Р Е Ш Е Н И Е
№ 617/14.7.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание
на шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 125 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 и сл. от Кодекса за социалното осигуряване
(КСО) и е образувано по жалба на С.Ц.К. ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***
против Решение на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик-Е.Г. № 1012-12-382 #1 от
06.01.2022 г., постановено по жалба вх. № 1012-12-382 от 09.12.2021 г. против
Разпореждане № 2170-12-98#7 от 29.10.2021г. на ръководителя по пенсионното
осигуряване, с което разпореждане е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на жалбоподателя, и същото
разпореждане е потвърдено. Решението е оспорено като неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в противоречие на материалния закон, при
съществено нарушение на административно-производствените правила, и в
противоречие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че решението е
немотивирано, който порок съставлявал основание за отмяната му, както и е за
необосновано, тъй като при последващия контрол на
зачетения осигурителен стаж не са изяснени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства. Основното възражение на жалбоподателя се свежда до това, че
същият счита, че неправилно стажът му като механик в АПК Оборище-Комплексна
бригада с. Бъта, с вид дейност - селско стопанство, не е зачетен като
осигурителен стаж от втора категория, а като такъв от трета категория труд.
Счита, че трудът, положен от него като „механик“ е идентичен с труда на
„механизаторите“ по т .66 „и“ от ПКТП (отм.) - обслужващия селскостопанското
производство технически персонал, поради която причина и във връзка с чл. 16, ал.
2 т.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, следва да се зачете като
втора категория труд, вследствие на което за него би възникнало правото на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.1-2 от КСО.
В съдебно заседание, лично и чрез процесуален
представител адв. М., жалбоподателят поддържа
жалбата. Изразява допълнително становище по съществото на спора с писмени
бележки с вх. № 5308/16.06.2022 г. и с вх. № 5452/21.06.2022 г. Претендира
разноски.
Ответникът -
Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез процесуален представител юрк. Б. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и
моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Излага
подробно становище по съществото на спора с писмени бележки вх. №
5424/20.06.2022 г.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство е започнало със Заявление вх. № 2170-12-98/23.06.2021 г. за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО от С.Ц.К..
По представените
към заявлението оригинални, редовно оформени документи и данните но чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица от страна на административния
орган е зачетен осигурителен стаж за периода от 18.10.1974 г. до 22.06.2021 г.,
от който стаж от втора категория труд 04 г. 01 м. 19 дни и стаж от трета
категория труд 30 г. 03 м. 12 дни, както следва:
• по удостоверение УП-3 №015 от 21.07.2021 г. от
„Хебърстрой“ ООД гр. Пазарджик на длъжност „шофьор до
12 тона“ за периода от 18.10.1974 г. до 25.03.1975 г. - 0 г. 05 м. 07 дни от
трета категория труд;
• по военна книжка №028140 от 28.03.1975 г., е
зачетен период на военна служба за времето от 28.03.1975 г. до 31.03.1977 г. -
02 г. 00 м. 03 дни;
• по удостоверение УП-3 №24 от 15.07.2021 г, от „Автотранс Панагюрище“ ООД гр. Панагюрище на длъжност
„шофьор до 12 тона“ за периода от 12.05.1977 г. до 20.09.1977 г. 00 г. 04 м. 08
дни от трета категория труд;
• по удостоверение УП-3 №ЧРД-93-01 -26 от
12.03.2021 г, от „Асарел - Медет”
АД гр. Панагюрище на длъжност „шофьор на товарен автомобил 3 т., обслужващ
обекта на миннодобивната промишленост“ за периода от 26.09.1977 г. до
24.07.1979 г. - 01 г. 07 м. 19 дни от втора категория труд по т. 66 “г“ от ПКТП
отм.;
• по удостоверение УП-3 №ЧРД-93-01-26 от
12.03.2021 г. от „Асарел - Медет“
АД гр. Панагюрище на длъжност „шофьор на товарен автомобил 3 т., обслужващ
обекти на миннодобивната промишленост“ за периода от 15.10.1980 г. до
31.03.1981 г. - 00 г. 05 м. 15 дни от втора категория труд по т. 66 “г“ от ПКТП
отм.;
• по удостоверение УП-3 № И-684 от 13.04.2021 г.
