№ 512
гр. Русе, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20214520102585 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен пряк иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД, както и иск по
чл.86 oт ЗЗД.
По изложените в искова молба с вх. N:8022/20.05.2021г. обстоятелства
М. Б. М. с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.Е.Тодоров, е
предявила пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, за осъждане на ответното
дружество да заплати сумата от 10 000,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от физически болки и
душевни страдания причинени при ПТП настъпило на 08.01.2021г.,
причинено виновно от застрахован при ответника л.а. марка „Тойота", модел
„Селика" с рег. №*****, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2021г. -
датата на отказа за изплащане на застрахователното обезщетение, до
окончателно изпълнение на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 08.01.2021г. около 23.45 часа в
гр.Русе по бул. „България" се е движил лек автомобил марка „Тойота", модел
„Селика" с рег. №*****, управляван от Б.Б.М. с ЕГН **********. Водачът не
1
съобразил поведението си с атмосферните условия (дъжд и мокра пътна
настилка) и извършвайки маневра „десен завой", реализирал ПТП, като се е
отклонил вдясно по посока на движението, изгубил контрол върху
управляваното МПС и се блъснал в мантинелата. При процесния инцидент е
пострадала ищцата М. Б. М., в качеството си на пътник в лекия автомобил.
Ищцата счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а.
марка „Тойота", модел „Селика" с рег. №*****, тъй като същият не съобразил
поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни
разпоредби от ЗДвП, а именно:
- чл.20 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., е сила от 26.04.2002 г.) (1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2) (Изм. -ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, сьс състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Твърди се в исковата молба, че местопроизшествието е посетено от
дежурен при сектор „Пътна полиция" на ОДМВР- Русе, който съставил
Констативен протокол №17/5 от 09.01.2021г. в 01.20 часа, в който са описани
обстоятелствата и причините за ПТП. Предвид тежестта и характера на
правонарушението била образувана административнонаказателна преписка,
на виновния водач е съставено Наказателно постановление №21-1085-000063,
влязло в законна сила 16.02.2021г., наложено било административно
наказание (глоба) за нарушаване чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Твърди се, че след ПТП пострадалата била откарана в УМБАЛ „Канев"
АД от екип на ЦСМП с оплаквания от силни болки и ограничени движения в
областта на левия крак, наличие на контузии в областта, подбедрица и корем.
Извършени били медицински прегледи и е поставена диагноза:
- Хематома крурис бил. - хематом по предналатерална повърхност на
лява подбедрица;
2
- Хематом по задното ложе на дясна подбедрица;
- Други повърхностни травми на подбедрицата;
- Контузии в областта на шията и корема;
След проведени консултации със съответните специалисти, ищцата
била освободена за домашно лечение с предписани външна и медикаментозна
терапии и строг режим на покой.
Твърди се, че след кратък период от време М. била приета в болнично
заведение с оплаквания за главоболие и световъртеж. След проведени
съответните изследвания и консултации е поставена диагноза:
Контузио капитис- контузия на глава;
Комоцио церебри- мозъчно сътресение;
Изправена шийна лордоза;
С оглед характера на новооткритите травматични увреждания било
предприето консервативно лечение в определена терапевтична схема.
Впоследствие пациентката е изписана с препоръки за спазване на назначеното
лечение и хранително-диетичен режим.
Твърди се, че получените при ПТП травматични увреди са причинили
болки и страдания на ищцата, които са били със значителен интензитет през
първите седмици, като общият възстановителен период е продължил близо
три месеца. Предвид характера на нараняванията, пострадалата е следвало да
спазва елевация на увредения крайник. Това е направило посрещането на
обикновени битови потребности- тоалет, обличане, хранене и др. затруднено.
За справяне с тях тя е получавала помощ от своите близки. От друга страна,
уврежданията в областта на главата са довели до гадене, световъртеж и
дезориентираност. Предвид това, ищцата е следвало да спазва пълен покой.
