Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
четиринадесети май година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Вяра Баева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13710 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на производството е установителен иск с правно основание чл.124, ал. 4, изр. 1, предл. 2 ГПК.
По
изложените с исковата молба обстоятелства ищците Х.Н.К. с ЕГН **********, С.Н.М.
с ЕГН **********, Д.С.З. с ЕГН **********, А.С.З. с ЕГН **********, С.С.З. с ЕГН **********, Д.С.М. ********** чрез
особения й представител Н.А.Д., всички чрез адв.В. В.
–САК, са предявили против М.Л.Ж. ЕГН **********
и А.Р.Ж. ЕГН **********, иск с пр. основание чл.124, ал.4, изр.
1, предл. 2
ГПК
за признаване за установено спрямо ответниците, че саморъчно завещание от 01.12.2011г., с посочен
завещател Д.С. А., в което се завещава жилище апартамент № 65, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ж.к.*******, в
полза на ответника - М.Л.Ж., като заветник е неистински документ в частта относно авторството и подписа на Д. А..
Твърди се в исковата молба, че ищците са законни наследници на Д.С. А.. Сочи се, че след смъртта на техния вуйчо и наследодател, починал като вдовец на 12.12.2011г. ищците, като
неговите наследници се събрали и направили опис на останалото от
наследодателя ни жилище, а именно апартамент подробно описан в нотариален акт
№189, том X, нот. дело №1989 от 1986г. а именно:
апартамент № 65 /шестдесет и пет/, находящ се в
жилищна сграда в гр. София, ж.к.*******, със застроена площ 85.62 /осемдесет и
пет и шестдесет и два/ кв.м. и 1.759 /едно цяло седемстотин петдесет и девет
хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата и идеални части от
правото на строеж върху мястото при съседи на жилището: стълбище, апартамент
№64, двор, ул. „Котленски проход”, както и прилежащо мазе.
Ищците твърдят, че няколко месеца преди смъртта на вуйчо им в жилището
му се настани първата ответН. М.Л.Ж., която не е роднина
на Д. А.. ОтветН.та
посещавала Д. заедно със съпруга си и постепенно забранили на ищците достъпа до вуйчо им, който бил болен на легло
и в тежко здравословно състояние. Твърди се, че в резултат на аритмията и
напредналата възраст, свързани и с атеросклерозата, наследодателят на ищците
имал мозъчно увреждане, което водело до състояние на неадекватност, обърканост
и неяснота на съзнанието. На 12.12.2011г. Д. А. починал и първата ответН. оранизирала погребение,
без да уведоми ищците.
Твърди се, че няколко дни след смъртта му пред жилището на наследодателя
Д. А. се появили ответниците с полиция и показали за
първи път пред ищците саморъчно завещание от 01.12.2011г. (съставено единадесет
дена преди смъртта на завещателя), в което се сочи, че Д.С. А. завещава на
първата ответН. М.Л.Ж. гореописания апартамент. Твърди
се, че двете ответниците разбили вратата и сменили
ключовете и от тогава ищците нямат достъп до жилището.
При извършена справка в СВ при СРС ищците установили, че ответН.та М.Л.Ж. е вписала саморъчно завещание в Службата
по вписванията при СРС - том 1, акт № 25 от дата 17.01.2012г. В това завещание
се твърдяло, че е написано и подписано като издател от нашия вуйчо Д.С. А. и
това е била последната му воля. На основание чл. 27 от ЗН завещанието е
приложено и обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание с per. № 268/2012 г. на
нотариус А.Ш., с per. № 500 на НК. Ищците сочат, че завещанието е занесено и оставено за съхраняване при същия нотариус от самата заинтересована страна - първата ответН. М.Л.Ж. на 05.12.2011г. Твърди се, че същата година на 12.06.2012г. първата ответН. дарява гореописаното жилище на дъщеря си А..
