№ 29
гр. С., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900115 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
М. Й. Г., ЕГН **********, село Т., община В., ул.„Георги Д.“ № 219, чрез
пълномощник адв. С.К. Н. от САК срещу „Б.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Позитано“ № 5
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане
на обезщетение в размер на 30000,00 (тридесет хиляди) лева, за причинени на ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на изключително тежки травматични
увреждания, вследствие на ПТП, причинено виновно на 07.02.2021 година от водач при
управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с
peг. № СО 8041 СК, управляван от В. ЦВ. Г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.06.2021 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от
застрахователя, до окончателното изплащане на сумата (съгл.уточн.молба вх.№
804/08.07.2021 г. - л.18 от делото).
В исковата молба и уточняващата към нея /л.18 от делото/ се твърди, че на 07.02.2021
година около 14.00ч., ищцата пострадала при ПТП, настъпило на път № 81 в посока от гр. К.
към гр. М. в района на в района на местността Раниславци, близо до ресторант „Езерото“ по
вина на застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/03/121000301077,
валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г., водач на лек автомобил „Опел“ модел „Вектра” –
В. ЦВ. Г., който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в насрещната
лента за движение и станал причина за настъпване на ПТП с насрещно движещия се лек
автомобил „Пежо 3307” с peг. № СВ2151АТ. В резултат на ПТП пострадала ищцата, която
била пътник в лек автомобил „Опел“ модел „Вектра”. Получила тежки травматични
увреждания изразяващи се в контузия на гръдния кош, данни за фрактура на стернум -
1
плоска продълговата косо разположена на предната стена на гръдния кош състояща се от
три части дръжка, тяло и ликовиден израстък, травматичен хемопневмоторакс. Имала силни
болки в гърдите и двете ръце. Ищцата била с поставен предпазен колан и в резултат на
предпазния колан се получила тежката контузия на гръдния кош и оттам счупването на
стернума. Болките ѝ продължавали и към момента, а лечението ѝ продължавало и до сега.
Ищцата твърди, че на основание чл.432 от Кодекса на застраховането, на 05.03.2021
година депозирала писмена застрахователна претенцията № 796 до ответника „Б.” АД, като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/03/121000301077,
валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г. за лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с
peг. № СО8041СК.
Ето защо ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Б.”
АД да заплати на М. Й. Г. застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, в
размер на 30 000 лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания,
в резултат на изключително тежки травматични увреждания, вследствие на ПТП, причинено
виновно на 07.02.2021 година от водач при управление на застрахован при ответника лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № СО8041СК, управляван от В. ЦВ. Г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2021 година - датата на
изтичане на 3-месечния срок за произнасяне, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. Н. от САК,
съгл.списък по чл.80 от ГПК.
С отговора ответникът оспорва исковете както по основание, така и по
размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към дата на настъпване на събитието по
отношение на л.а. „Опел Вектра“, peг. № СО8041СК.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие по описания в исковата молба
начин, което да обективира отговорност на застрахователното дружество.
Оспорва твърденият в исковата молба механизъм на процесното ПТП. Твърди, че
представените с исковата молба доказателства не разкриват обстоятелствата, при които е
настъпило същото, действията на участниците в него, както и къде в МПС - то се е намирала
пострадалата. Сочи, че единственият документ представен по отношение на механизма на
ПТП е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от който не се установявал
механизма на пътнотранспортното произшествие, поведението на участниците в него, както
и наличие на вина за настъпването му от страна на водача - В. ЦВ. Г.. Твърди още, че
липсват данни които да сочат, че ищцата е пострадала в процесното ПТП.
Ответникът оспорва представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица
2
по отношение на неговото съдържание, поради липсата на данни за това къде е настъпило
процесното пътнотранспортно произшествие, кои са участниците в него, както и
обстоятелства и причини за него.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата
молба, водач В. ЦВ. Г., поради липса на доказателства в тази насока.
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно -
следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, поради липса на
доказателства.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищцата,
като твърди, че се е качила в МПС при водач употребил алкохол, като е била наясно и е
осъзнавала този факт.
Във връзка с изложеното, и позовавайки се на принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, счита, че при определянето на размера на
обезщетението следва да бъде отчетен фактът на съпричиняване и обезщетението да бъде
намалено.
Ответникът изцяло оспорва иска по отношение на неговия размер, като счита същия
за прекомерен и некореспондиращ нито на принципите залегнали в чл. 52 от ЗЗД, нито на
съдебната практика по сходни случаи.