Наведен е довод, че по отношение на л.а. „Тойота", марка „Селика" с
рег. № *****, е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при
„ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД със застрахователна полица №
ВО/30/120001534066 със срок на действие от 08.06.2020г. до 07.06.2021г. На
основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
3
Ищцата отправила претенция към ответното дружество за изплащане
на обезщетение вх.№539/08.02.2021г. на основание чл.429, ал.1 от КЗ - за
претърпяна щета №0801-000803/2021-01;02 по застрахователна полица
„Гражданска отговорност". Твърдисе, че с писмо изх. №2270/10.05.2021г.
била уведомена, че застрахователят е взел решение, с което отказва
изплащане на обезщетение по образуваната щета.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е причинен
деликт, при който да е пострадал ищецът. Навежда възражение за
съпричинявена на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът е бил без
поставен обезопасителен колан. Наведено е още възражение за прекомерност
на заявената искова претенция.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е направил искане по чл.219 от
ГПК за конституиране на Община Русе в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника.
С протоколно определение от 16.02.2022г. Община Русе с адрес
площад „Свобода“ N:6 гр.Русе е конституирана в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София.
С писмено становище с вх.N:5555 /04.03.2022г. Община Русе с адрес
площад „Свобода“ N:6 гр.Русе е развила съображения за неоснователност на
предявения иск, както и за липса на доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат. Алтернативно се развиват съображения за
прекомерност на ищцовата претенция от 10000,00 лева обещетение за
неимуществени вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, по реда на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установетно от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на
08.01.2021г. около 23.45 часа в гр.Русе по бул. „България" се е движил лек
автомобил марка „Тойота", модел „Селика" с рег. №*****, управляван от
Б.Б.М. с ЕГН:**********. Водачът не съобразил поведението си с
4
атмосферните условия (дъжд и мокра пътна настилка) и извършвайки
маневра „десен завой", реализирал ПТП, като се е отклонил вдясно по посока
на движението, изгубил контрол върху управляваното МПС и се блъснал в
мантинелата. При процесния инцидент пострадала ищцата М. Б. М., в
качеството си на пътник в лекия автомобил.
Установява се по беспорен начин, че вина за настъпилото произшествие
има водачът на л.а. марка „Тойота", модел „Селика" с рег. №*****, тъй като
същият не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил
конкретни разпоредби от ЗДвП, а именно:
- чл.20 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., е сила от 26.04.2002 г.) (1)
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.
(2) (Изм. -ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Видно от Констативен протокол №17/5 от 09.01.2021г. съставен в 01.20
часа, местопроизшествието е посетено от дежурен при сектор „Пътна
полиция" на ОДМВР- Русе, който съставил Констативен протокол, в който са
описани обстоятелствата и причините за ПТП. Предвид тежестта и характера
на правонарушението била образувана административнонаказателна
преписка, на виновния водач е съставено Наказателно постановление №21-
1085-000063, влязло в законна сила 16.02.2021г., наложено било
административно наказание (глоба) за нарушаване чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Установява се от писмените доказателства по делото, че след ПТП
пострадалата била откарана незабавно в УМБАЛ „Канев" АД от екип на
ЦСМП с оплаквания за силни болки и ограничени движения в областта на
левия крак, наличие на контузии в областта, подбедрица и корем. Извършени
били медицински прегледи и е поставена диагноза:
- Хематома крурис бил. - хематом по предналатерална повърхност на
5
лява подбедрица;
- Хематом по задното ложе на дясна подбедрица;
- Други повърхностни травми на подбедрицата;
- Контузии в областта на шията и корема;
След проведени консултации със съответните специалисти, ищцата
била освободена за домашно лечение с предписани външна и медикаментозна
терапии и строг режим на покой. След кратък период от време ищцата била
приета отново в болнично заведение с оплаквания за силно главоболие и
световъртеж. След проведени медицински изследвания и консултации е
поставена диагноза:
Контузио капитис- контузия на глава;
Комоцио церебри- мозъчно сътресение;
Изправена шийна лордоза;
С оглед характера на новооткритите травматични увреждания било
предприето консервативно лечение в определена терапевтична схема.
Впоследствие пациентката била изписана с препоръки за спазване на
назначеното лечение и хранително-диетичен режим.
По делото на лист 13-16 е представена писмена претенция до
застрахователя с вх. N:539/08.02.2021г. и кореспонденция между страните,
съгласно, която ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество за
изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
като последният отказал изплащане.
Безспорно е между страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния л.а. е бил сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по който е
ответното дружество, в качеството му на застраховател.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
връзка им с процесно ПТП е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Д..
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на описаното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреди:
- Сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика.
- Подкожна колекция от кръв (хематом) по предно-външната
6
повърхност на лява подбедрица.
- Подкожна колекция от кръв (хематом) по задната повърхност на дясна
подбедрица (задно ложе).
Експертът изготвил СМЕ установява, че сътресението на мозъка е
най-леката степен на черепно-мозъчна травма и представлява функционално
разстройство на мозъчната дейност при травматично въздействие в областта
на главата. В конкретния случай диагнозата е поставена на базата на
анамнестичните данни (данните от пациента) за претърпяно ПТП, удар в
главата, загуба на съзнание и субективни оплаквания от главоболие и
световъртеж, без да са установени обективни отклонения от нормата. Като се
имат предвид данните в делото за вида на процесното ПТП и първоначалната
липса на оплаквания от страна на главата, както и оплакванията от болки в
шията, е много вероятно съобщените главоболие и световъртеж, на базата на
които е поставена диагнозата Сътресение на мозъка, да се дължат на шийна
травма, която е характерна за получаване при този-вид ПТП-та, при така
наречения „камшичен удар". Установява, че подкожните колекции от кръв по
двете подбедрици са резултат на действието (удар или притискане) на твърди
тъпи предмети в областта на уврежданията и могат да бъдат получени при
процесното ПТП. Установява, че така установените увреждания могат да се
квалифицират по медико-биологичния признак - Временно разстройство на
здравето не опасно за живота. Твърди, че отразените в медицинската
документация симптоми на черепно-мозъчна и/или шийна травма
(главоболие, световъртеж, болки в шията), както и установените колекции от
кръв на двете подбедрици могат да са получени при процесното ПТП, като
поради липсата на детайлно описание на установените колекции от кръв на
двете подбедрици (точна локализация, размери, форма, цвят и др.), не може
да се даде по-категоричен отговор.
Експертът изготвил СМЕ дава заключение, че при сътресение на
мозъка и/или шийна травма без органични увреждания, обикновено
симптомите като главоболие, световъртеж и болки в шията продължават
около седмица, по рядко до около няколко (три) месеца. В конкретния случай
от представената медицинска документация има данни, че посочените
оплаквания са били налице около 20 дни след процесното ПТП, като след
проведеното стационарно лечение са отзвучали. При подкожни колекции от
7
кръв, каквито са установени при М. обикновено болките са най-силни
непосредствено след получаването им, след което постепенно намаляват и
отшумяват в рамките на няколко дни до няколко седмици, в зависимост от
големината на хематома и други фактори. Твърди, че в конкретния случай
няма данни за големината на колекциите от кръв, но от представената
медицинска документация е видно, че оплакванията са били налице повече от
5 дни след процесното ПТП. Твърди, че така установените травматични
увреждания при М.М. (доколкото няма данни за тяхната точна локализация,
форма и размери), могат да се получат при процесното ПТП и при пасажер с
поставен предпазен колан. Удар на главата в детайли от интериора на
автомобила, както и „камшичен удар" могат да се получат и при пасажер с
поставен предпазен колан.