Ищците поддържат, че процесното
завещанието не е написано, нито подписано от вуйчо им - Д.С. А.. Сочат, че
наследодателят им в твърдяното време на съставяне на саморъчното завещание е
бил във влошено здравословно състояние, лежащо болен и в обективна невъзможност
да пише. Поддържат, че документа, който им е представен не е с почерка на вуйчо им,
съдържанието не е написано от него и не е подписан от него.
С изложените обстоятелства ищците обосновават правният си интерес от
предявяване на иск за установяване неистинността на саморъчно
завещание.
В срока по чл.131 ГПК ответниците – М.Л.Ж.
и А.Р.Ж., чрез адв.С.Б., са депозирали писмен отговор, в който
оспорват предявеният иск и молят същия да
бъде отхвърлен,като неоснователен. Поддържат, че при оспореното саморъчното
завещание, са спазени изискванията на чл.25 от ЗН, по отношение на
задължителните елементи – дата, съдържание и подпис. Въведен е довод, че
спазването на формата за действителност поражда правно действие и придобивен ефект за заветника М.Л.Ж.. Претендират присъждане
на направените разноски по делото.
В съдебно заседание ищците,
чрез пълномощниците си адв.
В.
и адв.Ф. поддържат предявения отрицателен установителен
иск. Представят
списък на разноски.
В съдебно
заседание отвениците,
чрез адв.Б. оспорват предявения иск. Представят
списък на разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I – 7 състав, като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК вр. чл. 12 ГПК и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, като е видно и от приетото удостоверение за наследници изх.№2038/
29.09.2016г. издадено от Столична община, р-н Триадица, че ищците са роднини по
съребрена линия и наследници по закон на Д.С. А. ЕГН **********, починал на 12.12.2011г., като
вдовец, без деца./л.6-л.7 от делото/
Не
е спорно, че приживе същия е притежавал
жилище - апартамент № 65 /шестдесет и пет/, находящ
се в жилищна сграда в гр. София, ж.к.*******, със застроена площ 85.62
кв.м., което е удостоверено в приетия
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден имот по ЗТСУ №187, том Х, нот.д.№1989/1981г. на нотариус при СРС. /л.33 от
делото/
Между страните не е спорно, че документът, чиято
неистинност е предмет на установяване с предявения иск, а именно саморъчно
завещание от 01.12.2011г. действително е съставен, като в същото фигурира положен от
името на Д.С. А. подпис за завещетател. Посочения документ е представени по делото от
ищците в заверен препис и приобщен към доказателствения материал.
Видно от съдържанието
на процесното саморъчно
завещание датирано
на 01.12.2011г., със същото наследодателя
на ищците Д.С. А. ЕГН **********,
завещава на ответН.
М.Л.Ж. жилище апартамент № 65 /шестдесет и пет/, находящ
се в жилищна сграда в гр. София, ж.к.Стрелбище, бл. 101, вх.В, ет.б, със
застроена площ 85.62 кв.м. и 1.759
идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на
строеж върху мястото при съседи на жилището: стълбище, апартамент №64, двор,
ул. Котленски проход, както и прилежащо мазе. Документа е с посочена дата 01.12.2011г., място
на съставяне гр.София, трите имена - Д.С. А. и подпис на завещателя.
Не е спорно, че саморъчното завещание е оставено за
съхранение в кантората нотариус
А.Ш., с per. № 500 на НК от ответН.та М.Ж..
Завещанието
е обявено по реда на чл.27 от ЗН с Протокол за обявяване на саморъчно завещание
с per.
№
268/2012 г. на нотариус А.Ш., с per. №
500 на НК. /л.33 от делото/
От
приложената пр.пр.№4708/3012г. на СРП, с вх.№Я4054/2012 на СДВР, се установява,
че същата е по жалба по М.С.и А.А., като наследници на
Е.А.А.а и Д.С.