от МБАЛ - Уни Хоспитал ООД
гр. Панагюрище на длъжност „шофьор“ за периода от 01.04.1982 г. до 21.07.1982
г. - 00 г. 03 м. 20 дни от трета категория труд;
• по удостоверение УП-3 № И-684 от 13.04.2021 г.
от МБАЛ - Уни Хоспитал ООД
гр. Панагюрище на длъжност „шофьор“ за периода от 21.07.1982 г. до 01.01.1984 г. -01 г. 05 м. 10 дни от трета категория труд;
• по трудова книжка № 4 от 22.10.1974 г. от АПК
„Оборище” - Комплексна бригада с. Бъта е зачетен стаж на длъжност „ремонтен
работник, механик“ за периода от 02.06.1984 г. до 01.12.1993 г. - 09 г. 09 м.
25 дни от трета категория труд;
• по удостоверение УП-3 №98 от 16.02.1995 г. от
„ГАИ“ ЕООД гр. Панагюрище на длъжност „шофьор“ за периода от 01.12.1993 г. до
16.12.1995 г. - 01 г. 02 м. 15 дни от трета категория труд;
• по осигурителна книжка № 6550-001 от 16.05.1995
г. от ЕТ „Стон-Мил - С.К.“ е зачетен стаж като самоосигуряващо
се лице за периода от 01.01.1998 г. до 01.09.1998 г.
- 00 г. 08 м. 00 дни от трета категория труд;
• по удостоверение УП-3 №1 от 09.03.2021 г. от „Булгаргеомин Инженеринг“ АД гр. София на длъжност „електрошлосер” в участък от кариера за открит добив на
полезни изкопаеми за периода от 16.05.2005 п до 01.06.2007 г. - 02 г. 00 м. 15
дни от втора категория труд по чл. 2, т.6, буква “в“ от НКТП;
• по удостоверение УП-3 №1 от 09.03,2021 г. от „Булгаргеомин Инженеринг“ АД гр. София на длъжност „електрошлосер“ за периода от 01.06.2007 г. до 01.07.2007 г.
- 00 г. 01 м. 00 дни от трета категория труд;
• по трудова книжка № 41 от 09.07.2007 г. от „Оптеко и партньори“ ООД гр. София е зачетен стаж на
длъжност „електромехано шлосер“ за периода от
09.07.2007 г. до 14.03.2011г. - 03 г. 08 м. 05 дни от трета категория труд;
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от получено обезщетение по чл. 222,
ал. 1 от Кодекса на труда за периода от 14.03.2011г. до 13.04.2011 г. - 00 г.
01 м. 00 дни от трета категория труд;
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж за периода от 14.04.2011 г. до
31.08.2011 г. от получено обезщетение за безработица от Бюро по труда - 00 г.
04 м. 17 дни;
• по данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от
Регистъра на осигурените лица е зачетен стаж от „Оптеко
и партньори“ ООД гр. София за периода от 01.09.2011 г. до 22.06.2021 г. - 09 г.
09 м. 22 дни от трета категория труд.
Проверяващите
органи в ТП на НОИ –Пазарджик са установили, че към датата на заявлението
(23.06.2021 г.) г-н К. няма необходимия стаж (39 г.) по чл. 68, ал. 1-2 от КСО
- има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 35 г, 05 м. 13
дни. Предвид това е прието, че жалбоподателят има недостигащ стаж за правото на
пенсия по чл. 68, ал. 1-2 от КСО в размер на 03 г. 06 м. 17 дни (изискващ се
стаж по чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2021 г. за мъжете 39 г. - общ осигурителен
стаж. превърнат към трета категория труд). Установеният за лицето е 35 г. 05 м.
и 13 дни, т.е. с 03 г. 06 м. 17 дни по - малко.
