№ 221
гр. гр.Монтана, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211630101374 по описа за 2021 година
Производството е по иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Предявен е иск от В. П. ЗЛ., по който е конституирана като ответник ТВ З..
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили граждански брак
на 24.03.1994 година. От брака си към момента имат едно дете, което е пълнолетно.
Твърди, че ответницата е с адрес в Русия. През 1998 година ответницата заминала в Коми
заедно с детето и се обадила на ищеца, за да му заяви, че не желае да се връща. Той
предприел пътуване, посетил ги и взел детето със себе си обратно в България. Година по –
късно ответницата се върнала и заявила категоричното си желание да живее постоянно с
родителите си. Поискала да вземе и детето.Тъй като последното към онзи момент било
на около 5 годинки, той се съгласил. Твърди, че от 1999 година с ответницата са
фактически разделени. Първите няколко години поддържали контакти, които по – късно
внезапно били преустановени от страна на ответницата. Повече от 20 години няма данни
за нея. Достигнал до извод за настъпило в брака дълбоко и непоправимо разстройство и
предявил настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което прекрати с развод
брака без да се произнася по въпроса за вината. Заявява, че няма претенции към семейното
жилище, в което са живели към 1999 година, нито към фамилното име.
В срока за отговор е постъпило становище от назначения на ответницата особен
представител за основателност на предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. След преценката им, съдът
намери за установено следното:
Страните са сключили граждански брак 24.03.1994 година. Към момента на
1
приключване на съдебното дирене нямат родени в брака деца, които да не са навършили
пълнолетие. Ответницата е напуснала семейното жилище и страната преди повече от 20
години. От около 15 години не поддържа каквито и да било контакти с ищеца. Това налага
извод, че брачната връзка между страните е разкъсана, като отношенията им се
характеризират с настъпило отчуждение и трайна фактическа раздяла. Следва да бъде
изяснено, дали настъпилото в отношенията между страните разстройство е от
категорията на визираното такова в СК, наличието на което да обуславя прекратяване
на брака.
Състоянието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като едно от
основанията за допускане на развод, се характеризира с непоправимо изчезване на
уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и общите
усилия за обезпечаване благополучието на семейството. По разбиране на настоящия
съдебен състав, това обстоятелство се доказа, не само от твърденията на страните, но
и от събраните по делото доказателства – показанията на разпитания свидетел. Доказа
се “дълбоко” разстройство, т.е. пълно отсъствие на дължимото съдържание на
брачната връзка. Настъпилото разстройство в нея е и “непоправимо”, т.е. то е
окончателно, без възможност за преодоляване и възстановяване на съпружеските
отношения. Свидетелство в тази насока е и настъпилата фактическа раздяла.
Последната е резултат от пълното изчерпване от съдържание на брака, каквото е
вменено от закона и морала. Всяка от страните е поела по свой път.
Причините, довели до това разстройство на брачната връзка са от различно
естество. Между страните е настъпило непреодолимо отчуждение и никой от тях не
полага грижи за запазване на семейната връзка или за преодоляване на това състояние.
Към настоящия момент двамата се намират в състояние на фактическа раздяла и никой
от тях не желае да предприеме действия за промяна в семейните отношения. Всичко
това обосновава извода на съда, че брачната връзка е изпразнена от вмененото й от
закона, морала и традицията значение и формалното й съществуване за в бъдеще е лишено
от съдържание, поради което и бракът между страните следва да бъде прекратен с
развод. В конкретния случай ищецът е заявил изрично, че не желае съдът да се произнася
по въпроса за вината, поради което и причините за настъпилото в брака разстройство не
се изследват от съда.
С прекратяване на брака настъпват последици в имуществената и личната сфера
на всяка една от страните. Законодателят е предвидил част от тези отношения да бъдат
уредени непременно в рамките на бракоразводния процес.
В конкретния случай поради продължителната фактическа раздяла, продължила
повече от 20 години, страните нямат семейно жилище по смисъла на закона.
Страните не са заявили претенции за издръжка един към друг, както и за
разрешаване на други имуществени отношения.
Ищецът в производството е заплатил дължимата ДТ за образуване на делото за
2
развод. Освободен е обаче от заплащане на разноски в производството, поради което
възнаграждението за особен представител на ответницата е заплатено от бюджета на
съда. Ето защо последната ще следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета,
както ДТ за допускане на развода, така и разноските за назначения особен представител.
При такъв разбор на доказателствата съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между В. П. ЗЛ. с ЕГН ********** от град Монтана,
местността Парта, ул.”Парта 17” № 213 и ТВ З. с ЕГН **********, без регистриран
адрес на територията на страната, сключен на 24.03.1994 г. в гр. Монтана, акт
35/24.03.1994 година поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА ТВ З. с ЕГН **********, без регистриран адрес на територията на
страната ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
- Монтана 25.00 лева ДТ за прекратяване на брака, 600.00 лева за назначен
особен представител, както и 5.00 лева ДТ за издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС-Монтана в двуседмичен срок от
получаване на съобщение от страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3