Експертът изготвил СМЕ дава заключение, че от представената
медицинска документация е видно, че по отношение на съобщените
оплаквания свързани с травма на главата и/или травма на шията,
първоначално не е било предприето лечение, като на 28.01.2021г. (19 дни
след инцидента) поради продължаване на оплакванията е било предприето
тридневно болнично лечение, включващо медикаментозна терапия, при което
симптомите са отзвучали. Твърди, че в делото няма данни да са провеждани
контролни прегледи във връзка с неврохирургичното страдание на М., след
изписването й от УМБАЛ Канев АД на 30.01.2021г. Поддържа, че по
отношение на травматичните увреждания на долните крайници е било
предписано лечение веднага след инцидента, а на 14.01.2021г. (5 дни след
инцидента), лечението е било коригирано поради оформилите се хематоми,
след което няма данни за последващото развитие (възстановяване) на
хематомите. От представената медицинска документация е видно, че по
отношение на травматичните увреждания на долните крайници е провеждан
един контролен преглед 5 дни след първоначалния преглед.
Експертът установява, че по отношение на неврохирургичното
страдание, симптомите от главоболие и световъртеж са отзвучали след
болнично лечение около 20 дни след инцидента. По отношение на травмата
на долните крайници, в представената медицинска документация, липсвали
данни за продължителността на възстановяването. При подкожни колекции от
кръв, в зависимост от тяхната големина и локализация, обикновено настъпва
пълно възстановяване в рамките на две до няколко седмици, като в редки
8
случаи при по-големи хематоми е възможно да остане организиран хематом
под формата на уплътнение за дълъг период от време - месеци и години.
Експертът твърди, че на база представената медицинска документация
установил, че ищцата М.М. още на 09.01.2021г. в 12,35 часа е имала
оплаквания, които биха могли да дадат основание да се поставят диагнозите:
Контузия на главата и Сътресение на мозъка, но поради самоволното
напускане на пациента и неизчакване на завършване на прегледа, тези
диагнози не са били поставени. След това на базата на сходни оплаквания на
28.01.2021г. вече са поставени диагнозите Контузия на главата и Сътресение
на мозъка, от специалист по неврохирургия и е предприето стационарно
лечение.
Експертът установява, че изправената шийна лордоза представлява вид
гръбначно изкривяване, изразяващо се в намаляване или пълно заличаване на
обичайната извивка на шийния отдел на гръбначния стълб, което се дължи на
продължителна неправилна позиция на шията. Изправената шийна лордоза
може да доведе до редица симптоми, като: главоболие, болки в гърба и врата,
спазъм на мускулите на врата, слабост и умора, неврологични оплаквания и
др.
Изправената шийна лордоза не може да е резултат на остра травма, без
морфологични увреждания гръбначния стълб. Заключава, че установената
изправена шийна лордоза е получена преди процесното ПТП, но същата би
имала синергичен ефект заедно със шийната травма, за появата на съобщените
оплаквания от главоболие, световъртежи и болки в шията. Тоест при наличие
на изправена шийна лордоза, шията става по-малко устойчива на травматични
въздействия и травма в областта на шията може по-лесно и в по-голяма
степен може да доведе до проявата на симптоми.
Съдът възприема и изцяло кредитира заключението на СМЕ с вещо
лице д-р Д., като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
От приетото заключение съдебно – автотехническа експертиза с в.л.
инж. Д. се установява, че произшествието е станало през тъмната част на
денонощието в началото на гредовия мост, по посока към ГКПП Дунав мост в
гр.Русе. Мястото на произшествието е участък от път 1-5, първокласен път от
Републиканската пътна мрежа на България с направление север-юг: от Русе
9
до ГКПП Маказа, с обща дължина 393 км. В участъка от Русе до Хасково
Републикански път 1-5 съвпада с Европейски път Е85. Твърди, че в делото
няма данни каква е била интензивността на транспортния поток към момента
на ПТП, както и за препятствия или други участници в движението, които да
са ограничавали видимостта пред водача на л.а. „Тойота“.
Експертът Д. установява, че към момента на произшествието е валял
дъжд и пътната настилка е била мокра,като не са били установени данни за
ограничаване на видимостта за конкретните пътни условия. Не са били
установени и данни за повреди и неравности по пътната настилка в района на
произшествието, които да са причина за настъпването му.
Инж.Д. установява, че устойчивостта на движение на автомобила и
последващо отклоняване надясно може да възникне когато съпротивлението
върху десните колела на автомобила е по-голямо от съпротивлението върху
левите му колела. Това може да бъде предизвикано от разликата на
дълбочината на водния слой пред леви и десни колела. Друга причина за
загубата на устойчивост на автомобила може да бъде увеличаване на
налягането пред предните колела на автомобила, което да предивика тяхното
повдигане нагоре и невъзможност автомобила да бъде управляван. Явлението
е известно с наименованието аквапланинг или хидравлично плъзгане. Това
явление възниква при движение по мокра повърхност с ^ дълбочина над 30
мм и при скорост на движение над 80 км/ч. То възниква предимно за
предните колела на автомобила, поради което водачът няма възможност да го
управлява. Твърди, че в делото няма данни за дълбочина на водния слой над
30 мм към момента на произшествието, както и че няма данни, че е настъпил
аквапланинг.
Експертът по изготвената САТЕ установява, че по делото няма данни за
наводняване на конкретния пътния участък към момента на настъпване на
произшествието. Установява, че понятието „опасност за движението" се
споменава в текстове на Закона за движение по пътищата и Правилника за
неговото приложение. От тези текстове произтичат и действията, които
водачите са длъжни да извършват в конкретна пътнотранспортна ситуация.
Експертът формулира извод, че поради действия на водача с органите за
управление, той е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил и
го е насочил надясно. Поради тези действия на водача лекият автомобил
10
Тойота е нарушил устойчивото си движение, напуснал е платното, вдясно по
посоката си на движение и се е ударил в предпазната ограда. Това е
причината за произшествието от технически характер -действия на водача,
поради които л.а. Тойота е нарушил устойчивото си движение. Установява, че
в делото няма данни къде е спрял лекия автомобил след ударите в оградата,
няма данни за веществени доказателства от тези удари, няма данни за
намерени спирачни следи, следи от триене или задиране. Не се измерени
остатъчните деформации по автомобила. В делото липсват доказателства,
чрез които да се приложат известните научни методи за изчисляване на
скоростта на лекия автомобил Тойота Селика с рег.№ Р 3088 КА
непосредствено преди и в момента на загуба на сцепление. Установява, че ако
тялото на ищцата е било без поставен колан то се премества към точката на
удара под действието на инерционните сили - в случая напред и наляво.
Съдът възприема и изцяло кредитира заключението на САТЕ с вещо
лице инж. Д., като обективно и кореспондиращо на приетите неоспорени
писмени доказателства.
От показанията на св.Анна Иванова, сестра на пострадалата се
установяват обстоятелства във връзка с претърпените от ищцата физически
болки и душевни страдания причинени при ПТП настъпило на 08.01.2021г.,
както и периода на възстановяване. Установяват се и факти свързани с това,
че ищцата не е могла да се обслужва сама, а е била подпомагана от своите
близки в един значителен период от време. Показанията на св.Иванова, съдът
преценява, като последователни, логични и почиващи на преки лични
впечатления, поради което съдът им дава вяра.
Установената по този начин фактическа обстановка, сочи на
следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл.498 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
11
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда.
Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена
претенция на л. 13 от дата 08.02.2021г. и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността
на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти:
1. настъпилото ПТП и неговия механизъм;
2. противоправното поведение на виновния водач;
3. претърпените неимуществени вреди;
4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото
ПТП;
5. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл.45, ал.2 от ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта. Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-
транспортно произшествие на 08.02.2021г. Съвкупния анализ на приетите
неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние
12
от страна на деликвента Б.Б.М. с ЕГН:**********, изразяващо се в
нарушаване на правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП -"Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и
ал.2 (Изм. -ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
Деянието му е виновно, при форма на вина – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с
настъпилия удар и причинените увреждания на ищцата.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно
деяние от водача на лек автомобил л.а. марка „Тойота", модел „Селика" с рег.
№*****.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: безспорно е, че ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е
причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от
КЗ за доказани по основание.
Установени са поделото (СМЕ, САТЕ, медицински документи и гласни
доказателства) и неимуществените вреди, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
13
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това,
съдът преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
вида, характера и тежестта на травмите, младата възраст на ищцата към
момента на настъпване на увреждането – 23 години, вида, броя и тежестта на
уврежданията, срока за възстановяване, периода на претърпени болки - силни
болки с висок интензитет през първите дни непосредствено след травмата,
непостоянни по характер в следващите месеци, огрониченията в
придвижването, ползаването на помощни следства, нуждата от чужда помощ
в обслужването и хигиената, настъпилите последици в резултат на
получените травматични увреди, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер, необходимостта от
последваща рехабилитация, отражението на произшествието върху психо-
емоционалното й състояние, както и обществено икономическите условия
към 2021г. /установена МРЗ за страната 650,00 лева/, съдът намира, че сумата
от 9 000,00 лева, представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52
от ЗЗД за репариране на вредите.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.52
от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
основава на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от
23.12.1968г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
Освен цитираното постановление съдът е взел предвид и практиката по
чл.290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на неимуществените
вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ
т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания,
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на
14
обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По възражението за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия,
дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде
определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата
за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е
навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 от ЗЗД. От
заключението на приетата неоспорена САТЕ и СМЕ се установи, че ищцата е
бил с поставен обезопасителен колан. Вещите лица обосноваха извод, че
ищецът е бил с поставен колан, тъй като, ако е бил без колан, при настъпилия
механизъм на ПТП - пораженията щяха да бъдат неимоверно по-
големи. Нещо повече, в.л. д-р Д. е категоричен и твърди, че именно при
поставен предпазен колан би се получила такава травма в шиината област,
каквато е получила ищцата.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за недоказано
наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата М.М., като не са налице
предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение.
15
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция,
основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на законна лихва, считано от 10.05.2021г. - датата на отказа за
изплащане на застрахователното обезщетение, до окончателно изпълнение на
задължението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в
процеса - ищеца съразмерно уважената част, ответникът съответно на
отхвърлената.
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1/ 9.07.2004г., ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца – САК сумата от 747,00 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер
на 60,00 лева /общо сторените от ответника разноски са 600,00 лева, от които
100,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 500,00 лева депозити
(2x250,00 лева) за СМЕ и САТЕ.
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на
450,00 лева /общо сторените от ищцата разноски са 500,00 лева / за депозити
(2x250,00 лева) по назначените СМЕ и САТЕ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в
размер на 400,00 лева.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на М. Б. М. с
ЕГН:********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД,
сумата от 9 000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от физически болки и душевни страдания причинени
при ПТП настъпило на 08.01.2021г., причинено виновно от застрахован при
ответника л.а. марка „Тойота", модел „Селика" с рег. №*****, ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2021г. - датата на отказа за изплащане на
застрахователното обезщетение, до окончателно изпълнение на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 от КЗ в останалата му
част до пълния предявен размер от 10000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София да заплати по сметка на Русенски
районен съд, на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 400,00 лева държавна
такса.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на адв.Я.Д., на осн.
чл.38, ал.2, т.2 от ЗА сумата от 747,00 лева адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Б. М. с ЕГН:********** да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 60,00 лева,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на М. Б. М. с
ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 450,00 лева
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
17