В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10074 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Д.Д.З., с което са предявени срещу Р.М.С. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че е едноличен собственик на:

1). недвижим имот, представляващ К.-С.„П.“ с цех за собствено производство, находяща се в гр. София, ул. ********(бивша ул. *********), пред жилищна сграда бл.***, състояща се от търговска зала, работилница, склад, офис и две тоалетни, със застроена площ от 165,94 кв.м., заедно с дървен навес със застроена площ от 54,80 кв.м. и открита тераса с площ от 57,30 кв.м., заедно с пристройка – търговски обект с площ от 21,45 кв.м. и пристройка – склад с площ от 5,90 кв.м. и заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което са построени, съставляващо поземлен имот №999, стар парцел IV-отреден за ЖС и КОО от кв.104 по плана на гр. София,

2). Правото на строеж за пристрояване и надстрояване с РЗП от 657,22 кв.м. на описаната в т.1) кафе-сладкарница, учредено от собственика на земята Столична община с Договор за учредяване на право на строеж от 19.12.2008 г.

Ищцата твърди, че собствеността върху постройките и правото на строеж за надстрояване и пристрояване са придобили в съсобственост с ответника по силата на възмездни договори. Вътрешните им уговорки били ищцата да плати пълния размер на цените по двете сделки, а ответникът да й предаде сумата, съответна на неговата част в собствеността / правото на строеж в едномесечен срок, в противен случай се задължава да й отстъпи собствеността и владението на имота / правото на строеж. В уговорения срок ответникът не й е платил цената, съответсваща на правата му, поради което моли да бъде призната за едноличен собственик на имота.

Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че не е изпълнил задължението си да плати на ищцата съгласно уговорките им, но счита, че това не го лишава от правото на собственост.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от нотариален акт №94 от 21.10.2004 г., че по силата на договор за покупко-продажба Н.А.В.и В.А.В.са прехвърлили на Д.Д.З. и Р.М.С. правото на собственост върху притежавани от тях постройки, представляващи К.-С.„П.“ с цех за собствено производство, находяща се в гр. София, ул. ********(бивша ул. *********), пред жилищна сграда бл.***, състояща се от търговска зала, работилница, склад, офис и две тоалетни, със застроена площ от 165,94 кв.м., заедно с дървен навес със застроена площ от 54,80 кв.м. и открита тераса с площ от 57,30 кв.м., заедно с пристройка – търговски обект с площ от 21,45 кв.м. и пристройка – склад с площ от 5,90 кв.м. и заедно със съответното право на строеж върху мястото срещу цена от 35000 лв.

С декларация от следващия ден – 22.10.2004 г. ответникът е направил писмено изявление, че сумата по сделката е платена изцяло от ищцата и съгласно действителните отношения между двамата, той няма да стане собственик на имота, ако не й плати половината цена. С документа ответникът е поел задължение да плати в едномесечен срок половината цена, а при неизпълнение на това задължение – да й отстъпи собствеността и владението на имота.

С Договор за учредяване на право на строеж от 19.12.2008 г. Столична община е учредила на Д.Д.З. и Р.М.С. правото на строеж за пристрояване и надстрояване с РЗП от 657,22 кв.м. на описаната в нотариалния акт №94 К.-С.срещу цена от 80364 лв.

С декларация от следващия ден – 20.12.2008 г. ответникът е направил писмено изявление, че сумата по сделката е платена изцяло от ищцата и съгласно действителните отношения между двамата, той няма да стане собственик на правото на строеж, ако не й плати половината цена. С документа ответникът е поел задължение да плати в едномесечен срок половината цена, а при неизпълнение на това задължение – да й отстъпи правото на строеж.

Както бе разяснено на ищцата в разпореждането по чл.130 ГПК, симулацията представлява порок на волята, при която страните нямат воля да бъдат обвързани по начина, по който постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. Едната форма на симулация е персоналната - при нея две лица постигат съгласие да сключат договор, но искат да го прикрият и се уговарят като страна да фигурира трето лице, което привидно изпълнява ролята на едната страна. Налице е привидна сделка с привидна страна, съответно и прикрита сделка между истинската и явната страна. При персонална симулация скритото съглашение е между явната страна и действителната /истинската/ страна. Но както бе отбелязано и в разпореждането по чл.130 ГПК, привидното и прикритото съгласие е между насрещните страни в сделката – прехвърлителят следва да желае собствеността да премине в действителния приобретател, а не във вписания в привидната сделка. Отделно от това, за да настъпят последиците на прикритата сделка, тя следва да е сключена в изискуемата форма.

В настоящия случай ищцата не твърди, а и не доказва прехвърлителите по договора за покупко-продажба или суперфициента по договора за учредяване на право на строеж да са имали воля да прехвърлят единствено на нея като единствен приобретател на правото на собственост върху сградите или правото за пристрояване и надстрояване. И в двата договора прехвърлителите са изразили воля да прехвърлят / учредят права на Д. З. и Р.С. като съсобственици / съпритежатели на правото на строеж. Двете декларации, подписани от ответника след сключване на сделките, имат значение за вътрешните отношения между съсобствениците във връзка с платената цена по сделките, но не биха могли да прехвърлят валидно права. Изявлението на ответника, че не придобива права по сделките, няма правно значение и не би могло да направи ищцата единствен титуляр на правото на собственост и правото на строеж. Вещно-транслативното действие на двете сделки е настъпило със сключването им и е направило ищеца и ответника съсобственици/съпритежатели на правото на строеж. Няма пречка ответникът да се разпореди със своите права, веднъж след като ги е придобил, но това следва да стане в изискуемата от закона нотариална форма. Двете декларации нямат значение и на предварителни договори, доколкото не съдържат съществените уговорки на евентуалните окончателни договори, ако се приеме че са насочени към сключване на такива (дарение, продажба, замяна или друг).

По изложените съображения съдът приема, предявените искове са неоснователни – ищцата не доказа да е едноличен титуляр на правото на собственост/правото на строеж върху процесните имоти. Исковете следва да се отхвърлят.

Поради което Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Д.З., ЕГН:**********, срещу Р.М.С., ЕГН:**********, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищцата е едноличен собственик на:

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	7053
Дата:	23 октомври 2017 г. (в сила от 20 февруари 2020 г.)
Съдия:	Десислава Николаева Зисова

Дело:	20151100110074
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	4 август 2015 г.

Решение по дело №10074/2015 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А