№ 876
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203383 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Хелиос бетони“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 23-0001178/18.12.2020г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
5000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.98б, т.3 от ЗАвПр, за
нарушение на чл.56, ал.2 от с.з.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
нищожно, а в условията на евентуалност-за незаконосъобразно. Оспорва
фактическите констатации в акта. Отрича наличието на съответна
компетентност у наказващия орган. Твърди, че е неизяснено от кого е
извършено претоварването, във връзка с което е санкционирано дружеството.
Счита за недоказано извършването на процесното деяние. Намира, че липсва
надлежно описание на фактическата обстановка, както и че наказващият
орган не е изпълнил задължението си да прецени направените възражения и
да извърши проверка на спорните обстоятелства. Привежда доводи за
маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно
или да намали размера на наложената санкция до законоустановения
минимум. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, нередовно
призовано, не изпраща представител. Същото не е било намерено нито на
1
адреса, посочен в жалбата, нито на адреса на неговото седалище, като
призовките са върнати в цялост с отбелязване, че на посочените адреси няма
фирмен знак, няма офис на дружеството, нито лице, работещо за него. Не е
могло да бъде установен контакт с представител на дружеството и на
обявения в интернет-пространството телефонен номер. Представител на
счетоводна къща, обслужваща дружеството, е поел ангажимент да уведоми
управителя на санкционираното лице, че следва да се свърже с ВРС, за да
бъде уведомен за датата и часа на съдебното заседание, но контакт със съда не
е бил осъществен. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2
от ЗАНН, според която съдът дава ход на делото и в случаите, когато
жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес, настоящият
състав установи, че липсват пречки за даване ход на делото и проведе
съдебното заседание в отсъствие на представител на дружеството.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
бетонов възел в гр.Варна. На 31.07.2020г. в посочения бетонов възел били
натоварени 7 куб. метра бетон в специален автомобил марка „Рено
ВНФВЦ2420“ с рег.№*** извършващ обществен превоз на товари. Била
издадена товарителница №0005136, в която като товародател (изпращач) било
отразено въззивното дружество. Около 14,50ч. на посочената дата
специалният автомобил, управляван от водача Марин Тодоров Тодоров, бил
спрян за проверка от инспектори при РД “АА“-Варна. В хода на проверката
било направено измерване с електронна мобилна везна, при което било
установено, че масата на автомобила е 42610кг., а допустимата максимална
маса на превозното средство, отразена в свидетелството му за регистрация,
била 32000кг. Проверяващите констатирали, че е налице превишение с
10610кг. и на същата дата съставили АУАН на водача за това, че извършва
превоз на бетон с МПС с четири оси с обща маса, която надвишава нормите
от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване. Било издадено Наказателно постановление № 23-
0000945/06.11.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „АА“-Варна, с
което на Тодоров била наложена глоба за нарушение на чл. 139 ал.1 т.2 пр. 2
от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1 т.3 б.”в” от Наредба № 11/03.07.2011 г. на
МРРБ. По жалба на лицето било образувано АНД№5218/20г. по описа на
2
ВРС, като с Решение №260595/17.5.2021г., влязло в законна сила на
05.06.2021г., съдът счел извършването на нарушението за установено по
несъмнен начин (видно от справка в деловодната система на ВРС).
Междувременно, във връзка със съставения АУАН, на 14.10.2020г. от Б. В.
ИВ. и БР. Г. Г.-инспектори към РД „АА“ –Варна била извършена проверка в
офиса на дружеството, при която било установено, че специалният автомобил
е бил натоварен в бетоновия възел, стопанисван от последното. Във връзка с
тези констатации на 14.10.2020г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на „Хелиос бетони“ ЕООД за това, че на
31.07.2020год., в бетонов възел на товародателя, е допуснало при товаренето
масата на процесния автомобил да надвиши допустимата максимална маса,
отразена в СРППС. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, бил предявен и връчен с общи възражения. Писмени такива не
били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт
на 18.12.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на „Хелиос бетони“ ЕООД било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000,00 лв., за нарушение по чл.56, ал.2 от
ЗАвПр.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите
Божидар Г. И. и Б. В. ИВ., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са приложените товарителница,
разпечатка от мобилната електронна везна, свидетелство за регистрация на
ППС, АУАН и др. Съдържащата се в посочените документи информация
кореспондира изцяло на показанията на свидетелите и подкрепя извода за
тяхната достоверност, като позволява изложената фактическа обстановка да
бъде изяснена по несъмнен начин. Конкретно от приложената товарителница
е видно, че на 31.07.2020г. от „Хелиос бетони“ ЕООД като изпращач в
процесния специален автомобил са били натоварени 7 куб.м. бетон. С оглед
данните от посочената товарителница е безспорно установено, че процесното
количество бетон е било натоварено в автомобила от дружеството-продавач
на бетона, а именно- „Хелиос бетони“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
3
административнонаказващия орган санкционна норма.
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.56, ал.2 от ЗАвПр. Цитираната разпоредба задължава
товародателя или лицето, което извършва товаренето, да не допускат масата
на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата
максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. По силата на
чл. 56, ал. 1 от ЗАвП установяването на теглото на товара е задължение на
изпращача (товародателя). От своя страна нормата на чл. 98в от ЗАвП
предвижда санкция за товародател или лице, което извършва товаренето,
които допуснат масата или натоварването на ос на пътно превозно средство
да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за
регистрация, като санкцията е в зависимост от допуснатото претоварване.
При надвишаване с повече от пет тона, какъвто е и разглежданият случай, е
предвидена имуществена санкция в размер на 5000лв.
В случая въззивното дружество е товародател на товар от бетон,
натоварен на процесната дата на специален автомобил марка „Рено
ВНФВЦ2420“ с рег.№В7315ВВ. От приложената товарителница се
установява, че натоварването на бетона е извършено на 31.07.2020 г. в гр.
Варна, като изпращач (товародател) е било санкционираното лице. Поради
това същото е било натоварено със задължението да установи теглото на
товара, както и дали то, ведно с масата на ППС, надвишават допустимата
такава за специалния автомобил, посочена в свидетелството му за
регистрация. След като масата на автомобила, ведно с товара, е превишавала
максимално допустимата такава с 10610кг., като претоварването е допуснато
още в бетоновия възел на дружеството, при натоварването на превозното
средство, безспорно дружеството не е изпълнило нормативно възложените му
задължения и е осъществило състава на нарушение на 56, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози. В тази насока е и практиката на съдилищата по
аналогични случаи-Решение № 120 от 9.06.2021 г. на АдмС - В.Т- по к. а. н. д.
№ 10068/2021 г., Решение № 92 от 1.07.2021 г. на АдмС - Т. по к. а. н. д. №
77/2021 г. и др. Във второто от цитираните решения се изтъква изрично, че
отговорността на дружеството е обективна, като при нарушения от вида на
процесното ЮЛ е самостоятелен субект на нарушение по чл. 98б, т. 3 от
ЗАвП, като посочената административнонаказателна разпоредба
регламентира отговорност и за допустителство, за което именно е
санкционирано и дружеството. Поради това са неоснователни възраженията в
жалбата, че в НП не е посочено къде, от кого и кога е извършено
претоварването. В наказателното постановление ясно е посочено, че
натоварването е извършено на 31.07.2020г. в бетонов възел на товародателя,
като последният е допуснал при товаренето масата на автомобила да превиши
4
максимално допустимата такава. След като дружеството е санкционирано за
това, че е допуснало процесното претоварване, без значение е от кое точно
лице е извършено товаренето на сместа. За осъществяването на процесното
нарушение е достатъчно, че натоварването на автомобила е било извършено в
бетоновия възел на товародателя, който е издал съответна товарителница за
натовареното количество бетон, без да изпълни задълженията си по чл.56,
ал.2 от ЗАвПр, за което и следва да бъда ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Предвид всичко изложено съдът приема, че фактическите твърдения
на наказващия орган са безспорно доказани, като с поведението си
санкционираното дружество е осъществило състава на нарушение по чл.56,
ал.2 от ЗАвПр, за което правилно и законосъобразно е санкционирано по реда
на чл.98б, т.3 от с.з. Наложеното наказание е във фиксирания размер,
предвиден в закона, като липсва възможност за индивидуализация съобразно
особеностите на случая.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Действително, в началото на обстоятелствената част на наказателното
постановление е посочена датата на извършване на проверката в офиса на
дружеството, а не тази на натоварването на автомобила. По-долу обаче ясно е
посочено, че натоварването на специалния автомобил е извършено на
31.07.2020г. в бетоновия възел на въззивното дружество. По този начин в
напълно достатъчна степен са изяснени времето и мястото на извършване на
претендираното нарушение, като посочването и на датата на проверката не е
довела до неяснота, която да е от естество да накърни процесуалните права на
санкционираното лице.
Неоснователни са доводите от страна на дружеството, че
5
наказващият орган не е преценил направените възражения и не е извършил
проверка на спорните обстоятелства. Актът е подписан от управителя на
дружеството с общо изявление, че има възражения, но конкретни такива не са
били наведени нито в този момент, нито впоследствие. При това положение
не е имало какви възражения да обсъжда наказващия орган, нито са
съществували спорни обстоятелства, които да бъдат проверявани.
Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно
е констатирал наличието на процесното административно нарушение;
надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба,
като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на
ЗАНН.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение,
несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да
бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на
случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма
данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението
на цитираната разпоредба. Следва да се отбележи и че превишението е
значително- повече от двойно над границата от 5000кг., обуславяща
приложението на чл.98б, т.3 от ЗАвПр. Подобно превишение несъмнено е
създало опасност при движението на автомобила по пътищата, което
обстоятелство изключва възможността случаят да бъде счетен за маловажен.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално
представителство. В случая разглеждането на делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а депозираното
писмено становище е подписано от директора на РД „АА“-Варна и
следователно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.
Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява неоснователно, а и доказателства такива да
са били направени не са налични по делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0001178/18.12.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Хелиос бетони“ ЕООД- гр.Вълчи дол,
обл.Варна, ЕИК:*********, на основание чл.98б, т.3 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000.00
лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7