Протокол по дело №4053/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2242
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 23 октомври 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20213110204053
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 2242
гр. Варна, 19.10.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора Милена Георгиева Кирова (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Христова - Желева Частно
наказателно дело № 20213110204053 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
ЛИЦЕТО ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА В. ЦВ. М. – явява се лично и с адв.
П.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

СВИД. Р. П. М. – явява се лично.
СВИД. ДЖ. Ф. М. – явява се лично.

ПСИХИАТЪР Д-Р Св. В. В. – явява се лично.

Определената от Председателя на ВАК за служебен защитник на лицето чието
настаняване се иска адв. И.Х. Д. - редовно призована, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото. Не правим възражения относно срока за връчване
на книжата.
1

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На осн. чл 272 от НПК СЪДЪТ провери самоличността на явилите се лица.

ЛИЦЕТО, ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА В. ЦВ. М. – роден на 26.01.1992г.
в гр. Варна, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, не
работи, ЕГН **********.

СВИД. Р. П. М. - родена на 30.12.1958г. в гр. Варна, българка, българска гражданка,
със средно образование, вдовица, неосъждана, не работи, пенсионер, ЕГН **********,
майка на лицето, чието настаняване се иска.
Председателят на състава разясни на свид. М. правото да откаже да дава показания
като майка на лицето, чието настаняване се иска.

СВИД. М.: Желая да дам показания.

СВИД. ДЖ. Ф. М. – родена на 26.01.1993г. в гр. Варна, българка, българска
гражданка, със средно образование, неомъжена, неосъждана, не работи, ЕГН **********,
живее на семейни начала с лицето, чието настаняване се иска.

Председателят на състава разясни на свид. М. правото да откаже да дава показания
като фактическа съжителка на лицето, чието настаняване се иска.

СВИД. М.: Желая да дам показания.

Председателят на състава предупреждава свидетелите за наказателната отговорност
2
по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърдят неистина или премълчат някои обстоятелства.
Обещават да говорят истината.

ПСИХИАТЪР Д-Р Св. В. В. – 44г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство с лицето, чието настаняване се иска. Предупреден за наказателната отговорност по
чл. 291 от НК. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК СЪДЪТ провери срока за връчване на съдебните книжа
и съобщения и констатира, че същия не е спазен.

АДВ. С.: Не правим възражения относно срока за връчване на книжата.

На осн. чл. 274 от НПК СЪДЪТ разясни правата на страните, като искания в тази
насока не бяха направени.

На осн. чл. 275 от НПК СЪДЪТ разясни правата на страните, като искания в тази
насока не бяха направени.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното
следствие, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРОКУРОРЪТ докладва искане по чл. 157 от ЗЗ.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на лицето, чието настаняване се иска В. ЦВ. М., със
снета по-горе самоличност.
ЛИЦЕТО, ЧИЕТО НАСТАНЯВАНЕ СЕ ИСКА М.: Употребявам наркотици, но не
и системно, както е описано в показанията на майка ми. През последните месеци общо съм
3
вземал 6 пъти. Приемам метамфетамин. Марихуана не съм употребявал. От тази година
употребявам наркотици. Откакто съм роден до 27-28 годишна възраст не съм вземал
наркотици. Започнах да ги приемам просто от веселба. Моето настроение като цяло не се
променя. Завършил съм Международен туризъм и политология. По специалността бях на
практика една година в Копенхаген и в България осем месеца в една туристическа фирма.
Другите ми работи са свързани с данъчни изчисления и данъци. Аз живея с майка ми, с Д. и
с доведената ми дъщеря. Детето е на 3 годинки. С майка ми имам проблеми още от 16
годишен и затова отидох в Дания да се отърва. Баща ми почина през месец февруари 2018
година. Баща ми беше главната мишена и като почина аз станах главната мишена. Майка ми
не искаше да дели имота си с мен. Не ме искаше и ме гонеше. Като имам финансова
възможност винаги съм излизал от апартамента. Физически не съм посягал на майка си, но
тя да. Физически не съм наранявал майка си. В отговор на нейно поведение вербално съм я
обиждал. В Копенхаген бях настанен в психиатрично заведение заради анорексия.
Анорексията ми датира от 2016 година. След това започнах да се храня и да тренирам, и се
възстанових. В момента се храня нормално. В България бях в психиатрично заведение преди
няколко седмици. Бяха подадени данни от страна на майка ми и дойде полиция в
апартамента, които ме арестуваха агресивно, заведоха ме в болницата, упоиха ме, а майка
ми след това подаде жалба. Като ме изписаха ми бяха назначили лечение с абилифай веднъж
дневно и конвулекс сутрин и вечер. Приемам редовно изписаната терапия и се чувствам
добре.