С писмо изх. № 2170-12-98#5
от 06.08.2021 г. г-н К. е уведомен за недостигащия осигурителен стаж (03 г. 06
м. 17 дни ) към датата на заявлението за пенсия и за общата сума на дължимите
осигурителните вноски за този стаж.
На 20.10.2021 г. е
изискана служебно информация от отдел „Краткосрочни плащания и контрол” към ТП
на НОИ - Пазарджик за внесените осигурителни вноски за недостигащия осигурителен
стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО, като на 25.10.2021 г. е издаден констативен протокол
№КВ-5-12-01021981, съгласно който жалбоподателят не е внесъл осигурителни
вноски за недостигащия осигурителен стаж, поради което не може да бъде зачетен
осигурителен стаж на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО.
С разпореждане
№2170-12-98#7 от 29.10.2021 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване е
отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на г-н К.,
тъй като няма изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО за мъжете за
2021 г. от 39 г.
В хода на
административното производство по подаденото заявление №2170-12-98 от
23.06.2021 г. и във връзка с отправено от г-н К. запитване №1023-12-102 от
16.08.2021 г. относно изчисления му стаж и определения недостигащ стаж по чл.
9а, ал. 2 от КСО е извършен последващ контрол на
зачетения осигурителен стаж.
В запитването си жалбоподателят
изрично посочва, че стажът от Комплексна бригада с. Бъта на длъжност „механик“
следва да се зачете от втора категория труд, тъй като попада в обхвата на т. 66
„и“ от ПКТП (отм.).
Предвид това, в
оспореното решение на директора на ТП на НОИ- Пазарджик е прието, че
действително в списъка на длъжностите по т. 66 „и“ от ПКТП (отм.) попадат „работници
в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското
стопанство, в това число на длъжност „механик“, както следва: механик по
поддържане на животинска техника (механик на животинска техника, техник доилна
инсталация) и механик на зърноплощадка, механик на
зърносушилня (сеносушилня)“, но осигурителят АПК
„Оборище“ Комплексна бригада с. Бъта е заличен и ведомостите му са предадени за
съхранение в сектор „Осигурителен архив“ към НОИ.
Предприети са
действия за събиране на допълнителна информация и доказателства за зачитане на
категория труд за периода от 06.02.1984 г. до 06.12.1993 г. на длъжност
„механик“ в АПК „Оборище“ Комплексна бригада с. Бъта.
С писмо
№5531-12-633 от 19.08.2021 г. до сектор „Осигурителен архив“ кьм НОИ, с копие до г-н К., е изискана информация за вида
дейност, изпълнявана от жалбоподателя, както и уточняване на мястото на работа
в АПК „Оборище“ Комплексна бригада с. Бъта за периода от 06.02.1984 г. до
06.12.1993 г. - звено, цех, участък.
На 19.08.2021 г. е
изпратено писмо до г-н К., с което е изискано да представи, ако има съхранени
първични документи от периода, в който е работил в АПК „Оборище“ Комплексна
бригада с. Бъта - заповеди за назначаване и/или освобождаване, трудов договор,
допълнителни споразумения или други документи, удостоверяващи дейността, която
е изпълнявал, както и мястото му на работа - звено, цех, участък и други.
Липсват данни или твърдения лицето да е представило такива, съответно не са
представени и в рамките на съдебното производство.
На 27.09.2021 г. с
писмо №5507-15-983, с копие до жалбоподателя, отдел „Обединен осигурителен
архив“ към ТП на НОИ - Пловдив уведомява ТП на НОИ - Пазарджик, че е извършена
проверка в приетата документация на осигурител ТКЗС с. Бъта, при която е
установено, че г-н К. фигурира във ведомостите за заплати за периода от месец
март 1988 г. до месец декември 1990 г. на длъжност „механик“ в звено
„Администрация“. За периода от месец януари 1991 г. до месец декември 1992 г.
не са приети ведомости за заплата, поради което е извършена проверка в „Книги
за лични сметки“, в които няма данни за длъжност, звено, цех и участък. За 1993
г. не са приета документи от осигурител ТКЗС с. Бъта.
Административният
орган в процесното решение е приел, че няма представени доказателства и
безспорни данни, че трудът за периода от 06.02.1984 г. до 06.12.1993 г. в АПК
„Оборище“ Комплексна бригада с. Бъта е положен на длъжност, попадаща в обхвата
на т. 66 „и" от ПКТП (отм.), тъй като единствено има данни, че г-н К. е
работил в АПК „Оборище“ Комплексна бригада с. Бъта към звено „Администрация“ на
длъжност „механик“.
По делото е
представена и информация от ТП на НОИ – Пловдив, писмо вх. №4890/02.06.2022 г.,
с което се уведомява съда, че в Осигурителния архив на НОИ са приети за
съхранение документите на осигурителите ТКЗС в Ликвидация, с. Баня, с
приемателно-предавателен протокол № 090-12 от дата 21.05.2007 г., ведно с опис
№ 1 от същата дата и ТКЗС в ликвидация, с. Бъта (АПК “Оборище”, с. Бъта), с
приемателно-предавателен протокол № 089-12 от дата 21.05.2007 г., ведно с опис
№ 1 от същата дата. Представени са заверени копия на приемателно-предавателен
протокол № 090-12 от дата 21.05.2007 г., ведно с опис № 1 от същата дата;
историческа справка и приемателно-предавателен протокол № 089-12 от дата
21.05.2007 г., ведно с опис № 1 от същата дата; историческа справка;
констативен протокол № 1 от дата 20.05.2007 г.
За изясняване на
значимите за спора обстоятелства по делото е допусната и съдебна експертиза,
чието заключение съдът възприема като обективно и компетентно изготвено. В
отговор на поставените въпроси вещото лице е посочило, че в изпълнение на
поставената задача, са прегледани относимите
документи, приложени по делото и е извършена проверка в ТП на НОИ Пловдив,
отдел „Обединен осигурителен архив“. Установило е при извършената проверка в ТП
на НОИ Пловдив, отдел „Обединен осигурителен архив“, че са представени
исторически справки от които е видно, че от 01.04.1975 год. ТКЗС „20 април“
Панагюрище се преименува в АПК „Оборище“ Панагюрище, което съществува до 1992г.
От 1993г. до 1995г. е ТКЗС в ликвидация. Представен е и констативен протокол
№1/20.05.2007 г., според който, при пожар в канцеларията на ТКЗС в ликвидация
с. Бъта са изгорели част от разплащателните ведомости и книгите за начисления
труд на работниците, като за 1993 г. са напълно изгорели разплащателни
ведомости и книги.
Вещото лице е
установило при извършената проверка, че С.Ц.К. през процесния
период е работил в АПК „Оборище“, с. Бъта от 1984 г. до до
1992 г., а за 1993 г. архивът е унищожен.
При справка по Дела
„Книга за личните сметки на работниците“ е установено, че в проверените дела от
№147 до №164 „Книга за личните сметки на работниците“ за периода от 1984г. до
1992г, е констатирано, че на първа страница се съдържа списък на работниците и
номер, като за всеки работник на отделен лист в книгата са описани начисления/удръжки
и чиста сума за получаване за всеки месец от съответната година. Документите не
съдържат данни за длъжност, констатирани са дела в които над списъка с
работници в който е включен жалбоподателят е записано „Азбучник на
административния персонал, I-во и II-ро административно звено“,
както следва:
Дело №149 период
01.01.1985-31.12.1985, под №35 С.Ц.К. Дело №151
период 01.01.1986-31.12.1986, под №33 С.Ц.К. Дело
№153 период 01.01.1987-31.12.1987, под №31 С.Ц.К.
Дело №163 период
01.01.1992-31.12.1992, под №
24 С.Ц.К.
За останалите
години не са отразени данни над списъка с имена на работниците, за които има
данни в съответните книги.
При проверка по
Дела „Ведомости“, вещото лице е установило, че във
ведомостите за 1984 г. са отразени само имената на работниците.
Във ведомостите за
1985г. са отразени имена и длъжности, като за С.Ц.К. е отразена длъжност
„механик“ за месеците 02, 03, 04, 05, 06, 07, 09, 10, 11 1985г. за месеците 01,
02 и 12.1985г. не са вписани длъжности. Няма данни за отдел, звено, цех и др.
Във ведомостите за
1986 г. само за месеците април и юли има вписани длъжности. Няма данни за
отдел, звено, цех и др.
Във ведомостите за
1987 г. на страницата на която фигурира С.Ц.К. от м. 01 до м. 06 над списъка с
работници няма отразени данни, като на следващите страници над списъците има
записи „I звено трактористи“, „II звено“, „оранжерия“, „овчари“, „говедоферма“, „овцеферма“, „странични дейности“, „свинеферма“,
„ученическа бригада лавандула“, „лавандула“ и други
/различни за отделните месеци/.
За месеците юли,
август, септември, октомври, ноември и декември 1987 г. е констатирано, че на
страницата на която са отразени записи за С.Ц.К., работниците са групирани на
Ръководни кадри, специалисти, помощен персонал, охрана, като групата в която
попада жалбоподателят не е класифицирана в изброените, отделена е от останалите
групи с празни редове и над списъка няма запис. В същата група попадат работници
на длъжност „домакин“, „кантар“, „магазинер“, „ел. техник“, „изкупчик“.
За месеците януари
и февруари 1988 г., ведомостите са водени по същия начин, както през 1987 г.,
след това не са записвани звена, цехове и др.
В заключение,
вещото лице посочва, че в предадените архивни документи на АПК „Оборище“ с.
Бъта в Отдел „Обединен осигурителен архив“ към ТП на НОИ Пловдив, са
констатирани месеци без записи за длъжности на работниците. В месеците за които
съществуват такива записи, за С.Ц.К. е отразена длъжност „механик“.
Според заключението
на вещото лице наличните документи не съдържат данни, от които може да се
направи извод за характера и условията на труд на заеманата от жалбоподателя
длъжност, място на работа - звено, цех и участък в АПК „Оборище“ Комплексна
бригада с. Бъта, за периода : 06.02.1984 г. до 06.12.1992 г. За 1993 година
няма предадени разплащателни ведомости и книги.
По делото са
разпитани и трима свидетели - Г. К. Т., С.С. С. и Х.Т.С.,
чиито показания съдът кредитира напълно като обективни, ясни и безпротиворечиви, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Свидетелят
Г. К. Т. твърди, че е работил в ТКЗС с. Бъта в периода 1979 г. – 1993 г., като
за периода 1983 г. – 1993 г. е работил на същото място без прекъсване. Посочва,
че в рамките на този период С. К. ***, като К. е изправял технически аварии със
селскостопанската техника в ТКЗС-то. Посочва, че жалбоподателят е работил като
механик и е извършвал регулярни и аварийни поправки на селскостопанските
машини, както и е изправял електротехнически аварии.
Свидетелят С.С. С.
посочва, че е работил в ТКЗС с. Бъта близо 11 години, в периода от 1983 г. до
1994 г. като техник осеменител, а в края на периода като технолог. Според
показанията на свидетеля, за същия период жалбоподателят е работил също в ТКЗС
с. Бъта, като длъжността на К. е била ел. механик на цялото ТКЗС като той е
поддържал и селскостопанската техника - електромотори, механични части, фуражомелки. Свидетелят
определя функциите на жалбоподателя като той е поддържал „токовете в
овцефермата“, и е отговарял за ел.
инсталацията на цялата овцеферма.
Свидетелят
Х.Т.С.
твърди, че е работил в ТКЗС с. Бъта АПК „Оборище“ от 1983
г. до 1989 г. на длъжност „Шофьор“, като през този период С.К. също работил в
това ТКЗС като механик, макар че са му възлагани и други отговорности. Твърди,
че при наличие на аварии по трафопостовете, както и при повреда на цялата
селскостопанска техника във фермата, същите се поправяли от жалбоподателя К.,
вкл. в извънработно време. Последното се е случвало многократно, като това е
известно на свидетеля, тъй като същият като шофьор в ТКЗС-то се е налагало да
го превозва до мястото на авариите. Изрично свидетелят упоменава, че К. е работел
и по механиката на машините, поправял е техниката, агрегатите, които са много
мощни и са захранвали цялото ТКЗС с ток.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Решение на Директора на ТП
на НОИ гр. Пазарджик-Е.Г. № 1012-12-382 #1 от 06.01.2022 е редовно връчено на
жалбоподателя на 12.01.2022 г., съгласно удостоверение от пощенска служба с.
Бъта, л. 111 от делото. Жалба срещу решението е подадена до Административен съд – Пазарджик чрез Директора на ТП
на НОИ - Пазарджик в законоустановения срок на 26.01.2022 г., с
вх. № 1012-12-382 #2 от 26.01.2022 г. Спазен
е срокът за оспорване по чл. 118 от КСО във вр. с чл.
149, ал. 1 от АПК. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от
надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което
подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с
целта на закона.
Оспореното
решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117,
ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за
прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. В настоящия случай
процесното решение е именно от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, буква
„а“ от КСО, касаещо отказ за определяне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 КСО. Издателят на акта е материално и териториално
компетентния орган за издаване на оспореното решение.
Административното
производство е стартирало с подаване на Заявление № 2170-12-98 от 23.06.2021 г.,
с което жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ПОСВ/ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО от ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно
същото и с оглед чл. 98 от КСО е издадено Разпореждане № 2170-12-98#7 от 29.10.2021 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ – Пазарджик. В срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО
лицето е подало жалба срещу разпореждането до компетентния орган – Директора на
ТП на НОИ – Пазарджик.
Съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение– Директорът на
ТП на НОИ се е произнесъл по жалбата с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването му. С решението Директорът на ТП на НОИ е потвърдил разпореждането
на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Пазарджик, като
допълнително е изложил мотиви по съществото на спора.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа
наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта,
който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се
определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може
да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с
означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и
правни основания за издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че
актът е издаден в предвидената от закона форма, като съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила
или несъответствие с целта на закона при издаване на решението на Директора на
ТП на НОИ - Пазарджик.
При проверка по
отношение на правилното прилагане на материалноправните разпоредби, съдът установява следното:
Съгласно чл. 68,
ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца
от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2
месеца за мъжете, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените
се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. -
с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете
се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка
календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
Съгласно ал. 2 на
чл. 68 КСО, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
Заявлението за
отпускане на ПОСВ е подадено на 23.06.2021 г. Към този момент, за да бъде
отпусната ПОСВ на лице от мъжки пол, същото следва да е навършило възраст от 64
г. и 4 м. и да разполага с осигурителен стаж от 39 години.
Видно от единния
граждански номер на жалбоподателя, същият е роден на *** г. Към момента на
подаване на заявлението, лицето е на 64 години и 8 месеца. Т.е. налице е една
от законовите предпоставки за отпускане на ПОСВ. Според административния орган
обаче не е налице другата законова предпоставка за отпускане на ПОСВ, а именно
наличие на осигурителен стаж от 39 години.
Спорът между
страните в случая не касае периодите на установения трудов стаж и
работодателите, при които жалбоподателят е полагал труд, а се свежда до това
дали положеният труд в АПК „Оборище“ – комплексна бригада, с. Бъта за периода
02.06.1984 г. – 01.12.1993 г. – 9 години, 9 месеца и 25 дни на длъжност
записана в трудовата книжка на жалбоподателя „ремонтен работник механик“ е от
втора или трета категория труд.
С процесното
решение е прието, че лицето разполага с общо 35 години 5 месеца и 13 дни
осигурителен стаж приравнен към трета категория, от които съобразно
разпореждане № 2170-12-98#7 от 29.10.2021 г., 4 г. 1 м. и 19 дни от втора категория и 30 г.