А., че са лишени от ползване на наследственото жилище останало от
наследодателите им, поради това, че М.Ж. е сменила бравата на жилището. След
извършена проверка, преписката е приключена на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК –
поради липса на престъпление и с оглед приета графическа експертиза, според
която саморъчно завещание, от
01.12.2011г. е съставено и подписано от Д.С.
А..
В
заключението на съдебно -почерковата с в.л. Д.Ц., са
изследвани сравнителни образци от подписа на Д.С. А. и направена съпоставка с
ръкописния текст и подпис в оспорения документ
- саморъчното завещание с посочена дата 01.12.2011г. , като след изследване
на общите и частни признаци вещото лице е установило редица съвпадения. От установените съвпадения и различия, оценени в
качествено и количествено отношение вещото лице е обосновало извод, че подписът за „Д.С. А.” в завещанието от 01.12.2011 г. -
обект на експертизата е положен от Д.С. А..
По почин на ищците, с оглед повдигнато оспорване и
съмнение за достатъчността на сравнителния материал е допусната повторна съдебно
–почерковата експертиза с в.л. С.Х. - експерт криминалист.
В приетото заключението на ПСПЕ е
обоснован извод, че текстът и подписът за „завещател” в Саморъчното завещание с дата 01.12.2011г. обявено и
съхраняващо се в кантората на саморъчното завещание с посочена дата
01.12.2011г. са изпълнени от Д.С. А.. Вещото лице Св. Х. в
констативната част на експертизата е обективирала
извършеното сравнително графическо изследване на сравнителни образци от подписа
на Д.С. А. и ръкописния текст и подпис в оспорения документ - саморъчното завещание с посочена дата 01.12.2011г.,
като е установило съвпадения в общите и частни графически признаци, които са
характерни, устойчиви и в свята съвкупност са достатъчни за извода, че подписа
в оспорения документ - саморъчно
завещание е изпълнен от лицето изпълнило
подписите и текста в сравнителния материал - Д.С. А.. Използвания
сравнителен материал и завещанието –обект на експертизата вещото лице е
онагледило на л.5-л.7 от съдебно –почерковата експертиза.
/л.105-л.107
от делото/
Заключението на повторна съдебно
–почерковата експертиза, съдът възприема като
обективно и компетентно дадено, кореспондиращо с останалите доказателства,
събрани по делото.
Във
връзка с твърденията на ищците, че Д.С. А. е имал заболявания, които не му позволявали да пише, са допуснати двама
свидетели на ищцовата страна.
Свидетелката
Г.Д., сочи в показанията си, че е близка приятелка на С. и Н., които са племеници на Д.. Сочи, че кръстН.
на децата на С. и Н.. Сочи, че видяла Д. около месец преди смъртта му в
инвалидна количка и с кислородна маска, като тогава не я познал.
Свидетелят
Т.Г., разпитан в о.с.з. на 20.03.2018г.,
сочи в показанията си в началото на ноември 2011г. отишъл при ищцата Н. да
вземе зеле и тя му се оплакала, че старецът е много зле, макар да е надживял
племенника си. Пуснала го в апартамента при Д., който не реагирал на появата
му, имал на устата някакво маска.
Показанията
на свидетелите Г.Д. и Т.Г.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, с оглед заявените близки отношения с
част от ищците, като съобразява и епизодичния характер на впечатленията на
свидетелите.
Така установеното
от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Ищците претендират съдебно установяване неистинността на саморъчно
завещание, от 01.12.2011г., в частта
относно авторството му, при твърдения, че оспорения документ е послужил за
легитимиране на ответниците при разпореждане с жилище
– обект на завещателното разпореждане. Ищците поддържат твърдение, че са наследници
по закон на сочения завещател, като оспорения документ нарушава правата им,
като наследници.
