Решение по дело №149/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2022 г. (в сила от 3 май 2022 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20227140700149
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

    

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

183/03.05.2022 г., гр.Монтана

В името на народа

            Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година,  в състав :  

                                                                                   Председател: Соня Камарашка                                                                                                          

                                                                                          Членове:  Бисерка Бойчева

                                                                                                           Мария Ницова                      

при секретар Лазарова  и с участието на прокурора Александров разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 149/2022 г. по описа на Административен съд Монтана.

            Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.

            С решение № 260222/29.12.2021 г., постановено по АНД № 475/2021 г.по описа на РС Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 21-0996-000660/29.03.2021 г. на началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР  Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на А.Ц.К. ***, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

            Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказания, с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като „..неправилно и незаконосъобразно,..“, сочи се в каква връзка е извършена проверката, твърди  се, че „не били налице външни признаци по отношение на К., поради което да бъде извършена проверка..“ Излагат се доводи, неотносими към неоспорения в жалбата отказ на К. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози.  В  касационната жалба и в с.з. се твърди незаконосъобразност решение на въззивния съд, но без конкретни доводи и доказателства относно доказания и неоспорен отказ К. да бъде тестван. Иска се от съда  да отмени решението на РСМонтана, с което е потвърдено издаденото НП. Претендират се разноски в производството.

            Ответникът, чрез юрк.Димитрова изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

            Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Административното наказание е наложено на  жалбоподателя, за това, „.. че на 29.01.2021 г.в 17.05 маса в гр.Монтана на бул.Хр.Ботев с посока на движение от бул.Стамболийски към ул.Опълченска, като водач на л.а. Волво С60, с рег.№ М 0344 ВМ,, водачът отказва да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози с тест „Drug check 3000stk 6$“. Издаден е талон за изследване с № 0053073, като К. отказва да му бъде извършена проба чрез химически анализ. В хода на административнонаказателното производство чрез пълномощника адв.П.  са положени усилия да се докаже, че са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателнато производство с цел отмяна на издаденото НП. Същите са обсъдени от въззивния съд и правилно от събраните  и обсъдени доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че правилно е  ангажирана административнонаказателната отговорност на лице, управлявало МПС и оказало проверка с техническо средство, както и  изследване за  употреба на наркотични вещества или техните аналози.

            Въззивният съд е положил усилия с цел да установи фактите по делото, разпитал е всички посочени свидетели, посочил е кои показания кредитира и защо. Съдът като обсъдил всички  факти и обстоятелства, касаещи производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е управлявало л.автомобил Волво С 60, с рег.№ 0344 ВМ,  на 29.01.2021 г. в 17.05 часа в гр.Монтана, като водачът отказва проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Съдът като съпоставил и  обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид което изложеното в касационната жалба относно „ неправилно и незаконосъобразно..“  не се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният е  управлявал л.автомобил на 29.01.2021 г., като е отказал проверка както с техническо средство,  отказал  и химическо за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози.  Същият е  отказал да подпише талона за изследване, което е установено по надлежния ред. Съдът е обсъдил събраните доказателства и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, предвид което  съответно правилно е потвърдил наложеното наказание.

Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става дума за опит да бъде избегнато установяване на административно нарушение. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и  установено административно нарушение. Т.к. в касационната жалба не се сочат конкретни касационни основания, твърди се само, че К. не е  бил длъжен да се съгласи на въпросната проверка, което обстоятелство  е обсъдено от въззивния съд. Предвид което  съдът следва да се произнесе за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК.

 Изложените твърдения в жалбата и в с.з. относно повода по който е извършена проверката на 29.01.2021 г. на К. , са неотносими към настоящото производство, което касае отказа на лицето да бъде изпробвано за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. Въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства, макар по разбиране на настоящия състав това да е  пестеливо, и правилно е постановил,  че безспорно е установено извършеното нарушение. Изложената защитна теза,  не може да промени фактите,  подкрепени от събраните в административнонаказателното производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства, които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният е отказал да подпише талона за изследване, а впоследствие са изложени множество доводи, които очевидно имат защитна теза и са в  противоречие с останалите доказателства.

            Всички събрани в административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени от РС Монтана и същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в подкрепа на тази теза, поради което правилно не са приети. В жалбата са изложени твърдения, които са неотносими или не намират опора в събраните в производството доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации, предвид което само твърдението на административнонаказаното лице и неговия адвокат, явно заинтересовани лица,  не може да бъде прието като основание за отмяна на постановеното решение на РС Монтана.

При тези доказателства, правилно административнонаказващият орган  е издал обжалваното НП, което е потвърдено правилно от РС Монтана.

В производството административнонаказаният  е направил опит да обори   констатации,  но в производството са събрани са поисканите доказателства и според настоящата инстанция  не може да се твърди съществено нарушение на производствените правила. Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и  неговата вина, поради което и правилно и законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя.

Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършено административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно,  следва да бъде потвърдено. Поради което и  атакуваното решение, като валидно, допустимо и  в съответствие с материалния закон,  следва да бъде оставено в сила.

            С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото  юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН,  Административен  съд Монтана

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260222/29.12.2021 г., постановено по АНД № 475/2021 г.по описа на РС Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 21-0996-000660/29.03.2021 г. на началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР  Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, с което на А.Ц.К. ***, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

            ОСЪЖДА А.Ц.К. ***,  да заплати на МВР, ОД на МВР Монтана, сумата от 80/ осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: