№ 801
гр. Варна, 25.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500410 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 303510/07.12.2021г., депозирана от АЛБ. Ц.
Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, район „Одесос“, .. чрез адв. И.А. от АК - Варна, срещу
решение № 262840/22.11.2021г., поправено с решение № 260044/17.01.2022г., постановено
по гр. дело № 15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви състав, в частта, с която въззивницата е
осъдена да заплати на К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .. сумата в размер на
общо 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща обезщетение за неимуществените
вреди, които претърпяла ищцата, вследствие на разпространените неверни и клеветнически
твърдения и обидни квалификации, публикувани в профила на ответницата, в сайта
www.facebook.com в 12 броя статуси, написани, публикувани и разпространени от
ответницата на следните адреси :
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10218899693903066 от 10.09.2020г.;
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=10218898724758838&id=********** от
10.09.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10218983467117344 от 22.09.2020г.;
https://www.facebook.com/gгoups/bsppodkrepa/permalink/3457153910994298/ от
22.09.2020 г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219011924068750 от 26.09.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219011968309856 от 26.09.2020 г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219039288232837 от 30.09.2020 г.;
1
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219060983175197 от 03.10.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219063502878188 от 03.10.2020 г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219064078732584 от 03.10.2020 г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219077636911530 от 05.10.2020г.;
https://www.facebook.com/albena.shavel/posts/10219077219461094 от 05.10.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 1200,00 лв., считано от 05.10.2020 г. - датата
на последната публикация до окончателното й изплащане,
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност на постановеното решение в
обжалваната му част. Въззивницата намира иницииращата искова молба за ненадлежно
предявена, тъй като същата е подадена от пълномощник с общо пълномощно и не е
подписана от ищцата и поради липса на обоснован лично от ищцата правен интерес. Ето
защо, намира производството за недопустимо и моли същото да се прекрати, а
постановеното решение – обезсили. В евентуалност, намира решението за неправилно.
Според въззивницатапървоинстанционният съд е пропуснал да провери и проследи
съществуването на твърдените факти и тяхното отражение върху личността на ищцата.
Оспорва се извода на съда, че ищцата се чувствала унизена, омерзена и обидена от
публикациите по неин адрес от личния профил на ответницата във Фейсбук, тъй като самата
ищца не е твърдяла лично.
Не се оспорва факта, че има публикации в страницата на ответницата, но намира за
недоказано обстоятелството, че тези публикации са възприети лично от ищцата и че точно
определена публикация е причинила посочените в исковата молба неимуществени вреди.
Останало неизяснено кои постове са обидни и кои клеветнически; към този момент на
предполагаемата увреда имало ли е аналогично страдание, за което да е претендирано
обезщетение от трето лице; каква е конкретната вреда от всеки статус; дали статусите са
публикувани с цел да обидят или наклеветят ищцата лично, или са упрек към лидера на една
партия, защото този лидер е допринесъл лично и непосредствено да се разруши и
компрометира партия, в която ответницата членува и чиито ценности изповядва; кои статуси
не са неверни и клеветнически, доколкото възпроизвеждат една обществено наложила се
оценка.
Въззивицата Ш. счита, че ищцата няма за цел да защити нейно субективно право, а е
опит, чрез процесуални инструменти, да се репресира вътрешнопартийната опозиция и да се
принуди към безкритично и мълчаливо приемане на упражняваните от лидера политики.
Намира процесът за политически, каквито били и останалите процеси, инициирани от
ищцата по отношение на най-дразнещите я с позициите си опоненти. Намира за нарушен
принципът за добросъвестност в гражданския процес, и счита , че изведен извън
политическия контекст, искът не съдържа правен интерес и в този смисъл е недопустим.
Намира за недоказан фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Отправеното искане е да се отмени
решението в обжалваната част и да се измени в частта за присъдените разноски, както и да
се присъдят разноски за въззивната инстанция.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
делото.
Образувано е и по въззивна жалба с вх. № 303993/16.12.2021г. , депозирана от К. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .., чрез адв. П.С. от АК - София, срещу решение №
262840/22.11.2021г., поправено с решение № 260044/17.01.2022г., постановено по гр. дело №
15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД на К. П. Н. срещу АЛБ. Ц. Ш. за разликата от установения размер от
1200 лв. /хиляда и двеста лева/ до заявения от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, предявен
като частичен иск от вземане в размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като недоказан
по размер.
Въззивницата счита решението в обжалваната му част за неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила. Споделя изцяло приетата от съда фактическа обстановка и правните
му изводи във връзка с основателността на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, но поддържа, че с определения от съда размер на дължимото в нейна
полза обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е нарушил
материалния закон /чл. 52 от ЗЗД/, като същото са необосновано занижено. Намира, че съдът
не е анализирал задълбочено установените по делото обстоятелства, респ. не е направил
обосноват извод относно реалния интензитет на търпените от ищцата вреди, в резултат от
разпространените неверни и клеветнически твърдения и обидни квалификации,
публикувани в профила на ответницата. Сочи, че се касае до дванадесет поредни статии,
публикувани в периода от 10.09.2020г. до 05.10.2020г., в който е била постоянно обект на
публично опозоряване. Всеки следващ статус е водел до нови и нови негативни
преживявания за нея и тя е ставала все по -напрегната, притеснена и същевременно гневна.
Ето защо, доколкото е трудно да се разграничат точните вреди от всеки отделен статус, се
претендира обща сума, обединяваща дължимите обезщетения за обезвреда на произтеклите
вреди от множеството статии. Касае се за дванадесет деяния, идентични по характер, като
всяко следващо наслагва нови вреди върху вече предизвиканата неимуществена травма,
поради което обезщетението за неимуществени вреди трябва да се определи глобално.
Позовава се на казуална практика на ВКС, съгласно която при подобни хипотези ищецът не
е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко, респ.
това не е условие за редовност на исковата молба, както и на друга, за начина по който се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивницата счита, че въззиваемата е използвала най - обидните и злобни епитети,
за които се е сетила, но не за да информира обществото, а с единствената цел да унизи
достойнството на ищцата. Излага, че след публикуването на процесните материали, същите
били коментирани пред широк кръг от нейни съпартийници, близки и обикновени познати.
Започнали да влияят дори върху работата й. Намира, че противоправното поведение на
ответника не съставлява допустимите от закона критики, негативни оценки и коментари,
поради което и процесиите статии не съставляват израз на конституционно прогласената
3
свобода на словото и право на журналистически коментар, които следва да се търпят от
публичните личности. Счита, че в настоящия случай се касае до опозоряващи твърдения,
които са годни да накърнят доброто име и репутация на пострадалия, както и приписващи
му закононарушения, същите не следва да бъдат толерирани, независимо от публичността
на личността на ищеца. Обратното би означавало, че всяка публична личност следва да
проявява известна търпимост към подобен вид противоправно поведение и единствено
поради своята публичност - независимо от характера на обидното съдържание на
съответната публикация, да не получи съответстващо на степента на увреждането си
обезщетение. Позовава се на съдебна практика, съгласно негативните оценки за определена
личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат
отговорност само ако не засягат достойнството на личността. Счита, че с процесиите
изявления на ответницата е надхвърлено конституционно гарантираното й право по чл.39,
ал.1 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС свободно да изразява мнение, тъй като е засегната честта и
достойнството на ищцата в нарушение на забраната на чл.39, ал.2 КРБ, което поведение е
противоправно. Намира за доказани предпоставките за уважаване на предявения иск.
Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
ново, с което да се уважи предявеният иск в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който не е изразено становище по оплакванията срещу постановеното решение, а
последователно се поддържа становището за недопустимост, евент. за неправилност на
обжалвания съдебен акт, изложено в собствената ѝ въззивна жалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 266 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от
цитираната забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая,
въззивницата Н. желае да се допусне изслушването на свидетел при режим на довеждане за
доказване на пълния обем, вид и интензитет на претърпените от нея неимуществените
вреди. Искането се преценява от настоящия съдебен състав като неоснователно и не следва
да се уважава. Действително, искане за разпит на трима свидетели е направено от ищцата
още с исковата молба. Реципрочно доказателствено искане е направено и от ответницата в
отговора на исковата молба. С определението от разпоредително заседание, проведено на
22.07.2021г., съдът е изготвил предварителен доклад на делото и се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, като на двете страни е предоставена възможност да
се ползват от показанията на по двама свидетели. В първото открито съдебно заседание по
делото, проведено на 15.10.2021г., съдът е обявил окончателния доклад на делото, като се е
придържал към проекто доклада си. Процесуалните представители на страните изрично са
заявили, че нямат възражения срещу доклада на делото. В същото съдебно заседание са
разпитани допуснатите на страните общо четирима свидетели, след изслушването на които и
двамата адвокати са заявили, че няма да сочат други доказателства. Изложената фактология
обуславя извод за липса на допуснати от съда процесуални нарушения. Не се касае и за
4
доказване на новоузнати и нововъзникнали обстоятелства от значение за делото. В случай,
че събраните гласни доказателства не са били достатъчни, то страната е разполагала с
възможността да поиска от първоинстанционния съд допускането на нов свидетел,
съобразно разпоредбата на чл.159, ал.2 от ГПК. Още повече, че в случая
първоинстанционният съд е намерил предявения иск за доказан по основание. Спорът пред
въззивната инстанция е сведен единствено до размера на иска, който се определя от съда по
справедливост, а не чрез свидетели.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от
ГПК – подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 303510/07.12.2021г. ,
депозирана от АЛБ. Ц. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, район „Одесос“, .. чрез адв. И.А.
от АК - Варна, срещу решение № 262840/22.11.2021г., поправено с решение №
260044/17.01.2022г., постановено по гр. дело № 15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви
състав, в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на К. П. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, .. сумата в размер на общо 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които претърпяла ищцата,
вследствие на разпространените неверни и клеветнически твърдения и обидни
квалификации, публикувани в профила на ответницата, в сайта www.facebook.com в 12 броя
статуси и въззивна жалба с вх. № 303993/16.12.2021г. , депозирана от К. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, .., чрез адв. П.С. от АК - София, срещу решение №
262840/22.11.2021г., поправено с решение № 260044/17.01.2022г., постановено по гр. дело №
15855/2020г. по описа на ВРС, XLII-ви състав, в частта, с която е отхвърлен иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД на К. П. Н. срещу АЛБ. Ц. Ш. за разликата от установения размер от
1200 лв. /хиляда и двеста лева/ до заявения от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, предявен
като частичен иск от вземане в размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като недоказан
по размер.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивницата Н. за
събиране на нови гласни доказателства посредством разпит на един свидетел.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 410/2022г. на ВОС за 22.03.2022г. от
14.00ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6