ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 79
гр. Пловдив , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина В. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500905 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК
Съдът е сезиран с частна жалба от Е. Т. Т., ЕГН **********, чрез адв. Н. У.-К.,
против определение № 60 от 15.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1124/2020 г. по
описа на РС – Карлово, II гр. с-, с което е прекратено производството по гражданското
дело № 961/2021 г. по описа на РС – Карлово, II гр. с., поради липса на международно
компетентност на съда. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на
атакуваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от Д. А. Т., с ЕГН **********,
чрез адв. Л.Н., с който същия изразява становище за допустимост на жалбата. Не взема
отношение по същество.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди
доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, предвид следното:
Районен съд – Карлово е бил сезиран с искова молба от Е. Т. Т. против Д. А. Т., с
която са били предявени иск за развод и иск по чл. 127а СК. С протоколно определение
от 03.09.2020 г. съдът е отделил в отделно производство искът по чл. 127а СК, както и
въпросите по чл. 322, ал. 2 ГПК, които е квалифицирал като иск по чл. 127, ал. 2 СК.
По новообразуваното гр. дело № 1124/2020 г. по описа на РС – Карлово, II гр. с., било
проведено съдебно дирене и били изслушани устните прения, като на последното
открито съдебно заседание от 21.01.2021 г. съдът обявил делото за решаване.
Обжалваното определение от 15.02.2021 г. е постановено в едномесечния срок за
постановяване на решението. За да прекрати производството по гр. дело № 1124/2020
1
г., РС – Карлово, II гр. с., приел, че с оглед излизането на Кралство Великобритания от
ЕС, то вече не било приложимо правото на Съюза за определянето на компетентния
съд при спор между съдилищата на държава-член и тези на Великобритания. В тази
насока, прилагайки нормите на Конвенция от 1996 г. за юрисдикция, приложимо право,
признаване, влизане в сила и сътрудничество във връзка с родителската отговорност и
мерки за защита на децата, страни по която са както Република България, така и
Кралство Великобритания, районният съд приел, че доколкото обичайното
местопребиваване на детето А. Т. било във Великобритания, то и съдилищата на тази
държава били компетентни да гледат делото за родителските права.
С частната жалба се изразява несъгласие с приетото от първостепенния съд и се
развиват аргументи за приложимост на правото на ЕС, което предвиждало възможност,
по реда на пророгацията на компетентност, делото да се гледа и от българските
съдилища. Жалбоподателят счита, че с оглед разпоредбите на Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г., в частност чл. 3, чл. 8, § 2 и чл. 12, компетентен
да разгледа въпросите за родителската отговорност е Районен съд – Карлово,
независимо, че обичайното местопребиваване на детето А.Т. е във Великобритания. На
основание чл. 67, § 1, б. „в“ от Решение (ЕС) № 2020/135 на Съвета от 30.01.2020 г.
твърди, че в случая били приложими цитираните норми от правото на ЕС, а не
Конвенцията от 1996 г.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в частната жалба, като намира
за неправилно приетото от първостепенния съд. Първо, следва да се отбележи, че съдът
незаконосъобразно е отделил разглеждането на въпросите за родителските права и
издръжката на детето в отделно производство. Тези въпроси задължително се
разглеждат в делото за развода по арг. на чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, чл. 59, ал. 2 СК и т.
VI 1 от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС. Освен
това Семейният кодекс от 2009 г. поставя знак за равенство между родените в брака и
извън брака деца, което е въздигнато и в основен принцип с чл. 2, т. 5 СК. Второ,
съображенията, въз основа на който е прекратено първоинстанционното производство,
също се намират за неправилни, предвид следното.
Съгласно чл. 67 § 1, б. „в“ от Решение (ЕС) № 2020/135 на Съвета от 30.01.2020
г. относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия, в държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по
отношение на съдебни производства, образувани преди края на преходния период се
прилагат разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕО) № 2201/2003.
Преходният период, по арг. на чл. 126 от Решение (ЕС) № 2020/135 на Съвета,
приключва на 31 декември 2020 г. С оглед на това, че първоинстанционното
производство по гр. дело № 1124/2020 г. по описа на РС – Карлово, II гр. с. е
образувано преди приключването на този период, то следва, че по отношение
въпросите за компетентния съд, приложение намира Регламент (ЕО) № 2201/2003, а не
както погрешно първостепенният съд е приел Конвенция от 1996 г. за юрисдикция,
приложимо право, признаване, влизане в сила и сътрудничество във връзка с
родителската отговорност и мерки за защита на децата. Следователно аргументът, че са
настъпили обстоятелства, които водят до промяна касателно международната
компетентност на българските съдилища, в частност Районен съд – Карлово, е
неправилен. В тази насока, след като първоначално е приел, че е компетентен по
силата както на вътрешното ни право, така и на правото на Съюза – Регламент (ЕО) №
2201/2003, районният съд е следвало да продължи производството по делото.
2
За отбелязване е и че първоначалния извод на съда за наличие на международна
компетентност се споделя. Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003
съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската
отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-
членка по времето, когато съдът е сезиран. Тази компетентност обаче не е
изключителна, тъй като § 2 на същия член препраща към няколко алтернативни
хипотези. В същата насока е и съдебната практика (Определение № 317 от 23.06.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1678/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 91 от 12.03.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3972/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 53 от 31.01.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3801/2017 г., IV г. о., ГК и др.). Такава алтернатива е уредена в чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003, озаглавен „Пророгация на компетентност“, който се
намира за приложим в случая. Към момента на предявяване на исковата молба са били
изпълнени всички комулативни изисквания на § 1, предвид образувания брачен
процес, но също така и тези на § 3, които са налице и понастоящем.
Районен съд – Карлово е компетентен да разгледа и иска по чл. 127а СК. Това
следва от приетото с Решение С-215 от 21.10.2015 г. на Съда на ЕС, че искът на единия
родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на
детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт
на името на това дете (б.м. искът по чл. 127а СК) попада в материалното приложно
поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. По аргумент от
чл. 3, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18.12.2008 г., изложеното
досежно въпросите за международната компетентност на РС – Карлово се отнася и по
въпроса за издръжката на детето.
Предвид горното обжалваното определение ще се отмени, а делото ще се върне
на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение № 60 от 15.02.2021 г., постановено по гр. дело
№ 1124/2020 г. по описа на РС – Карлово, II гр. с-, с което е прекратено производството
по гражданското дело № 1124/2021 г. по описа на Районен съд – Карлово, II гр. с.,
поради липса на международно компетентност на съда.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Карлово, II гр. с. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3