РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Варна , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500200 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от „Екопродукт“ ЕООД чрез процесуалния си
представител адв. И.Р. от АК Силистра срещу решение № 260 026/26.02.2021 год по гр.д. №
178/2020 год на Окръжен съд Силистра, с което дружеството е осъдено да заплати
обезщетения за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Б.Д.П. с ЕГН ***,
при трудова злополука на 18.05.2019 год, установена с Разпореждане № 5104-18-15 от
16.08.2019 год на ТП на НОИ Силистра, както следва: на Д. СТ. П. – 71 075,44 лв, на ГР. Б.
П. – 71 075,44 лв и на Г. В. П. – 100 000 лв, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 18.05.2019 год до окончателното им изплащане, както и в осъдителната част за
разноските. Въззивникът се е позовал на проявена от работника груба небрежност, влизайки
на място, където е строго забранено. По съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на разноски в размер на държавната такса за
настоящата инстанция в размер на 4843,02 лв.
В постъпилия отговор от Д. СТ. П., ГР. Б. П. и Г. В. П. чрез процесуалния им
представител адв. Й.К. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за
1
потвърждаване на решението. Молят за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 28 от ЗА.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука,
независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при
настъпила в резултат на злополуката смърт, е с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ
обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение
на трудово правоотношение.
Страните не спорят относно факта, че загиналият работник е бил в трудово-правни
отношения с ответното дружество, както и че смъртта му е настъпила в резултат от трудова
злополука при изпълнение на работа, възложена му от работодателя.
Спорен е останал въпросът за наличието на съпричиняване, което в хипотезата на чл.
201, ал.2 от КТ може да обоснове намаляване на отговорността само в случай на проявена от
работника груба небрежност.
Практиката на съдилищата изобилства с хипотези, при които този въпрос е бил
поставян, и който по необходимост се преценява във всеки отделен случай съобразно с
конкретните обстоятелства. Общото, което обединява формираното господстващо
становище, са именно критериите, съгласно които поведението на работника може да се
окачестви като груба небрежност. Приема се по принцип, че дори когато работникът
извършва работата без необходимото внимание и грижа, това съпричиняване не води винаги
до намаляване на дължимото обезщетение. Тази последица настъпва само при толкова
съществено нарушение на изискванията за извършване на работата и/или на проведените от
работодателя инструктажи, което може да бъде окачествено като липса на елементарно
старание и пренебрегване на основни технологични норми и правила за безопасност, както и
когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени действия на работника
неминуемо могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са били
предприети от него.
В случая такова поведение на загиналия работник не е налице.
На първо място следва да се отбележи, че преди започване на работата не е бил
проведен инструктаж за безопасно боравене със съоръжението, чието монтиране и
оборудване му е било възложено. Не са представени доказателства, че издадената заповед,
забраняваща достъпа до резервоара за фекални отпадъци, е станала достояние на
2
работниците. Приложеният списък с подписи не съдържа информация, че се отнася до
въпросната заповед, поради което не може да служи като доказателство за знание относно
съдържанието й.
Във връзка с трагичния инцидент, при който са загинали двама работници, е било
извършено обследване от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра, която е
констатирала нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, касаещи
задължението му да осигури безопасни условия на труд. В резултат от проверката са
издадени три наказателни постановления, две от които са отменени от Административен съд
Силистра. С решение № 18/26.02.2020 год по КАНД № 5/2020 год на Административен съд
Силистра е потвърдено наказателно постановление № 19-001017/29.07.2019 год, с което е
наложена санкция на работодателя заради липса на оценка на риска, отчитаща
предвидимите опасности при работа в ограничени пространства, като липса на кислород,
наличие на опасни газове, остатъчни вещества по вътрешните повърхности, които са могли
да се срутят или изпуснат газове, както и пожар или експлозии – нарушение на чл.1, ал.3, т.1
от Наредба № 9 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при
експлоатацията и поддържането на водоснабдителни и канализационни системи.
Констатираното нарушение, наред с липсата на инструктаж за работата,
представляваща източник на повишена опасност, са в пряка причинна връзка с настъпилата
злополука, за която работникът не може да бъде държан отговорен. Той е предприел
действията, довели в крайна сметка до злополучната му смърт, в изпълнение на възложената
работа единствено и само в интерес на работодателя. По изложените мотиви няма основание
за намаляване на отговорността на последния, който по силата на чл. 200 ал.1 от КТ дължи
обезщетение за всички вреди, настъпили в резултат от трудовата злополука.
Настоящият състав намира, че размерът на дължимото обезщетение, определен от
първоинстанционния съд е съобразен с вида и тежестта на причинените неимуществени
вреди, установени от събраните по делото гласни доказателства и заключенията на съдебно-
психологическите експертизи. Не може да бъде споделено възражението на ответника, че
първата ищца – съпруга на загиналия работник, е претърпяла по-малки по размер вреди с
твърдението, че съпрузите са живели разделно през по-голямата част от брака си.
Икономическата принуда е тласнала съпрузите да търсят препитанието си в чужбина, но
това не е довело до отслабване на емоционалната връзка помежду им. От събраните гласни
доказателства се установява, че те са живели задружно при завръщането си в страната,
заедно са отбелязвали всички семейни празници, ходили са на почивка.
При определяне размера на обезщетението съдът правилно е приспаднал полученото
от първите две ищци застрахователно обезщетение.
Във връзка с обезщетението, дължимо на Г.П. – майка на починалия, настоящият
състав намира, че следва да бъдат зачетени сумите, които ответникът е заплащал доброволно
3
под формата на ежемесечни вноски в общ размер 3900 лв. Получаването на сумите не е
оспорено от ищцата и въпреки, че в представените касови ордери не е изрично посочено
основанието за плащанията, съдът приема, че те са именно по повод смъртта на Б.П. и имат
обезщетителен характер. С приемането им ищцата е изразила мълчаливо съгласие да получи
изпълнението на части. Писмена форма за постигнатото съглашение не е необходима.
Поради това искът на Г. В. П. до размер на сумата 3900 лв следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане.
От съдържанието на разходните касови ордери за сумите в размер съответно 5300 лв,
заплатени на ГР. Б. П. и 1536 лв, получени от С.Г. П. като неин пълномощник не може да се
направи извод, дали са заплатени за сметка на дължимото обезщетение за вреди от трудовата
злополука, или са във връзка с прекратеното трудово правоотношение с починалия
работник. Поради това правилно първоинстанционният съд е отказал да ги вземе предвид
при постановяване на решението си.
По разноските:
Въззивникът е претендирал присъждане на държавната такса за настоящата
инстанция в размер на 4843,01 лв, заплатена върху уважената част по трите иска. С оглед
частичната отмяна на решението в осъдителната му част по иска на Г. В. П. в размер на
3900 лв и отхвърляне на иска до този размер, припадащата се част от държавната такса е в
размер на 78 лв, които следва да се възложат в тежест на ищцата.
Съразмерно с потвърдената осъдителна част на решението, в полза на адв. Й.К. от АК
Разград следва да се присъдят разноски в размер на 7677,50 лв на осн. чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 026/26.02.2021 год по гр.д. № 178/2020 год на Окръжен съд
Силистра, г.о., в осъдителната му част по иска на Г. В. П. с ЕГН ********** срещу
„Екопродукт“ ЕООД с ЕИК ********* в размер на 3900 лв, претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Б.Д.П. с ЕГН ***, при трудова
злополука на 18.05.2019 год, установена с Разпореждане № 5104-18-15 от 16.08.2019 год на
ТП на НОИ Силистра, и вместо него
П О С Т А Н О В И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Г. В. П. с ЕГН ********** срещу „Екопродукт“ ЕООД
с ЕИК ********* в размер на сумата 3900 лв, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Б.Д.П. с ЕГН ***, при трудова
4
злополука на 18.05.2019 год, установена с Разпореждане № 5104-18-15 от 16.08.2019 год на
ТП на НОИ Силистра, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Г. В. П. с ЕГН ********** да заплати на „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 78 лв, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Екопродукт“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адв. Й.К. от АК гр.
Разград адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 7677,50 лв на осн.
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5