3 м. и 12 дни – трета категория. Трудът положен в АПК „Оборище“ – комплексна
бригада, с. Бъта за периода 02.06.1984 г. – 01.12.1993 г. от 9 години, 9 месеца
и 25 дни е приет за такъв от трета категория.
Законодателят е
приел, че при осигурителен стаж от различни категории труд трудовият стаж от
първа и втора категория се превръща в осигурителен стаж от трета категория по
реда на чл. 104, ал. 2-8 от КСО. При пенсиониране за осигурителен стаж и
възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от
първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години
стаж от трета категория.
От 1 януари 2000 г.
трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т.
66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от
1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се
счита за осигурителен стаж, както следва: по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к -
от първа категория; по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.
Т.е. налице са
законови предпоставки за превръщане на положения труд в АПК „Оборище“ –
комплексна бригада, с. Бъта за периода 02.06.1984 г. – 01.12.1993 г. период от
9 години, 9 месеца и 25 дни от втора към трета категория, в случай че заеманата
от жалбоподателя длъжност е от изброените в т. 66и от Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, както твърди жалбоподателят.
От представената и
приета по делото трудова книжка на жалбоподателя се установява, че в периода 02.06.1984
г. – 01.12.1993 г. за общо 9 години, 9 месеца и 25 дни е полагал труд в АПК
„Оборище“ – комплексна бригада, с. Бъта, на длъжност „ремонтен работник
механик“. Този факт не е спорен между страните, а и се извежда като установено
обстоятелство от съдържанието на процесното решение.
С констативен
протокол №1/20.05.2007 г., представен от ТП на НОИ Пловдив, се установява, че при
пожар в канцеларията на ТКЗС в ликвидация с. Бъта са изгорели част от
разплащателните ведомости и книгите за начисления труд на работниците, като за
1993г. са напълно изгорели разплащателни ведомости и книги. Т.е. въпреки всички
предприети действия по установяване на релевантните факти и обстоятелства от
страна на жалбоподателя и ответника, се установява обективна невъзможност да се
снабдят с първичните счетоводни документи и др. подобни от ТКЗС с. Бъта, с
които да се установи характера на работата на жалбоподателя, с оглед
установяване категорията труд.
Съгласно приетото
по делото заключение на вещото лице, което съдът кредитира напълно като
обективно, мотивирано и изготвено от компетентно лице се установява, че С.К. е
полагал труд в процесния период в АПК „Оборище“ –
комплексна бригада, с. Бъта (ТКЗС с. Бъта) от 1984 г. до 1992 г. като според наличните записи се установява
непълнота на данните по години и месеци. Във ведомостите за 1984 г. са отразени
само имената на работниците. Във ведомостите за 1985 г. са отразени имена и длъжности, като за С.Ц.К. е отразена длъжност
„механик“ за месеците 02, 03, 04, 05, 06, 07, 09, 10, 11
през 1985г. за месеците 01, 02 и 12.1985 г. не са вписани
длъжности. Няма данни за отдел, звено, цех и др. Във ведомостите за 1986г. само
за месеците април и юли има вписани длъжности. Няма данни за отдел, звено, цех
и др. Във ведомостите за 1987г. на страницата на която фигурира С. Ц.К. от м.01
до м.06 над списъка с работници няма отразени данни, като на следващите
страници над списъците има записи „I звено трактористи“, „II звено“,
„оранжерия“, „овчари“, „говедоферма“, „овцеферма“,
„странични дейности“, „свинеферма“, „ученическа бригада лавандула“, „лавандула“ и други /различни за отделните месеци/. Със
заключението на вещото лице са констатирани и други непълноти в наличната
документация за работниците в ТКЗС с. Бъта, като последното обстоятелство не е
свързано по никакъв начин с действия или бездействия на жалбоподателя.
Съгласно чл. 104,
ал. 10 от КСО е установена принципна забрана категорията труд, както и
дейността по чл. 69 и 69а да се доказват със свидетелски показания. С изречение
второ от разпоредбата обаче е разписано изключение, като е предвидено, че за
установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат
свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на
полагането му. В настоящия случай следва да се приеме, че са налични писмени
доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
положен трудът, и по време на полагането му, които да индикират
изпълняваната длъжност и нейния характер – описаната трудова книжка и съхранена
документация от ТКЗС с. Бъта, обективирана в
заключението на вещото лице. Предвид това, настоящият състав приема, че са
допустими свидетелските показания на свидетелите Г. К. Т., С.С. С. и Х.Т.С., които да установят за процесния
период, че действително жалбоподателят е
полагал труд в посоченото ТКЗС, заедно с тримата свидетели, като от показанията
им се установява, че лицето е изпълнявало функции като механик на селскостопанската
техника свързана с дейността в ТКЗС като овцеферма и като електротехник, чиито
функции са били свързани с поправка на електроуреди в ТКЗС-то и част от електропреносната система в ТКЗС с. Бъта.
С Постановление №
75 на МС от 31 .03.1998 г. е отменен Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране, приет с Постановление № 60 на Министерския съвет от 1967 г.
Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 75 на МС от 31
.03.1998 г. трудовият стаж при
пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г.
включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата
Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране.
В т. 66и на Правилника
за категоризиране на труда при пенсиониране е включена дейността на „Работници
в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското
стопанство.“, като следва да се приеме, че дейността на механизаторите в
селското стопанство са именно функциите изпълнявани от жалбоподателя К. ***.
Предвид горните,
приложение ще намери чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, съгласно която от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен
до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения с
чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както
следва: по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория.“.
С оглед
установените факти и обстоятелства настоящият състав, при гореизложените
съображения счита, че положеният труд в АПК „Оборище“ – комплексна бригада, с.
Бъта за периода 02.06.1984 г. – 01.12.1993 г. – 9 години, 9 месеца и 25 дни от
жалбоподателя на длъжност записана в трудовата му книжка „ремонтен работник
механик“ е от втора категория труд. Предвид това, ответникът ще следва да
приложи разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, като трудовият стаж от втора категория от 9 години, 9 месеца и 25 дни в
ТКЗС с. Бъта на жалбоподателя се превърне в осигурителен стаж от трета категория
по реда на чл. 104, ал. 2 - 8 от КСО при определяне на личната му ПОСВ.
С оглед изложените,
настоящия състав приема, че решението на директора на ТП на НОИ – Пазарджик е
издадено при неправилно приложение на материалните разпоредби, като преписката
следва да бъде върната на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 от АПК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно
при определяне допустимостта и размера на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя С.Ц.К., трудовият му стаж в АПК „Оборище“ – комплексна
бригада, с. Бъта за периода 02.06.1984 г. – 01.12.1993 г. – 9 години, 9 месеца
и 25 дни да бъде зачетен като такъв от втора категория и да бъде приравнен на
трета категория съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж при определяна на ПОСВ на лицето.
Предвид изхода на
спора, на жалбоподателя се дължат разноски съгласно представения списъка по чл.
80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, в общ размер на
265 лева, както следва: 10 лева държавна такса, 5 лева държавна такса за
съдебно удостоверение и 250 лева за изготвена съдебно – икономическа
експертиза.
На основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на С.Ц.К. ЕГН **********,*** Решение
на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик - Е.Г. № 1012-12-382 #1 от 06.01.2022
г., с което е потвърдено Разпореждане № 2170-12-98#7 от 29.10.2021г. на ръководителя
по пенсионното осигуряване, с което разпореждане е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО на С.Ц.К..
ВРЪЩА преписката на
Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик за ново произнасяне, в едномесечен срок от
влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и прилагането на
закона, съобразно изложеното в мотивите по-горе.
ОСЪЖДА ТП на НОИ
гр. Пазарджик да заплати на Стоян Ц.К. ЕГН **********,*** сума в размер на 265 (двеста шестдесет и пет) лева
разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/