Следователно ищците обосновава
правния си интерес от водене на иска с възможността при постигане на позитивно
за тях решение да реализират
наследствените си права спрямо жилището обект на завет. Оспорването на
истинността на документ чрез предявяване на установителен
иск преди започване на друго съдебно производство, в което ще бъде представен,
е допустимо по аргумент на противното основание от приетото в т. 1 на
Тълкувателно решение № 5/14.11.2012 г. по тълк.д.№
5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и при съобразяване твърденията на ищеца съдът
приема, че за него действително е налице интерес от търсената защита, поради
което предявения установителен иск е допустим.
По същество:
Настоящият съдебен състав
намира, че при доказателствена тежест за ищците,
същите не доказаха твърдяната
неавтентичност на оспореното Саморъчното завещание с дата 01.12.2011г. обявено и
съхраняващо се в кантората на нотариус А.Ш. с рег.№500 от НК. Съвкупната преценка на кредитираните експертно
заключение на СПЕ, ПСПЕ и приложената пр.пр.№4708/3012г.
на СРП обосновава извод, че Д.С. А. е автор на процесния документ, като същия е подписан от него.
В хода на производството пред СГС ищците,
чиято е доказателствената тежест, не е установиха при
условията на пълно и главно доказване неистинността на процесното
завещание.
Общоприето е, че както по
реда на чл. 193 ГПК, така и по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, целта на оспорването
е да се обори обвързващата съда доказателствена сила
на документа, който е представен по делото – формалната доказателствена
сила на подписан частен или официален документ или материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
Формалната доказателствена сила се отнася до
автентичността /авторството/ на документа, а материалната – до верността на
удостоверените в него факти. С формална доказателствена
сила се ползват всички подписани документи – частни и официални /чл. 179 – чл.
180 ГПК/. С материална доказателствена сила се
ползват само официалните удостоверителни документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Само
за оборване на тази доказателствена сила съществува
правен интерес от иницииране на проверка за истинност по реда на чл. 193 ГПК
или по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК, която положителна процесуална предпоставка
липса в конкретния случай. В случая ищците, върху които носят тежестта на
доказване не обориха формалната доказателствена сила
на оспорения подписан частен документ.
Подписите на наследодателя на ищците
под оспорения документ, остана неопроверган, въпреки оспорването му, предвид на
което настоящата инстанция намира предявеният отрицателен установителен
иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК е неоснователен.
По разноските:
С
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски в процеса
имат ответниците. Сторените от ответниците
разноски, съгласно предствения списък по чл.80 ГПК и
договор за пр. помощ от 03.07.2017г. възлизат на 2800лв. за платено адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат възложени
на ищците. Наведеното в хода на
устни състезания от пълномощника на ищците възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците, съдът намира за неоснователно, предвид
действителната фактическа и правна сложност, предствителството
на две лица и броя проведени открити съдебни заседания пред СГС - общо четири.
Водим от горното и в
същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Н.К. с ЕГН **********,
С.Н.М. с ЕГН **********, Д.С.З. с ЕГН **********, А.С.З. с ЕГН **********, С.С.З. с ЕГН **********, Д.С.М. чрез особения й представител Н.А.Д.,
всички чрез адв.В. В. –САК, против М.Л.Ж. ЕГН ********** и А.Р.Ж. ЕГН
**********, иск
с пр. основание чл.124, ал.4, изр. 1, предл. 2 ГПК, за признаване за установено, че саморъчно завещание от 01.12.2011г., с посочен
завещател Д.С. А., в което се завещава жилище апартамент № 65, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ж.к.*******, в
полза на М.Л.Ж., е неистински документ, в частта относно авторството и подписа на Д.С. А., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Н.К. с ЕГН **********,
С.Н.М. с ЕГН **********, Д.С.З. с ЕГН **********, А.С.З. с ЕГН **********, С.С.З. с ЕГН **********, Д.С.М. чрез особения й представител Н.А.Д., да заплатят на М.Л.Ж. ЕГН **********
и А.Р.Ж. ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, разноски пред СГС в размер на 2 800 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: