгласно обясненията на подсъдимия.
Общо 8 разговора - 1 изходящ, 5 входящи и два неприети
са проведени с „М. Р., Т.“, като според неопроверганите обяснения на подсъдимия
става въпрос за негов колега.
Едно изходящо обаждане е регистрирано към номер,
обозначен като „батко Х.“.
Едно входящо
обаждане е регистрирано от номер, обозначен като „М.Г.“ - неустановено
лице.
Останалите 6 разговора, регистрирани този ден, са към
един и същи И. номер +* - същият,
от който е регистрирано едно входящо обаждане предния ден. От шестте разговора
два са входящи, два са изходящи и два са пропуснати. От тях най-напред са
осъществени входящите: в 9:26:53 часа и в 14:43:18 часа. След това са
осъществени двата пропуснати: в 16:36:54 часа и в 16:38:48 часа. Най-накрая са
осъществени двата изходящи: в 16:59:01 часа и в 17:00:24 часа.
На 20.04.2017 год. в 11.31 часа е регистрирано едно
пропуснато обаждане от полски абонатен номер – +*, като +48 е кодът на П.. Същото не е установено при огледа
на телефона, като не фигурира в папката „пропуснати обаждания“. Минута по-късно
от същия номер е изпратен кратко текстово съобщение, което ще бъде цитирано
по-долу.
На 21 и 22.04.2017 год. техническата експертиза не е
установила никакви обаждания, но при огледа на телефона на подсъдимия са
констатирани няколко разговора: в меню „набрани повиквания“ фигурират две набирания
към същия полски абонатен номер *: в
8:17 часа и в 14:08 часа на 21.04.17 г. Второто повикване фигурира и в папката
„приети обаждания“. Констатирано е и едно “набрано повикване“ на датата
21.04.17 г. към номер, означен като „Y.“, и
едно „набрано повикване“ към турски абонатен номер *(като +90 е кодът на Т.) в 17:14
часа на датата 22.04.2017 г..
На 23.04.2017 год. е установило едно входящо обаждане
от споменатия по-горе И. номер +*, в
8:55:45 часа. В паметта на телефона при огледа същото не е открито.
На 24.04.2017 год. са регистрирани 7 разговора, всички
със същия И. номер +*, от
които само първото е входящо и е прието в 9:55:28 часа, а останалите 6 са
пропуснати в периода от 12:47:47 до 18:48:53 часа.
При огледа на телефона на подсъдимия са установени 8
повиквания за този ден, 5 от които фигурират в меню „набрани“, т. е. изходящи,
от които 4 към същия И. номер +* в
9:26 часа; в 16:38 часа и в 18:09 часа. Петото набиране е на турски номер *в
9.55 часа, същият, който е бил набран и на 22.04.2017 год. в 17:14 часа. Останалите три повиквания в менюто на
телефона също са от И. номер +*, но
2 от тях са отчетени като приети – в 16:40 и 17:01 часа и едно като неприето –
в 18:48 часа.
Експертизата и огледът, при който е ползван преводач,
не си противоречат относно броя, времето на получаване и съдържанието на текстовите съобщения:
На 19.04.2017 год. е било установено едно входящо
съобщение от полския телефонен номер +*,
получено в 17:40 часа: “Здравей, ти трябва отидеш също А.З.0, 6500 С., Б. фито контрол правиш с него - *“
На 20.04.2017 год. телефонът на подсъдимия е получил
от телефонния номер +* две входящи
съобщения и на свой ред е изпратил едно съобщение към него.
Първото поред е входящо, от 11:33 часа, и гласи:
„Здравей. Къде си приятел? Ти трябва отидеш също А.З.0.6500 С., Б. фито контрол правиш с него: * Х., Х.
ще ти помогне с фито контрол“. На 16.04.2017
г. в 11.06 часа друг полски номер е осъществил контакт с въпросното лице – Х. А.,
видно от приложената на л. 65 от том VІІ от досъд.
пр. справка от обслужващия го мобилен оператор „В.“ АД.
Второто, също входящо, е от 13:59 часа: “Защо не
отговаряш?“.
Изпратеното в 14:08 часа от подсъдимия съобщение
представлява сбор от думи на неопределен език. От текста може да се разбере, че
подсъдимия отговаря, че е в Т. и разбира малко (“чуть-чуть“
) руски: „Priviet, ya bodo turkey, Е. ya ruski chochot panimax“ –
„Привет, аз ще бъда в Т.,Е., аз руски малко разбирам“.
На 21.04.2017 год. също са регистрирани разменени с
полския телефонен номер +*
съобщения, едно получено и едно изпратено. В 08.17 г. е отчетено едно входящо
съобщение с текст на английски и на полски език,
преводът на което звучи така: “Здравей, къде си днес, колега? Кога ще си в П., Ч.“
(граничен пункт между С. и П.). В
10:26 часа на тази дата подсъдимият е изпратил към полския номер съобщение на
безупречен английски език със следния превод: “Здравей, аз съм в Т. и според
законите на Т. трябва премина през тази държава за 4 дни и когато влезна в Б.,
аз ще трябва до 5 дни да получа адреса на митница в П.. Моля информирайте ме за
име на спедиция при митница Ч., коя спедиция ще извърши митническата обработка в митница Ч..“
Вещото лице е провело изследване и за установяване на
евентуални следи от изтриване на
информация за проведени разговори и разменени текстови съобщения. Според устните
разяснения на експерта, дадена в съдебно заседание изтрита информация може да
се възстанови, ако нейното място (съответния бит (B.) или байт (B.) стои свободно, т.е. ако върху изтритата информация
не е била разположена друга. Вещото лице не е открило информация, която да е
била изтрита и да подлежи на възстановяване. Що се отнася до капацитета на
изследвания телефон „С.“, той е в състояние да пази до 500 изтрити текстови
съобщения.
Подс. Н.
е участвал в четири телефонни разговора и със свид. Х.
А., които не се установяват от експертизата и огледа на телефона на подсъдимия.
Информация за тяхното провеждане по инициатива на подсъдимия дават самият
подсъдим и свид. А., като техните твърдения са идентнични: на 22.04.2017 год.
Н. съобщил на свидетеля, че е пристигнал на К. к.; на 23.04.2017 год. – че ще прави 24-часов престой; около
9.00 часа на 24.04.2017 год. – че навлиза на територията на българския граничен
пункт и по-късно същия ден (по време на митническата проверка), че се нуждае от
съдействие във връзка с претенция от страна на митничарите да заплати такса от
250 евро на товаро-разтоварни дейности по повод
проверката.
Свидетелят посочил, че не е усетил някакво притеснение
у абоната, включително във връзка с проверката на българския пункт и свързаното
с нея разтоварване на стоката. Спомнил си още, че е бил търсен за съдействие и
при първото пътуване на същия товар от И. до П.. След отказа на полските
митнически власти да го допуснат на своята територия бил помолен за помощ от
своя съдружник, който познавал представител на товародателя от И.. Тогава му
били изпратени на имейл всички придружаващи товара документи и той ги показал
на служителите от ветеринарния контрол на ГКПП “К.А.“. Получил от тях
потвърждение, че фитосанитарен сертификат не е
необходим. При курса от м. април 2017 г. (инкриминирания) не се наложило да
оказва съдействие, защото до фитосанитарен контрол не
се стигнало. През деня на 24.04.2017 год. получил обаждане от спедитора, който
се оплакал, че няма връзка с шофьора си, а след това провел десетина телефонни
разговора с „патрона“ на И. фирма. По същото време свид.
А. получил и няколко обаждания от различни български мобилни телефонни номера,
чрез предплатена компютърна връзка, като се обаждал един и същи човек, който се
интересувал за случилото се с шофьора и камиона.
На досъдебното производство са били установени
българските абонатни номера, от които са провеждани обажданията към свид. А. – *, всички от мрежата на М. (сега ). Същите, заедно с още четири абонатни номера са били
предмет на договор от 20.03.2017 год. между М. и варненското дружество „Т.“
ЕООД, собственост на И. гражданин Й.К.. Последният развивал търговска дейност чрез същото в Б.
от около 2010 год., като за свои помощници в бизнеса
поканил свид. Н.И.от гр. В. и свид.
В. А., също от гр. В.. Последният бил сирийски юрист с българско гражданство,
натоварен с генерално пълномощно от 2012 г. да представлява дружеството
навсякъде. Самият К. напуснал Б. още през септември 2016 год., тъй като не
получил удължаване на срока за пребиваване в страната. Договорът с М. бил
сключен от свидетеля А. като пълномощник на дружеството с намерение да се
развиват маркетингови услуги – проучване на пазара. След това той предал осемте
СИМ-карти на друг И гражданин – И., който нямал нищо общо с „Т.“ ЕООД. Те
трябвало да бъдат предоставени на хора, дошли от И., които да провеждат
маркетингови проучвания през интернет. Едва месец и половина - два след
сключването на договора, същият бил едностранно прекратен от М. АД с
обяснението, че обажданията през интернет са неправомерни. Свидетелят не ползвал
нито един от посочените по-горе четири телефонни номера, не познавал Х. А. и не
бил контактувал с него по телефона, нито
му било известно нещо за задържания на 24.04.2017 год. И. камион с наркотично
вещество.
На 11.07.2017 г. наблюдаващият прокурор изпратил, на
основание чл. 471, ал. 2, т.2 и 3 от НПК във връзка с чл. 3 и 4 от Европейската
конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси,
молба за правна помощ до съдебните власти на П.. Поискал установяване на
получателя на товара. На 26.09.17 г. прокурор от Окръжната прокуратура в К. е
върнал отговор с приложени към него извлечения от националния съдебен регистър
(съответно преведени). От отговора (л. 3-31, том ІХ от досъд.
пр.) се установяват следните обстоятелства: в Националния съдебен регистър на
Република П. не фигурира фирма „R. Т. R. Т.“ с
адрес: П., гр. Б., ул. “Д.“ № *.
Фигурира фирма „RS Т. R. Т.“, но с друг адрес: П., гр. Длуги
(D.) и управител Р. Т.. Същата не
пребивава на посочения адес в гр. Б.. На въпросния адрес
се намира складова база, където г-жа Р. Т. е наемала помещение през 2016 год.;
при напускането си е оставила неизплатени задължения; управителят на
собственика на базата г-н В. не разполагал с информация за нейното пребиваване,
тъй като тя избягвала контакт със собственика поради претенциите му за
погасяване на споменатите задължения.
Във връзка с добита оперативна информация от Дирекция „М.
р. и р.“ при А. М., че ползвател на споменатия по-горе полски мобилен телефонен
номер +* е полският гражданин С.П., чрез
същата съдебна поръчка наблюдаващият прокурор поискал да се проведе негов
разпит (като свидетел). С посочения отговор на полската прокуратура е
обоснована невъзможност за разпит, тъй
като от информационната система на прокуратурата било установено, че г-н П.
пребивава във В., на неустановен адрес.
Окръжният съд е обявил, че възприема горната
фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите К. М., Б.П., С.К., Б.Х., Д.Д., Х. А., М.Б.,
Н.И., В. А., К. Х., както и на приобщените като писмени доказателства протоколи
за претърсване, изземване и оглед на веществени доказателства и фотоалбуми към
тях; съставените във връзка с инкриминирания и с предходния превоз документи (фактура,
товарителници, ТИР-карнети, митнически манифести и
опаковъчни листове); приемо-предавателни
протоколи; справки от мобилните оператори за собствеността на телефонни номера,
ползвани от ЕООД „Т.“; справки от мобилните оператори за телефонните контакти
на свид. А.; отговор – изпълнение на съдебната
поръчка от страна на полските съдебни власти за установяване получателя на
инкриминирания товар; протоколи за митнически проверки ведно с приложени рентгенологични изследвания и кантарни
бележки; АУАН; свидетелства за регистрация на частите на инкриминираната товарната
композиция; справки за съдимостта и задграничните пътувания на подсъдимия;
негова декларация за семейно и имотно състояние, както и на веществените
доказателства, приложени по делото. Посочил е, че кредитира заключенията на
експертизите, доколкото са изготвени обективно и компетентно.
Доказателственият
анализ на първия съд няма да бъде преповтарян, тъй като изцяло се споделя от настоящата
инстанция.
Правилно първият съд е посочил, че при все в обвинителния
акт да е бил посочен механизъм на формиране на представи у подсъдимия, че
пренася наркотично вещество, станало преди натоварването на митницата в Т. от неустановени
по делото лица, в това число и представители на фирмата „Ш. Т. Ч. И.“, които започнали
разговор с подсъдимия, като му предложили да се включи в канал за трафик на
наркотични вещества срещу допълнително парично възнаграждение, което го мотивирало
да приеме превоза на товар в част, от който, вместо подправка за пиле, имало
суров морфин. Последното не го разколебало и той поел ангажимента да го превози
до П.. В съответствие с материалите по делото правилно е било посочено, че тези
обстоятелства са останали недоказани.
Държавното обвинение предлага на настоящия съд да
приеме наличието на множество косвени доказателства, които подредени в
последователна верига, водят до единствено възможния извод за знание на подсъдимия,
че превозва укритото в товара му наркотично вещество. Първият съд вече е
обсъдил подробно всяко едно от тях, като настоящият съд споделя аргументите на
инстанцията, които са подробни и задълбочени, поради което няма какво да добави към тях. Първият съд вече е отхвърлил мотивирано
първият довод на обвинението, че подсъдимият сам бил избрал курса с подправката
за пиле от И. до П., мотивиран от допълнителна материална облага. Подобно
твърдение най-малкото противоречи на друга интерпретация на събитията,
застъпена също от обвинението - за
узнаване на спецификата на товара по-късно на митницата в И. по време на
товаренето на стоката на 15.04.2017 год., когато бил осъществен контакт с
неустановени по делото съучастници. Правилно е било
отчетено, че приетото от обвинението във връзка с избора на товара не намира
опора в материалите по делото, като неправилно е било базирано на показанията
на свидетелите Б.Х.и Д.Д. - служители на сектор БОП –
Х., които са преразказали оперативната беседа, проведена с подсъдимия след
откриването на наркотично вещество. Изложените от първия съд аргументи са
задълбочени и подкрепени от релевантна съдебна практика, споделят се от
настоящия съд и няма да бъдат преповтаряни. Правилно е било посочено, че проведената
от свидетелите оперативна беседа не е доказателствено средство за установяване на
правно значими факти, а има само оперативна стойност за разработване на една или друга следствена версия.
Отделно от изложеното, тя се отнася само до „признаване“ на косвено уличаващ
факт, относно избора на конкретния курс. Същевременно показанията на
свидетелите Х. и Д. имат и производен характер и не намират опора в останалите доказателства
по делото. Напротив, те остават изолирани от обясненията на подсъдимия, които
са първични и имат стойност и като доказателствено
средство, тъй като намират пълна опора и в заявеното от свид.
К. Х., мениджър в „Р.Т. Т. И.. Т. К“ – И. по
отношение на начина на организация на работата във ведомството.
След подробен анализ на данните по делото, правилно и
законосъобразно първият съд е приел за недоказано твърдението на обвинението, че
подс. Н. сам си е избрал курса.
Както е посочил и първият съд, при преценката дали множеството
косвени доказателства образуват последователна верига, важно е всички те да
водят до един – единствен извод. Ето защо е имал основание да ползва посоченият
критичен подход при преоценката и на останалите, застъпени от обвинението
косвени данни.
Както е посочил и първият съд, само по себе си
обстоятелството, че подсъдимият лично
или чрез друго лице, се поинтересувал от
предишния курс със същия товар, не налага еднозначен извод, че е узнал за
забранения товар. Най-малкото по пътя си от И. до П. и обратно камионът успешно
е преминал митнически контрол, включително с рентген и куче, което в принципен
план е възможно дори да е създало у Н. представа, че в товара няма нищо забранено.
Не може да се приеме за инкриминиращо подсъдимия и
посоченото от обвинението обстоятелство, че в периодите, когато преминавал
граничните пунктове между И. и Т. и между Т. и Б., той водил интензивна
комуникация по телефон и чрез интернет – приложения. Първият съд е подложил на
подробен и задълбочен анализ данните за проведените разговори от подсъдимия и
разменените текстови съобщения по време на пътуването му, като настоящият съд
намира изложените аргументи за подробни и задълбочени, поради което не е необходимо
да ги преповтаря дословно или да ги ревизира. Правилно е било отбелязано, че
концентрацията на разговорите е нормална за периодите, когато водачът не
шофира, като от вниманието на първия съд не са убягнали релевантните за
предмета на делото данни от огледа на веществено доказателство – телефон „С.“ и
от заключението на техническа експертиза на същия мобилен телефон ведно с 15
броя СИМ-карти. Правилно първият съд е изградил изводите си въз основа на
заключението на техническата експертиза, при която телефонът е бил изследван,
като е отбелязал различията с огледа. След внимателен анализ на всички данни от
мобилното устройство на подсъдимия, първият съд е направил и съответния си извод, че не са
налице сериозни, макар и косвени улики за наличието на субективни представи за
трафик на наркотично вещество, особено при положение, че преобладаващата част
от разговорите са с членове на семейството и колеги. Не е било подценено и
обстоятелството, че са били проведените разговори с И. номер *, за който се предполага че е на фирмата –
изпращач, като е било оценено наличието на неприети разговори и данните за
тяхната хронология, както и подробно проследено дали подсъдимият е бил търсен
или е инициирал търсенето на коментирания абонатен номер. В съответствие с
материалите по делото, правилно първият съд е отбелязал, че е напълно в реда на
нещата, подсъдимият да разговаря с евентуалния възложител на товара, когато
обективно е бил отклонен за щателна митническа проверка, при която стоката се
разтоварва и брои, което наложило заплащане на допълнителни разходи и голямо забавяне
в графика. Ето защо, както е посочил и първият съд, в подобна ситуация,
реакцията на водач, който знае и на водач който не знае, че превозва укрити
вещества, би била сходна – да докладва за забавянето и да поиска съдействие. Още
повече, че от анализираното от първия съд съдържание на разменените текстови
съобщения с полски абонатен номер, за
които ще стане въпроснотново, става ясно, че е бил
проявяван интернет към времето за изминаване на курса и пристигането на товара
в крайната дестинация, поради което не буди недоумение провеждането на разговор
и с предполагаемия изпращач на товара. Не налагат противните изводи и данните
от обясненията на Н., че при изпълнението
на ЩМП бил потърсен от ползвателя на номер +*, който го инструктирал да „помоли
да не проверяват много обстойно“ (в този смисъл обясненията му пред първия съд
на л. 95 от съдебното дело). Посоченото
също не разкрива някакъв неочакван интересна възложителя към своевременното
предвиждане на товара при международния му превоз, което би трябвало да изостри
вниманието на подсъдимия.
Коректно са били анализирани и контактите с полския
телефонен номер +* и съдържанието на разменените текстови
съобщения, при които подсъдимият не е бил инициатор на контактите. Освен това, съдържанието
на разменените текстови съобщения не сочи на нищо подозрително или конспиративно.
Касае се за дадени на подсъдимия адрес и телефон, на който в С. да потърси
съдействие за фитосанитарен контрол, който бил причината
да се провали предходния курс на товара. Нормален е и проявеният от полския
абонат интерес докъде е стигнал с превоза, като контактите са били преустановени
далеч преди подсъдимият да пристигне на К. к., което не дава възможност от
действията на подсъдимия да се извлече умисъл за пренасяне на наркотичното
вещество. Правилно първият съд е
приел, че не намира опора в доказателствата по делото и доводът на обвинението,
че подсъдимият не се бил върнал за погребението на баща си. Обясненията на Н., че
узнал за това на 20.04.2017 год. около 13-14 часа от съобщение във „V.“ кореспондират с приложение № 10
към заключението на техническата експертиза, което е изследвало неговите
контактите във „V.“. Още
повече, че на 16.04.2017 год. подсъдимия
посетил болния си баща. Допълнително, твърдението на обвинението не държи
сметка за възможностите на подсъдимия да се върне с камиона и товара си при задействани
Т документи - ТИР-карнет и международна товарителница, особено тъй като, съгласно
показанията на тахошайбите, когато получил съобщение
в посочения смисъл, той се намирал на територията на Т. и е следвало да измине разстояние от около
550 км в обратна посока и да подсигури превозваната стока, за да се върне в И..
В протеста се сочи, че Н. получил на 18.04.2017 г. по „В.“ съобщение-извадка от вестник и друго
изображение на некролог, като преустановил телефонната комуникация с роднините си
след 16.59 часа на 19.04.17 г. Извлечението от паметта на иззетия от Н. телефон
(в частта относно въпросното съобщение от 18.04.2017 г.), му е било предявено от първия съд. В тази
връзка подсъдимият заявил, че става дума за съобщение за смъртта на бащата на
негов приятел ( л. 97 от делото на окръжния съд). По делото няма данни, която
да опровергават горното твърдение, поради което то следва да се приеме за
достоверно. Още по-малко в основата на евентуалното игнориране на обясненията
на подсъдимия за този факт, могат д бъдат поставени данните за липса на телефонна
комуникация с неговите роднини в определен период. Житейски логично е дори това
Н. да е взел предварително решение да не присъства на погребението, ако баща му
почине, докато е на път, тъй като е знаел тежестта на заболяването му. Логично
звучат неговите обяснения и по отношение на заявеното, че роднините му са се
опитали да скрият от него смъртта на възходящия, но въпреки това той научил за
събитието на 20.04.2017 г. За близките на подсъдимия не е било тайна, че е бил
служебно ангажиран за дълъг курс, поради което подобен подход изглежда житейски
оправдан.
Ето защо напълно се споделя изводът на първия съд, че само
по себе си обстоятелството, че подсъдимият не се върнал за погребението на баща
си, не води до извод за знанието му за превозваното наркотично вещество. Това в
никакъв случай не може да се приеме за единствена причина да не се върне.
Аргументиран коментар е получило и последното косвено
доказателство, приведено от обвинението, а именно че при съпоставка между
отразяванията в кантарните бележки от претеглянето на
композицията на граничните пунктове „Г.“, „К. к.“ и „К.А.“ била видна разлика в
теглото от порядъка на 175 кг, която трябвало да направи впечатление на опитен
шофьор.
Съгласно придружаващите товара документи, теглото му било
9 540 кг с опаковката (кутиите).
Видно от свидетелствата за регистрация, теглото и на
влекач, марка „С.“, модел G.*, рег.№*, и
на полуремарке „М.“ G.рег.№*е по
7 800 кг всяко. Така общото тегло на композицията с товара възлиза на 25 140 кг.
Правилно първият съд е отбелязал, че не би могло да се
очаква, че кантарите на всички преминати от подсъдимия ГКПП-та имат идеални и
еднакви настройки. Така например кантарната бележка
на пункта „Г.“ измерила тегло 26 050 кг, а тази от „К. к.“ – 26 000
кг – като и и в двата случая наркотичното вещество вече е било натоварено. При
все това разликата на това тегло спрямо 25 140 кг. е близо тон, като
обвинението сочи, че се явява около половин процент от общото. Правилно първият
съд е отчел, че за калкулиране на теглото има значение и обема на горивото в
резервоара в различните моменти от пътуването, но такива данни не са били
събрани в хода на разследването. Наред с това, разликата
не може да се отдаде единствено на по-малкото тегло на наркотичното вещество
спрямо легалната стока. Според показанията на митническите служители разликата
в теглото е била незначителна – около 1 кг на кашон съдържащ 12 кутии. И тай
като наркотичното вещество е било натоварено в 40 пълни кашона и още 7 кутии,
изчислено по тези данни, би довело до разлика в теглото от около 40 кг.
Отделно от изложеното, разликите
в теглото на товарния автомобил не могат да мотивират изводи за евентуалната доказаност на обвинението и за субективното отношение на
подсъдимия към деянието.
Тезата на обвинението, пред настоящия въззивен съд, чрез
отпращане към доводите на предходен състав на същия съд, че подсъдимият не се бил
възползвал от правата си по чл. 8 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) за възражения относно теглото на товара в
товарителницата и така активирал презумпцията за отговорност по чл. 9, от което
по косвен път се правят изводи за знанието му, че превозва наркотик, не намира опора
в материалите по делото. Аргументите не могат да бъдат споделени, тъй като
подсъдимият няма качеството и отговорността на превозвач и не е страна по договора
за превоз. Страна по същия се явява единствено спедиторската фирма, за която е
работел Н. като водач на товарния автомобил, с който е осъществен процесния международен автомобилен превоз на стоките, предмет на договора за превоз. Действително
условията на подобен договор, съобразно чл. 9, ал. 1 от Конвенцията за договора
за международен автомобилен превоз на стоки, се удостоверяват от
товарителницата, придружаваща товара. В товарителница като изпращач по договора
за превоз, обаче, е посочена спедиторската фирма, която е осигурявала лиценза
за извършване на превоза, като самият подсъдим не е бил неин служител, а
фактически изпълнител на превоза. Първият съд подробно е изяснил в мотивите си
начина, по които е работела спедиторската фирма „Р.Ш.И.. Т. К. ЛТД“, като нейният изпълнителен директор – свид. К. Б. Х. подробно е изяснил начина на организация на
превозите, които били предлагани на работещи с нея шофьори, които били
собственици на товарни автомобили, иден от които бил и подсъдимият. Във връзка
с последното Н. не е имал нито права, нито задължения да вписва в
товарителницата, т. е. в договора за превоз, по който не се явява страна, възражения
относно теглото на превозвания товар, тъй като е бил само фактически изпълнител
на превоза. Именно във връзка с това при натоварването на стоката в митницата в
Т. е присъствал и представител на фирмата-спедитор.
Независимо от изложеното, превозваният
товар, описан в документите за превоза като хранителна подправка, е бил
поставен във фабрично затворени и запечатани консервни кутии. В
товарителницата, придружаваща товара коректно е бил отразен броя на консервните
кутии, 18 000 броя, опаковани в 20 палета. Относно теглото на стоката е било посочено
бруто тегло от 9540 кг и нето тегло 8100 кг.
Задължението на превозвача се отнася до теглото на стоката при първоначалния й
прием, относно което по делото не са събрани категорични доказателства да е
отразено неточно в процесната товарителница и
придружаващите превоза документи. Превозвачът не е задължен да проверява
теглото на стоката при всяко измерване на съответния контролно пропускателен
пункт, като възможността за депозиране на възражения се преклудира
със съставянето на товарителницата при товаренето на стоката, поради което
разликите в теглото, измерени на отделните гранични контролно-пропускателни
пунктове, през които е преминавал товарният автомобил нямат отношение към
вписването на писмено възражение на превозвача в товарителницата. Независимо от
това, липсата на отразено възражение от превозвача за теглото на превозваната
стока в товарителницата, която я придружава при превоза, само по себе си, не
може да наложи извод за това, че подсъдимият е знаел, че превозва различна от
документираната стока, в частност високорисково наркотично вещество. Всъщност претендираното от обвинението невярно отразено тегло на
превозваната стока, вписано в товарителницата, не намира опора в материалите по
делото, като в случая са били приложени товарните документи, придружаващи стоката,
както при процесния,
така и за предходния курс, включително и опаковъчен лист, указващ на пакетажа,
бруто, нето и общо тегло. Действително в документите за реализиране на международната
доставка – например фактурата и опаковъчния лист – е било фиксирано, че общото
тегло на товара възлиза на 10 595 килограма, като нето теглото на 18000
кутии от 450 грама всяка от тях е било фиксирано на 8100 килограма, а бруто
теглото на стоката е било посочено като 9540 килограма. От друга страна в
международната товарителница и тир карнета, с които е бил снабден подсъдимия е
било посочен само пакетаж от 20 палета с общо 18 000 кутии препечено
брашно и бруто теглото от 9 540 килограма (л. 26-27 и л. 30, том Х от досъд. пр.). В тази връзка некоректно ще бъде предложеното
от обвинението изчисление на минималното тегло на натовареното ППС като 10 595+7800+7800
= 26 195 кг., като цифрите от
7800 килограма са за влекача и ремаркето. При замяната на цифрата 10 595 с
бруто теглото от 9 540 килограма, същият сбор би се явил 25 140
килограма без гориво, с което измерванията на пункта „Г.“, „К. к.“ и „К.А.“, биха
отчели не по по-ниски стойности, а по-високи такива, тъй като на посочените три
пункта са били издадени кантарни бележки респективно
от 26 050 кг. на първия, 26 000 кг. на втория пункт и 26 020 кг.
на третия ( л. 84 и сл. от том ІХ и л. 38 от том Х от досъд.
пр.). Ето защо, предложеното от обвинението обсъждане на разлика между тонажа,
който натовареното ППС би следвало да има и тонажа, измерен на всеки от трите
пункта, не може да се приеме са оправдано, тъй като няма сигурна доказателствена основа за подобни изчисления, още по-малко
е допустимо, на такива предположения, да се градят изводи са субективното
отношения на водача на превозното средство за липсващи килограми, които
обвинението свързва с препакетирането на някои от
кутиите наместо с фабрично съдържащата се в тях хранителна подправка, с
наркотично вещество.
Правилно първият съд е посочил, че нито едно
доказателство по делото не сочи подсъдимият да е знаел, че посочената в
придружаващите товара документи фирма получател на товара е несъществуваща. От шофьорите
в международния Т. не би могло да се изисква да проверяват дали не става въпрос
за „кух“ търговец, тъй като за тях е достатъчно посочения в документите адрес на
доставка и обмитяващата митница. Още повече, че в посочения по-горе смисъл,
самият шофьор не е бил страна по договора за превоз, а в случая и само
фактически изпълнител на превоза.
От вниманието на първия съд не е убягнало и
обстоятелството, че в хода на съдебното следствие не се установило подсъдимият
да се е обаждал на свид. А. на изпратения му негов
телефонен номер *. Установени са били два разговора с турски телефонен номер,
но не и в периода, през който и подсъдимият и свидетеля са твърдели, че са
провели четири разговора. Това само по себе си не сочи на недостоверност нито
на обясненията на подсъдимия, нито на показанията на свидетеля, тъй като е
възможно контактите да са били осъществени по интернет. Отделно от това свидетелят
А. не е бил посочен от обвинението като съпричастен към организацията по
пренасяне на наркотика. От
вниманието на първия съд не е убягнало и обстоятелството, че за някои
обстоятелства обясненията на подсъдимия са изглеждали противоречиви, но правилно
е посочил, че в крайна сметка повечето привидни противоречия са били изяснени
като например в посочения по-горе случай с предявяването на съобщението от
приложението „В.“ във връзка с узнаването на смъртта на баща си, но следва да
се има предвид, че подсъдимият се защитава срещу много тежко обвинение, на чужд
език и разполага с гарантрано право както да не дава,
така и да дава каквито прецени обяснения. Повечето противоречия са били изяснени,
но констатациите за тяхното съществуване, не допринася за изграждането на
изводи за вината на подсъдимия.
Правилно е било отчетено, че оперативната информация
за ползвателя на полския телефонен номер * от полския гражданин С.П., установил
се във В., е информация на Дирекция МРРБ при А. М., която не е събрана по реда
на НПК, поради което не е била ценена по делото.
На последно място, макар и не по важност, правилно и в
съответствие със събраните по делото материали първият съд е обърнал внимание
върху корелиращите помежду си показания на митническите
служители М., К. и П. за поведението на подсъдимия по време на митническата
проверка. Те са обективни, последователни и непротиворечиви за обстоятелството,
че по време на митническата проверка подс. Н. изобщо
не е бил притеснен, нервен, разтревожен или раздразнителен. Не се опитвал да
контактува с тях или да им оказва влияние. Не показал страх или притеснение.
Категорична е била общата им преценка, че подсъдимият изобщо не осъзнавал какво
се случва, а когато го уведомили за резултата от проверката, и че ще бъде
задържан, чистосърдечно се разплакал.
Във връзка с гореизложеното,
апелативният съд намира, че косвените доказателства, на които държавното
обвинение предлага да бъде основана една нова осъдителната присъда не сочат
еднозначно на доказано авторство от страна на подсъдимия и не изключват други
възможни хипотези относно релевантните за обвинението факти.
Ето защо, настоящият съд
намира, че на база на коректен и подробен анализ на доказателствата по делото, първият
съд законосъобразно е приел за несподелим довода на прокурора за наличие по
делото на такава верига от косвени доказателства, която водела до единствено
възможния извод, че подсъдимият знаел, че превозва наркотично вещество, наред с
легално натоварена стока. При недоказаност на част от обстоятелствата в
предложената верига и наличието и на такива, които не са в състояние да изключат
категорично възможността подсъдимият изобщо да не е имал представа за
натоварения на камиона му суров морфин, субективната страна на инкриминраното деяние не е доказана съобразно критериите и
стандартите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Предвид
гореизложеното правилно и законосъобразно първият съд е признал подс. В. Н. за невинен и го е оправдал по предявеното му с
обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 242 ал. 4 предл. 1 вр. ал. 2 предл. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.. Правилно
и законосъобразно е произнасянето му във
връзка с приложените по делото веществени доказателства – по отношение
на принадлежащите на подсъдимия вещи - полуремарке марка „М.”, с рег. № *и рама № *,
иззето като веществено доказателство и оставено на съхранение в М.Б., както и товарен
автомобил (влекач), марка „С.“, рама № *, с рег. № *, ведно с контактния ключ собственост на подс. Н., както и за остатъчното количество суров морфин –
на съхранение в ЦМУ, за които е преценено, че следва да останат по делото за
евентуално продължаване на наказателното производство. Във
връзка с горното следва да се посочи, че евентуалните претенции на подсъдимия за връщането на
веществени доказателства по делото, следва да намерят отговор след
приключването му в производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, в което биха могли
да се актуализират данните относно необходимостта от продължаващо задържане на вещите. Първоинстанционната
присъдата е правилна и в частта относно разпореждането с другите веществени
доказателства, а именно: за отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението – остатъчно количество от суров морфин, на основание чл. 242,
ал. 7 от НК; а иззетите от подсъдимия телефон, марка „С.“, СИМ-карти и
кутийката, в която са били поставени, да му се върнат; остатъците от
представителните проби и 17 513 броя консерви „Г.“, в които е разфасована
подправка за пиле с изтекъл срок на годност, правилно е преценено, че трябва да
се унищожат след влизането на присъдата в сила, доколкото нямат стойност. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК правилно разноските в досъдебното
производство и съдебното производство са били оставени в полза на Държавата. Законосъобразно на основание чл. 189, ал. 2 НПК всички направени
по делото разноски за преводи и
възнаграждение на преводач са били оставени за сметка на съответния орган. Ето
защо и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 19/12.04.2019 г., постановена по НОХД № 264/2018 г. по описа на Хасковския
окръжен съд, наказателно отделение.
Решението
подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: