Р Е Ш
Е Н И Е № 260037
гр.Враца,
03.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на
05.04.2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА
т.д.№31 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е конститутивен иск с правно основание чл.307 ТЗ от
"Хидро Пауър Ютилитис"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, *** срещу "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Козлодуй 3320.
В
исковата молба се твърди, че ищецът изпълнява дейност по търговия с
електрическа енергия въз основа на издадена му лицензия. Между страните е
сключен Стандартизиран договор за покупко-продажба на ел.енергия №IBEX-0063/18.11.2019г. и Допълнително
споразумение №1/27.11.2019г. и Допълнително споразумение №2/13.12.2019г.
Съгласно първото от допълнителните споразумения за периода от 01.02.2020г. до
31.12.2020г. за 335 дни ответникът в качеството на продавач доставя на ищеца
ел. енергия 80 400 МWh с мощност 10 МW на цена 110.30лв./Мвтч
без ДДС, а съгласно второто споразумение за периода от 01.02.2020г. до
10.04.2020г. и от 27.05.2020г. до 31.12.2020г. - ел. енергия 138 720 Мвтч с мощност 20 Мв на цена
110.27лв./Мвтч без ДДС.
Ищецът
твърди, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки на фактическия
състав на стопанската непоносимост по чл.307 от ТЗ, от което се поражда правото
му да бъдат изменени договорните отношения с ответника.
В
исковата молба се твърди, че е налице драстично и извънредно изменение в
икономическите условия на електроенергийния пазар, доказващо се от съответните
борсови нива на цените, което не е било възможно да бъде предвидено при сключването на договора и допълнителните
споразумения. В тази връзка се твърди, че пандемичното
разпространение на COVID-19
и обявеното на 13.03.2020г. извънредно положение в страната са извънредни
обстоятелства, настъпили след договарянето между страните, които са
непредвидими. В резултат от разпространението на вирусната инфекция, обявена от
СЗО за пандемия, е налице свиване на потреблението на ел. енергия и цялостно
възпрепятстване на търговския оборот. Вследствие предприетите в България и в ЕС
противоепидемични мерки е настъпил спад в потреблението на ел.енергия, а след
издаването на Заповед №РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването
на територията на цялата страна е преустановена работата на училища, детски
градини, университети, хотели, заведения, търговски центрове и т.н. Според
ищеца спирането на социалния живот и затварянето на средния и малък бизнес са
довели до преустановяване на обществената и търговска дейност на потребителите
на ел. енергия, потреблението на такава енергия драстично е намаляло и е налице
драстичен спад в цените в България и в Европа. Към момента на сключване на
допълнителните споразумения договорените цени са съответствали на пазарните
такива и в тази връзка се сочат цени на годишни продукти за 2020г. на
електрическа енергия в Унгария и в Германия, докато след обявяването на
извънредното положение в страната борсовите цени на "Българска независима
енергийна борса"ЕАД започват своя драстичен спад.
В
подкрепа на твърдението, че изменението на пазарните условия се явява
непредвидено и непредвидимо обстоятелства за страните по договора, ищецът сочи,
че като купувач, дължащ грижата на добрия търговец, не е могъл да предвиди
пандемията и срива на цените на борсовите пазари.
Следващото
твърдение на ищеца е, че запазването на цените по договора и допълнителните
споразумения противоречи на справедливостта и добросъвестността, тъй като
изменената стопанска конюнктура е в
пряка причинна връзка с нарушената еквивалентност по договора и допълнителните
споразумения, налице е чувствително разминаване в стойностите на насрещните престации и плащането на договорената цена би обогатило
ответника, а договорената цена се явява непосилна за купувача.
Ищецът
сочи, че цената на иска се формира като произведение на стойността, с която се
търси намаление на договорената цена, и количеството ел. енергия за доставка.
В
исковата молба се въвежда твърдение за разорителен характер на задължението на
ищеца и твърдение, че неговите контрагенти също се позовават на стопанска
непоносимост и искат намаляване на цените или прекратяване на договорите.
По
този начин е обоснован правен интерес от предявяването на иска, като се иска да
бъде постановено решение, с което да се изменят допълнителното споразумение от
27.11.2019т. в частта относно цената чрез намаляването й от 110.30лв./Мвтч без ДДС на 82.33лв./Мвтч без
ДДС и допълнителното споразумение от 13.12.2019г. чрез намаляване на цената от
110.27лв./Мвтч без ДДС на 88.46лв./Мвтч без ДДС, считано от настъпване на стопанската
непоносимост на 13.03.2020г.
С
Определение №236/27.03.2020г. производството е оставено без движение и на ищеца
са дадени указания да посочи периода на действие на поисканото изменение на
сключените с ответника договори. В изпълнение на тези указания ищецът е депозирал молба, в
която уточнява, че въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства моли
да бъде постановено решение, с което да се прекрати
стандартизирания договор от 18.11.2019г. и допълнителните споразумения към
него, считано от настъпването на стопанската непоносимост на 13.03.2020г.
Заявено е искане в случай, че не са налице предпоставките за прекратяване на
сделките, съдът да се произнесе по първоначалния иск за изменение на договора и
споразуменията чрез намаляване на цените, считано от 13.03.2020г. до изтичането
на 12-месечния срок на договора или евентуално - до приключване на извънредното
положение. С Определение №340/29.05.2020г. съдът е допуснал изменение на иска
чрез изменение на искането, като се счита, че се иска решение за прекратяване
на стандартизирания договор и допълнителните споразумения към него, а
първоначалният иск за изменението им в частта за цената придобива качеството на
евентуален.
Представляван
по пълномощие от адв.Г.С. от САК, ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който на първо място се настоява, че е налице
нередовност на исковата молба. Ответникът счита, че предявените искове по
чл.307 от ТЗ са недопустими, като излага съображенията си за това и сочи, че процесните допълнителни споразумения са вече прекратени
едностранно от него поради неизпълнение на задължението на ищеца да приеме
доставяната ел. енергия.
Предявените
искове се оспорват като неоснователни и в тази връзка ответникът поддържа
следното:
Липсват
валидни договорни отношения по процесните
допълнителни споразумения поради тяхното прекратяване от ответника. Чл.307 от ТЗ е неприложим за процесните сделки с оглед
специалната уредба и спецификата на сделките с ел. енергия от производител, тъй
като "АЕЦ Козлодуй"ЕАД е единствената атомна централа в България и е
най-големият производител на ел. енергия в страната, обезпечаващ повече от една
трета от националното годишно електропроизводство, който има водеща роля в
енергетиката и извършва дейност в интерес на обществото. Ответникът може да
сключва сделки само на организиран борсов пазар, който има конкретни, посочени
в отговора цели. Процесните допълнителни споразумения
са борсови сделки, сключени на Сегмент ЦПДД на БНЕБ и тяхното прекратяване или
изменение противоречи на ПРОБП.
Ответникът
твърди, че след 27.03.2020г. ищецът не е изпълнявал задължението си да получава
доставяната му ел. енергия и изпълнението е вече невъзможно, тъй като
електрическата енергия, предмет на споразуменията, не може да се съхранява, при
което задължението му за плащане на цената е заместено от задължението му за
неустойка в размер на 100% от стойността на неприетата енергия.
В
отговора се оспорва твърдението за съществуване на стопанска непоносимост и в
тази връзка се подчертава, че ищецът не сочи обстоятелства, водещи до конкретно
възникнало за него изменение на икономическите условия. Ответникът оспорва и
твърдението на ищеца за свиване на потреблението на ел. енергия в резултат на
пандемията от COVID-19,
като навежда насрещно твърдение, че според оперативните данни, достъпни на
сайта на ЕСО, за периода 01.01. - 31.05.2020г.
потреблението е намаляло само с 3.3% спрямо същия период на 2019г.
Противопоставя се и на твърдението за възпрепятстване на търговския оборот, тъй
като е нямало забрана или ограничение за търговия и пренос на ел. енергия,
тъкмо напротив, в §2, ал.1 от ЗМДВИПОРНС изрично е предвидено, че за
гарантиране непрекъснатост на снабдяването с ел. енергия в условията на
извънредно положение на територията на страната операторът на електропреносната мрежа и операторите на
електроразпределителни мрежи преустановяват всички планови ремонти, свързани с
временно преустановяване на преноса на ел. енергия, а БНЕБ, администрираща
търговията с ел. енергия на организиран борсов пазар в страната, е публикувала
на интернет страницата си съобщение, че са взети всички предпазни мерки, за да
се обезпечи функционирането на организирания борсов пазар. Конкретни мерки са
взети и от асоциацията на борсовите оператори в Европа, т.е. работата на
електроенергийния пазар в страната не е възпрепятствана, а ищецът като търговец
на ел. енергия е имал възможности за продажба, за внос и износ както на
борсовия, така и на извънборсовия пазар, за разлика
от "АЕЦ Козлодуй".
Нататък
в отговора се излагат обстоятелства във връзка с часовите пазарни сегменти,
функционирането на централизирания пазар за двустранни договори /ЦПДД/,
цикличните изменения на пазара и пр.
Според
ответника ищецът не обосновава твърдяното нарушение на еквивалентността на престациите, не сочи на какви цени е продавал ел. енергията
преди и след 13.03.2020г., в тази връзка се сочат конкретни факти относно
цените на пазара по време на договарянето и се настоява, че евентуалният спад
на цените на ел. енергията не е в такъв размер, че да направи запазването на
допълнителните споразумения противно на справедливостта и добросъвестността.
Ищецът
е подал допълнителна искова молба, в която пояснява какви искове е предявил, и
се противопоставя на възраженията за тяхната недопустимост. По възражението на
ответника, че е прекратил процесните допълнителни
споразумения, ищецът поддържа, че изявлението на ответната страна за
прекратяване на договорите, обективирано в писмо
изх.№1206/04.04.2020г., не е породило правни
последици. В допълнителната искова молба се въвеждат следните твърдения:
Още
на 16.03.2020г. с писмо изх.№17 ищецът е уведомил ответника за настъпване на
обстоятелствата по чл.307 от ТЗ и е изразил желание за провеждане на среща и
започване на преговори за съобразяване на договорените цени с новите
обстоятелства и при добросъвестно приемане на това предложение от страна на
ответника не би се стигнало до неизпълнение от страна на ищеца, за който при
изпълнение на договорите във вида, в който са сключени, биха настъпили
разорителни последици. Твърди се, че ищецът е предприел действия във връзка с
искането на свой котрагент, отправено с писмо
изх.№328-1/13.03.2020г., за предоговаряне на цените по вече сключени договори,
докато ответникът, игнорирайки сигналите на ищеца, е продължил да номинира
графици.
Нататък
в допълнителната искова молба се развиват правни съображения във връзка с
начина на функциониране и нормативната уредба на пазара и търговията с ел.
енергия.
Ответникът
е подал допълнителен отговор, в който поддържа всички свои възражения,
направени с първоначалния. Настоява отново, че процесните
допълнителни споразумения са прекратени едностранно от него, поради което е
невъзможно да бъдат изменени или повторно прекратени. Поддържа всички свои
съображения за неоснователност на исковете, излага правни съображения,
поддържа, че изпълнение по допълнителните споразумения не е възможно поради
прекратяването им от ответника, поддържа и възражението си, че ищецът не сочи
конкретни факти за изменение на икономическите условия спрямо него, сочи
конкретни факти относно потреблението на ел. енергия и отново изяснява
механизмите на действие на пазара на ел. енергия, формирането на цените,
борсовите сегменти, на които е регистриран ищецът и пр.
След
като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
Ищецът
притежава Лицензия за търговия с електрическа енергия №Л-511-15/11.07.2019г.,
издадена от КЕВР, със срок 10 години.
С
исковата молба е представен Стандартизиран договор за покупко-продажба на
електрическа енергия №IBEX-0063/18.11.2019г.,
сключен между страните за срок от 12 месеца, който урежда правата и
задълженията им, възникващи в резултат на сключени сделки за покупко-продажба
на ел. енергия посредством Търговска платформа на ЦПДД, оперирана от
"Българска независима енергийна борса"ЕАД /БНЕБ/. В чл.3 от договора
е предвидено, че неразделна част от него са всички допълнителни споразумения,
които заедно и в съвкупност уреждат правата и задълженията на страните,
включително, но не само сроковете, графиците, обемите ел. енергия, условията,
цените и всички останали параметри, относими към
сключените сделки, предмет на СДППЕЕ. Съгласно чл.7 от договора количествата
ел. енергия, предмет на допълнителните споразумения към СДППЕ, се удостоверяват
чрез регистриране на графици от продавача и купувача в системата за известяване
на графици, администрирана от "Електроенергиен системен оператор"ЕАД
след съгласуване на същите между страните. В чл.14 страните са постигнали
съгласие, че СДППЕЕ се прекратява при оттегляне на някоя от страните от ЦПДД, а
в чл.16 е предвидено, че договорът може да бъде прекратен по взаимно съгласие
във всеки един момент, след което страните следва да информират БНЕБ в 5-дневен
срок след прекратяването. Клаузата на чл.18 предвижда, че с прекратяването на
допълнителното споразумение страните не се освобождават от дължимите по него
неустойки.
Представено
е Допълнително споразумение №1/2019 към стандартизирания договор, подписано от
страните на 27.11.2019г., по силата на което ответникът като продавач трябва да
достави на ищеца като купувач 80 000 MWh ел. енергия на цена 110.30лв. за МWh. В
споразумението е постигнато съгласие за дължимост на
неустойка при недоставяне/неприемане на ел. енергия в размер на 100% от
стойността на неприета/недоставена ел. енергия.
Представено
е Допълнително споразумение от 13.12.2019г., по силата на което ответникът
трябва да достави на ищеца 138 720 MWh ел. енергия на цена от 110.27лв. за MWh.
Съдът
приема за общоизвестен факта, че във връзка с обявената от СЗО пандемия от
разпространението на коронавирусната инфекция /COVID-19/ с решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. в страната е обявено извънредно положение,
считано от същата дата. Със Заповед №РД-01-24/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването в страната са въведени противоепидемични мерки, като се
преустановяват посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове,
ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници
и големи търговски центрове тип МОЛ, преустановени са учебните занятия и всички
извънкласни мероприятия и в другите обучителни институции и организации,
посещенията на децата в детски ясли и градини, провеждането на всякакъв вид
масови мероприятия, вкл. спортни, културно-развлекателни и научни /кина,
театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове,
фитнес зали и др./, въведе се изискване към всички работодатели при възможност
да въведат дистанционна форма на работа, преустановени са редица болнични и
медицински дейности и пр. Известен е и фактът, че срокът на действие на тези
мерки бе продължен до 13.05.2020г.
С
исковата молба е представено писмо на ищцовото
дружество изх.№17/16.03.2020г., в което се сочи, че е налице явен спад на
цените на ел. енергия в страната вследствие на явния спад на външните пазари,
че е влошена бизнес средата и съществува опасност от рецесия в резултат от
лавинообразното разпространение на коронавирусната
инфекция. Ищецът заявява, че е изпаднал в непредвидена ситуация, която е извън
неговите възможности и която не е могъл да предвиди в достатъчно по-ранен
период преди сключването на договора между страните и допълнителните
споразумения. По този повод ищецът е заявил, че е налице стопанска непоносимост
по смисъла на чл.307 ТЗ относно високите цени, на които са сключени договора и
допълнителните споразумения, и че генерира големи разходи, водещи до
затруднение в плащането. Според изложеното в писмото запазването на
договорените цени противоречи на справедливостта и добросъвестността, тъй като
се е стигнало до чувствително разминаване в стойностите на насрещните престации, и в създадената в национален и световен план
обстановка при изменението на икономическите отношения, които са били
непредвидими при сключването на договора, договорената цена на ел. енергия се
явява непосилна за него. С това писмо ответникът е приканен за постигане на
споразумение за намаляване на цената на ел. енергията, договорена с
допълнителните споразумения.
Ищецът
е представил месечни доклади на БНЕБ за цените на ел. енергията за периода
ноември 2019г. – м.февруари 2020г. и за периода 01-23 март 2020г. и борсови
отчети за средните цени на ел. енергията на дневна база за същия период на БНЕБ,
на Унгарска енергийна борса и на Унгарска борса за енергийни деривативи.
С
исковата молба е представено писмо изх.№328-1/13.03.2020г., с което "Гранд
Енерджи Дистрибюшън"ЕООД
е уведомило ищеца във връзка със сключените между двете дружества договори за
покупко-продажба на ел. енергия №1 и №2 от 28.01.2020г., че е налице спад на
цените на енергията в резултат от влошената бизнес среда от спирането на
социалния и икономически живот след обявяването на извънредното положение. С
това писмо контрагентът на ищеца се е позовал на стопанска непоносимост и е
поискал намаляване на цената на ел. енергията. Представени са сключените между
двете дружества договори за покупко-продажба на ел. енергия.
По
делото е представено писмо изх.№24/27.03.2020г., с което ищецът е уведомил
ответника, че изпълнението на сключените споразумения към стандартизирания
договор за покупко-продажба е възпрепятствано от непреодолима сила в резултат
от обявяването на извънредното положение. В писмото са изложени конкретните
съображения на ищеца да уведоми ответника, че, считано от 28.03.2020г. временно
спира изпълнението на задълженията си по допълнителните споразумения докато
траят извънредните обстоятелства.
Представено
е писмо на ответното дружество от 04.04.2020г., с
което ищецът е уведомен, че е задължен да приеме договорените количества ел.
енергия, като е посочено, че в периода 27-30.03.2020г.
АЕЦ"Козлодуй"ЕАД ежедневно известява график с общия договорен товар,
но по повод регистриран отказ на ищеца да заяви и приеме договорените
количества ел. енергия с писмо от 31.03.2020г. е изключен от пазарен сегмент
ЦПДД. Писмото съдържа изявление, че с оглед продължилото повече от седем
последователни дни неприемане от страна на ищеца на договорените количества, на
основание чл.182.3 от ПРОБП, сегмент ЦПДД ответникът прекратява действието на
допълнителните споразумения и на стандартизирания договор, считано от 04.04.2020г. и предявява претенции за неустойка в общ размер 19
486 696лв.
С
отговора на исковата молба ответникът е представил разпечатки от интернет
страницата на БНЕБ за проведените търгове, за взетите предпазни мерки за
обезпечаване функционирането на организирания борсов пазар и за цените и
количествата на пазар "В рамките на деня" за периода от 21.11.2019г.
до 31.12.2019г. Представени са искания на ответника към "Инвестбанк"АД за плащане по издадени банкови гаранции
за обезпечаване на задълженията на ищеца по стандартизирания договор и
допълнителните споразумения.
С
допълнителната искова молба ищецът е представил Експертно становище на
Икономически експертен съвет при Стопанска академия "Д.А.Ценов"-Свищов относно състоянието и тенденциите на
пазарите на електрическа енергия в ЕС и влиянието върху потребители, търговци и
производители за 2020г., в което е направено заключение за необходимостта от
вземане на решение, предполагащо споделяне на тежестта от срива на пазарите.
В
изпълнение на разпореждането на съда на основание чл.192 ГПК от "Електроенергиен
системен оператор"ЕАД на оптичен носител е предоставена информация за
регистрираните графици в ММС системата за "Хидро
Пауър Ютилитис"ЕООД за
всеки ден от периода 01.01.2020г.-31.05.2020г. На
същото основание КЕВР е представила информация за бизнес-плана на ищцовото дружество и за размера на обезпечението по
издадената му лицензия.
В
изпълнение на дадените от съда указания ищецът е представил в превод от
английски език графика "Средна цена на ел. енергията ден напред във всички европейски държави, месечни отчети на
Унгарската енергийна борса за деривативи и на
Унгарската енергийна борса – пазар "ден напред", дневници да покупки
и продажби за периода 01.01.2020г.-31.05.2020г. и
фактури за продажба на ел.енергия и извършените по тях плащания.
С
молба вх.№262998/14.12.2020г. ответникът е представил свои писма до ищеца за
констатираното несъответствие между подадените графици за доставка, писма на
БНЕБ до страните от 20.02.2020г. и от 31.03.2020г. и Правила за работа на
организиран борсов пазар на ел. енергия, сегмент ЦПДД.
По
искане на страните по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда.
За
отговора на въпроса има ли изменения в
потреблението на ел. енергия от небитови клиенти в България в периода след
сключването на допълнителните споразумения до м.март 2020г. и налице ли е спад
в нивото на потреблението към м.март 2020г. за същия период спрямо предходните
три години вещото лице проф. д-р В.К. е изготвило Фигура 1, в която са посочени
измерените месечни количества ел. енергия на небитовото потребление за периода
01.2017г. – 03.2020г. Вещото лице приема, че отклоненията от средномесечните нива за периода, показан в Таблица 2, са
незначителни и в рамките на нормалното, като по-големите от тях се дължат на
метеорологичните фактори.
В
заключението на експертизата се прави анализ и се сочат данни за ценовите
условия на пазара на ел. енергия от датата на сключване на допълнителните
споразумения до края на м.март 2020г., като се съобщават средни месечни борсови
цени в България, Сърбия, Румъния и Унгария от началото на 2019г. /Фигура 2/ и
на тази база се приема, че за процесния период
борсовите цени в България отразяват напълно измененията на регионалните борси в
югоизточна Европа. Вещото лице установява, че от средата на 2019г. до края на
октомври 2019г. средно месечните борсови цени в изброените страни от региона са
били средно 56.65 EUR/MWh /Таблица 3/,
което е със 7.99 EUR/MWh над средните
за всички европейски борси. През м.ноември 2019г. цените в югоизточна Европа са
били средно 42.57 EUR/MWh и са били
по-ниски от средните на европейските борси заради по-високите температури в
региона. Експертизата е установила, че през м.февруари 2020г. в посочените
страни има спад на борсовите цени спрямо година по-рано отново поради
по-високата средно месечна температура, но през м.март 2020г. и най-вече през
втората му половина е налице значителен спад, който е свързан с
обществено-икономическата криза вследствие пандемията от COVID-19. На базата на изложеното вещото лице
приема, че за м.март 2020г. е налице изменение/спад/ на цената на ел. енергията
на българската и на европейските борси на вътрешния общоевропейски
електроенергиен пазар за сравним времеви период преди и след датите на
сключване на допълнителните споразумения.
На
Фигура 3 от заключението е представено месечното електропотребление /битово и
небитово/ в България, Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария, страните от Еврозоната
и тези от ЕС и на тази база се приема, че е налице монотонно изменение на
потреблението без ясно очертани тенденции. Нивата на цените на ел. енергия в
страните от региона и в Европа са представени във Фигура 2 и Таблица 3. На
фигура 4 са показани цените на
Холандската борса за природен газ, която е определяща за цените в Европа, и от
показаната графика според вещото лице се вижда, че от пролетта на 2019г. е
имало краткосрочна тенденция за по-ниски ценови нива на природния газ, но от
август същата година е започнал процес на възстановяване на цените. Вещото лице
пояснява, че друг основен фактор, влияещ върху борсовите цени, е цената на въглеродните
емисии. Вещото лице сочи, че на базата на нивата на потребление и цената на ел.
енергията в страната и в региона за предходните три години за месеците
ноември-март, показани на фигури 3 и 4, трудно могат да се предвидят нивата на
потребление и размера на цената към м. март 2020г.
Нататък
в заключението вещото лице пояснява, че борсовите цени в пазарни сегменти
"Ден напред " и "В рамките на деня" се определят от кривите
на търсенето и предлагането и ако търсенето/потреблението/ намалее, цените
падат, и обратно. От друга страна миксът от производствени мощности определя
кривата на предлагане /Фигура 5/. През последните години, в т.ч. и до днес,
борсовите цени са се определяли от маргиналните цени, основно на централите на
въглища и на газ, като предлаганите цени от въглищните централи зависят основно
от разходите на закупуване на въглеродни емисии /Фигура 6/, докато централите
на газ зависят до 2-3 пъти по-малко от въглеродните емисии и в значителна
степен от световните цени на газа /Фигура 4/. Становището на вещото лице е, че
когато факторите, които влияят върху цените, са с разнопосочни тенденции,
следва да се оценени тяхната тежест, което е предпоставка за увеличаване на
риска, респ. на рисковата премия /разликата между прогнозната и действителната
цена/, която се заплаща от контрагентите по двустранния договор, а пазарните
цени, при които "АЕЦ Козлодуй"ЕАД инициира търговете на ЦПДД на БНЕБ,
би следвало да се основават на изложените фактори.
В
заключението на експертизата се излагат принципни положения във връзка с правилата на ЗЕ и на
Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия и с
функциите на КЕВР при регулирането на тези цени и на тази основа се сочи, че
при определяне на прогнозната пазарна цена се използват търгуваните български фючърси на ЕЕХ /European Energy Exchange/, които обаче, поради недостатъчна
ликвидност се съпоставят с тези за румънския и унгарския пазар на същата
платформа, както и с цените на фючърсните сделки на HUDEX.
За
отговор на въпроса за периода от 13.03.2020г. до 04.04.2020г./датата
на получаване на уведомлението на ответника за прекратяване на договора/
извършвани ли са сделки на ЦПДД вещото лице сочи, че единствената сделка на
ЦПДД за този период е реализирана на 30.03.2020г. за базов товар от 8 МW при цена 99.00лв. /MWh с период на доставка
01.06.2020г.-31.12.2020г. Информацията за сключени сделки на ЦПДД с период на
доставка 13.03.2020г.-04.04.2020г. е показана в
Таблица 4, като средно-претеглената цена на всички сделки, реализирани на ЦПДД
в същия период, е 103.66лв./MWh.
В
заключението на експертизата се сочи, че преустановената дейност на търговските
обекти, клиенти на ищеца по договори за продажба на ел. енергия, е предпоставка
същият да разполага с излишни количества ел. енергия в процесния
период. Принципно тези количества ищецът е могъл да реализира като препродажба на БНЕБ, чрез пазарните
сегменти "Двустранни договори" и/или "В рамките на деня"
и/или "Ден напред", респ. да поиска намаляване на продажната цена на
енергията. В Таблица 5 от заключението са показани сключените сделки за
стандартни продукти/базов и върхов товар/ след 13.03.2020г. в пазарен сегмент "Двустранни
договори" с периоди на доставка 13.03.2020г.-31.12.2020г.. Вещото лице
приема, че ищецът е имал възможност за препродажба в посочения пазарен сегмент
само в периода 01.06.2020г.-31.12.2020г., докато за периода
13.03.2020г.-31.05.2020г. единствената му възможност е била да използва
пазарните сегменти "В рамките на дена" и/или "Ден напред".
Становището на вещото лице е, че прякото отражение на изменените пазарни
условия върху реализацията на електроенергийните продукти на ищеца и на
ответника е негативно и е в посока по-ниски ценови равнища.
На
техническата експертиза е поставена задача да изчисли какви биха били финансовите
загуби за ищеца, ако при настъпилите изменения на пазарните условия е продължил
да заплаща уговорената цена по допълнителните споразумения към процесния договор за покупко-продажба. В Таблица 6 е
показана средно-претеглената цена на сделките в пазарен сегмент "Двустранни
договори" за периода 01.06.2020г.-31.12.2020г., която е в размер на
88.71лв./MWh, т.е. при препродажба на договорените 30MW за този период приходите биха възлизали на
13 668 437лв. Средно-претеглената цена на сделките на пазарен сегмент "Ден
напред" за периода 13.03.2020г.-31.05.2020г. е била 47.29лв. /Фигура 7/,
т.е. при препродажба на за същото количество ел. енергия приходите биха
възлизали на 1 566 245лв. Вещото лице е изчислило, че при стратегия от
препродажби ищецът би получил приходи в размер на 15 234 682лв., при което
разликата на периода от 13.03.2020г. до 31.12.2020г. спрямо разходите за
покупка по сключените с ответника двустранни споразумения /21 015 518лв./
възлиза на 5 667 341лв. отрицателен финансов резултат за ищеца, а същата сума
би представлявала за ответника положителен финансов резултат.
В
Таблица 7 от заключението са направени изчисления на разходите за закупуване на
ел. енергия и приходите от продажби на такава на пазарен сегмент "Ден
напред" и въз основа на тях вещото лице прави извод, че за периода
13.03.2020г.-31.12.2020г. разликата възлиза на -7 062 854лв. отрицателен
финансов резултат за ищеца, съответно положителен финансов резултат за
ответника.
Вещото
лице се произнася, че финансовите загуби на ищеца, ако при настъпилите изменения
в пазарните условия продължи да заплаща на ответника договорената цена по
допълнителните споразумения при трите изброени по-горе стратегии, биха били
съответно 4 569 826лв. без ДДС, 5 667 341лв. без ДДС и 7 062 854лв. без ДДС.
В
обясненията си в съдебно заседание вещото лице К. сочи, че за периода
13.03.2020г.-31.05.2020г. на пазарен сегмент "Ден напред" ищецът е
трябвало да продава закупената от ответника ел. енергия на цена 47.29лв., а на
пазарен сегмент "Двустранни договори" той изобщо не е могъл да я
продава, тъй като не е имало никакво търсене, като същото се отнася и за
възможността да я предложи на търг. В.л. К. пояснява, че хипотетично ищецът би
могъл да продаде ел. енергията извън България, но само ако има закупен трансграничен
капацитет и ако има откъде да го вземе. Относно възможността ел. енергията да
бъде продавана извън борсовия пазар вещото лице обяснява, че в процесния период не е имало търсене на такава. Обобщението
на вещото лице е, че в конкретната ситуация "АЕЦ Козлодуй"ЕАД не е
подходило гъвкаво и не е намалило цената, от което е последвал ефектът на
доминото, тъй като загубите във веригата са понесени от всички последващи клиенти.
Допусната
е и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение страните не
оспорват, а съдът възприема.
Вещото
лице И.К. е анализирало всички сделки за покупко-продажба на ел. енергия,
сключени от ищеца за периода 27.11.2019г.-14.07.2020г., и в резултат от
извършената проверка е установило следното:
В
сключения между страните стандартизиран договор за покупко-продажба на ел.
енергия от 18.11.2019г. /чл.7/ е предвидено, че количествата енергия, предмет
на допълнителните споразумения, се удостоверява чрез регистриране на графици от
продавача и купувача в системата за известяване на графици, администрирана от
ЕСО, след съгласуване на същите между страните, а съгласно чл.8 фактурирането и
заплащането на ел. енергията се извършва в съответствие с правилата и
параметрите, уговорени между тях в допълнителните споразумения. Договорът е
сключен за срок от 12 месеца. Нататък вещото лице възпроизвежда клаузите на
сключените между страните допълнителни споразумения от 27.11.2019г. и
13.12.2019г. относно количествата и цената на ел. енергията, формирана на база
прогнозни пазарни цени за фючърсни сделки, осреднени
за периода от настъпването на пандемията, драстичния спад на цената на ел.
енергията до края на действието на ДС, показан в Таблици 1, 2 и 3. В
заключението е споменато писмото на ищеца до ответника с копие но БНЕБ ЕАД от
27.03.2020г. и е посочено, че считано от 28.03.2020г., временно е спряно изпълнението
на задълженията от страна на ищеца докато траят извънредните обстоятелства.
Споменато е и уведомлението на ответника от 04.04.2020г.
за прекратяване действието на ДС и е посочено, че поради отказ на ищеца да
заяви и приеме заявените количества ел. енергия с писмо рег.№И-174/31.03.2020г.
на БНАБ ЕАД той е изключен като търговски участник от пазарен сегмент ЦПДД
поради неспазване на борсово предписание, считано от 31.03.2020г. В
заключението на ССЕ се цитира разпоредбата на чл.63 от Правилата, предвиждаща,
че в случай, че операторът прекрати регистрацията на търговски участник на
ЦПДД, посленият е длъжен да спази всички задължения,
произтичащи от сключените до момента на изключването му от ЦПДД сделки и
допълнителни споразумения към СДППЕЕ, т.е. изключването на търговски участник
от борсовия сегмент не спира действието изпълнението на сключените ДС и ИУ,
поради което за периода от 31.03.2020г. до 03.04.2020г. "АЕЦ Козлодуй"ЕАД
е продължило да известява графици. С оглед продължилото от страна на ищеца
неприемане на договорените количества повече от седем последователни дни, на
основание чл.182.3 от Правилата за работа на организиран борсов пазар, сегмент
ЦПДД, ответникът е прекратил действието на ДС и ИУ №1 и 2 към СТППЕЕ, считано
от 04.04.2020г.
Счетоводната
експертиза е установила, че ищецът е имал сключен договор от 28.01.2020г. с
"Гранд Енерджи Дистрибюшън"ЕООД
за доставка на 80 400 МWh ел.енергия при цена 111лв./MWh на обща
стойност 8 924 000лв. без ДДС с място на доставка и отговорен електроенергиен
системен оператор Bulgarian HV Grid, ESO/"ЕСО"ЕАД/, при конкретно посочени от вещото лице условия
относно фактурирането и заплащането на доставяната от ищеца ел. енергия. В
заключението е цитирано писмото на "Гранд Енерджи
Дистрибюшън"ЕООД от 13.03.2020г., в което
дружеството е заявило, че договорената цена е непосилна за него и е поискало
намаляването на 83.03лв./МВтч, в резултат от което на 13.03.2020г. е подписан Анекс №1
към договора между двете дружества за намаляване на цената на посочената от
купувача, а на 12.06.2020г. е сключен Анекс №2, с който страните са постигнали споразумение за
изменение и допълнение на договора в резултат от настъпилата в световен мащаб пандемична обстановка от COVID-19 и обявеното в България извънредно
положение. Постигнато е съгласие за периода от 00:00:00ч.
на 28.03.2020г. до 24:00:00ч. на 30.06.2020г. по ЦЕВ предоставената мощност по
чл.2.2 от договора да се редуцира на 0 МW. ССЕ е установила, че на 01.07.2020г. ищецът
е сключил Анекс №3 към Договор за покупко-продажба на ел. енергия
№1/28.01.2020г., в който страните са се споразумели, че в резултат от
удължаване срока на обявената извънредна епидемична обстановка с Решение №418
на МС 25.06.2020г., действието на Договор №1 се прекратява, считано от
01.07.2020г.
В
Таблица №10 в заключението се съдържа справка за извършените от ищеца продажби
за периода на действие на Договор №1 за покупко-продажба на ел. енергия от
28.01.2020г., от която е видно, че последната продажба е от 31.03.2020г.
Счетоводната
експертиза е установила, че на 28.01.2020г. ищецът е сключил с "Гранд Енерджи Дистрибюшън"ЕООД
Договор за покупко-продажба на ел. енергия №2 с предмет продажба на 138 720 МWh на
цена 111.10лв./MWh на обща стойност 15 411 792лв. без ДДС. Установила е също, че с писмо
изх.№328-1/13.03.2020г. купувачът е отправил до ищеца уведомление, че цената по
договора е непосилна и е предпоставка за кумулиране
на огромни загуби, поради което е изразено желание за намаляване на цената на
89.29лв./Мвтч. На 13.03.2020г. между двете дружества
е сключен Анекс №1, съгласно който, считано от същата датата до 10.04.2020г. и
от 27.05.2020г. до 31.12.2020г. цената е намалена на тази сума. На 12.06.2020г.
е сключен Анекс №2, с който страните се споразумяват, че в резултат от
настъпилата в световен мащаб пандемична обстановка и
въведеното в България извънредно положение, чийто срок е удължен до 30.06.2020г.
с Решение №328 на МС от 12.06.2020г., за периода от 00:00:00ч.
на 28.03.202г. до 24:00:00ч. по ЦЕВ предоставената мощност се редуцира на 0 МW. На 01.07.2020г. е сключен Анекс №3, с който
страните се споразумяват, че в резултат от удължаване на срока на епидемичната
обстановка с Решение №418 на МС от 25.06.2020г. действието на Договор №2 се
прекратява, считано от 01.07.2020г. В Таблица №13 от заключението се съдържат
данни за извършените от ищеца продажби по договора с "Гранд Енерджи Дистрибюшън"ЕООД за
периода от 16.02.2020г. до 31.03.2020г.
Таблица
№14 съдържа обобщена справка за извършените от ищеца покупки на ел. енергия от
ответника в периода 01.02.2020г.-16.03.2020г., а Таблица №15 – обобщена справка
за продажбите по договора с "Гранд Енерджи Дистрибюшън"ЕООД в периода 16.02.2020г.-28.03.2020г.
Вещото
лице е установило, че издадените от "АЕЦ Козлодуй"ЕАД фактури за
доставка на ел.енергия в периода 01.02.2020г.-31.03.2020г. са включени в
дневниците за покупки на ищеца и са отразени в счетоводните му регистри.
Установено е също, че в периода 27.11.2019г.-14.07.2020г. в качеството на
продавач ищецът е издал на "Гранд Енерджи Дистрибюшън"ЕООД редовни фактури за продажба, които са
включени в дневниците му за продажби и в справките-декларации по чл.125, ал.1 ЗДДС. Експертизата е установила,
че от продажбата на ел. енергия ищецът е реализирал загуба в размер на 226
005.60лв.
В
заключението на експертизата са показани нагледно известените почасови графици
за покупка и продажба на ел. енергия в системата ММS на ищеца за периодите
01.02.2020г.-29.02.2020г. за 20 850МWh и за периода 01.03.2020г.-31.03.2020г./19 470MWh/, като в
обобщение е посочено, че в периода 01.02.2020г.-28.03.2020г. общото количество
е 40 320 MWh.
В
Таблица №21 от заключението се съдържа справка за всички сделки, сключени от
ищеца на борсата в периода 01.01.2020г.-31.05.2020г.
Въз
основа на тези данни вещото лице прави извод, че общото намаление между доставната цена по ДС №1 от 27.11.2019г. към процесния договор за покупко-продажба с "АЕЦ
Козлодуй"ЕАД и реализираните продажби към "Гранд Енерджи
Дистрибюшън"ЕООД е в размер на 27.27лв. по
първия договор между двете дружества и в размер на 20.98лв. – по втория.
В
съдебно заседание вещото лице К. обяснява допълнително, че след 28.03.2020г. ищецът
не е купувал и продавал ел. енергия.
При
така изяснената фактическа обстановка за разрешаването на спора, с който е
сезиран, съдът взе предвид следното от правна страна:
Въпросите
за приложението на разпоредбата на чл.307 ТЗ и за института на стопанската
непоносимост изобщо придобиха актуално значение и наложиха извършването на
съвременен и адекватен на социално-икономическата реалност правен анализ в
резултат от драстичното влошаване на икономическата ситуация в света и в
частност – в България след появата и бързото и лавинообразно разпространение на
SARS-CoV-2 и причиненото от него заболяване COVID-19, обявени от СЗО за световна пандемия, чиито
отражения във всички сфери настъпиха след обявяването на извънредно положение в
страната на 13.03.2020г. Предприетите в интерес на общественото здраве мерки
доведоха до ограничения в придвижването, до преустановяване на редица дейности
и пр., в резултат от което нормалният търговски оборот беше силно намален или
възпрепятстван. Икономическите измерения на пандемията, невиждани в съвременния
свят в продължение на десетилетия, дадоха повод на цивилистичната
доктрина да обърне внимание на нейните проявления и на отражението й върху
действието и изпълнението на търговските и на гражданските сделки изобщо и да
постави въпроса за приложението на института на стопанската непоносимост по
чл.307 ТЗ и за възможността за прекратяване или изменение на определени
договорни задължения, чието изпълнение в резултат от влошените икономически
условия би било прекомерно обременително или дори разорително за страната до
степен да противоречи на справедливостта и добросъвестността.
Както
е известно, стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е основание за
изменение или прекратяване на облигационната връзка, когато липсва съгласие на
страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й
съобразно първоначалните условия създава предпоставки за възникване на
изключителна несправедливост в отношенията между страните. В тези хипотези
институтът на стопанската непоносимост се явява коректив на два от основните
принципи на договорното право – този на договорната свобода /чл.9 ЗЗД/ и на
принципа за обвързаност на страните по договора – Pacta sunt servanda /чл.20, ал.1 ЗЗД/. Разпоредбата на чл.307 ТЗ
оправомощава засегнатата страна да поиска от съда
цялостно или частично прекратяване или изменение на договора, при положение че
запазването му с първоначалното му съдържание противоречи на справедливостта и
добросъвестността. Целта е чрез намесата на съда в частноправните отношения да
се приведе правното положение в съответствие с промените в икономическите
обстоятелства, настъпили в периода между сключването на договора и завършване
на изпълнението на задълженията по него, като по този начин се избегне един
противен на справедливостта и добросъвестността стопански и правен резултат, който
би се проявил при престиране на първоначално
уговореното. Институтът на стопанската непоносимост регламентира правното
значение на непредвидената и непредвидима промяна на обстоятелствата, настъпила
след сключването на договора, която прави запазването му в неговия първоначален
вид и съдържание несъвместимо с повелите за справедливост и добросъвестност в
частноправните отношения. Чл.307 ТЗ има предвид последващи
изменения в стопанската обстановка, които водят именно до съществено нарушаване
на еквивалентността на насрещните престации.
Позитивното гражданско право изхожда от разбирането, че като основа при
преценката за нарушаване на еквивалентността на престациите
се взема т.нар. "субективна еквивалентност" – онази равностойност на
дължимото от всяка от страните по договора, установена от съгласуваните им
виждания при неговото сключване. /проф. д.ю.н. И. Р., "Приложно поле и
правни последици на стопанската непоносимост", СУ"Св. Кл. Охридски", 17.03.2021г./
Съдебната
практика няма колебание по въпроса относно вида на процесуалния способ за
упражняване на субективното преобразуващо право по чл.307 ТЗ, като приема, че
то може бъде упражнено чрез конститутивен иск.
Материалните предпоставки на стопанската непоносимост, обуславящи
преобразуващото право, възникват и съществуват преди и до процеса в сферата на
частноправното договорно правоотношение между страните, чието преуреждане или прекратяване се цели, и именно конститутивното решение въздейства върху него и е източник
на търсената с упражненото потестативно право правна
промяна.
По
въпроса за времевите предели на конститутивното
действие на съдебното решение за уважаване на иска по чл.307 ТЗ следва да се
подчертае, че правната промяна, която настъпва в резултат от него, има действие
от момента, в който тя се поражда – установената от съда дата на настъпване на
стопанската непоносимост. Решението променя или прекратява договорното правоотношение
от момента на настъпване на кумулативните елементи на института, а не от
влизане в сила на съдебното решение, с което правната промяна се постановява,
тъй като ищецът упражнява едно свое вече възникнало и съществуващо право, т.е.
признатото от съда право внася правна промяна от момента, в който изпълнението
на договора стане прекалено обременително и непоносимо за една от страните.
Институтът
на стопанската непоносимост следва да намери приложение, ако договорът е
прекратен на някакво обективно/безвиновно/ основание,
като изтичането на срок или настъпването на прекратително
условие. Затова дори към датата на приключване на устните състезания или към
датата на постановяване на съдебното решение договорът да е с изтекъл срок, или
да е прекратен поради причини извън отговорността на страната, която се
позовава на стопанска непоносимост, би следвало съдът да уважи иска по чл.307 ТЗ, ако са били налице предпоставките за стопанска непоносимост, за да не се
обезсмисли правилото на чл.307 ТЗ и неговите защитни функции./проф. д-р О.С.,
"Искът по чл.307 от Търговския закон – практически процесуални
проблеми", 21.02.2022г./ В същия смисъл е и разработката на проф. Р.,
който също приема категорично, че за да не се обезсмисли правилото на чл.307 ТЗ, би следвало, ако предпоставките на стопанската непоносимост са били налице,
искът да бъде уважен, дори ако към датата на приключване на устните състезания
или към датата на постановяване на съдебното решение договорът да е например с
изтекъл срок или да е прекратен поради неизпълнение, или да е развален от
другата страна. Противното би означавало, че независимо от установената
стопанска непоносимост, която следва да доведе до прекратяване на договора от
съда, засегнатата страна, чийто договор е прекратен поради нейно виновно
неизпълнение до приключване на устните състезания, ще носи отговорност за
неустойки или обезщетение за неизпълнение, и такъв правен резултат е
неприемлив, при положение, че противоречието с добросъвестността и
справедливостта вече е настъпило. Това уточнение е необходимо да бъде
подчертано именно с оглед въведеното от ответника в хода на делото възражение
за отпадане на правния интерес на ищеца от воденето на иска, предвид
прекратяването на процесните договор и допълнителни
споразумения веднъж едностранно от "АЕЦ Козлодуй"ЕАД на 04.04.2020г., веднъж поради изтичане на срока им. Следва да се
отбележи още веднъж и приетото по-горе в мотивите, че договорът между страните
съдържа тежки неустоечни клаузи в случай на
прекратяване на допълнителните споразумения, като предвижда дължимост
на неустойка в размер на 100% от стойността на неприетите количества ел.
енергия.
По
приложението на чл.307 ТЗ, в който справедливостта се разглежда и като източник
на уредба на търговски правоотношения,
съдебната практика не е богата и има по-скоро казуистичен характер.
Казано на разговорен език, практиката все още не е "догонила"
икономическите реалности и негативните отражения на пандемията от COVID-19 върху цялостния стопански живот и в
частност – върху заварените от нея търговски договори, сключени при действието
на нормални пазарни механизми и предвидими икономически процеси.
В
ТР №2/01.12.1997г. по т.д.№2/1997г., ОСКГ на ВКС се приема, че изключение от
принципа, установен в чл.20а ЗЗД, е институтът на стопанската непоносимост,
като съгласно чл.307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или
прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства,
които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на
договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.
В
Решение №240/12.09.2013г. на ВКС по т.д.№259/2011г., ІІ т.о. стопанската
непоносимост е схваната като неоправдано запазване на договора, когато в
резултат от необратими икономически промени, които страните не са могли и не са
били длъжни да предвидят при неговото сключване, е настъпило такова значително
разминаване в насрещните престации, при което въпреки
интереса на кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва
условията му. В решението е изследван ноторно
известния факт за глобалната финансова криза през 2008г., засегнала осезаемо
българската икономика, която е довела до отрицателни икономически резултати и
свиване на потреблението, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и е прието, че запазването на правоотношението е противно на
справедливостта и добросъвестността поради нарушена еквивалентност на престацициите при конкретния договор, тъй като изпълнението
му е станало прекомерно обременително или почти разорително за страната. Това
нарушение на еквивалентността според състава на ВКС е и недобросъвестно, тъй
като е в противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност, т.е.
запазването на облигационната връзка е социално неоправдано, тъй като въпреки
интереса на кредитора, длъжникът не следва да бъде принуждаван да продължава да
спазва условията й.
В
Решение №183/21.11.2018г. на ВКС по т.д.№542/2018г., І т.о. е застъпено
становище, че изменение или прекратяване на договора може да бъде постигнато
чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по
характера си е конститутивен и внася промяна в
правната и имуществена сфера на страните с цел предотвратяване на такава
несправедливост. При произнасянето по такъв иск се променя, респ. прекратява
правната връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на
изпълнение на поетите с договора задължения.
Това
разрешение съвпада напълно със становищата в доктрината, посочени по-горе в
мотивите, и се възприема и от този съдебен състав, който приема, че
настъпването на нови факти /прекратяване на договора и допълнителните
споразумения след предявяването на иска и до приключване на устните
състезания/, не водят до отпадане на правния интерес на ищеца от търсената
защита, тъй като съдът дължи произнасяне по искането на ищеца за прекратяване
на договорната връзка такава, каквато тя е съществувала към момента на
упражняване на преобразуващото право с предявяване на иска. Противното
разбиране би влязло в противоречие с нормата на чл.307 ТЗ, тъй като ищецът би
бил поставен в положение да дължи изпълнение на непосилно и дори разорително за
него задължение до приключването на процеса по конститутивния
иск.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника за
изключителното му положение на водещ производител на ел. енергия и на единствен
такъв на ядрена енергия, за спецификата и режима на сключваните от него борсови
сделки и за невъзможността елекроенергията да бъде
съхранявана, тъй като приложното поле на чл.307 ТЗ не е законодателно
ограничено и правен критерий за такова ограничение не може да бъде обоснован.
По
съществото на спора съдът приема, че към момента на предявяване на иска страните
са били обвързани от валидно и действащо договорно правоотношение по търговска
продажба, по което те са изпълнявали своите задължения.
Ноторно е, че пандемията от COVID-19 е извънредно събитие от световен мащаб,
чиято поява, разпространение и последици са били непредвидени, непредвидими и
непреодолими. По отношение на договорната връзка между страните пандемията е
довела като пряка и непосредствена последица до рязък спад в потреблението на
ел. енергия и в цената на същата, които, видно от събраните по делото
доказателства и най-вече от заключението на техническата експертиза, са
направили задължението на ищцовото дружество по
договора с ответника непосилно и разорително. Съдът приема, че с обявяването на
извънредното положение в Република България на 13.03.2020г. е настъпила
твърдяната от ищеца стопанска непоносимост, която той не е могъл да предвиди
при сключването на договора и допълнителните споразумения и при поемането на
задължението да закупува ежедневно ел. енергия от ответника. По същите причини
ищецът не е могъл да предвиди и невъзможността си да реализира закупената
енергия и отказа на своя контрагент да приема и заплаща такава, основан отново
на стопанска непоносимост. От установеното от вещото лице по техническата
експертиза може да се направи и категоричен извод, че в създадената извънредна
обстановка ищецът не би могъл да преодолее негативните последици и да прояви
гъвкавост, тъй като обективно е нямал възможност да реализира закупената ел.
енергия на пазарни сегменти "Ден напред", "В рамките на
деня", "Двустранни договори", ЦПДД, в чужбина и пр.
Доказателствата
по делото дават основание за извода, че предвид договорените между страните
продажни цени на ел. енергията и липсата на възможност за реализация на същата
икономическият баланс в договорната връзка е нарушен до степен на пълна
нееквивалентност на престациите, което е направило
договорната връзка разорителна за ищеца, предвид опасността от натрупването на
милиони левове загуба, и това положение е несъвместимо със справедливостта и
добросъвестността.
По
изложените съображения съдът приема, че главният иск по чл.307 ТЗ за
прекратяване на сключените между страните стандартизиран договор за
покупко-продажба на електрическа енергия и допълнителните споразумения към него
е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
Предвид
уважаването на иска за прекратяване на договора и допълнителните споразумения
съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за намаляване на цената на ел.
енергията, предмет на същите.
При
този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер на 190 753.04лв.
По
въпроса за цената на цената съдът се е произнесъл с протоколно определение от
15.12.2020г., като по критерия на чл.69, ал.1, т.4 ГПК е определил същата на 20
909 308.80лв. Определението е потвърдено от Софийски апелативен съд с негово
Определение №982/08.04.2021г. по ч.гр.д.№989/2021г. С определение №60363/10.10.2021г. по ч.т.д.№1260/2021г. ВКС е отменил определението
на въззивната инстанция и потвърденото с него първоинстанционно определение, като е приел, че съдът дължи
проверка първо за възможността договорът
да бъде съхранен. Като взе предвид уважаването на главния иск и това, че ищецът
е внесъл държавна такса в размер на 182 753.04лв., съдът намира, че ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса до пълния размер съобразно
цената на иска, а именно сумата 653 619.28лв.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.307 ТЗ Стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия №IBEX-0063/18.11.2019г. и подписаните към него
Допълнително споразумение №1/27.11.2019г. и Допълнително споразумение №2/13.12.2019г.,
сключени между "АЕЦ Козлодуй"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Козлодуй 3320 и "Хидро Пауър Ютилитис"ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ***, считано от 13.03.2020г.
поради настъпила на същата дата стопанска непоносимост.
ОСЪЖДА
"АЕЦ Козлодуй"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Козлодуй 3320 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 653 619.28лв.
ОСЪЖДА
"АЕЦ Козлодуй"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Козлодуй 3320 да заплати на "Хидро Пауър Ютилитис"ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, *** направените по делото разноски
в размер на 190 753.04лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: