№ 397
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20222230200817 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба от Д. Д. Д. против Наказателно
постановление №000867/31.05.2022 г., издадено от Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.С., с което е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, във вр. с
чл. 139, ал. 7 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.7 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява лично. За него се явява
редовно упълномощен процесуален представител адв.Г. Х. от АК – С..
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – град С.,
редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт
С.К..
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.12.2021 г. в 15:33 часа, по път I-6 км 401+500, пътен участък
Петолъчката – гр.С., в посока на движение гр.С. била извършена проверка от
инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ на пътно превозно средство с
марка и модел „Скания Р 124 ЦБ“ с рег.№ СН9195АМ, с технически
допустима максимална маса 26 000, брой оси 3 в състав с ремарке за товарен
автомобил с рег. № СН5071ЕЕ, управлявано от Д. Д..
В хода на така извършената проверка е установено, че на 16.12.2021 г. в
11:27 часа горепосоченото ППС е засечено по път I-6 км 407+136, в посока на
движение нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна
1
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство
№ 40541, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата.
Въз основа на това на водача на ППС бил съставен АУАН
№000867/16.12.2021 г. от инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“, за
извършено нарушение на чл.139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 16.12.2021 год. .
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 000867/ 31.05.2022
г., на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с което е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП за нарушение на чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на 22.06.2022 год.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели
актосъставителят С. И. и Д. Д. - служители в НТУ и дава вяра на писмените
доказателства по делото приобщени по съответния процесуален ред.
На първо място съдът счита, че Актът за установяване на
административно нарушение и НП са съставени от компетентни органи в
кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от приложените с
административната преписка заверени ксерокопия от Заповед №РД-11-
167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед
ЧР-НТУ33/23.01.2019г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ,
Заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. Председателя на Управителния съвет на
АПИ.
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното
НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и
НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а
направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и
точно е описана нарушената законова разпоредба.
Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното .
2
Безспорно е установено, че на 16.12.2021 г., в 11:27 часа по път I-6, км
407+136, в посока на движение нарастващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, е засечено да преминава ППС с марка „Скания Р 124
ЦБ“ с регистрационен № СН9195АМ. Като при проверка от контролните
органи на 16.12.2021 г. в 15:33, на път 1-6, км.401-500, пътен участък
„Петолъчката“ – С., в посока на движение гр.С. е установено, че
горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ се движело с 5 и повече оси.
За същото ППС била подадена тол декларация за обща техническа допустима
максимална маса на пътния състав над 12 т., с 3 броя оси. Установено е и,че
не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата.
Горепосочените обстоятелства ,съдът приема за установени безспорно
както, въз основа на приложения като доказателство снимков материал,
така и от свидетелските показания на разпитаните по делото актосъставител и
свидетел при установяване на административното нарушение.
По делото не се спори,че жалбоподателят Д. Д. е бил установен от
контролните органи да управлява ППС на 16.12.2021 г. Безспорно е и че
превозното средство е собственост на юридическо лице – „УСМ Промстрой“
ЕООД като категорично е установено,че в деня и часа на извършване на
нарушението, именно жалбоподателят е лицето което е управлявало
товарния автомобил и като такова се явява водач по смисъла на закона .
Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че
движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните
задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата като водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. От своя страна
нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да
не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.Посочено е също така,че в
случаите когато в свидетелството за регистрация е вписан ползвател,
задължението следва да се изпълни от него.
Цитираните разпоредби задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси
при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна
мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
3
пътните такси. Тези задължения са регламентирани в Закона за пътищата и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние
(НУРПИФССТРКППСБВБИР), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол -таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две
точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното
превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран
от собственика или ползвателя му. В Наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според тази норма
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800
лв.
Съдът счита възражението на жалбоподателят за непосочване в
обжалваното НП товаримостта на съответното ППС и твърдението,че към
момента на проверката ремаркето е било празно за неоснователно. Съгласно
горепосочената наредба и в частност разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от същата
определя и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. А
според легално определеното понятие „Технически допустима максимална
маса“, дадено в т.34 от §6 от ДР на ЗДвП е максималната маса на пътното
превозно средство в натоварено състояние, посочена от производителя,
допустима за неговата конструкция и производствено изпълнение, която е
обозначена в свидетелството за регистрация - част I като т. Fl (за ППС) и т.О
(техническа допустима максимална маса за тегленото ремарке). Всичко това
води до извода, че за определяне на дължимата за заплащане такса за
изминато разстояние законодателят е въвел изискване да се определя като се
вземе предвид технически допустимата маса на съответното ППС посочена в
свидетелството за регистрация част I,поради което съдът счита за
4
ирелевантно обстоятелството дали ППС е натоварено или е празно, а
възражението в тази насока за неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и възражение на процесуалния
представител на жалбоподателя за неприложимост на чл.10б, ал.5 от ЗП. В
издаденото наказателно постановление правилно е посочено, че съгласно
разпоредбата на чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП, независимо от налагането на
административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната
такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, като задължението се счита за
изпълнено при заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.
Доколкото от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят не е заплатил компенсаторна такса в предоставения му срок,
то същият дължи заплащане и на таксата, посочена в разпоредбата на чл. 11,
ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, която
се дължи за това ползване, съгласно чл. 29, ал.1 от Тарифата за таксите, които
се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, според която за товарен
автомобил над 12 т. с 4 и повече оси, ЕВРО III и IV дължимата такса е в
размер на 167 лв.
Във връзка с оспорването на жалбоподателя, че АНО необосновано не е
приел заплащането от жалбоподателя на компенсаторната такса, съдът
счита,че жалбоподателят е имал обективна възможност да се освободи от
административно наказателна отговорност, а това,че не я е използувал не
може да се приеме за оневиняващо го обстоятелство. По време на проверката,
той е бил уведомен за законовата възможност по чл. 189е ал. 2 и ал. 3 от
ЗДвП да заплати на място преди съставяне на АУАН или в 14-дневен срок от
съставянето му компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закон за пътищата в
размер от 750 лв., с което да се освободи от административнонаказателна
отговорност, респ. от издаване на наказателно постановление. Това не е
сторено в предвидения от закона преклузивен срок,поради което съдът счита
възражението в тази насока за неоснователно.
Съдът не счита за основателно и направеното възражение за наличие на
основания за квалифициране на случая като „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28 ЗАНН, в която връзка приема,че АНО напълно правилно и
законосъобразно е ангажирал административната отговорност на
жалбоподателя. Процесното деянието не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения
от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят, въпреки,че е знаел за
задължението си да декларира допълнителните оси не е сторил това.
Съдът счита,че при издаване и връчването на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита, че наложеното на жалбоподателя
административно наказание е в предвидения от закона размер и отговарят в
5
пълна степен на допуснатото нарушение, поради което приема, че следва да
потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния
представител на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер
бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа сложност на
делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 000867/31.05.2022 година, издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с което на Д. Д. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., кв. „Б.“ №12, ет.3, ап.10 е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лв. за нарушение на
чл.139, ал.7 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3а, във вр. с чл.139, ал.7 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.С. направени по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6