На въпроси на прокурора: По данни на майка ми, че съм се опитал да я убия с кабел и
с нож, и затова полиция ме заведе в болницата. Единствено съм вдигал нож, когато режа
хляб. Въпросният ден се бяхме скарали с приятелката ми, но то е по наши причини. Не съм
изкарвал нож на никого. Тогава не бях употребил наркотици. С Д. се скарахме за една
тютюнева цигара. Когато дойде полицията не съм работил, а си търсех работа. Аз имам
определени инвестиции и получавам някакви доходи, а когато нямам доходи майка ми
осигурява доходите в къщи. С майка ми имахме лек спор заради пари. Тя трябваше да
изтегли един кредит, но тя не го направи и тръгна с нейната песен да напусна апартамента,
че това е неин дом. След като излязох от болница нямаме проблеми с майка ми. В момента
приемам лекарствата, които са ми изписани. Аз си пия лекарствата и понякога приятелката
ми ми напомня, че трябва да ги пия. След тази случка не употребявам наркотици. Спрял съм
да приемам наркотици. Последно употребих наркотици 2-3 седмици преди да ме арестуват.

На въпроси на адв. Стаматов: С Д. се познаваме от година и половина, и от тогава сме
заедно, а от 8 месеца вече живеем заедно. Жилището е 81 квадратни метра. Предостатъчно е
за четири души. Аз се грижа за детето. Водил съм детето на ясла, вземал съм го. Детето ми
казва тати. Когато Д. е изморена го водя на площадката. Отношенията ми със съседите са
много добри. Поздравяваме се.
4

На въпроси на психиатъра д-р В.: Като вземам наркотици не са ми се причували
гласове. Характера и настроението ми не се променят. Освен да се потя, това е единствената
физическа промяна. Такива неща да виждам призраци или да чувам гласове, няма такива
работи. Като дойдоха полицаите ме повалиха на земята, хванаха ми ръката, беше си
агресивно задържане. Бяха ми стегнали белезниците до край.

Страните и психиатъра заявиха, че нямат въпроси към лицето, чието настаняване се
иска.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. Р. П. М., със снета по-горе самоличност.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди
неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. М.: Майка съм на В.М.. Не знам от кога има дружба с Д.. Преди 7 месеца той
започна да взема наркотици. Като се скараха с нея и той дойде в къщи. Той завърши
образованието си в Дания. Там беше при дъщеря ми и мисля, че не е вземал наркотици. Бяха
се скарали с Д. и той ми каза, че покрай нея е започнал да взема нещо. От там започнаха
проблемите. Иначе покрай тези наркотици само тогава става буен. Иначе е много добро
момче. Много добър, много възпитан, много ми помага. Явно средата, където е бил 7 месеца
тя му е повлияла. През този период беше на квартира и като се скараха дойде при мен, и
така. Мисля, че приятелката му е решила да бъдат на квартира. Поради тази причина
продавам апартамента и сме решили да му дам колкото иска пари и аз да си взема нещо
малко за себе си, защото и аз съм на 63 години, и трябва да си имам жилище. Само когато
употребява наркотици тогава е буен. Със съседите не е имал пререкания. Той е много добър
дори. Аз с В. и Д. почти не съм живяла и незнам дали са се карали. Тя дойде при нас преди
около месец. С детето дойде в къщи и тя си го гледа. Синът ми помага също. Дори и готви.
Синът ми беше в Психиатрията покрай тези истории с наркотиците, защото беше по-буен и
поради тази причина. Вдигна ни скандал на мен и на М., и затова постъпи в Психиатрията.
Започна по-буйно да се държи, но не е нещо. Той по принцип не точно да посяга, а
заплашва. Казваше ми „внимавай да не стане нещо“. Имаше нещо свързано с кабел, но не
беше до такава степен, че да ми причини болка. Мисля, че Д. се обади на полицията. Като
дойдоха полицаите той не беше агресивен. Той дори тръгна с тях и каза какво е станало.
Кварталният реши да бъде в Психиатрия, защото каза, че няма да се оправи ей така заради
наркотиците, а не че е луд. В Психиатрията стоя малко. Обадиха ми се и ми казаха, че има
лабилна психика и да не направи нещо. Аз отидох при кварталния и казах, че искам синът
ми да бъде освободен, защото не искам да се самоубива. Той каза „щом Вие сте решили
така, Вие си поемате отговорност“. Той искаше да стои поне 3 месеца. Забравих с каква
диагноза го изписаха. Той си взема лекарствата, които му изписаха. Редовно си ги приема.
5
Сутрин и вечер ги приема и мисля, че и на обяд има нещо. Виждала съм го да си пие
лекарствата. Преди това в Дания е бил в психиатрично заведение заради два опита за
самоубийство, и заради това аз го освободих от нашата Психиатрия. Били са на някакво
парти младежи и е пил някакви хапчета. В. страда от анорексия дълго време, но сам се
оправи. След анорексията върви и булимията. И през двете мина и сам се оправи. Той
никога не е вземал наркотици, защото само спортуваше. В момента е много добър към мен
лично. Той към всички е добър. Той беше в много добър офис, който не трябва да се
посещава, но мисля, че приятелката му го е притеснявала там и поради тази причина са го
изгонили.

Страните и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид. М..

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. ДЖ. Ф. М., със снета по-горе самоличност.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди
неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. М.: С В. се познаваме от около една година и половина. Вече от около 6
месеца живеем заедно в неговия дом при майка му. Аз не приемам наркотични вещества.
Знам, че В. е приемал наркотични вещества. Последно време откакто излезе от
Психиатрията не съм го виждала да взема наркотици. Не мога да кажа какви точно
наркотици е вземал. Въпросният ден, когато беше настанен в Психиатрията всичко започна
с караница между нас и това прерасна в малко по-голям скандал. Майка му и тя беше
намесена в скандала. Според нас се държеше агресивно и затова извикахме полиция. Просто
викаше, заплашваше. Беше изкарал нож да разкачаме телевизора. Аз не съм била свидетел
да е удрял майка си. Единственото към мен е да ме бутне. Не съм виждала да души майка си
с кабел. Аз тъкмо бях станала от сън, защото имам мъничко детенце и се занимавах с детето
да го преоблека. Видях как тя излиза и се чуваха викове и крясъци. Аз тогава бях с детето и
беше малко лудница. Държа детето и говоря с полицая. Според мен думите ми са били
изопачени или сложени. Аз видях как майка му излиза от апартамента. Не знам защо го
взеха с полиция и го заведоха в болницата. Една седмица беше в болницата. Не знам с каква
диагноза са го изписали. В момента приема абилифай и конвулекс. Редовно си ги приема. Аз
го наблюдавам, че си ги пие редовно. В момента си търси работа и знам, че са го извикали
на интервю и тепърва ще започва. Абсолютно никога не съм виждала да има проблеми с
някого. Страхотно се отнася към моето дете. Малката много го обича. Помага ми да я вземам
от детската градина. В момента не работя, защото от 18.10.2021г. детето започна градина и
до тогава трябваше да я гледам. Аз съм на ТЕЛК заради щитовидната жлеза и ТЕЛК-а ми
помага да се издържам финансово, и издръжката от бащата.

6
На въпроси на психиатъра д-р В.: Като излезе от Психиатрията беше малко омаян.
Преди това не е бил неадекватен, не е твърдял, че някой го преследва или пък да си говори
сам.

Страните и психиатъра заявиха, че нямат повече въпроси към свид. М..


СЪДЪТ, ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ПСИХИАТЪРА Д-Р Св. В. В..

ПСИХИАТЪРЪТ: Няма достатъчно данни за наличието на актуално психитично
заболяване визирано в нормата на чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето, и не намирам
необходимост от назначаването на СПЕ.

ПРОКУРОРЪТ: По отношение на изслушаните свидетели и становището на вещото
лице намирам, че в съдебното следствие не се събраха достатъчно данни за наличие на
медицински и социален критерий, поради което искането на РП – Варна не следва да се
уважава.

АДВ. С.: Абсолютно съм съгласен със становището на представителя на РП – Варна.
Според всички данни, които се събраха в заседанието е ясно, че няма достатъчно основания
да се назначава СПЕ.

СЪДЪТ, с оглед депозираното становище от психиатъра д-р Св. В. В., намира, че на
същият следва да се изплати възнаграждение в размер на 50.00 лева, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на психиатъра д-р Св. В. В. в размер на 50.00
лева платими от бюджета на съда /издаден касов ордер/.

7
СЪДЪТ като взе предвид събраните в хода на днешното съдебно производство
гласни и писмени доказателства, и като съобрази становището на страните и психиатъра д-р
В. намира, че СПЕ не следва да бъде назначавана, тъй като според вещото лице лицето,
чието настаняване се иска не страда от заболяване, което да е от категорията на тези, които
подлежат на задължително лечение и в тази връзка не са налице медицинските критерии за
назначаване на СПЕ. Не бяха събрани данни за наличието и на социалния критерий, което
да обоснове предположение, че М. представлява опасност за себе си или за околните. Видно
е, че са установени някакви психотични разстройства дължащи се на употреба на
наркотични вещества, но към настоящия момент от доказателството по делото е видно, че
същият приема медикаменти и се лекува по доброволен ред. Съгласно разпоредбата на
чл.159, ал.4 от Закона за здравето съдебното производство се прекратява, ако не са налице
някои от основанията на чл.155 от Закона за здравето.

Воден от горното, съдът



ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 4053/2021г. по описа на ВРС, ХХVII
състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 3-дневен срок от днес
пред ВОС.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:10 часа.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

Секретар: _______________________
8