По претендираната лихва счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01,2016 г., приложим е
чл. 497 от същия в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя дължи
лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането, както и че
застрахователя не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения срещу ЗАД
„Б.” иск, като неоснователен и недоказан, заедно с всички произтичащи от това законови
последици.
Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно своевременно представен
списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 700,00 лева, от които: 400 лева– за СМЕ и САТЕ, и
300 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
За безспорно между страните е прието настъпилото ПТП на 07.02.2021 г.; сключена
полица № BG/03/121000301077, валидна от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г. за лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“ с peг. № СО8041СК, валидна към датата на ПТП.
На 07.02.2021 година, около 14,00 часа, при дневна светлина, нормална видимост,
сухо асфалтово покритие, в зоната на прав участък, със скорост около 40 километра в час, в
дясната си лента за движение в посока от град Г., към гр.К., се е движил лек автомобил
„Пежо 307”, с регистрационен номер СВ 21 51 СК, управляван от Г.Х.Н.. Платното за
движение в този участък е било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока,
всяка с широчина по 3,20 метра, отделени една от друга посредством единична
непрекъсната линия „М1”. От двете страни на платното за движение се е намирал пясъчно
каменист банкет с широчина всеки по един метър, ограничени от към външната страна на
3
платното за движение от еластична предпазна ограда (мантинела). В същото време и
условия на движение, но в обратна посока – от гр.К. към гр. Г., със скорост около 50
километра в час се е движил лек автомобил „Опел Вектра” с регистрационен номер СО 8041
СК, управляван от В. ЦВ. Г., в който като пътник е пътувала ищцата М. Й. Г.. В един
момент лек автомобил „Опел Вектра” е пресякъл разделителната непрекъсната линия между
лентите за насрещно движение и е навлязъл в лентата за движение на лек автомобил „Пежо
307”. Водачът на Пежото е забелязал това навлизане и е предприел действия за отклоняване
на управлявания от него автомобил в дясно, по отношение посоката си на движение и в
същото време е реагирал за спиране, но независимо от това между челните леви части на
двата автомобила е настъпил удар.
Свидетелят Г.Н. (водач на лекия автомобил „Пежо“) установява, че на 07.02.2021
година се прибирал към къщи, като на посочените в исковата молба време и място,
управлявайки автомобила си в дясната лента за движение на прав участък, малко преди
следващ десен завой, ненадейно в неговата лента за движение навлязъл автомобилът „Опел
Вектра“, където се возела ищцата и въпреки, че за да се опита да предотврати удара завил
надясно към банкета, между двете МПС последвал удар в предна лява централна част.
Времето било слънчево, а пътят сух, водачът Н се движел с около 40 км/час.
Свидетелят Л.Г. (зет на ищцата) установява, че тъща му претърпяла пътен инцидент
на 07.02.2021 година, като съпругът й управлявал автомобилът, в който се возела, като от
катастрофата получила сериозна травма на гръдния кош. След тридневно болнично лечение,
се прибрала за домашно лечение, което продължило повече от месец. Свидетелят и дъщерята
на ищцата – негова съпруга се грижели за ищцата, като първоначално не можела да се
придвижва без чужда помощ и изпитвала силни физически болки, но след като се
възстановила инцидентът й се отразил зле психически, тъй като и до момента изпитва страх
от пътуване с автомобил, а свидетелят се налагало да заобикаля пътя през Б., тъй като
ищцата изпитва ужас да минава с кола през прохода „Петрохан“ отново, където се е
осъществило процесното ПТП.
От заключението на СМЕ става ясно, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие пострадалата М. Й. Г. е получила следните травматични увреждания:
контузия на гръдния кош, съпроводена с фрактура на гръдната кост. По повод травмата
пострадалата е била оставена на постелен режим и медикаменти. Фрактурите на гръдната
кост по принцип отзвучават за срок от около 2 месеца, като не остават трайни или
постоянни последици за здравето на пострадалия. В резултат на счупването пострадалата е
изпитвала значителни при интензитет болки и страдания в рамките на посочения
възстановителен период. След приключване на възстановителните процеси болезненост не
следва да се проявява.
От заключението на САТЕ се установява, че водачът на лек автомобил „Пежо 307” с
регистрационен номер СВ 21 51 СК - Г.Х.Н. е управлявал правилно автомобила си в дясната
си лента за движение и при възникналата опасност – навлизане в пътната му лента от друг
автомобил е предприел правомерно действия за намаляване на скоростта си и за спиране.
Водачът на лек автомобил „Опел Вектра” с регистрационен номер СО 8041 СК - В. ЦВ. Г., в
зоната на ПТП, движейки се по двупосочен път с две ленти за движение, неправомерно е
застъпил и пресякъл непрекъснатата разделителна линия между пътните ленти и неправилно
е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение.
4
За водачът на лек автомобил „Опел Вектра” с регистрационен номер СО 8041 СК - В.
ЦВ. Г., ПТП е било предотвратимо, ако не е навлизал в зоната на ПТП и не се е движил в
лентата за насрещно движение, а за водачът на лек автомобил „Пежо 307” с регистрационен
номер СВ 21 51 СК - Г.Х.Н. ПТП е било непредотвратимо.
Причината за настъпване на ПТП се намира в субективните действия на водачът на
лек автомобил „Опел Вектра”, с регистрационен номер СО 8041 СК - В. ЦВ. Г., който в
зоната на ПТП, при движение по двупосочен път е навлязъл и се е движил в лентата за
насрещно движение.
При така установената фактическа обстановка съдът възприе следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с наличието на действаща към датата на ПТП валидна застраховка
„гражданска отговорност“, неоспорена и призната от страните, както и с предявената
писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищцата от 05.03.2021 година,
по която застрахователят – ответник не е изплатил суми за причинени неимуществени вреди
5
на ищцата, в резултат на ПТП.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства, обсъдени по-горе, че причината за настъпването на описаното с
исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на лекия автомобил „Опел
Вектра“ В.Г. – съпруг на ищцата, който движейки се по двупосочен път с две ленти за
движение, неправомерно е застъпил и пресякъл непрекъснатата разделителна линия между
пътните ленти, неправилно е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като е
причинил ПТП, в резултат на което са получени подробно описаните в исковата молба и в
СМЕ травматични увреждания на ищцата, които се намират в пряка причинно-следствена
връзка, несъмнено доказана от заключението на обсъдената САТЕ и от показанията на
другия водач – св.Г.Н..
Недоказани се явяват възраженията на ответника за наличие на случайно събитие,
евентуално – на съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД за настъпване на вредоносния резултат
и за различен механизъм на реализиране на ПТП, тъй като в тази насока същият не
представи никакви доказателства в подкрепа на така инвокираните доводи и оспорвания.
Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява изцяло доказан по основание и
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от причинените й от катастрофата
болезнени физически увреждания и трайни психически травми, както и от дългия и
болезнен период на възстановяване, съпроводен от силни болки и трудно придвижване без
чужда помощ. Причинената й психическа травма от катастрофата провокира у нея
постоянен страх при пътуване с МПС.
6
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 30 000
лева.
Върху присъдената сума от 30 000 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди
и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от
датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя е заведена
на 05.03.2021 година, дължимата лихва следва да се присъди от 05.06.2021 година, до
окончателното й изплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото
производство, с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер
на иска – ДТ в размер на 1200.00 лева, а на осн.чл.78, ал.1 от ГПК - да заплати на ищцата
сторените от нея по делото разноски в размер на 400 лева – за СМЕ и САТЕ, съобразно
уважения иск в пълен размер и своевременно представения списък за разноски по чл.80 от
ГПК.
Видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищцата и адвокат
С.К. Н. от САК за оказване на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи
размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в общ размер на 1430,00 лева (830 лева + 600 лева (20 000 лева х 3%) -
минималният размер по чл.7, ал.2, т.4, при уважен интерес от 30000,00 лева), като осъди
ответника да я заплати на пълномощника, осъществил безплатното процесуално
представителство, съобразно уважения иск в пълен размер.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „Б.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Позитано“
№ 5 да заплати на М. Й. Г., ЕГН **********, село Т., община В., ул.„Георги Д.“ № 219
сумата от 30000,00 (тридесет хиляди) лева, за причинени на ищцата неимуществени вреди
– болки и страдания, в резултат на изключително тежки травматични увреждания,
вследствие на ПТП, причинено виновно на 07.02.2021 година от водач при управление на
застрахован при ответника лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № СО 8041
СК, управляван от В. ЦВ. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.06.2021 година - датата на изтичане на 3-месечния срок за произнасяне от застрахователя,
7
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Б.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Позитано“ № 5 да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1200.00 /хиляди и двеста/ лева,
съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „Б.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Позитано“ № 5 да
заплати на адвокат С.К. Н. от Софийска адвокатска колегия сумата от 1430,00 /хиляда
четиристотин и тридесет/ лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от
ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Б.” АД, ЕИК ., гр.С., ул.„Позитано“ № 5 да
заплати на М. Й. Г., ЕГН **********, село Т., община В., ул.„Георги Д.“ № 219 сумата от
400,00 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8